Присъда по дело №178/2023 на Районен съд - Димитровград

МОТИВИ към присъда №21/04.07.2023г. постановена по НОХД
№178/2023г. по описа на Районен Съд-Димитровград

Против подсъдимия Д. Д. Д. от гр.Бургас, ЕГН **********, е повдигнато
обвинение от Районна Прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград за извършено
от него престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1
от НК - за това, че през м.декември 2014г. в гр.Димитровград с цел да набави
за себе си имотна облага, се представил за длъжностно лице- супервайзор и е
възбудил /публикувал обява за работа в Англия в интернет сайт/ и поддържал
заблуждение у Д. И. И. /че ще й осигури работа в Англия/ и с това на
29.12.2014г. й причинил имотна вреда в размер на 250 британски лири
/паунда/, равняващи се на 623,51 лева, като измамата е извършена повторно и
представлява немаловажен случай /след като е бил осъждан по НОХД
№1111/2014г. по описа на РС-Плевен, влязъл в сила на 08.04.2014г. и по
НОХД №1110/2014г. по описа на РС-Плевен, влязъл в сила на 08.04.2014г./.
Подсъдимият Д. Д. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за
виновен, признава описаните в обстоятелствената част на обвинителният акт
факти, иска делото да бъде разгледано при условията на съкратено съдебно
следствие. Възползва се от правото си да не дава обяснения, моли за налагане
на предвиденото от закона наказание по преценка на съда, като бъде
извършено групиране с преди наложени му наказания.
Служебно назначения защитник на подсъдимия поддържа искането за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира за
налагане на предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” в
минимален размер, като наложеното наказание бъде групирано с преди
наложени такива.
Прокурора при Районна прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград
поддържа повдигнатото обвинение и пледира за признаване на подсъдимия за
виновен, като счита, че следва да се наложи предвиденото в закона наказание
„лишаване от свобода”, което да бъде групирано с преди наложени наказания.
Съдът като взе предвид искането на подсъдимия и неговия защитник- за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с
признаване на фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт, прие разглеждането на делото по този ред.
По този начин съдът прие за установени фактите и обстоятелствата-
описани в обвинителния акт. Съпоставени със събраните доказателства на
досъдебното производство, съдът намира за установено следното:
Подсъдимия Д. Д. към 2014г. е бил на 29г. След като пребивавал известно
време в чужбина и се завърнал в страната, подс.Д. решил да си набави пари
по измамлив начин, въвеждайки в заблуждение различни лица, че ще им
осигури работа в чужбина. Тъй като вече имал опит в измамите точно от този
вид и характер /видно и от справката му за съдимост/, изготвил в представите
си план за действие и пристъпил към реализацията му. Започнал с това, че
предвид съдимостта му, следвало да обезпечи неговата самоличност да
остане скрита за измамените. В изпълнение на тези си намерения същият
решил, че трябва да намери на първо време лице, от чието име да действа и да
се представя пред бъдещите кандидати за работа. Решил, че трябва да намери
лице, което да бъде титуляр на банковата сметка, по която щели да се
превеждат паричните средства, за да не фигурира там неговото име, известно
1

сред криминалните среди /и органите на МВР/, поради което и по този начин
подс.Д. се надявал да насочи в погрешна посока евентуално бъдещите
разследвания на полицията във връзка с намислените от него измами.
Замисълът на подсъдимия включвал и обстоятелството, че това лице, под
чиято самоличност щял да действа, не трябвало да познава самия него/без
подробности за имена, адреси и др./, за да не може да насочи полицейските
органи.
В изпълнение на този свой план на неустановена по делото дата- в периода от
последните дни на месец ноември 2014г. до 01.12.2014г., подсъдимият сe
свързал със свидетеля С.И.Х. от гр.Бургас. Последният по същото време се
препитавал извършвайки хамалски услуги, тьрсейки клиенти на площада в
гр.Бургас. Именно там подсъдимият се представил на св.Х. като „Н.", при
което му предложил бърз и лесен начин да изкарва допълнително парични
средства при следните условия- св.Х. трябвало да открие на свое име банкова
сметка, като той е титуляр на същата и по нея следвало да постъпват парите
от "шефовете" на „Н.", като за конкретните постъпления /дати, суми/,
последният щял да го информира; св.Х. трябвало да отива и да изтегля така
постъпилите парични средства, а в замяна на тази "услуга" щели да му бъдат
предоставяни по 20% от всички изтегляни пари. Необходимостта от
откриване на банковата сметка на чуждо име /т.е. на името на св.С. Х./,
подс.Д. обяснил на св.Х. с желанието на "шефовете" "да не плащат данъци".
Св.Х. веднага се съгласил, макар да си давал сметка, че в същото има нещо
нередно. На 03.12.2014г. св.С. Х., придружен от подс.Д. отипrьл в клон на
"Първа инвестиционна банка" АД в гр.Бургас, където на свое име открил
сметка с IBAN: BG39FINV91501016356694.
След това издадените документи за откритата сметка св.Х. дал на подс.Д..
Освен това последният предоставил отделен свой телефонен номер на св.Х.,
по който да поддържат връзка помежду си.
Същевременно подс.Д. предварително се снабдил с голям брой СИМ-карти с
различни телефонни номера, които възнамерявал да ползва за организираното
начинание. Всички тези СИМ-карти не били регистрирани на негово име.
След така старателно проведената подготовка, подс.Д. пристъпил към
реализация на своите намерения. В периода 20.11. - 29.11.2014г. подсъдимият
Д. публикувал в различни Интернет-сайтове /в "OLX. bg", "Onne. uk" и други/
еднотипна обява, съгласно която се набирали работници от Република
България за работа в Лондон. В тази обява били описани общите условия за
работа, като бил посочен електронен адрес за кореспонденция:
ртр_solutions@hotmail.com. Посочено било, че желаещите следва да изпращат
своите СV-та именно на този и-мейл адрес, а кандидатурите им щели да бъдат
разгледани в рамките на три дни, след което да им бъде върнат отговор. В
действителност подс.Д. нямал никакво намерение да подсигурява на
потенциалните кандидати по обявата някаква работа- намерението му било
единствено да създаде у тях погрешното впечатление, че ще заминат на
желаната дестинация, като преди това му преведат определена от него
парична сума /под формата на своеобразна такса или депозит/.
Така публикуваната обява в Интернет била възприета от немалък брой
граждани, които се интересувaли от започване на работа в Чужбина.
Пострадалата Д. И. И. от гр.Димитровград също видяла публикуваната от
подс.Д. обява в Интернет-сайт "OLX. bg" на неустановена дата през месец
декември 2014г. Същата кандидатствала по нея, подавайки своите документи,
2

при което малко по-къско получила и-мейл, в който се сочело, че е одобрена.
Посочено й било да се свърже с г-н С. Х., посочен бил телефонен номер за
връзка **********, както и skype адрес за връзка- pmp.solutions. В хода на
няколко разговора по телефон и по skype подс.Д. заявил, че е отговорник
/супервайзър във фирма "РМР solution", обяснил условията на работа, както и
необходимостта да бъде преведена въпросната парична сума от 250
британски паунда на банкова сметка с IBAN: BG39FINV91501016356694.
Сумата имaла характер на предплата за квартира и самолетен билет, а след
около три месеца парите се възстановявaли.
Св.И. се доверила на изложеното от на подс.Д., при което на 29.12.2014г.
превела по банков път /от клон в гр.Димитровград на Банка ПИБ АД сумата
от 250 британски лири /паунда/ по посочената банкова сметка /която сума
имала левова равностойност в размер на 623,51 лева по курс на БНБ за деня/.
За да придаде по-голяма достоверност на неверните внушения, подс.Д.
предоставил име на друго лице /също жертва на негова измама/ - посочен от
него като „Е." /впоследствие установен като М.С.И./, за да могат да се
запознаят и да се уверят, че случващото се не е измама спрямо тях.
Подсъдимият нямал и намерение за изпращане на никое от тези лица на
работа някъде, респ. не предприемал и никакви постъпки в такава насока.
Единственото намерение на подсъдимия било да въведе в заблуждение св.И.,
да поддържа същото и в резултат на него тя да преведе сумата, които подс.Д.
искал, като чрез този актове на имуществено разпореждане да се обогати като
средствата, набавени от измаменото лице да използва за свои собствени
лични нужди.
Така в средата на м.януари прекъснал изцяло връзката си със св.И.. Извадил
от употреба всички ползвани от него СИМ-карти, така, че телефонната връзка
с него да стане невъзможна. Така също той преустановил употребата и на
СИМ-картата от чийто телефонен номер контактувал със св.С. Х., така че и
последният да не може да осъществи връзка с него. Подс.Д. деактивирал и
горепосочените ползвани от него и-мейл и skype адрес, за да не може и по
този начин да се свърже с него. Самата обява за работа към фирма "РМР
solution" той свалил/изтрил от всички
Интернет-сайтове.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
самопризнанията на подсъдимия, от описаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт обстоятелства, както и събраните на досъдебното
производство доказателства- приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Така описаните по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и
безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло. Всъщност не се
установиха доказателства, които да са в дисонанс с така описаната
фактическа обстановка, които да й противоречат или да внасят съмнение.
Напротив- всички приобщени доказателства по делото доказват по несъмнен
и безспорен начин описаната фактическа обстановка.
С така установената фактическа обстановка безспорно се установи
извършването на престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК и участието на подсъдимия в него- като извършител, а
именно, че през м.декември 2014г. в гр.Димитровград с цел да набави за себе
си имотна облага, се представил за длъжностно лице- супервайзор и е
3

