№ 2077
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело №
20211100110104 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата Л. ИВ. К., поддържа твърдение, че в рамките на ч. гр. д. №
16644/2014г. по описа на СРС, 74 с-в по реда на чл. 417 от ГПК срещу нея е
бил издаден изпълнителен лист, в полза на кредитора и ответник по
настоящото дело - „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** (понастоящем „Ю.Б.“
АД). В съдържанието на изпълнителният лист било обективирано
задължението на ЕТ „Л.-СТ-Л.К.“, длъжникът „Л. - К. и К. и К. и СИЕ“ СД, и
длъжникът Л. ИВ. К., ЕГН ********** да заплатят на кредитора „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 62 310,06 евро- главница, ведно със
законна лихва за периода от 28.03.2014г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 4 003,75 евро за периода от 21.09.2013г. до
27.03.2014г., такса в размер на 355,94 лева за периода от 11.12.2012г. до
27.03.2014г. и 4 712,63 лева разноски по делото. Въз основа на издадения
изпълнителен лист от 19.05.2014г. срещу ищцата било образувано
изпълнително дело № 20148380408194 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при
КЧСИ и били предприети действия за принудително изпълнение, а именно: на
01.08.2014г. била депозирана молба за образуване на изпълнително дело; на
13.08.2014г. бил извършен опис на недвижим имот, последван от публична
продан, във връзка с което съдебният изпълнител е издал Постановление за
възлагане на недвижим имот с изх. № 29948/29.04.2015г. С молба от
21.04.2017г. взискателят поискал от съдебния изпълнител налагане на запор
на трудовото възнаграждение на длъжницата, Л. ИВ. К., която е ищца в
1
настоящия процес, а по повод на това било изпратено запорно съобщение до
Район „Оборище“ при Столична община, но запор фактически не бил
наложен, понеже Л. ИВ. К. не се намирала в правоотношение с районната
администрация. На 06.11.2020г. била депозирана молба от взискателя за
прекратяване на изпълнителното дело. От момента на извършване на
последното изпълнително действие по отношение на ищцата- длъжник по
изпълнителното дело, което датира от 13.08.2014г. до момента на
прекратяване на изпълнителното дело били изминали повече от пет години,
през който период вземането било погасено по давност вследствие на
бездействие на взискателя по изпълнителен лист от 19.05.2014г., издаден по
гр.д. № 16644/2014г. За главницата по договора ищцата поддържа, че била
погасена при условията на чл. 110 от ЗЗД, а за вземанията за лихва и разноски
ищцата поддържа, че била погасена с изтичането на 3 годишния
срок, регламентиран в чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД. В конкретния случай,
срокът бил изтекъл в периода от 29.04.2015г. до 06.11.2020г., понеже през
посочения период не са били извършени принудителни изпълнителни
действия, които могат да прекъснат давността, а съгласно чл. 119 от ЗЗД, с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
акцесорни вземания.
При изложените фактически твърдения ищцата оспорва чрез иск правото
на принудително изпълнение на посочените вземания, като претендира да
бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 77 508,61
лева, ведно със законната лихва в размер на 53 889,28 лева от 28.03.2014г. до
датата на исковата молба и неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение
по изпълнителното дело в размер на 2 989,93 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 19.05.2014г., издаден по гр.д. № 16644/2014г. по описа
на СРС, 74 с-в, поради изтеклия в нейна полза срок на погасителна давност. С
оглед очаквания положителен за нея изход от процеса ищцата претендира да
бъде осъден ответника да й заплати направените съдебни разноски.
След надлежно връчване на препис от исковата молба и приложенията,
ответното дружество „Ю.Б.“ АД не е депозирало отговор, с който да изрази
становище по допустимостта и основателността на иска. Независимо че е
изрично предупреден за възможните процесуални последици, ответникът не
изпраща процесуален представител в насроченото първо открито съдебно
заседание, за което е редовно призован и не прави искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Посочените обстоятелства и представените с исковата молба
доказателства мотивират необходимия извод за вероятна основателност на
твърденията, на които се основава иска, а именно:
На 02.04.2014 г. в полза на „Ю.Б.“ АД е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 16644/2014 по описа на СРС, 74 състав, за сумата
от 62 310,06 евро – задължение по договор за банков кредит от 18.06.2007 г.,
2
ведно със законната лихва, считано от 28.03.2014 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 4 003,75 евро за периода 21.09.2013г.
до 27.03.2014г., такса в размер на 355,94 евро за периода от 11.12.2012г. до
27.03.2014г. и 4 712,63 лева разноски по делото.
Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден
изпълнителен лист на 19.05.2014г. по ч.гр.д. № 16644/2014. С молба от
взискателя „Ю.Б.“ АД е образувано изпълнително дело № 20148380408194 по
описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ. На 13.08.2014г. е изготвена
покана към „Л. - К. и К. и сие“ СД за доброволно изпълнение, с която е
насрочен опис на недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Оборище“,
във външна сграда на ул. „**** за 16.09.2014г.
Извършена е публична продан на ОФИС, находящ се в гр. София, район
„Оборище“, във външна сграда на ул. „****, във връзка с което съдебният
изпълнител е издал Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. №
29948/29.04.2015г.
На 28.01.2021г. е изготвено от ЧСИ М.Б. съобщение до Л. ИВ. К. за
образувано изпълнително дело № 20208380408498 по изпълнителен лист от
19.05.2014г. по ч.гр.д. № 16644/2014 в полза на „Ю.Б.“ АД. С това съобщение
е наложен запор на вземанията на Л. ИВ. К. и в същото е определен размера
на задължението по принудителното изпълнение към момента на съставяне на
съобщението за образуване на изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
на съда достигна до следните правни изводи:
Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника при условията на чл. 238 - 239 от ГПК.
Ответното дружество не е представило отговор на исковата молба и
негов представител не се яви в първото заседание по делото. Не е направено
искане за разглеждането на делото в отсъствие на представители на
ответника. Ответното дружество е предупредено изрично за възможните
правни последици от предприетото негово процесуално поведение.
Ищцата е сезирала съда с изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение чрез нейния процесуален представител. Съдът следва
да се произнесе именно по този процесуален ред, при наличието на
споменатите по-горе особени процесуални предпоставки. При това съдът
отчете, че комплексната оценка на представените с исковата молба
доказателства обосновава необходимия и достатъчен (в тази особена
процесуална хипотеза) извод - за вероятна основателност на предявените
претенции.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
предявеният от Л. ИВ. К. иск с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с
чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за присъждане на разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата и сумата за
3
направените от нея съдебни разноски. При проверка на съдържанието на
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, с оглед задължителните
указания на ВКС в ТР № 6/2012г. на ОСГТК съдът приема, че разноските
възлизат на сумата от 4 207,96 лева, включително сумата от 4 157,96 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, и сумата от 50 лв. –
представляваща държавна такса.
С оглед обстоятелствата, че на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата е
била освободена частично от задължението за предварително внасяне на
държавна такса и предвид уважаването исковата претенция изцяло -
ответното дружество да заплати по сметката на Софийски градски съд сумата
5 205,92 лева, представляващата остатъка от дължимата държавна такса по
настоящото производство по бюджета на съдебна власт по сметка на
Софийски градски съд на основание 78, ал. 6 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 2 ГПК, във
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: с. Кокаляне,
ул. „****, не дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, сумата от 77 508, 61 лева /седемдесет и
седем хиляди петстотин и осем лева и 61 ст./, представляващо главница по
предоставен банков кредит, ведно със законната лихва от 28.03.2014г. (датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
11.08.2021г. (датата на подаване на исковата молба) и неолихвяема сума за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на сумата от 2
989, 93 лева /две хиляди деветстотин осемдесет и девет и деветдесет и три
ст./, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.05.2014г. по образувано
изпълнително дело № 20148380408194 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при
КЧСИ,
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати на Л. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: с.
Кокаляне, ул. „****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 4 207,96
лева (четири хиляди двеста и седем лева и деветдесет и шест стотинки) за
съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 5 205,92
лева (пет хиляди двеста и пет лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща част от дължимата държавна такса, от която ищцата е била
освободена от заплащане.
Решението не подлежи на въззивно обжалване, но ответникът може да поиска
неговата отмяна от Апелативен съд – София, до изтичане на едномесечен
срок от връчването на препис от съдебния акт.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5