Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 04.04.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 14999 по
описа за 2017г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е
по въззивна жалба от Й.Н.И. срещу съдебно решение № 154064 от 22.06.2017г.,
постановено по гр.д. № 53222/2014г. по описа на Софийския районен съд (СРС), І
ГО, 48 състав, с което е отхвърлен предявения от Й.Н.И. *** с правно основание
чл.53,ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), нов чл.54,ал.2 от ЗКИР
за признаване за установено, че ищцата е собственик на имот с площ от 42 кв.м.,
реална част от имот с идентификатор № 68134.4335.2055 съгласно кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, която реална част е защрихована в червен цвят
на скицата на лист 80 от делото на СРС (приложение № 4 към изготвената СТЕ) и е
заключена между точки А, Б, В и Г, и която скица представлява неразделна част
от решението. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата е осъдена да заплати на
ответника сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
Жалбоподателят
поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно. В жалбата не са развити
конкретни оплаквания за допуснати процесуални нарушения или нарушения на
материалния закон. С молба от 12.04.2018г. въззивницата е представила нови писмени
доказателства при условията на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК, които въззивният
съд е приел. С молба от 23.10.2018г. въззивницата, чрез представителя си по
пълномощие, е индивидуализирала спорната реална част от 48 кв.м., като е
уточнила, че същата е заключена между точки А, Б, В и Г от заключението на
вещото лице по СТЕ, приета от Софийски районен съд и защрихована с червен цвят
на скицата по лист 80 от делото на СРС. Съдът е допуснал направеното уточнение
на исковата молба. В хода на устните състезания, представителят на въззивницата
иска да се уважи жалбата по изложените в нея аргументи, като се вземе предвид и
направеното уточнение на исковата молба в хода на въззивното производство.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Столична
община, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че
оспорените 48 кв.м. от имот с идентификатор 68134.4335.2055 не са били предмет
на разпоредителна сделка, поради което и ищцата не е придобила в собственост
спорните 48 кв. м. Иска от съда да остави в сила обжалваното решение на СPC. Не
сочи доказателства. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В хода на устните състезания, чрез представител по пълномощие,
моли да се отхвърли въззивната жалба и се потвърди обжалваното решение. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира,
че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и изчерпателно в
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда отново в
настоящия съдебен акт.
От събираните
нови доказателства от въззивната инстанция се установява, че със строителен
протокол № 71 от 27.09.1947г., в присъствието на собственика Н.М.Я.е съставена
окомерна скица на собственото му неурегулирано място, с обща незастроена площ
от 412 кв.м., в което е обозначена новопроектирана постройка от 27 кв.м. (лист
18 и 22 от делото).
От записка за
вписване № 8, том 9 от 25.07.1945г. том 121, стр. 109 на партидната книга на
трети нотариус при Софийския областен съд се установява, че е вписан нотариален
акт № 191, т. VIII, регистър 1591, дело 1463 от 25.07.1945 г. (лист 19 от
делото). В записката е отразено, че Н.М.Я.е закупил от Р.Д.Ч., М.Г.М.и С.С.Ц.
една отделна част от ливада, находяща се в Софийско землище, местността
„Коньовица“ (Гьолове), а именно: около 412 кв.м., от които се отделят 48 кв.м.
за общо ползване. Описани са съседите на придобития имот.
Видно от
приетият в цялост нотариален акт № 191, т. VIII, регистър 1591, дело 1463 от
25.07.1945 г. на първи нотариус при Софийския областен съд (лист 20-21 от
делото) Н.М.Я.е закупил от Р.Д.Ч., М.Г.М.и С.С.Ц. от собствената им ливада,
намираща се в Софийско землище, местността „Коньовица“, цялата от около 10
декара и 620 кв.м., отделно парче от около 412 к.м., от които се отделят за
улица 48 кв.м. за общо ползване. Продаваемата част от цялата ливада има
граници: от една страна новопроектирана улица, от друга – ливада принадлежаща
на Г. М.Я., от трета страна – ливада притежание на В.Т.и от четвърта страна –
градина на К.Д.. Пред съда не е представена скицата на продадената част. Други
доказателства от въззивната инстанция не са събрани.
При
установената фактическа обстановка настоящата въззивна инстанция намира от
правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата като след служебно и за спазване на
императивните норми на материалния закон (съгласно т. 1 на Тълкувателно решение
№ 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на иск, а съдът се е произнесъл именно по иска с който е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Нормата на
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР постановява, че когато непълнотата или грешката е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора
по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно
по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки.
Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от
правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта
по реда на чл. 53а, т. 1.
Правната
теория и съдебната практика приемат, че грешка в кадастралната карта е налице,
когато част от имот на едно лице неправилно е отразена като част от съседен
имот, а непълнота на кадастралната карта има когато имотът изобщо не е нанесен
в картата. Грешката в кадастралния регистър е свързана само с отразяването на
действителния собственик на имота.
Въззивницата-ищца
е въвела твърдение с исковата молба, че е допусната грешка при отразяване на
собствения й имот в кадастралния план, а по отношение на процесната реална
част, че не е нанесена към нейния парцел идентификатор 68134.4335.189 и с адрес:
гр. София, район „Овча купел“, ул. ********, като поддържа, че тази спорна част
представлява реална част от имот с идентификатор 68134.4335.2055. Изложила е
твърдение, че грешката се състои в това, че спорните 48 кв.м. (съгласно
направено уточнение на исковата молба пред въззивния съд) вместо към имот с
идентификатор 68134.4335.189, са включени в имот е идентификатор № 68134.4335.2055.
С оглед поддържаните от ищцата твърдения следва, че искът е с правна
квалификация чл.54, ал.2 от ЗКИР.
С чл. 2, ал. 5 от ЗКИР
е въведена презумпция за вярност на основните кадастрални данни, а самото
заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част
от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира
наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част
действително е собственост на ответника. Предмет на делото по така поддържания
иск може да бъде установяването на правото на собственост върху реална част от
поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на
ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца
поземлен имот (поради допусната грешка в кадастралната карта). Съществуващият
спор за материално право като предпоставка за допустимостта на иска е обективен
факт и наличието му, когато е свързано с твърдяна непълнота или грешка в
кадастралната карта, обуславя правния интерес от предявяването на иска.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР
(нова - ДВ бр. 49/2014г.) определя непълнотите или грешките в кадастралната
карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта
и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри“.
Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
(първоначална редакция), сега чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
(Изм. с ДВ, бр. 57 от 2016г.) цели да установи безспорно пространствения обхват
на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната
карта. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални
карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в
кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не
води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните
за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция
съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за
собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния
регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект,
по-големи от тези на актовете за собственост.
С Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016г. по тълк.д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС, е прието, че
в производството по иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР
(понастоящем чл. 54, ал. 2 от ЗКИР),
установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното
отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на
иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество. В този смисъл при наличие на висящи дела по иск за собственост (установителен
или ревандикационен) и по иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, предметът на делата в
установителната им част е идентичен, като искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,
се поглъща от иска за собственост. По делото не е установено между страните да
е налице друг спор за собственост по отношение на процесната реална част,
поради което и искът е допустим.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от първостепенния съд решение за правилно
и законосъобразно, поради следните съображения:
Страните не
спорят, че ищцата е единствен наследник по закон на починалия на 14.05.2004г. Н.
М.Я., който приживе е придобил в собственост по силата на деривативен
придобивен способ (договор за покупко-продажба) описаният от ищцата недвижим
имот. Придобивната сделка, на която се основава ищцата, е обективирана в нотариален
акт № 191, т. VIII, регистър 1591, дело 1463 от 25.07.1945 г. на първи нотариус
при Софийския областен съд.
Спорният между
страните въпрос е дали ищцата, като универсален правоприемник на баща си Н. М.Я.,
е придобила в собственост и спорната реална част от 48 кв.м., която съгласно
допуснатото уточнение пред въззивната инстанция е заключена между точки А, Б, В
и Г от заключението на вещото лице по СТЕ, приета от Софийски районен съд и
защрихована с червен цвят на скицата по лист 80 от делото на СРС. Именно от
кредитираното от съда заключение на вещото лице, прието като неоспорено от
страните, се установява, че към момента на съставянето на нотариален акт № 191,
т. VIII, регистър 1591, дело 1463 от 25.07.1945 г. този недвижим имот не е бил
в регулация, като за местността е имало изготвен кадастрален план от 1943 г., а
собствения на ищеца имот с идентификатор 68134.4335.189 по действаща
кадастрална карта е идентичен с имот пл. № 1199 по кадастралния план от 1943 г.
От заключението на експерта се установява още, че площта от 48 кв.м., посочена
в нотариалния акт от 15.07.1945 г., не е идентична с процесния имот с
идентификатор 68134.4335.189, тъй като този имот е с площ от 365 кв.м. (лист 76
от делото на СРС). Вещото лице е приело в заключението си, че във всички кадастрални
карти и регулационни планове имотът на ищцата така, както е индивидуализиран в
действащата кадастрална карта с идентификатор 68134.4335.189, е бил в
непроменени граници, като във всички планове от южната страна е съществувала
улица „Стефан Кънев“ при една и съща регулационна и кадастрална граница. От
експертизата се установява още, че улична регулация съгласно регулационен план,
одобрен със Заповед РД-50-09-79/06.03.1984 г., е приложена, като на място е
изградена ул. „Стефан Кънев“. Вещото лице е отразило, че ул. „Стефан Кънев“ съществува
още към 1943 г. и границата между нея и имота на ищцата е непроменена до
момента. Следва, че още през 1984г. уличната регулация е била приложена, която
не е променяна и до предявяване на иска. Според кредитираното от съда
заключение на вещото лице, имотът на ищцата е отразен коректно (т.е. точно и
вярно) в кадастралната карта, като същият съответства на нотариалния акт, в
който площта от 412 кв.м. е изчислена заедно с попадащата в улицата площ (т.е.
спорните 48 кв.м.), която е попадала в
улица и към момента на продажбата. Заключението на вещото лице напълно
кореспондира с приетите от първата и въззивната инстанция писмени доказателства
поради което следва, че с придобивната сделка, на която се основава ищцата,
обективирана в нотариален акт № 191, т. VIII, регистър 1591, дело 1463 от
25.07.1945 г. на първи нотариус при Софийския областен съд, нейният наследодател
не е придобил собствеността на процесната реална част от 48 кв.м., респ. тази
част не собственост на ищцата и правилно не е отразена в кадастралната карта,
като част от имот с идентификатор 68134.4335.189. В този смисъл въззивната
инстанция приема, че не е допусната твърдяната от въззивницата – ищца грешка в
кадастралната карта, поради което и предявеният иск е неоснователен.
Първостепенният
съд, като е достигнал до същия правен извод, е постановил правилно и
законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
Във
въззивната жалба не се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на
решението (жалбата е бланкетна), а въззивният съд не установи да е допуснато
нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на оспореното
първоинстанционно решение, което следва да бъде потвърдено.
Настоящото решение
подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1
и ал. 2 от ГПК.
По разноските
съдът приема следното:
При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени
претендираните от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Така
мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А
въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 154064 от 22.06.2017г., постановено по гр.д. № 53222/2014г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 48 състав, с което е отхвърлен предявения от Й.Н.И. *** с правно основание чл.54,ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър за признаване за установено, че ищцата е собственик на имот с площ от 48 кв.м., съставляваща реална част от имот с идентификатор № 68134.4335.2055 съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, която реална част е защрихована в червен цвят на скицата на лист 80 от делото на Софийския районен съд (приложение № 4 към изготвената СТЕ) и е заключена между точки А, Б, В и Г, и която скица представлява неразделна част от решението, поради грешка в кадастралния план.
ОСЪЖДА Й.Н.И., ЕГН ********** *** сумата от 100 (сто) лева – разноски по въззивно гр. дело № 14999/2017г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с касационна жалба, в едномесечен срок от връчване препис на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.