РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. Русе, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.а
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520105693 по описа за 2021 година
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД твърди, че на 19.05.2020 г. между
страните по делото бил сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17869596, като кредитор издал на
кредитополучателя – ЕМ. В. Г. кредитна карта „Мастъркард“. Минималната месечна
погасителна вноска представлявала минималната месечна сума, която картодържателят
следвало да направи до падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит. Той бил
длъжен да внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира
картата. Кредитния лимит бил в размер на 700 лв., която сума кредитополучателят
използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит.
Месечните погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ издаването на
заявлението. За използването на револвиращия кредит, кредитополучателят дължала лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР
бил изчислен при допускането, че общия размер на кредита бил усвоен незабавно и изцяло
за срок от една година и се погасявал на равни месечни вноски, с неизменни до края на
срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. На 28.05.2020 г. ответникът се
възползвал от предоставената в чл. 4 от договора възможност и извършил усвояване чрез
покупка на изплащане по револвиращ кредит. Падежът на кредита било всяко 1-во число от
месеца и тогава се дължала фиксираната месечна вноска. Ответникът преустановил
редовното обслужване по кредита на 01.08.2020 г., към която дата било последното плащане
по заема. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноски, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в
1
целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава. С оглед на това на 07.12.2020 г. на ответника била изпратена покана
за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
Било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № №
3639/2021 г. по описа на РРС. С издадената Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
било разпоредено на ответника ЕМ. В. Г. да заплати на ищеца сумата от 850,03 лева –
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-17869596 от 19.05.2020 г.; възнаградителна лихва в
размер на 28,33 лева за периода от 01.08.2020 г. до 07.12.2020 г.; 46,23 лева – мораторна
лихва за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 75,00
лева – разноски за производството, но ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.
Искат да бъде признато за установено, че ответника им дължи сумата от 850,03 лева
– главница; 28,33 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.08.2020 г. до 07.12.2020 г.;
46,23 лева – мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В отговора на исковата молба ответникът ЕМ. В. Г. чрез назначения му особен
представител счита предявените искове за неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 29.06.2021 г. по гр. д. № 3639/2021 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника ЕМ. В. Г. да заплати на ищеца сумата от 850,03 лева – главница по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-17869596 от 19.05.2020 г.; възнаградителна лихва в размер на 28,33
лева за периода от 01.08.2020 г. до 07.12.2020 г.; 46,23 лева – мораторна лихва за периода от
03.12.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 75,00 лева – разноски за
производството. Ответникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
С Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CARD-17869596, като ищецът кредитор издал на кредитополучателя –
ЕМ. В. Г. кредитна карта „Мастъркард“. Минималната месечна погасителна вноска
представлявала минималната месечна сума, която картодържателят следвало да направи до
падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит. Той бил длъжен да внася всеки
месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата. Кредитния лимит
бил в размер на 700 лв., която сума кредитополучателят използвал за покупки и/или теглене
на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит. Месечните погасителни вноски се правели до
1-во число на месеца, следващ издаването на заявлението. За използването на револвиращия
2
кредит, кредитополучателят дължала лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. На 28.05.2020 г. ответникът се възползвал от
предоставената в чл. 4 от договора възможност и извършил усвояване чрез покупка на
изплащане по револвиращ кредит. Падежът на кредита било всяко 1-во число от месеца и
тогава се дължала фиксираната месечна вноска. Ответникът преустановил редовното
обслужване по кредита на 01.08.2020 г., към която дата било последното плащане по заема.
При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, а при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноски, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава. С оглед на това на 07.12.2020 г. на ответника била изпратена покана
за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, която била
получена от майка му на 15.12.2020 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели
да установи, че ответникът му дължи парични суми по Договор за кредит CARD-17869596
от 19.05.2020 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, като, ответникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
По делото не се спори, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, съгласно които ответникът получил от ищеца заем в размер на 700 лв.
под формата на кредитна карта MasterCard, с максимален кредитен лимит в размер на 700
лева, който представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателя
усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ плащания,
през терминални устройства и други. От него за ищеца е възникнало задължението да
предостави на ответника сумата от 700 лв.- картата била активирана от ответницата на
28.05.2020 г. От приетите по делото доказателства е видно, че ответникът не е изпълнил
свои задължения по чл.13 от договора след м. 08.2020 г., поради което на основание чл.11
ищецът закрил картата. В тежест на ищецът е да докаже погасяване на насрещното си
задължение. По делото не са представени доказателства за това, поради което съдът приема,
че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 850,03 лв.- неизплатена главница. Съгласно
чл. 17 от договора ответникът дължи възнаградителна лихва в размер на 28,33 лева за
периода от 01.08.2020 г. до 07.12.2020 г.
От представените по делото доказателства е видно, че ответникът не е изпълнил
свои задължения след м. 08.2020 г., като към тази дата били заплатени 1 погасителна вноска.
Към настоящия момент цялото вземане е изискуемо. В тежест на ищецът е да докаже
погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за
3
това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 850,03 лв.- неизплатена главница.
Задължението за главница е парично и срочно и с неплащането на падежа
ответникът е изпаднал в забава. Съгласно чл.17 от Договора, когато кредитополучателят, в
случая ответника, забави дължимите плащания по кредита, той дължи на кредитора
обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума до
окончателното й погасяване- 46,23 лева – мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г. до
16.06.2021 г.
При това положение съдът намира, че обективно съединени искове следва да се
уважат изцяло, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за
850,03 лева – главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17869596 от 19.05.2020 г.; възнаградителна
лихва в размер на 28,33 лева за периода от 01.08.2020 г. до 07.12.2020 г.; 46,23 лева –
мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 75 лв.–
разноски по гр. д. № 3639/2021 г. по описа на РРС.
С оглед уважаването на иска ответникът дължи на ищеца разноски по настоящото
производство в размер на 225 лв.- /заплатена държавна такса 125 лв. и юрисконсулско
възнаграждение-100 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК/.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ, ЕМ. В. Г., ********, гр. *********, дължи на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Младост, кв.Младост-4, Бизнес парк София, сгр.14,сумата
от 850,03 лева – главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17869596 от 19.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.06.2021 г. до окончателното изплащане,
възнаградителна лихва в размер на 28,33 лева за периода от 01.08.2020 г. до 07.12.2020 г.;
46,23 лева – мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г. по гр. д. №
3639/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЕМ. В. Г., ********, гр. ********* да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А,клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Младост, кв.Младост-4, Бизнес парк София, сгр.14, сумата от 75 лв. по гр.
д. № 3639/2021 г. по описа на РРС, както и сумата от 225 лв. дължими разноски по
настоящото дело.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5