Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 13.04.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1361 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й.Г.Г. ЕГН ********** срещу НП № 19 – 1717 - 000149 от 08.10.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, при Първо РУ на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 03.10.2019г. около 13.30 часа в гр. Д., на ул. „***“, на неохраняем паркинг за МПС – та откъм гърба на кафе „***“, като водач на лек автомобил „*** не представя валидно свидетелство за управление на МПС.

От приложената по делото справка за нарушител е видно, че на 03.10.2019г. жалбоподателят е подал медицинско свидетелство, с оглед подадено заявление за издаване на дубликат на СУМПС, в резултат на което документът е обявен за невалиден. Така на 04.10.2019г. на Г. е издаден дубликат със същия срок на валидност, както старото му свидетелство за управление на МПС.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви. И тримата са полицейски служители, които са възприели непосредствено при осъществяване на своите служебни задължения обстоятелствата, за които изложиха показания в настоящото производство. Техните показания са вътрешно непротиворечиви, както и едни спрямо други, като се подкрепят и от останалата доказателствена маса. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че се установи по несъмнен начин гореизложената фактическа обстановка, която съвпада с тази, изложена в АУАН и НП, като възраженията за недоказаност на деянието са голословни.

Направеното възражение от жалбоподателя, в депозираната жалба против издаденото наказателно постановление, че не е управлявал той, а неговата майка, съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

При извършената проверка на 03.10.2019г., Г. не е навел доводи, в насока, че автомобилът не е управляван от него нито пред актосъставителя и свидетелите по АУАН, нито пък в самия АУАН при издаването му е направил такова възражение. Едва при подаване на жалбата пред въззивния съд се изтъкват съображения в тази насока, като същите са в противовес с показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните по делото доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по - голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН е съставен от компетентно лице – командир отделение към ОД на МВР гр. Добрич, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189 ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество, съдът следва да посочи следното:

Съгласно чл. 150а ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От доказателствата по делото несъмнено се установи, че СУМПС на Г. е било обявено за невалидно, тъй като е обявено за изгубено.

С оглед на това съставът на нарушението, визиран от тази норма се установява по несъмнен начин.

Съгласно чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лева водач, който управлява моторно превозно средство, когато неговото СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Посочената санкционна норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния случай. Размерът на наложеното наказание се явява справедлив с оглед наличните по делото данни от справка за нарушител/водач за нарушения по ЗДвП, извършени от жалбоподателя. Санкционирането му с наказание в размер на минимума е справедливо и отговаря на степента на обществена опасност както на деянието, така и на личността му.

Поради това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19 – 1717 - 000149 от 08.10.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, при Първо РУ на МВР – гр. Добрич, с което на Й.Г.Г. ЕГН ********** за нарушение по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/М. Момчева/