възбудил /публикувал обява за работа в Англия в интернет сайт/ и поддържал
заблуждение у Д. И. И. /че ще й осигури работа в Англия/ и с това на
29.12.2014г. й причинил имотна вреда в размер на 250 британски лири
/паунда/, равняващи се на 623,51 лева, като измамата е извършена повторно и
представлява немаловажен случай /след като е бил осъждан по НОХД
№1111/2014г. по описа на РС-Плевен, влязъл в сила на 08.04.2014г. и по
НОХД №1110/2014г. по описа на РС-Плевен, влязъл в сила на 08.04.2014г./.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл от
подсъдимия. Той е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимия Д. Д. Д. е роден на ****г. в гр.Бургас, живущ в гр.Бургас,
ж.к.,,Славейков"№55, вх.20, ап.32, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, осъждан, ЕГН **********. Видно от
приложената характеристична справка, данните за подс.Д. не са
положителни.
Същият е осъждан многократно. С влязло в законна сила на 08.04.2014г.
Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1111/2014 г. по
описа на Районен съд- гр.Плевен, е осъден за извършено престъпление по
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е нaложено наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 10/десет/месеца, чието изтърпяване е
отложено с изпитателен срок от 3/три/години за извършено престъпление в
периода м. януари-25.II.2013г. С влязло в законна сила на 08.04.2014г.
Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1110/2014г. по
описа на Районен съд- гр.Плевен, е осъден за извършено престъпление по
чл.209, ал.1 от НК- за което му е наложено наказание "Лишаване от свобода"
за срок от 6/шест/месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от
3/три/години за извършено престъпление в периода м. януари 2013г.
Наказанията по горните две влезли в сила присъди формират и повторността
по смисъла на чл.28 от НК. Съгласно чл.30, ал.1 от НК, не са изтекли 5
години от изтърпяване на наказанието, поради което настоящата му
престъпна дейност е извършена при условията на повторност съгласно чл.28,
ал.1 от НК.
Законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
до осем години за този вид престъпления. При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид направените самопризнания (тъй като за
прилагане института на съкратено съдебно следствие не е необходимо
самопризнанието на вината, а само на обстоятелствата- описани в
обвинителният акт), изразеното съжаление и разкаяние, изразена готовност за
съобразяването със законите на страната. В случая като отегчаващи
отговорността обстоятелства се прие отрицателните характеристични данни,
проявената упоритост при извършване на деянието.
В тази връзка съдът прие наличие на лек превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, но не и тяхната изключителност
или многобройност. Наред с това, при съобразяване степента на обществена
опасност на деянието, която е висока и наличието на висока такава у дееца,
съдът наложи на подсъдимия предвиденото наказание „Лишаване от свобода”
в размер- под средния предвиден но в същото време близък до него, а именно
в размер на 3 години. Като вид, това е единственият възможен вариант за
налагане на наказание, доколкото законодателят е предвидил минимум на
4

размера на наказанието и не съществува възможност за заменянето му. Като
размер, Съдът намери, че именно този по-близък до минималния предвиден в
закона размер съответства и е съразмерен на степента на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца, съобразено с отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, дори възрастта на подсъдимия.
Доколкото в случая делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие и Съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК,
то на основание така описаната разпоредба от закона, размерът на наложеното
наказание бе намален с 1/3 , като бе определен окончателен размер на
наказанието ”Лишаване от свобода” за срок от 2(две) години, което съдът
постанови да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
Съдът счете, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на
личната и генералната превенция, като се въздейства предупредително и
възпитателно, както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на
останалите членове на обществото.

След като го призна за виновена и му наложи предвиденото в закона
наказание, Съдът намери, че са налице основанията за задължителното
приложение на чл.25, ал.1 от НК. Съпоставяйки датите на извършване на
отделните престъпления- и преди извършени такива, с датите на влизане в
сила на постановените съдебни актове, Съдът намери, че са налице остования
за групиране на няколко наказания- а именно тези по НОХД №514/2022г. на
РС-Разград – присъдата в сила от 03.11.2022г. и по настоящото НОХД
№178/2023г. на Районен Съд-Димитровград, като определи едно общо
наказание в размера на най-тежкото от тях- ”Лишаване от свобода” за срок от
2(две) години, което постанови подсъдимият да изтърпи при първоначален
„Строг” режим. По отношение приложението на чл.24 от НК, Съдът не
намери, че следва да прибягва до този институт и да увеличава размера на
общоопределеното наказание. Касае се за групиране на две наказания, срокът
на общоопределеното такова е достатъчен за превъзпитанието на дееца,
поради което и не следа този размер да бъде увеличаван с до ½.
На основание чл.25, ал.2 от НК, Съдът приспадна от така наложеното общо
наказание времето, през което подс.Д. Д. е изтърпявал наказание "Лишаване
от свобода” по което и да е от включените в съвкупността наказания.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	21
Дата:	4 юли 2023 г. (в сила от 20 юли 2023 г.)
Съдия:	Иван Статев Маринов

Дело:	20235610200178
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 май 2023 г.

Присъда по дело №178/2023 на Районен съд - Димитровград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите