М О Т И В И :
Обвинението против подсъдимия З.И.З.,*** е за
престъпление по чл.210
ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл. 28 ал.1 от НК за
това, че на 23.10.2014
г. в гр.Харманли обл.Хасково, в съучастие с неустановени лица, като извършител
с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага възбудил и
поддържал заблуждение у М.Т.К. *** относно обстоятелството, че й предава
пратка(колет) с документи за ниви и пари от племенника на зет й, и с това й
причинил имотна вреда в размер на 3000 лева, като деянието е извършено повторно
в немаловажен случай.
В хода на предварителното
производство подсъдимият не не признава за виновен и не желае да даде
обяснения. На съдебното следствие
подсъдимият се признава за виновен. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с обясненията на
подсъдимия прие за установено следното:
Подсъдимият З.И.З. е роден в гр.Павликени и живее в гр.Горна
Оряховица. Същият е безработен и осъждан. Видно от справката за съдимост рег.№
87/06.02.2015 г. на Бюро съдимост при РС-Харманли, приложена на (л.91-92) – с
Определение № 80/01.07.2008 г. е одобрено споразумение по НОХД № 1633/2008 г.
на Районен съд - Русе, с което на основание чл.210 ал.1 т.2, вр.чл.209 ал.1 вр.
чл.18 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК, за деяние извършено на 10.09.2007 г. в
гр.Русе на З.И.З. е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10
месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години. Определението е влязло в
законна сила на 01.07.2008 г.
На 23.10.2014
г. подсъдимият З.И. ***, където около
14:00 -14:30 часа от местостоянка до кафе „Лазур” наел таксиметров автомобил –
лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № Х 9728 ВТ, управляван от свидетеля Р.Г.П.,
за да го превози до гр.Харманли. По пътя за гр.Харманли, свид. Р.Г.П. чул как
по телефона подсъдимият З.И.З. постоянно водел
разговори с неустановени лица, касаещи пристигането му в гр.Харманли, за което
искал от шофьора да кара по бързо и постоянно се интересувал за оставащото
време.
Около
15:00 часа подсъдимият З.И.З. пристигнал с
таксиметровия автомобил в гр.Харманли. Поискал от свид. Р.Г.П. да го остави в
центъра на града до местостоянката на таксита пред хотел „Хеброс”. Там
подсъдизият З.И.З. слязъл от таксито и след като платил сметката се отдалечил в
посока към близо паркираните таксиметрови автомобили. Качил се в таксиметров
лек автомобил марка „Шевролет Авео” с
рег. № Х 4070 ВС, собственост и управляван от свидетеля Д.Т.С.. Качването в
таксиметровия автомобил е било видяно и от свид. Р.Г.П.. След като се качил в
таксито управлявано от свид. Д.Т.С., подсъдимият З.И.З. посочил конкретен
адрес, където следвало да отиде - ул.”Асен Златаров” № , където се намирал домът на
свидетелката М.Т.К.. Пред посочения адрес свидетелят Д.Т.С. предприел спиране,
но подсъдимият З.И.З. след като се огледал с видимото намерение, че чака
някого, му казал да продължи по улицата и да завие в дясно по следващата ул.”Алеко
Константинов” и да спре след завоя. Свид. Д.Т.С. спрял таксиметровия автомобил
на посоченото от обвиняемия место и там последния слязъл, като платил за
услугата, отрпавяйки се пеш към дома на свид. М.Т.К..
В
същото това време около 14:30 часа - 15:00 часа неустановено лице от мъжки пол
се свързало по домашния телефон - № 0373/ със свидетелката
М.Т.К. ***, като се представил за племенника
„И ” (И ) на
зет й - И. М Г., на който по гласа го оприличала свид. М.Т.К..
По телефона неустановеното лице започнало да я убеждава, че е продало нивите й,
за които му била дала документи, като обяснило, че и изпраща документите за
нивите и сумата от 48 000 лева в банкноти
от евро в пакет, по друго
лице, като преносител, на когото свид. М.Т.К.
трябвало да даде сумата от 3000 лева, които и били всичките й спестени пари, за
които лицето по телефона разбрало по време на разговора. Неустановеното лице
представило си за „И ” убедило свид. М.Т. Г да не
отваря пакета и да не се обажда на никого, докато не се видят в събота, когато
той щял да се прибере в гр.Харманли, да отвори пакета и да й донесе
подарък-електронен апарат за измерване на кръвно налягане. Свид. М.Т. Гя затворила телефона и излязла до пътната врата
на къщата си, където стояло непознато за нея лице от мъжки пол, което я
попитало дали тя очаква пратката(пакета). Тя отговорила утвърдително, при което
лицето и подало черна найлонова чанта с пакет. Свид. М.Т. Гя взела пакета без да отваря пътната врата, но
не дала пари на лицето, което се представило за „И.И.”. На свид. М.Т. Г а и
направило впечатление, че лицето не й е дало квитанция и си тръгнало. Свид. М.Т.
Г оставила пакета в дома си и излязла с цел да
види лицето, за да поиска квитанция, но него вече го нямало. Свид.М.Т. Гяурова
влязла в дома си, когато звъннал домашния й телефон. Неустановено лице от мъжки
пол, но с различен глас от първия глас според свид.М.Т. Гяурова се свързало с нея и попитало дали е предала
парите, при което свидетелката отговорила отрицателно, а лицето я убедило, че
това момче има и други пратки да разнася и казало, че ще звънне след малко.
След около 5-10 минути непознатото лице звъннало по телефона и указало на
свидетелката да излезе и да предаде парите на момчето, което било пред дома й.
В този
момент подсъдимият З.И.З. пристигнал пеш пред дома на свид. М.Т. Гяурова и
застанал пред пътната врата. Свид. М.Т. Г излязла и
предала на подсъдимия З.И.З. приготвената сума от 3000 лева – 60 банкноти с
номинал от по 50 лева увити във вестник и поставени в бяла найлонова торбичка.
Свидетелката М.Т.К. огледала подробно подсъдимия и запомнила лицето му. Подсъдимият
З.И.З. взел парите казал „довиждане” и тръгнал пеш по ул.”Христо Ботев” в
посока към СОУ „Неофит Рилски” - гр.Харманли. В този момент на кръстовището на
ул.”Асен Златаров” и ул.”Христо Ботев” със служебен автомобил пристигнал и
спрял свид.П.А.Х. *** при ОД на МВР-Хасково, който получил оперативна
информация, че на ул.”Асен Златаров” № се извършва телефонна измама. При слизане от
служебния автомобил свид. П.А.Х. видял движещият се пеш подсъдим З.И.З., който
разговарял по телефона. Впоследствие свид. М.Т.К. установила, че е измамена, като
при отваряне на пакета установила, че вътре има кутия шоколадови бисквити, за
което уведомила сина си – свид.Т.Т.Т.. За деянието свид. М.Т.К. *** при ОД на
МВР-Хасково, на следващият ден на 24.10.2014 г., видно от съобщението,
приложено на (л.6).
На 12.10.2014
г. в РУ гр.Харманли при ОД на МВР-Хасково подсъдимият З.И.З. е бил разпознат по
снимки от свидетелката М.Т.К., свидетелят Д.Т.С. и свидетелят Р.Г.П..
Неустановеното
лице, което се представило за близък роднина
-„И ” на
свид. М.Т.К. се свързало с последната на домашния й телефон № 037 с мобилен телефон с номер с абонат свид.К.Т.Б. ***, видно от справката
на Виваком, приложена на (л. ), който продал СИМ картата на свид.П.П. ***, който от
своя страна я продал на неустановено лице.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: показанията на свидетелите: М.Т.К., П.А.Х., Д.Т.С., Р.Г.П., К.Т.Б.,
П.П. Ма , Т.Т.Т.
и от писмените
доказателства, приложени към досъдебно производство № 396/2014 г. по описа на РУ
– Харманли при ОД МВР - Хасково.
При така описаната фактическа обстановка следва да се приеме, че на 23.10.2014 г. в гр.Харманли
обл.Хасково, в съучастие с неустановени лица, като извършител с цел да набави
за себе си и за другиго имотна облага като възбудил и поддържал
заблуждение у М.Т.К. *** относно обстоятелството, че й предава пратка(колет) с
документи за ниви и пари от племенника на зет й, и с това й причинил имотна
вреда в размер на 3000 лева, като деянието е извършено повторно в немаловажен
случай, подсъдимият З.И.З. *** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.210
ал.1 т.4, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл. 28 ал.1 от НК.
Престъплението е квалифицирано като
извършено от подсъдимия ВАСКО А.Х. от гр.Димитровград при условията на повторност по смисъла на чл.289
ал.1 след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление като с Определение № 80/01.07.2008 г. е одобрено
споразумение по НОХД № 1633/2008 г. на Районен съд - Русе, с което за деяние
извършено на 10.09.2007 г. в гр.Русе на основание чл.210 ал.1 т.2, вр.чл.209
ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК на подсъдимия З.И.З. е било
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, като на
основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено
за изпитателен срок от 3 години и Определението е влязло в законна сила на
01.07.2008 г. Настоящото
деяние е извършено в срока по
чл.30 от НК, преди да е изтекъл 5-годишния срок от
изтърпяване на наказанието по предишната присъда, съгласно чл.30 ал.2 от НК от
деня в която е изтекъл изпитателния срок – 02.07.2011г. Настоящото деяние е
извършено от подсъдимия в „немаловажен
случай”, предвид
наличието на отегчаващите
вината обстоятелства - начин на
извършване, значителен размер на имуществената вреда, лоши характеристични
данни на подсъдимия, желанието му да се облагодетелства по
престъпен начин и утвърдени пристъпни навици, което определя по-високата степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
измама.
Деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл и
с намерение за
своене на чужди движими вещи. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал
настъпването им. За това престъпление подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност.
Подсъдимият З.И.З. е роден
на *** г. в гр.Павликени. Живее в гр.Горна Оряховица ул.”Цар Освободител” № , Той е ром, български гражданин, грамотен с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН.
Съдът
като отчита обществената опасност на престъпното деяние и на дееца намира, че
за постигане целите на генералната и личната превенция, визирани в нормите на
чл.36 от НК и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, той следва да бъдат
санкциониран с
наказание 3 години „лишаване от свобода”. Наказанието е отмерено при условията на чл.58а
ал.1 от НК, предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. В случая е налице
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да бъдат отчетени: отежненото от безработицата материално
състояние на подсъдимия, нелошите му характеристини данни, както и проявеното в
хода на съдебното следствие критично отношение към извършеното. Като отегчаващи
вината обстоятелства следва да бъдат отчетени: обремененото съдбено минало на
подсъдимия, склоността му към облагодетелстване по неправомерен начин,
стойността на предмета на престъпно посегателство. За постигане целите на
наказанието съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде отмерено наказание 4
години и 6 месеца /54 месеца/ лишаване от свобода. Това наказание следва да се
редуцира с 1/3 предвид нормата на чл.58а ал.1 от НК, поради което на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание 3 години лишаване от свобода.
Предвид миналите осъждания на подсъдимия за престъпления от общ характер на
лишаване от свобода е изключено приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
На основание чл.60 ал.1 и чл.61
т.2 от ЗИНЗС подсъдимият следва да изтърпи наложеното му наказание 3 години
лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален “строг”
режим.
На
основание чл.59 ал.1 т.1 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода
следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимия е бил задържан и през което спрямо него е взета мярка на
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” от 10.05.2015 г. до 15.09.2015 г. като един
ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Причини за деянието: незачитане неприкосновеността на частната собственост
и желание за облагодетелстване макар и по неправомерен начин.
Водим
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: