РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Велико Търново, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500951 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Т. Х., ЕГН **********, с адрес град Горна
Оряховица, ул.“М...“ № .., вх..., ет.., ап..., чрез пълномощник - адвокат Г.Н., против Решение
№ 438/25.10.2021г. по гр.дело № 500/2021г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, с
което първоинстанционният съд се е произнесъл по положителни установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, предявени от „Първа
инвестиционна банка“ АД срещу Х.. С протоколно определение от 24.09.2021г. по делото
съдът е постановил на основание чл.222 ГПК заместване на „ПИБ“ АД от третото лице –
помагач „Ф. И.“ ЕАД, придобило процесните вземания с договор за цесия от 08.06.2021г., за
което ответницата била уведомена. С обжалваното решение съдът е уважил исковата
претенция, като е приел за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на „Ф. И.“ ЕАД сумата от 9 000 лв., представляваща неплатена главница по Договор за
издаване на кредитна карта без депозит Visa класическа № 20РКО-А-4519/04.05.2006г. и
Анекс от 08.11.2007г. към него, ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2020г.
до изплащане на вземането и сумата от 52.80 лв. – непогасени разноски за връчване на
покана чрез ЧСИ, за които суми са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК № 15/24.08.2020г. и изпълнителен лист от с.д. по
ч.гр.дело № 1237/2020г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица. Жалбоподателката
счита, че постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на
приложимия материален закон. Намира за неправилни изводите на съда за неоснователност
на направеното възражение за погасяване на претендираните вземания на основание изтекла
1
в нейна полза давност, доколкото счита, че чл.36.1 от Общите условия от 24.07.2007г.
противоречи на чл.6 ал.4 от ЗПК, при което срокът на договора е изтекъл на 04.05.2008г. с
изтичане валидността на картата и вземането е погасено по давност съответно на
04.05.2013г., евентуално на 01.04.2014г. с изтичане на 5-годишния давностен срок от
изтичане валидността през м.март 2009г. на новата кредитна карта. Прави искане за отмяна
на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявените искове
бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на въззивната
жалба.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения си
представител, поддържа подадената въззивна жалба по изложените в последната фактически
и правни съображения, както и искането си, направено с нея. Поддържа претенцията си за
разноски. Моли, в случай на неоснователност на жалбата, да не бъде уважавано искането на
насрещната страна за присъждане на разноски поради непредставяне на доказателства за
заплатено адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна оспорва в писмено становище въззивната жалба и моли за
оставянето й без уважение. Претендира сторените във въззивното производство разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Горна Оряховица е било образувано по искова
молба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу М. Т. Х., в която се твърди, че между тях
е бил сключен Договор за издаване на кредитна карта без депозит Visa класическа №....., по
силата на който банката предоставила на ответницата банков кредит – овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 2 000 лв. Посочено е, че с Анекс № 1 към договора
кредитният лимит бил увеличен на 9 000 лв., като картодържателят се е задължил да
погасява овърдрафта в сроковете и по начина, договорени в Общите условия на „ПИБ“ АД
за издаване и ползване на международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Твърди се
неизпълнение на това задължение от страна на картодържателя, поради което и на
основание чл.13.1.1 от ОУ банката обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 06.08.2020г. Поради това ищецът сочи, че подал заявление по чл.417 ГПК с
приложено извлечение от счетоводните книги на банката за дължимата по договора и анекса
към него просрочена главница в размер на 9 000 лв. и за сумата от 52.80 лв. – разноски по
събиране на вземането за връчване на покана чрез ЧСИ, но длъжникът подал възражение
срещу издадената заповед. Поради това е направил искане за приемане за установено по
отношение на ответницата, че същата му дължи посочените суми, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответницата, чрез своя пълномощник, е подала писмен отговор
на ИМ, в който е признала факта на сключване на процесния договор, както и изменението
му с Анекс № 1 от 04.05.2007г. Твърди, че срокът за ползване на овърдрафта е изтекъл на
04.05.2008г. съгласно чл.3 от него и тъй като не бил подписван от страните писмен анекс за
изменението му съгласно чл.6 ал.4 от ЗПК, вземането е станало изискуемо от посочената
дата. Прави правопогасяващо възражение по чл.110 ЗЗД за погасяване на претендираното
вземане поради изтекла на 04.05.2013г. погасителна давност.
С протоколно определение от 02.07.2021г. съдът е конституирал като трето лице –
помагач на страната на ищеца в процеса „Ф. И.“ ЕАД, в качеството му на приобретател на
спорното право, доколкото същото е придобило въз основа на договор за цесия от
08.06.2021г. вземанията по процесния договор. С протоколно определение от 24.09.2021г. и
на основание чл.222 ГПК съдът е постановил заместване на ищеца „Първа инвестиционна
банка“ АД от третото лице – помагач „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
2
За да уважи исковите претенции първоинстанционният съд е приел за доказано
наличието на валидно правоотношение между страните, произтичащо от сключения между
тях договор, факта на ползване на предоставения кредитния лимит, настъпване на
предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита и обявяването й на ответницата,
както и е счел за неоснователно релевираното от нея своевременно по делото
правопогасяващо възражение. Приел е, че съгласно чл.20 от ОУ към договора ответницата
дължи плащане и на направените от кредитора разноски за връчване на покана
/предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост/.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Не се спори по делото и събраните доказателства установяват, че между „Първа
инвестиционна банка“ АД и М. Т. Х. е възникнало валидно правоотношение по силата на
процесния договор за издаване на кредитна карта без депозит Visa класическа № ...., както и
че с оглед извършеното прехвърляне и надлежното уведомяване на кредитополучателя,
цесията му е противопоставима и легитимира „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като
надлежен титуляр на вземанията по него. Безспорно е и че с Анекс от 08.11.2007г. към
договора страните са се съгласили банковият кредит овърдрафт да бъде увеличен от 2 000
лв. на 9 000 лв., както и не се спори предоставянето на сумата на ответницата по
разплащателната сметка на картодържателя. Със същия анекс последният е декларирал, че е
запознат и приема измененията и допълненията от 24.07.2007г. на Общите условия на
„Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa, представляващи неразделна част от договора, и
приема прилагането им при уреждане на правата и задълженията на страните по договора.
След подписване на анекса, на 12.11.2007г. ответницата е получила от банката нова
кредитна карта по договора със срок на валидност м.март 2009г., видно от представения по
делото протокол.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба за погасяване по давност на претендираното вземане за
главница по процесния договор. Съгласно чл.3 от него, крайният срок за погасяване на
овърдрафта е 24 месеца, освен ако срокът на договора не бъде продължен. В същия не се
съдържат разпоредби, уреждащи предпоставките и условията за продължаване на срока му.
С оглед съдържащото се в подписания между страните анекс от 08.11.2007г.
удостоверително изявление на ответницата, че се съгласява и приема представените от
банката изменени и допълнени от 24.07.2007г. ОУ за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, то същите следва да намерят
приложение в отношенията между страните. Съгласно уговореното в тях, срокът за ползване
на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че
титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди
изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката не е уведомила титуляра за
прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. Срокът на
валидност на картата се подновява чрез издаването на нова такава, доколкото е продължен
3
срока на ползване на овърдрафта, т.е. разпоредбите от тези ОУ поставят срока на валидност
на картата в зависимост от срока на кредита. Тъй като по делото са представени
доказателства, неоспорени от ответницата, че на 12.11.2007г. тя е получила кредитна карта с
нов срок на валидност и е ползвала същата /датата на последно усвояване на суми е
23.11.2009г./, то следва да се приеме, че между страните е било постигнато валидно
съглашение срокът за ползване на овърдрафта да бъде продължен след изтичане на
първоначално определения в чл.3 от договора. Разпоредбата на чл.36.1 от ОУ на банката,
изменени и допълнени на 24.07.2007г., не противоречи на чл.6 ал.4 от ЗПК /отм./, тъй като
предпоставките за продължаване срока на ползване на овърдрафта са уредени писмено и
страните са ги приели и са се съгласили същите да бъдат прилагани в отношенията между
тях. С оглед на това и при липса както на твърдения, така и на доказателства за отправени от
страните по правоотношението уведомления за прекратяване на договора, срокът му не е
изтекъл нито с изтичане на 24 месеца от сключването му, нито с изтичане срока на
валидност на новопредоставената кредитна карта от 12.11.2007г. Установената обаче липса
на изпълнение на задълженията на кредитополучателя да извършва плащания по договора
за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало
изискуемо, представлява основание банката да превърне кредита в предсрочно изискуем
след писмено предизвестие до титуляра на картата за срок, определен от банката. Не се
спори, че такава покана е получена от ответницата на 06.07.2020г. и в предоставения с нея 5-
дневен срок плащане не е извършено, доколкото такова не се твърди и не се представят
доказателства за плащане. С оглед на това падежът на задължението е настъпил с
изтичането на предоставения на ответницата срок за изпълнение и това е станало около
месец и половина преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК /подадено на 24.08.2020г./.
Поради това неоснователно се явява възражението за погасяване на претендираното вземане
за главница по договора по давност.
Настоящият състав напълно споделя изложените в обжалваното решение мотиви и
относно дължимостта на направените от кредитора разноски за връчване на поканата, ведно
с уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Поради гореизложените съображения, въззивният съд намира жалбата срещу
решението на първоинстанционния съд за неоснователна. Последното, като правилно,
следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на спора, на въззивника не се следват разноски. Неоснователно се
явява искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
доколкото същата се представлява в производството от адвокат. По делото липсват
доказателства за реално направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 438/25.10.2021г. по гр.дело № 500/2021г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5