Р Е
Ш Е Н
И Е № 1822
гр. Бургас, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря С. А.
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 870 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.215 от ЗУТ и е образувано по жалба на С.Н.Д. с ЕГН ********** ***,
чрез адв. А., против Заповед № 671/20.03.2019 г. на зам.кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено на
жалбоподателя да премахне извършения от него незаконен строеж „гараж“ с
идентификатор 07079.656.68.4 по КК на гр. Бургас, разположен в ПИ с
идентификатор 07079.656.68 по КК на гр. Бургас, УПИ VІІ-1125, кв.43, ж.р.
„Меден Рудник“, зона „Г“ гр. Бургас, с административен адрес гр. Бургас, ж.к.
„Меден Рудник“, ул. „Петрова нива“ 14.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на
процесуалните правила по издаването й, както и поради противоречието й с
материалния закон. Сочи, че още през 2004 г. е заявил процесния гараж за
узаконяване пред компетентните органи и му е бил издаден акт за узаконяване,
който впоследствие поради грешка и пропуск на общинската администрация бил
отменен. Твърди също, че гаражът представлява търпим строеж и че не следва да
бъде премахнат, тъй като отговаря на изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗИДЗУТ
и е ирелевантно обстоятелството, че в случая не е налице нотариално заверено
съгласие на останалите съсобственици на имота за построяването му. Освен това,
гаражът бил построен не само от жалбоподателя, но и от други лица, които не
били адресати на заповедта за премахването му. Сочи се също, че гаражът бил
допуснат до делба с влязло в сила решение по гр.д. № 1681/2016 г. на Бургаски
районен съд, което още веднъж потвърждавало обстоятелството, че същият не
подлежи на събаряне. Счита също, че в заповедта не са посочени фактическите
основания за издаването й, т.е. че страда от липса на мотиви. Иска заповедта да
бъде отменена.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., която поддържа жалбата,
ангажира писмени и гласни доказателства и пледира за отмяна на обжалваната
заповед, както и за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата - зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Бургас, чрез ю.к. Т., оспорва жалбата с твърдението, че актът е
законосъобразен, тъй като в случая не е налице търпим строеж, за който да са
изпълнени изискванията на чл.55 от ЗТСУ /отм./ и чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и
че не са налице хипотезите на §16 и §127 от ПР на ЗИДЗУТ. Сочи противоречивост
на събраните в хода на делото показания на свидетелите с останалия
доказателствен материал. Ангажира доказателства, моли за отхвърляне на жалбата
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Бургас, като взе предвид
постъпилата жалба, становището на ответната страна по нея, като съобрази
представените по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото не е
спорно и това се установява от събраните писмени доказателства, находящи се в
приложената административна преписка, че поземленият имот, в който е изграден
процесният гараж, който имот представлява дворно място – УПИ VІІ-1125 кв.43 по
плана на гр. Бургас, м.р. „Меден Рудник/, бивш парцел VІІ-1125 кв.43 по плана
на града, е съсобствен. Видно от представените нотариални актове – нот.акт за
дарение на недвижим имот № 104/15.06.1998 г. на нотариус при БРС и нот.акт за дарение
на недвижим имот № 113/24.06.1998 г. на нотариус при БРС, към 2000 г.
съсобственици на имота – дворно място, са били Н. Н. Н. /баща на
жалбоподателя/, жалбоподателят и неговият брат П. Н.Д..
Видно от
приложената административна преписка, многократно жалбоподателят С.Д. е
отправял искания до компетентните органи за узаконяване на построения от него
гараж чрез издаване на удостоверение за търпимост /молба-декларация от
26.01.2004 г.; заявление вх.№ 94-01-34511/5/01.07.2014 г.; заявление вх.№
94-00-20985/6/02.02.2016 г./, като всички негови искания са били отхвърляни с
нарочни актове на административния орган, потвърдени с влезли в сила съдебни
решения. Към момента не е спорно, че жалбоподателят не разполага с издаден акт
за узаконяване на гаража, като ирелевантни са причините, довели до това.
За първи път
жалбоподателят е заявил гаража за узаконяване с молба-декларация от 26.01.2004 г. В същата тази декларация
лицето е заявило, че изграждането на
гаража е започнало през м.юли 2000 г. и че строителството е било завършено през
м.май 2001 г., без разрешение за строеж.
В настоящото
производство жалбоподателят е ангажирал в подкрепа на твърденията си гласни
доказателства. Със свидетелските показания на практика същият цели
опровергаване съдържанието на изходящ от него частен документ
/молбата-декларация от 26.01.2004 г./, доколкото цели установяването на
различен времеви период на построяване на гаража, поради което и за да да бъдат
такива показания допустими, следва с оглед забраната на чл. 164, ал.1, т.6
вр.ал.2 ГПК вр.чл.144, ал.1 АПК, ответната страна да е дала изрично съгласие за
тяхното събиране. В производството по делото като такова изрично съгласие на
ответника по жалбата за събирането на гласните доказателства може да се счита
изявлението на процесуалния му представител в с.з. на 14.10.2019 г., с което се
е съгласил свидетелите да бъдат разпитани, поради което съдът намира, че
събраните гласни доказателства са допустими и няма пречка да бъдат обсъждани.
Със събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. Н. – майка на жалбоподателя,
и Г. Г. – съсед на имота, жалбоподателят се домогва да докаже, че гаражът е
построен изцяло през 2000 г., месец юли-август, в какъвто смисъл са показанията
на двамата свидетели. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в тази
част, тъй като същите са в противоречие с наличните по преписката писмени
доказателства, видно от които сам жалбоподателят в декларацията си от
26.01.2004 г. е декларирал пред административния орган, че изграждането на
гаража е приключило през м.май 2001 г., т.е. след влизане в сила на ЗУТ /ДВ
бр.1/02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./. Така декларираното обстоятелство
от страна на жалбоподателя представлява извънсъдебно признание на неизгоден за
него факт, който следва да бъде зачетен от съда като кореспондиращ с останалите
доказателства по делото.
От друга страна,
св. Г. и св. Н. твърдят, че за построяването на гаража е имало съгласие на
другия съсобственик – братът на жалбоподателя П. Н.Д., който също е участвал в
изграждането му, но липсва по делото и в преписката нотариално заверена
декларация за това по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ - действащата към датата на
построяването на гаража разпоредба, съобразно която следва да се преценява
законността на строителството съгласно чл.55 от ЗТСУ /отм./.
Свидетелите Г. и Н.
твърдят също, че инициативата за построяването на гаража била на родителите на
жалбоподателя – на Н. Н. и на св.И. Н., че гаражът бил изграден със средства на
последните, а синовете им С.Д. и П. Д. само помагали с труд. Св. Н. твърди, че
гаражът е разполагал с пълна строителна документация /каквито доказателства
няма представени по делото/, но по независещи от тях причини им е отказано
издаването на акт за неговото узаконяване от общината.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите и в тази им част, тъй като видно от
доказателствата по приложената административна преписка, с нотариално заверени
декларации от 11.09.2014 г. св. И. Н. и св. Г.Г. са декларирали, че гаражът е
собственост на жалбоподателя С.Н.Д.. Като свой собствен гараж го е декларирал и
жалбоподателят в нотариално заверена декларация от същата дата. Поради това
съдът приема, че по делото безспорно се доказва, че лицето, изградило гаража, е
именно жалбоподателят С.Н.Д., а не и други лица, както се твърди в жалбата.
По делото няма
спор и това се установява от свидетелските показания, че през 2002 г. е починал
единият от съсобствениците на поземления имот, в който е изграден гаражът – П. Н.Д..
От данните по административната преписка е видно, че Г.Д.Д. – наследник на П. Н.Д.,
е поискала през 2012 г. да се извърши проверка относно законността на гаража,
като видно от писмо изх.№ 94-01-34511/3/17.06.2014 г. на началник отдел КСВЕ
при Община Бургас, съсобствениците на поземления имот-дворно място, сред които
и жалбоподателят и Г.Д., са били уведомени, че е стартирана процедура по чл.
225а от ЗУТ за премахване на гараж с идентификатор № 07079.656.68.4 поради
това, че е изграден без строителни книжа. Даден им е 7-дневен срок от
получаване на писмото да предприемат действия, като представят становище и
документи. В отговор, жалбоподателят е подал заявление от 01.07.2014 г., че
строежът е търпим и желае неговото узаконяване, като са му били дадени указания
относно представянето на допълнителни документи във връзка с искането му. Тъй
като не са били представени нужните документи – одобрен проект, разрешение за
строеж и др. строителни книжа, е съставен от длъжностни лица по чл. 223, ал.2
от ЗУТ констативен акт № 1В/12.01.2015 г. за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ,
с който е констатиран незаконният строеж на гаража и който е основание за
започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за
премахване на незаконната постройка съгласно чл.225а, ал.3 от ЗУТ. Въпреки
дадената с констативния акт възможност за възражения в 7-дневен срок съгласно
чл.225а, ал.3 ЗУТ, такива не са постъпили, видно от Акт за резултатите от
обявяване на КА № 1В/12.01.2015 г. В констативния протокол строежът е описан
като „гараж“, намиращ се в УПИ VІІ-1125, кв.43, Зона Г, ул. „Петрова нива“ №
14, ж.к. Меден Рудник, гр. Бургас, изпълнен от С.Н.Д.; посочено е, че обектът е
в съсобствен имот, видно от нот.акт № 119/24.06.1998 г. и нот.акт №
104/15.06.1988 г. В констативния акт строежът е класифициран като такъв от V
категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т.5, б. „в“ от ЗУТ.
Въз основа на
фактите, установени с констативен акт № 1В/12.01.2015 г., административният
орган е издал обжалваната заповед за премахване на незаконния строеж на
осн.чл.225а, ал.1 ЗУТ вр.чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ. В
мотивите на обжалваната заповед административният орган е приел, че липсват
доказателства за законосъобразното изграждане на процесната сграда, която няма
никакви строителни книжа. Посочено е, че в качеството на извършител и строител,
жалбоподателят без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж е
извършил в съсобствен УПИ VІІ-1125 кв.43 по плана на гр. Бургас строителство на
строеж „гараж“ с идентификатор № 07079.656.68.4 по КК на гр. Бургас, в
нарушение на изискванията на чл.148, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.137, ал.3 от ЗУТ
– при липса на разрешение за строеж и на одобрен инвестиционен проект. Посочено
е в заповедта, че строежът е започнат през 2000 г. и е довършен не по-рано от
м.април 2004 г., без договор в нотариална форма с останалите съсобственици на
имота, без разрешение за строеж и без одобрени проекти в нарушение на чл.55
ЗТСУ /отм./ и чл. 148, ал.1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на
действащия ПУП. Посочено е също, че строежът представлява постройка от
допълващо застрояване и че е от V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“
от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Административният
орган е приел още, че за процесния строеж липсва и удостоверение за търпимост. С
тези мотиви административният орган е приел, че са налице предпоставките на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ /че се касае за незаконен строеж, извършен в
несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, без одобрен инвестиционен
проект и без разрешение за строеж/ и е наредил премахването на строежа съгласно
правомощията си по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, предоставени му със Заповед №
490/28.02.2018 г. на Кмета на Община Бургас.
По делото
жалбоподателят не е представил писмени доказателства, от които да се
установява, че процесният гараж е допуснат до делба между съсобствениците с
влязло в сила съдебно решение, както се твърди в жалбата. Този факт, обаче, сам
по себе си е без правно значение за изхода по настоящото дело. Следва да се има
предвид, че няма пречка гаражът, дори да подлежи на събаряне, да бъде предмет
на съдебна делба и като такъв да се допусне до делба наред с дворното място. Делбата
на такава вещ е допустима, а въпросът във втората фаза на делбата се решава в
зависимост от това дали обектът все още съществува, или вече е съборен /в
последния случай същият се изключва от делбата и по отношение на него
производството по делото се прекратява/.
В с.з. на
21.10.2019 г. е представено и Разрешение за строеж № 78/22.05.1990 г., издадено
на Н.П.Н., съгласно одобрени и съгласувани проекти от 16.05.1990 г. „за строеж
за пристройка и надстройка ІІ жил.етаж в парцел № VІІ 1125 кв.43 по плана на
гр. Бургас, ж.р. „М.Рудник“, зона Г“. От представената към разрешението за
строеж скица е видно, че разрешението е за надстрояване с втори жилищен етаж и
за изграждане на пристройка на 2 етажа към съществуващата в парцела жилищна
сграда, а не както се твърди от жалбоподателя – за изграждането и на процесния
гараж, още повече, че сам жалбоподателят в декларацията си пред главен архитект
на Община Бургас от 26.01.2004 г. твърди, че липсва разрешение за строеж на
гаража.
Въз основа на така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в преклузивния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат
на обжалвания индивидуален административен акт и има правен интерес от
оспорването му, поради което е допустима.
Съгласно посочените като основание за издаването на оспорения
административен акт разпоредби на чл.225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ,
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225, ал.2 ЗУТ, или на части от тях. Процесната заповед е издадена от
зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас,
в рамките на предоставените му пълномощия съгласно Заповед № 490/28.02.2018 г.
на Кмета на Община Бургас /т.21 от същата/, поради което представлява валиден
административен акт, постановен от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия.
Съгласно § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74
ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Не е спорно, че
процесният обект има всички характеристики на „строеж“ по смисъла на § 5, т.38
от ДР на ЗУТ. Процесният строеж е V категория
съобразно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ, поради което
правилно заповедта е издадена от упълномощено от кмета на общината длъжностно
лице.
Заповедта е
издадена в нужната писмена форма. Съдържа мотиви – фактически и правни
основания за издаването й, като правните основания напълно кореспондират с
фактическите констатации. Издадена е след проверка, извършена на място от
служители на община Бургас, след която е бил съставен констативен акт № 1В/12.01.2015
г. Констативният акт е съставен от компетентни служители, съобразно изискването
на чл. 225а, ал.2 във вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ - двама служители от отдел „Строителство”
при общината. Спазена е процедурата по издаването на заповедта – съгласно чл.225а,
ал.2 ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
По изложените
съображения следва да се направи извод, че обжалваната заповед е издадена при
липса на допуснато съществено нарушение на процедурата, регламентирана за
нейното издаване.
Заповедта е издадена в съответствие с материалния
закон.
Съгласно чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал. 2, или на части от тях, а съгласно чл.225, ал. 2, т.2 от ЗУТ строеж или части от него са незаконни, когато е извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Поради това, след като за
изграждането на строежа не е издадено надлежно разрешение, то той се явява
незаконен и подлежи на премахване.
В процесния
случай както разрешение за строеж, така и инвестиционен проект не са
представени от жалбоподателя. Несъмненият извод, който се налага, е че
жалбоподателят не разполага с такива книжа, като това обстоятелство дори не е
спорно по делото. Липсва и издадено удостоверение за търпимост на строежа, но
следва да се има предвид, че издаването на такова не узаконява строежа. То
представлява по същността си административна услуга за удостоверяване на факт с
правно значение (че строежът е именно търпим), а не индивидуален
административен акт /Определение №10470/08.09.2009 г. на ВАС по адм. дело № 9868/2009 г./ . Съгласно цитираната практика, правното
значение на удостоверението за търпимост е „да удостовери факт с правно
значение и то точно в определена сфера, поради което неговата наличност не е
обвързваща за органите на ДНСК в производството по установяване и премахване на
незаконен строеж. В това производство, включително и в съдебната фаза по
обжалване на заповед за премахване на незаконен строеж, на самостоятелно
основание се изследва търпимостта на строежа по §16 на ПР на ЗУТ“.
Както вече бе посочено
по-горе, по делото се установява от собственоръчно попълнената от жалбоподателя
декларация от 26.01.2004 г., че строителството на гаража е започнало през м.юли
2000 г., при действието на ЗТСУ /отм. от 31.03.2001 г./, и е завършило през
м.май 2001 г., т.е. при действието на ЗУТ /обн. ДВ бр.1/02.01.2001 г., в сила
от 31.03.2001 г./. Съгласно изискванията
на закона, действал към датата на започване на строителството – чл.55 от ЗТСУ
/отм./, строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и
разпоредбите по неговото приложение. Според чл.
56, ал.1 ЗТСУ /отм./, разрешение
за строеж се издава на инвеститора
(юридическо лице; собственика на имота; лице, което има право да строи в чужд
имот).
Според ал.2, имат право да строят в чужд имот: лицата,
в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване
на заварена сграда; съпругът (съпругата), роднините на собственика по
права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително,
ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено
заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация,
вписано и в нотариалните книги; по силата на така
даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на
строителя. Съгласно чл.56, ал.3 ЗТСУ /отм./, в съсобствен имот или в етажна собственост може да се извърши нов строеж, надстрояване или
пристрояване от един или повече съсобственици или етажни собственици със съгласието на останалите, изразено в
заявление до общината с нотариална заверка на подписите на съсобствениците
или етажните собственици и на лицата, на които се разрешава
извършването на строежа, надстрояването или пристрояването.
В случая
безспорно се установява, че не са били спазени изискванията на чл.55 и чл.56
ЗТСУ /отм./, тъй като жалбоподателят е започнал строителство на постройката без
да има нотариално заверено съгласие от страна на останалите съсобственици на
терена и без да има издадено строително разрешение. Поради това, строежът се
явява незаконен по правилата на ЗУТ и ЗТСУ /отм./. Ето защо, налице е основание
за обсъждане на единствената възможна хипотеза, при която строежът не би
подлежал на събаряне, а именно – ако същият е търпим, както се твърди в
жалбата.
Според § 16, ал.1
от ПР на ЗУТ (Доп. ДВ, бр. 65 от 2003 г.),
строежи, изградени
до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими. Съгласно ал.2,
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но
неузаконени до влизането в сила на този
закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон,
и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31
декември 1998 г. Съгласно ал.3,
в сила от 02.01.2001 г., незаконни
строежи, започнати след 30 юни 1998 г.,
но неузаконени до обнародването на този
закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали за посочения период
или съгласно този закон, и ако бъдат
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от
обнародването на този закон.
Съгласно §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, строежи, изградени
до 31 март 2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими
Съдът счита, че в случая не са налице
предпоставките, установени в нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР
на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ,
постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от
08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при
хипотезата на ал.3, като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е
декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в
шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001
г. Следва да се отбележи, че разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва
приложението на §16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово
допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за „търпими“
и се отнася до строежите, изградени през периода след изтичането на срока по
§16, ал.3 от ПР на ЗУТ до 31.03.2001 г. (в този смисъл Решение № 14460/30.11.2017
г., постановено по адм.д. № 4257/2017 г. на ВАС; Решение № 4555/02.04.2014 г.,
постановено по адм.д. 16704/2013 г. на ВАС; Решение № 5436/25.04.2018 г. по
адм.д. 13500/2017 г. на ВАС; Решение № 3352 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 9143/2017 г.; Решение № 6832/31.05.2017 г. на ВАС по адм.д.№ 13408/2016 г.; Решение
№ 5265/15.04.2014 г., постановено по адм.д.№ 16706/2013 г. на ВАС; Решение №
14460/30.11.2017 г., постановено по адм.д.№ 4257/2017 г. на ВАС).
Следователно, за да е търпим един строеж и да
не подлежи на премахване, той следва да отговаря на следните няколко
кумулативно дадени условия, а именно: да е построен в посочените по-горе четири
периода, да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и
правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на
извършването им или по сега действащите такива, като законът изисква
кумулативното наличие на посочените условия, за да се приеме строежът за
търпим.
Очевидно е с
оглед на събраните доказателства, че процесният строеж, с оглед времевия обхват
на неговото изграждане, не попада в нито една от хипотезите на §16 от ПР
ЗИДЗУТ, за да се счита за търпим строеж, който не подлежи на събаряне.
В
случая не намира приложение и разпоредбата на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн.
ДВ бр.82 от 26 окт. 2012 г., в сила от 26 ноември 2012 г./.. Процесният гараж
не попада във времевия интервал, визиран от законодателя като период на
построяването му.
Не е налице първата предпоставка относно
момента на извършване на строежа, тъй като същият е завършен през м.май 2001
г., поради което е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки за
търпимост на строежа – дали същият е бил допустим по разпоредбите, които са
действали по времето, когато е бил извършен, или по действащите разпоредби на
ЗУТ. Ето защо, не се доказва процесният гараж да е търпим строеж, както се
твърди в жалбата.
В заключение може да се обобщи, че безспорно е
установен строеж, за който не са представени строителни книжа и който не е
търпим и неподлежащ на премахване, поради което изложените в жалбата възражения
се явяват неоснователни.
По изложените съображения обжалваната
заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон, поради
което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и на осн.чл.144 АПК вр.чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, Община Бургас има право на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лв. и
която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати.
Мотивиран от
горното, Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Д. с ЕГН ********** ***, против Заповед
№ 671/20.03.2019 г. на зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас, с която е наредено на жалбоподателя да премахне
извършения от него незаконен строеж „гараж“ с идентификатор 07079.656.68.4 по
КК на гр. Бургас, разположен в ПИ с идентификатор 07079.656.68 по КК на гр.
Бургас, УПИ VІІ-1125, кв.43, ж.р. „Меден Рудник“, зона „Г“ гр. Бургас, с административен
адрес гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, ул. „Петрова нива“ 14.
ОСЪЖДА С.Н.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на Община Бургас сумата от 100
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: