Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.03.2012г., гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание,
проведено на 22 февруари през две хиляди и дванадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия Неделчева
при секретаря А.И. като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №2375 по описа за 2008 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл. 72 ЗС.
Образувано е по искова молба
/уточнена с допълнителни молби/ от Община Варна срещу Д.В.В., В.В.П., Б.Л.Д., К.П.К.,
Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. за заплащане на сумата от 25 600 лв., претендирана на
осн. чл. 72 ЗС. Ищецът излага, че считано от 17.09.1991г. по силата на Закона
за местното самоуправление и местната администрация е станал собственик на ЦДГ №4 «Теменужка» - имот, находящ се в гр. Варна, ул.
«Шейново» №18, представляваща дворно място, с площ 880 кв.м. съставляващо имот
№16 в кв. 6 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна, ведно с находящата се в
него масивна сграда. Преди тази дата имотът е бил държавна собственост, като
собствеността е била придобита чрез отчуждаване от наследодателката на
ответниците – Н.Д.Р., със Заповед №13/26.02.1962г. на Председателя на ИК на
ГНС-гр. Варна. Към момента на отчуждаването
имотът е представлявал дворно място с площ 723 кв., заедно с масивната
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 170 кв.м. и обем 1392 куб.м.
Сгрдата е била псотроена от Д. Р.К.-наследодател на отвениците с позволителен билет
185/1923г. съгласно одобрен проект от 1923, и се е състояла от външно стълбище,
антре, две веранди, хол, спалня, столова, кухня зад столовата с излолационно антре, а в сутерена- три
избени помещния, избен коридор и перално помещение. Процесурата по
отчуждаването е приключила на 30.12.1972г., когато обезщетението за очуждения
имор е запалетно на анследодателката на ответниците. След
отчуждаването, сградата е била надстроена и пристроена с оглед използването и
за детски дом. Реконструкцията е извършена орез
1974г. от СП БКС ”Варненска комуна” през 1974г. В периода 1992-2008г. от ищеца са
извършени множество подобрения, подробно описани в исковата и последващите
уточняващи молби. След очтуждаването, към дворното място на праводателя на ответниците са придадени 157 кв.м., отчуждени от съседен имот – парцел пл. №15 и включени към парецла, отреден за детски дом, за което е съставен АДС
№12129/10.06.1974г. С решение №979/13.12.2007г.,
постановено по адм. Дело №464/2007г., по
описа на ВОС, влязло в законна сила на 02.01.2008г., съдът е отменил
отчуждаването, като е възстановил на ответниците правото на собственост върху
целия имот. Ищецът излага, че изършените в
имота подобрения са съществени, и а
променили имота значително, а не са такива за запазване целостта на имота. Те
са сначителни както по обем, така и по стойност, като с тях стойността на имота
се е увеличила неколкократно. Значитлени са и раноските, които Община Варна е
направила във връзка със запазването на вещта. Освен това, на ответниците е
възстановено цялото дворно място, представлявщо имот 1064,а не ид. части от
него, независмо от несъотвествието на площта на отчуждения имот с тоиз по
действящия КП. Ищецът счита, че с тези придадени 157 кв.м. която е отчуждена от съседен имот, съответно
заплатена от ищеца, а по настоящем възстановена на ответниците, процесният имот
е увеличил стойността си, което също съставлява подобрение на имота. С оглeд
изложеното, ищецът моли, след като съдът признае
правата им на добросъвестен владелец, ответниците да бъдат осъдени да му
заплатят сумата от 25 100 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на извършените в имота подобрения /подробно
описани в исковата молба и уточняващата молба вх. №44732/19.11.2008г./, за
периода 31.12.1972г. до 02.01.2008г., на осн. чл.72, ал.1 ЗС както и сумата от 500.00 лв., представляваща необходими разноски за запазване на имота, извършени
през периода 31.12.1972г. до завеждане на иска, както и да бъде признато право
на ищеца да задържи вещта до заплащане на подобренията и разноските за него, на осн. чл. 72, ал.3 ЗС.
С
определение от о.с.з., проведено на 27.11.2009г/ стр. 566/, съдът е допуснал
изменение на предявения иск, като на
осн. чл. 214 ГПК е приел, че искът е предявен за сумата от 998 000 лв.
С
определение от о.с.з, проведено на
22.02.2012г., съдът е допуснал увеличение на стойността на предявения иск от 998000 лв. на 2 649 028
лв., като предявеният иск за сумата от 998000 лв. да се счита предявен като
частичен от цялата претенция в увеличения размер 2 649 028 лв., представляваща
сума, с която се е увеличила пазарната стойност на процесния имот в следствие
на извършените в същия подобрения от ищеца;
На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал увеличение на предявения иск за заплащане на необходимите разноски за
запазване на имота от 500 лв. на 44 753.78
лв., като предявеният иск за сумата от 500 лв., да се счита предявен
като частичен по отношение на увеличения размер от 44 753.78 лв.,
представляващи необходими разноски за запазване на процесния имот, извършени в
периода 31.12.1972- 02.01.2008. В с.з. искът се
поддържа.
Ответниците- Д.В.В., В.В.П., Б.Л.Д.,
К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. чрез адв. Г.
излагат, че искът е допустим и частично основателен. Не оспорват изложените в
исковата молба обстоятелства с изключение на твърденията относно площта на
отчуждения имот, като твърдят, че
още към момента на отчуждаването, неговата площ
е била 880 кв.м., тъй като праводателят им още през
1918 и 1919 г. е закупил части от съседните имоти.
Обстоятелството, че в отчуждителния протокол неправилно е отбелязано 723 кв.м.
е ирелевантно по отношение на възстановяване на собствеността, защото ако се
приеме, че разликата в площта не е отчуждена по реда на благоустройствения
закон, то тогава е на лице хипотезата на чл.2 ЗВСВОНИ и тази разлика се счита
възстановена по силата на самия закон. Излагат, че са съгласни да заплатят
сумата от 178 лв., дължима за площта от 168 кв.м. На следващо място твърдят, че
извършеното от ищеца преустройство, пристрояване и надстрояване е незаконно. Не
оспорват посочените от ищеца подобрения нито като вид работа, нито като
количество, нито като стойност, нито като период на извършване, нито относно
обстоятелството, че именно ищецът ги е извършил. На последно място твърдят, че
тъй като Община Варна не ги е канила да заплатят сумата за претендираните
подобрения, то те с поведението си не са дали повод за завеждане на делото,
поради което не следва да дължат заплащането на съдебно-деловодни разноски.
Излагат и следните възражения по основателността на исковете: Община Варна не е
добросъвестен владелец, тъй като отчуждителните закони имат конфискационен
характер; при извършване на подобренията ищецът не е бил добросъвестен тъй като
те са извършени без строителен план и разрешение. Считат, че тъй като по
принцип рестутуираният собственик не дължи заплащане на подобренията /каквато
била трайната съдебна практика/, то и те в качеството си на такива не дължат,
поради което искът се явява неоснователен. Заявяват и не оспорват, че ще заплатят всички, направени след 1992г.
подобрения в имота в претендирания от ищеца с исковата молба размер. От своя страна предявяват срещу Община Варна насрещен иск за
заплащане на сумата от 110 хил.лв., представляваща обезщетение в размер на
месечния пазарен наем на вещта, като средния претендиран размер е 10 хил.лв.
месечно за периода от 31.01.2008 г. до 29.12.2008 г., както и за сумата от 8
хил.лв., претендирани като обезщетение за забава за всеки един месечен пазарен
наем от м. февруари до м. ноември включително върху главница 10 хил.лв. на
месец, считано от първо число на следващия месец до 29.12.2008 г. Излагат, че с молба от 16.01.2008г. са
поканили ищеца да им предаде владението в 14 дн. срок., който съответно е изтекъл
на 30.01.2008г. Тъй като ищецът не е
предал владението, а напротив и към момента
държи същия без правно основание, считат, че искът им е основателен и следва да бъде уважен.
С определение от о.с.з., проведено на
27.11.2009г/ стр. 566/, съдът е допуснал изменение на предявения иск, като на
осн. чл. 214 ГПК е приел, че насрещният иск е предявен за сумата от 351110,60 лв., представляваща
месечен пазарен наем на веща за процесния период, ведно с лихва за забава, общо
в размер на 22640,88 лв., както и сумата претендирана като обезщетение за
използване на дворното място в размер на 19360 лв., ведно с лихва за забава в
размер на 1248,45 лв.
Чрез своя
процесуален представител, ответниците молят да бъде да бъдат отхвърлени
исковете на ищеца като неоснователни, като бъде уважен техния насрещен иск.
Ищецът, в качеството
му на ответник по предявения насрещен иск с прано основани чл. 59 ЗЗД, го
оспорва изцяло по основание и размер. Излага, че процесният имот, считано от
15.01.2008г. е продаден ан друго лице “БГ Маркет” ЕООД, предвид което счита, че
не са процесуално легитимирани да водят такъв иск. На следващо място излага, че
още към подаване на молбата за предаване на владението, те вече не са били
собственици, като по такъв начин са въвели Община Врана в заблуждение. В
условие на евентуалност, ако съдът приеме, че претенцията е допустима и
основателна, моли да бъде съобразено е нейният размер е изключително завишени и
се явява неоснователна по размер.
С молба от 14.08.09г., ответниците са направили изявление
за прихващане на сумите, с което съдът уважи претенцията им по чл. 59 ЗЗД със сумите, за които уважи предявения от Община
Варна иск по чл. 72 ЗС.
Възражението е прието за съвместно разглеждане в ос.з., проведено на 09.10.2009
С
определение от ос.з., проведено на 27.11.2009г., и на
основание чл. 218 от ГПК, в качеството му на трето лице помагач на страната на
ответниците е конституирано „БГ МАРКЕТ” ЕООД, със седалище и адрес на
управление Варна, представлявано от управителя Б.П.Н.. Новоконститираното
лице оспорва предявения от Община Варна
иск. Моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Оспорва твърдението, изложено в исковата молба, че имотът към
момента на отчуждаването е бил 723 кв.м. В отношение
на евентуалност твърди, че с влезлия
в сила дворищно-регулационен
план одобрен със заповед №244/1959г. частта от имот 15 е
прибщен към имот пл.16 в общ парецл, което на осн. чл. 39 ЗПИНМ има пряко
отчуждително действие и дори само на това основание праводателите на отвениците
се явята собвтении на имота. Отделно от това твърди, че имотът се възстаноява във
вида, в който е към момента
на влиязен в сула на реституционния закон. На
следващо място твърди, че извършеното от Община Варна преустройство е незаконно.
Прави възражение, че ищецът няма качеството на добросъвестен
владелец.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
По отношение на дворното място:
Видно от представеното копие на
Протокол №30/03.06.1972г. на ГНС-Варна, на същата
дата е взето решение от ГНС-Варна на
собствениците на имот, чийто имоти са отчуждени за Детски дом в кв. 6 на 8 подрайон, ул. “Шейново” да се изплатят обезщетения
както следва: На Н.Д.
Р. да се изплати за дворното място от 723 кв.м. – 5061.00 лв.;
за масивната жилищна сграда от 136 кв.м.- 10014.78 лв. По делото са представени
копия на посочените в протокола нот. актове №165/1918г., нот. акт №572/1919г., по силата на които Д.
Р. придобива собствеността, съответно договора от 26.10.1944г., с който
прехвърля имота на майка си Н. Д. Р. Така постанвоноро решенеи на
ГНС е било предмет на обжалване в часттам касеща оценката на имота, като с
вляоз в сила решение, постановено по гр. дело 2158/1972г. по описа на ВОС, съдът е изменил същата. В мотивите на самото решение се коментира
заключението на в.л. Б., което също е представено по
делото. Видно от скицата към същото /стр. 46 от делото/ отчуждения имот включва дворно място 723
кв.м., застр. Площ 202.80 кв.м.,
стълбища -20.20 кв.м. и
плочник – 125.00 кв.м.
Предвид така коментираните писмени
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че към момента на отчуждаването
имотът е включвал: дворно място 723 кв. и къща със застроена площ 202 кв.
Именно тези факти обясняват записаното в декларацията на Д. Радев, находяща се на
стр. 151 от делото, въпреки че от същата не става ясно към коя дата е съставена.
По делото е представено и копие
от Протокол №30/06.1972г. на ГНС, в
частта касаеща
вземането на решение за определяне на обезщетението, което следва да се изплати на
собстветниците,
чйито имоти се отчуждават за детски дом кв.6, на 8-ми подрайон, видно от който
от тримата съсобственици на земята се
отчуждават общо 195 кв.м. /стр. 216/
С оглед
изложеното съдът приема за установено, че за детския дом на ул. “Шейново” са
отчуждени общо 918 кв., от които 723 кв.
от Н.Р. и още 195 кв.м. от К.Д., Д.С. и С.П.
На този извод кореспондира заключението на
единичната СТЕ /стр.769/, изготвено от в.л. Р. П., изслушано в с.з., проведено
на 19.05.2010г., според което към дата 31.12.1972г. е отчужден УПИ XVII от кв.6
по РП на 8-ми подрайон, отреден за детски дом с площ 915 кв..м. В този смисъл е
и особеното мнение на в.л. Т. Я., участвала в състава на тройната СТЕ.
Съдът счита, че чрез представените по делото
писмени доказателства, ищецът установява своите твърдения, а именно, че от наследодателя
на ответниците е отчужден имот с площ 723 кв.м. Напротив, ответниците не
доказват по пътя на пълното и главно доказване, че имотът към момента на
отчуждаването е бил с площ 880 кв.м. На
първо място липсват доказателства, установяващи принадлежността на правото на
собственост в полза на техния наследодател по отношение на кв.м., явяващи се
разликата над 723 кв.м./за които има нот.акт/. На второ място недоказано остана
твърдението, че тази 195 кв.м. са придобити с влизането в сила дворищно-регулационен план одобрен със Заповед №244/1959г.,
когато частта от имот 15 е приобщен към
имот пл.16 в общ парцел, на осн. чл. 39 ЗПИНМ, тъй като планът има пряко отчуждително действие. Вещите лице,
изготвили тройната СТЕ, изслушани в.с.з, проведено на 30.11.2011г. не бяха
категорични по отношение на това кога е бил сложен знака за общност “Z” –дали
при изготвяне на плана, или по-късно, и дали действително означава това, тъй
като бил обърнат и по-различен.
Безспорно е, че с решението,
постановено по адм. дело №464/2007г., по описа на ВОС,
АО, на Д.В.В., ЕГН **********, В.В.П., ЕГН **********, Б.Л.Д. ЕГН **********, К.П.К., ЕГН **********,
Ц.К.В., ЕГН **********, Е.Й.И., ЕГН **********, А.Г.С., ЕГН ********** се
възстановява правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно
място, находящо се в гр. Варна, ул. “Шейново” № 18, съставляващо имот пл. № 16
в кв. 6 по плана на 8-ми подрайон на града, с площ от 723 кв. м., а по план от
880 кв. м., ведно с находящата се в мястото масивна сграда.
По отношение
на сградата, съдът установи следното:
С оглед коментираните по-горе писмени
доказателства, съдът приеме за установено, че към датата на отчуждаването,
къщата е била със застроена площ 202.80
кв., м., във вида, описан в заключението на вл. Б.,
прието по гр. дело №2158 по
описа на ВОС за 1972г.
Според изложеното в Протокол №30/06.1972г.
на ГНС отчуждаването е извършено на Детски дом Видно от представените строителни книжа, за
извършването на надстрояване и пристрояване е
издаден Билет за строеж №170
Според заключението на вл. –арх. Н.С., изслушано в
с.з., проведено на
19.05.2010г., за извършеното
пристрояване и надстрояване е издадено разрешение за строеж и одобрени
архитектурни проекти. Към момента на извършването му,
строежът е съответствал със застроителния план, а пристрояването и
надстрояването са съответствали на разрешителното за строеж и одобрените проекти.
От представените по делото доказателства, съдът
приема за установено, че към датата на отчуждаването сградата е бил със
сутеренен етаж, първи етаж, и тавански етаж- до този извод може да се стигне от
съвкупната преценка на решението по гр. дело
№2158
по описа на ВОС за 1972г., заключението на в.л. Б., и приложение 1.2 към билета за строеж – стр. 29 от делото.
Няма спор
относно обстоятелството, към момента на възстановяването на имота, сградата се
състои от три етажа: първи –сутеренен етаж,
втори етаж и трети –тавански етаж.
В с.з, проведено на 05.10.2011г. е изслушано
заключението на в.л. А.В.. Според изложеното в същото, пазарната стойност на имота към датата на изготвяне на
оценката във вида, в който е бил отчужден (преди пристрояванне, дострояване,
без дворни подобрения, без придаване на 165 м2)
е 873 280 лв. Пазарна стойност на имота към настоящия момент във вида, в
който е сега 2 006 000 лв. Увеличението на пазарната стойност е в размер на
1132 720 лв.
В с.з, проведено на 01.02.2012г., е изслушано заключението
на в.л. П. Л., според което към настоящия момент обектът се състои от сутеренен етаж, два надземни и
тавански етаж. Кота ±0.00 е на 1.45м над нивото на двора откъм централния вход.
Достъпът до ниво първи етаж се осъществява чрез стоманобетови стълби и
стълбищна площадка. Светлата височина на първия етаж е 3.70м, на втори етаж
3.20м, на таванския етаж от 1.60м до 2.60м, а на сутеренния етаж 2.80м.
Конструкцията е монолитна, стоманобетонова. Подовата настилка е мозайка по
вътрешната стълбищна клетка и входното антре, ламинат и балатум по стаите и
коридорите. Дограмата е дървена и PVC-прозорци. Като цяло сградата е добре
поддържана. Според
вещото лице, стойността на поземлен имот (ПИ) 1064 по действащ КП на 8-ми подрайон на гр.Варна
с площ от 723м2, ведно с находящата се в него масивна сграда с
административен адрес: ул."Шейново" №18, състояща се от три етажа:
един сутеренен, един жилищен и един тавански етаж, със застроена площ от 202м2,
е 2 082 192 лв. Пазарната стойност на реална
част от 165м2, като се има предвид, че същата няма градоустройствен
статут, и към настоящия момент няма обособен реален парцел
с площ от 165м2., в.л. определя същата
като пазарната стойност на
идеална част от целия парцел,
-като дава стойност 418 412лв. За
пазарна оценка на имота към датата на оценката: за 341м2 на
първи-сутеренен етаж; за 246м2 на втория етаж и
за 246м2 на третия етаж, ведно с дворното място от 888м2, дава 3 008 714 лв.
Във връзка с вида, характера и времето на извършените
в имота подобрения, са изслушани показанията на св. М.К.И. и Н.С.А., разпитани с з.з. на 26.06.2009г. Съдът кредитира
същите като обективни, и кореспондиращи на останалите събрани по делото писмени
доказателства.
По иска с правно основание чл. 72 ЗС, съдът
съобрази следното:
Искът е предявен от ищеца в качеството му на собственик на
реституирания имот до датата на възстановяването му. Съдът приема, че Община Варна се легитимира като собственик по силата на § 7, т.6 от ЗМСМА,
според който с влизане
в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни
имоти обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за
административните потребности на общините, както и за здравно, образователно,
културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. От своя
страна, както беше отбелязано по горе,
Държавата е придобила собствеността въз основа на отчуждаване, извършено по реда на чл. 55а от
ЗПИНМ.
Според възприетото в Постановление
№ 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, подобряването на една вещ е юридически факт извън съставните елементи на
придобивното основание. То не е и престация по последното. Обратното действие
на съдебния или административния акт по унищожаването, развалянето или
отменяването на придобивно основание не заличава по правната действителност
както протеклата фактическа власт, така и факта на подобренията, станал при
съзнанието на подобрителя, че подобрява своя вещ, придобита на валидно законно
основание. С чл. 72 ЗС
законодателят е счел за справедливо ликвидацията на правоотношенията, породени
от подобряването на вещта от добросъвестния владелец със заплащане на
по-голямата сума между увеличената стойност и действителните разходи, защото
това подобряване се извършва със съзнанието, че вещта е окончателно придобита
на законно основание, и се влага повече усърдие за по-добро качество и
по-голяма дълготрайност на подобрението. По тази причина, когато такова
обезщетяване в чл. 72 ЗС
е допуснато при сделка, която никога не е направила подобрителя собственик, а
при унищожено, развалено или отменено придобивно основание подобрителят е имал
нещо повече, тъй като той е бил и действителен собственик, няма никакво
основание същият да бъде обезщетяван като недобросъвестен владелец. Следователно, дори при отменен административен акт следва да се възпреиме, че владението е било добросъвестно.
Безспорно, че от датата на отчуждаването, до датата на влизане в сила
на ЗМСМА, собственик на отчуждения имот е била Държавата. Едва след тази дата –
17.09.1991г. и до датата на влизане в сила на решението, с което се отменя
отчуждаването, като собственик се легитимира Община Варна.
Ако и Държавата да е имала качеството на добросъвестен
владелец до тази дата, то за Община
Варна липсва качеството на подобрител на имота за този период, имащ право да
претендира стойността на извършените подобрения. Липсват наведени твърдения, съответно
доказателства, че именно ищецът е извършил подобренията.
Напротив, според изложеното в исковата молба следва да се приеме, че всички такива, извършени в имота от датата на отчуждаването до датата на
преминаване на собствеността са извършени от Държава, с оглед на което искът, касаещ
подобренията, извършени в този период следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Настоящ състав намира, че считано от 17.09.1991г. до дата на влизане в
сила на решението по адм. Дело №464/2004г. – 11.01.2008г., ищецът се легитимирал
като добросъвестен владелец на имота, и с оглед разпоредбата на чл. 72 ЗС може
да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения. За да достигне до този
извод, съдът съобрази мотивите в постановлението, а именно, че до влизане в
сила на решението, с което административният акт, с който имотът се отчуждава,
преобретателят е бил със съзнанието, че е придобил имота на основание, годно да
го направи собственик. Съдът не споделя възражението на ответниците, че с
подаването на молбата за възстановяване на имота ищецът е станал
недобросъвестен. Тази дата би имала евентуално значение за прекъсване на
давността /което е извън предмета на спора/, но за наличието на добросъвестност
се преценява единствено знанието към момента на придобиване на вещта.
С оглед изложеното, искът би се явил основателен само по отношения на
подобренията, извършени от Община Варна за периода от 17.09.1991г. до
11.01.2008г., но не и за периода, претендиран с исковата молба - от 1972г.
Като се има предвид изложеното по-горе,
а именно, че Община Варна не може да претендира суми за подобренията,
извършени във връзка с пристрояване и надстрояването на имота, тъй като същите
са извършени от Държавата в периода, непосредствено следващо отчуждаването,
съдът счита, че не може да кредитира заключението на в.л. П. Л., където липсват стойности на
отделните подобрения. Това заключение съдът кредитира в частта касаеща вида
и описанието на имота към момента на
реституцията. Предвид дадените пазарни стойности за имота в цялост, същото било
от значение при евентуално цялостно уважаване на предявения иск, тъй като същите
са съобразени с характеристиките и местоположението на имота, но не се съдържат подробности за отделните СМР.
Съдът кредитира заключението на в.л. А. М. В.,
изслушано в с.з, проведено на
05.10.2011г.. В частта касаеща вида, обема и датата на извършените
подобрения и тяхната стойност / приложение 4 към експертизата – стр. 1006 от делото/ не е оспорено от страните, а според съда е обективни и компетентно
изготвено. В приложение към същото, под формата на таблица са посочени
отделните видове СМР. Използвайки посоченото приложение, съдът може да изчисли
сумата, с която извършените от ищеца подобрения са увеличили стойността на
имота, като приспадане тези, която са извършени преди 1991г./тъй като са
извършени от Държавата, а не от Общината/, както и стойността на на тези, които
представляват движими вещи, и могат да бъдат отделени от вещта, без съществено
да променят нейното състояние.
С оглед изложеното, съдът счита, че като се има предвид, че Община
варна няма принос за увеличението на стойността на имота, което е станало в
резултат на предаването на 195 кв.м., тъй като същото е направено от Държавата,
то не следва да се съобразява сумата, с която цената на имота се увеличила в резултат
на това, че от наследодателя са отчуждени 723 кв., а се възстановяват 888 кв.м.
Същото се отнася и по отношение на надстрояването и пристрояването, извършени
от Държавата.
С оглед изложеното, съдът кредитира заключението на в.л. А. В., като приема, че увеличението на пазарната
стойност в този случай е 1 132 720 лв.
От тази сума, която е дадена за имота преди пристрояване, дострояване,
дворни подобрения и продаване на 165 кв., следва да се извади стойността на
подобренията, които са извършени през 1991г., тъй като не са извършени от ищеца
и липсва разместване на блага за негова сметка. На следващо място следва да се
приспаднат подобренията, който могат да се демонтират- смесителни батерии,
мивки, тоалетни клекала, външни ролетни и вътрешни щори, балатуми, бойлери,
декоративен цветарник. По отношение
подобренията, направени в двора на детската градина, съдът счита, че могат да бъдат
отделени следните вещи: навес от карбон, пейки, къщички, катерушки, пързалки,
лост. Предвид което и тяхната стойност следва да бъде извадена.
Използвайки сумите, посочени в Приложение 4, съобразявайки горното и
извършвайки прости аритметични сметки, съдът счита, че от общата увеличена
стойност 1 132 720 лв. следва да се приспадне сумата на тези СМР и вещи, която
възлиза в общ размер на 61 039.19 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че в резултат на извършените от ищеца
подобрения, подробно описани в приложение 4 към СИЕ, стойността на имота се е увеличила със сумата
от 1 071 680.81 лв.
Доколкото искът е предявен като частичен, то същият следва да бъде
уважен са сумата от сумата от 998000 лв. представляваща част от цялата сума в
размер 1 071 680.81 лв., представляваща сума, с която се е увеличила пазарната
стойност на процесния имот в следствие на извършените в същия подобрения от
ищеца, на осн. чл. 72, ал.1 ЗС.
По отношение на иска, предявен на осн. чл. 72, ал.2 ЗС, съдът съобрази
следното:
Претенцията на ищец последно е уточнена с молба, докладвана о.с.з. проведено на
22.02.2012г. както следва: за ремонт на покрив 24 264.30 лв. /уточнен по пера в
същата молба/; за ремонт на вътрешни и външни стени; за ремонт на парна
инсталация- 4202. 61лв. или в общ размер се претендира, че са извършени ремонти
дейности на стойност 44 753. 78 лв.
По отношение на ремонта на покрива, външните и вътрешни мазилки и
шпакловка, съдът намира, че същите са били необходими с оглед запазване на
имота – в тази връзка, съдът съобрази, че от писмените документи се установява,
че отчуждената сграда е била построена в далечната 1923 година. От
свидетелските показания става ясно, че в един момент са се появили пукнатини,
което е наложила извършването на ремонт за да не се разруши сградата.
По изложените съображения, с оглед изложеното в Приложение 5 към
заключението на в.л. А.В., съдът намира, че за ремонта на покрива ищецът е направил
необходими разноски в сочения от него размер -24 264.30 л./ според в.л.
възлизат на 32 543.97 лв./. За ремонта на стените, вътрешни и външни замазки,
шпакловки, боядисване, изкърпване и
т.н., съдът счита, че се установява извършването
на разноски в размер на 15 575.70 –колкото е по заключението на в.л. – по
таблицата “довършителни работи”. По отношение на претенцията за ремонт на парната инсталация, съдът счита претенцията
за основателна до сумата, посочена в заключението -488.08л. Първоначалната
инвестиция за закупуването на котела е вече калкулирана в увеличената стойност
на имота -посочена, /съответно възприета от съда/ е в .1 от приложение 4.
С оглед изложеното, съдът
намира, че сторените от ищеца разноски
за запазване на вещта са в общ размер
на 40 328.08 лв., по перата посочени
по-горе. Следователно предявеният частичен иск, следва да бъде уважен за сумата
от 500 лв., представляващ част от сумата
от 40 328.08 лв. представляващи
необходими разноски за запазване на процесния имот, извършени в периода
31.12.1972- 02.01.2008, на осн. чл.
72, ал.2 ЗС.
Предвид извода на настоящия състав, че Община Варна има качеството на добросъвестен владелец, и с оглед уважаването на исковете по чл. 72, ал.1 и чл. 72, ал.2 ЗС, съдът
счита, че на Община Варна, на осн. чл. 72, ал.3 ЗС следва да се признае правото да задържи вещта до
заплащане на подобренията и разноските от ответниците.
По отношение на
предявения насрещен иск, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, съдът
съобрази следното:
Ответниците претендират ищецът да бъде осъден да им заплати
сумата от 351110,60 лв., представляваща месечен пазарен наем на веща за периода
от 31.01.2008 г. до 29.12.2008 г., ведно с лихва за забава, общо в размер на
22640,88 лв., считано от първо число на следващия месец до 29.12.2008 г., както
и сумата претендирана като обезщетение за използване на дворното място в размер
на 19360 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1248,45 лв.
В тази
връзка излагат, че с молба от 16.01.2008г. са поканили ищеца да им предаде
владението в 14 дн. срок, който съответно е изтекъл на 30.01.2008г.
Ответникът
по насрещния иск излага, че същият е неоснователен, тъй като към датата на поканата до Община Варна - вх. №
РД-8-94-Б/2/16.01.2008г.,
ответниците вече са били отчуждили имота. Твърди, че ползването на имота през
периода от 31.01.2008г. до 29.12.2008г от Общината по никакъв начин не е довело
до обедняване на ищците по насрещния иск, тъй като те, след като са продали
имота, не са притежавали право да владеят и ползват същия, и следователно не са
лишени от ползи, които биха получили ако Общината не беше ползвала имота.
Представеното от тях споразумение от 15.01.2008г. поради липса на форма не може
да се приеме, че има характер на договор за учредяване право на ползване за
определен срок, а по-скоро има характер на договор за наем. Община Варна не е
страна по този договор и той няма сила по отношение на нея. Ето защо ако
ответниците са претърпели вреди от не ползването на имота през претендирания
период, те могат да претендират вреди от наемодателя си „БГ Маркет" ЕООД,
но не и от Община Варна, с която не са в договорни отношения. Единствено
лицето, притежател на вещни права върху имота притежава активна правна
легитимация да заведе иск за обезщетение вследствие лишаването му
от ползване на имота, но не и лице, което черпи права от договор с трето лице,
различно от ответника по иска (в случая насрещния иск). Липсата на
неоснователно обогатяване на Община Варна за сметка на ищците по насрещния иск,
респ. липсата на обедняване от тяхна страна, основано на ползването на имота от
Общината за процесния период, обосновава неоснователност на претенцията за
заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, предявена с насрещния
иск.
От своя страна, ищците по
насрещния иск излагат, че действително междувременно собствеността на имота е
прехвърлена на трето лице, встъпило в настоящото дело, като трето лице-помагач
- „БГ МАРКЕТ" ЕООД. Няма спор, че
по силата на споразумение между продавачите – ответници и купувача - третото лице помагач, е
подписано споразумение, по силата на което правото да се ползва имота и се
получават плодовете от него е отстъпено безвъзмездно на ответниците за срок от
продажбата на имота до края на юли 2009г. Ищецът е оспорил датата и
съдържанието на споразумението, като е твърдял привидност, но не е ангажирал
никакви доказателства в тази връзка. Твърдят, че за тях е налице обедняване, поради факта че
имота се заема от ищеца, и че по този начин те имат пропуснати ползи. За
установяване на обстоятелството, че са имали правото да се ползват от имота и
да получават неговите плодове са представили споразумението между продавачите и
купувача. Същото има облигационен характер, като за разлика от договора за
наем, има безвъзмезден характер.
Опровергаването на датата
и установяване на
привидността на споразумението е
в тежест на този, който черпи права от това - в случая ищеца. В настоящия
процес това не е извършено. Счита, че безспорно се установява, че неоснователно
обогатилия се, в случая, е ищецът, който ползва без правно основание процесния
имот. Твърдят, че основанието на техния иск е текста на чл. 59 от ЗЗД и тази хипотеза
няма нищо общо с изискването обеднилия се да бъде собственик на вещта.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
При хипотезата на чл.
59, ал. 1 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи се връщането на
по-малката сума между обединяването и обогатяването. Цитираната
разпоредба се основава на един от основните принципи на действащото обективно
гражданско право - принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Фактическият състав, при който възниква отговорност за
неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, включва
три кумулативни елемента - обогатяване, обедняване и липса на основание за
обогатяването. Правото да се претендира равностойността
на обедняването по реда и на основание чл. 59 от ЗЗД
възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се
защити срещу неоснователното обогатяване - чл. 59, ал.
2 от ЗЗД. Разглежданият състав
намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание
чужда вещ, като по този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на
обедняването на собственика й. На следващо място - във връзка с установявана на
елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, настоящият
състав съобрази, че ползването на имота без правно основание от ответниците е
съпътствано с лишаване на ищците –собственици от правно признатата му
възможност да си служи с имота и да реализира ползи чрез отдаването му под наем
на трети лица. Лишеното от основание ползване на чуждия имот е довело от
една страна до обогатяване на ответниците, съизмеряващо се със спестените
разноски, които е следвало да заплати на ищците като наем или възнаграждение, а
наред с това - и с обедняване на ищците, които са пропуснали да реализират
ползи от имота.
Няма спор, че няколко дни след реституирането му, а именно на 15.01.2008г. собствениците
са прехвърлили имота на БГ “Маркет”. Това се
установява от представения по делото нотариален акт /стр. 247/
По делото е представено
споразумение към договор за продажба на недвижим имот /стр.456/. Видно от съдържанието на същото, продавачите –ответниците по делото,
запазват владението върху продадения недвижим имот до 30.06.2009г., ведно с всички права, произтичащи от това, включително правото на
събиране на наем и плодоползване. Посоченото споразумение с дата 15.01.2008г.
Съдът намира, че представеното
споразумение в качеството си на частен документ се ползва от формална
доказателствена сила. Община Варна не е оспорила подписите на страните, т.е. не
оспорила истинността на документа. От друга страна това е едно писмени споразумение между
страните с облигационен характер, и не се нуждае от никаква определена форма за да бъде валидно и
действително.
Съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните има могат свободно да определят
съдържанието на договора доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. С оглед
изложеното, съдът намира че е налице валидно споразумение, обвързващо страните и съда
със своите правни
последици.
След като по силата на същото,
ответниците са си запазили
владението на
имота до 30.06.2009г., включително и правото на събиране на наеми и плодоползване, настоящият
състав намира, че това ги прави надлежно процесуално и материално правно
легитимирани да водят иска по чл. 59 ЗЗД.
Община Варна след като е продължила
да ползва имота, въпреки наличието на влязло в сила реституционно решение, както и покана за предаване
на владението, то тя неоснователно се е обогатила за сметка на ицщите по насрещняи
исск, тъй като ги е
лишила
от възможността самите те да ползвати мота или да отдават под наем при
което биха могли
да събират гражданските подове от ползване на вещта под формата на наем
По отношение на размера, съдът
съобрази следното:
Видно от заключението на СИЕ,
изслушано в с.з, проведено на 26.06.2009г., неоспорено от страните, съобразно поставените
задачи,
вещото лице е дало
три варианта както следва: Ако би се ползвал като търговски обект, за
ползването на имота за периода 31.01.2008г. до 29.12.2008г. справедливата
пазарна цена е 204 188/65 лв.; ако би се ползвал за детска градина- 76 372.85 лв., и за банков офис – 351 110.60 лв.
Вещото лице е изчислило и съответните лихви върху посочените главници, като за 1-ви
вариант законната лихва е 13 327.99 лв., за 2-ри вариант 4924.73 лв., за трети
– 22640.88 лв.
Съдът намира, че претенцията по чл. 59 ЗЗД следва да бъда
уважена за сумата, представляваща месечен пазарен наем за ползването на имота за детско заведение, за
какво се е ползвало и реално. Като съобрази и местоположенето на имота, съдът счита, че
следва да се вземе по-високата цена, дадена от вещото лице, тъй като се касае
за централната част на града.
Съдът не споделя аргумента на
ищците по насрещния иск, а именно, че размерът следва да се съобрази наема при ползването на сградата като банков офис, тъй като според разпоредбата на
чл. 59 ЗЗД се дължи връщане на сумата, с която лицето се е обогатило до размера на обедняването. Т.е. след като
Общината не ползвала имота за банков офис, съответно тя не се е обогатила със сумата, която би
получила при ползването на сградата за тази цел.
Обогатяването на
Общината се състои в спестяването на суми, които би давала ако следваше да заплаща наем за ползването на имота като
детска градина /тъй
като фактически за това се ползва/.
С това тя се е обогатила и именно тази сума дължи да заплати на ответниците,
които пък от своя страна са обеднели, тъй като вместо да им заплаща наем, ищецът го е ползвал
безвъзмездно за този период.
Следователно, искът по чл. 59 ЗЗД
се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 76 372.85 лв.
Искът по чл. 59 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен за горницата над 76 372.85 лв., до пренедираната сума от 351 110.60 лв. като неоснователен.
Като
основателен следва да бъде уважен и искът за заплащане на законна лихва върху
почената главница от 76 372.85 лв., считано от
1-ви число на следващия месец за който се дължи сумата до 29.12.2008г., а
именно сумата от 4924.73 лв., на осн. чл. 86 ЗЗД.
Съответно искът по чл. 86 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен за горницата над следва да бъде отхвърлен 4924.73 лв. до претендираните 22640,88 лв., считано от първо
число на следващия месец до 29.12.2008 г.
Искът за заплащане на сумата претендирана като обезщетение
за използване на дворното място в размер на 19360 лв., ведно с лихва за забава
в размер на 1248,45 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като
съдът приеме, че при определяне на пазарения наем за ползването като детска
градина ползването на дворното място е включено в цената, тъй като същото е
оформено като детска площадка към градината.
Предвид
изявлението за прихващане, направено ответниците, съдът счита, че с тази сума в
общ размер на 81 297.58 лв. / в т.ч. главница и лихви/ следва да бъде намалена
сумата, която съдът приема, че те следва да заплатят на Общината. По такъв
начин сумата от 998 000 в. следва да бъда намалена със сумата от 81 297.58 лв.
По
отношение на разноските, съдът съобрази следното:
Ищецът
претендира съобразно представения списък разноски в общ размер на 62 864.00
лв., в т.ч. ДТ, разноски за депозити, юрисконсултско възнаграждение. Отделно от това -по насрещния иск юрисконсултско възнаграждение в размер на 8337
лв. в минимален размер по Наредба 1/2004г.
Ответниците
претендират разноски съобразно представения списък в общ размер на 73 865 / в
т.ч. адв. възнаграждение и депозити/, а по насрещния иск - 46 025.40 лв.
Предвид
основателността на главния иск, предявен като частичен, ответниците следва да заплатят на Община Варна сумата от
62 864лв. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Предвид
частичната основателност на насрещния иск, Община Варна следва да заплати на
ответниците сумата от 10 033.54 лв., представляваща съразмерна част, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Предвид частичната неоснователност на насрещния иск, ответниците следва
да заплатят на Община Варна сумата от 1817.47 лв. представляваща съразмерна
част, на осн.чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********, В.В.П., ЕГН **********, Б.Л.Д., ЕГН **********,
К.П.К., ЕГН **********, Ц.К.В., ЕГН **********, Е.Й.И., ЕГН **********, А.Г.С.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно
на Община Варна, представлявана от Кмета
К. Й. сумата от 916
702.42 /деветстотин и шестнадесет хиляди, седемстотин и два лв. и 42ст./, представляваща
сумата от 998 000 лв., претендирана като частичен иск от цялата сума в
размер 1 071 680.81 лв., представляваща сума, с която се е увеличила пазарната
стойност на процесния имот, представляващ
имот, находящ се в гр. Варна, ул. «Шейново» №18, представляваща дворно място, с
площ 880 кв.м. съставляващо имот №16 в кв. 6 по плана на 8-ми подрайон на гр.
Варна, ведно с находящата се в него масивна сграда, състояща се от 341м2 на първи-сутеренен
етаж; за 246м2 на втория етаж и за 246м2 на третия етаж, в следствие на извършените в същия от Община
Варна подобрения в периода 17.09.1991г. – 11.01.2008г. , на осн. чл. 72, ал.1
ЗС, намалена поради уважено възражение
за прихващане със сумата от 76 372.85 лв.
по уважен насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД /за периода
31.01.2008г. до 29.12.2008г./, както и със сумата от 4924.73 лв.,
представляваща законна лихва върху тази главница, считано от 1-ви число на
следващия месец за който се дължи сумата, до 29.12.2008г. на чл. 86 ЗЗД, при
участието на третото лице помагач “БГ Маркет” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Б.П.Н..
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********, В.В.П., ЕГН **********, Б.Л.Д., ЕГН **********,
К.П.К., ЕГН **********, Ц.К.В., ЕГН **********, Е.Й.И., ЕГН **********, А.Г.С.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно на Община
Варна, представлявана от Кмета К. Й. сумата от 500 /петстотин/ лв., предявена като частичен иск от сумата
от 40 328.38 лв., представляващи необходими разноски за запазване на процесния
имот, извършени в периода 31.12.1972- 02.01.2008, на на осн. чл. 72, ал.2 ЗС.
На осн. чл.72, ал.3 ЗС ПРИЗНАВА на Община Варна право да ЗАДЪРЖИ имота,
представляващ имот, находящ се в гр. Варна, ул. «Шейново» №18, представляваща дворно
място, с площ 880 кв.м. съставляващо имот №16 в кв. 6 по плана на 8-ми подрайон
на гр. Варна, ведно с находящата се в него масивна сграда, състояща се от 341м2 на първи-сутеренен
етаж; за 246м2 на втория етаж и за 246м2 на третия етаж
до заплащане от страна на ответниците Д.В.В., ЕГН **********, В.В.П.,
ЕГН **********, Б.Л.Д., ЕГН **********, К.П.К., ЕГН **********, Ц.К.В., ЕГН **********,
Е.Й.И., ЕГН **********, А.Г.С., ЕГН ********** на сумата от 916 702.42, дължима на осн. чл. 72, ал.1 и
сумата от 500 лв., дължима на осн. чл. 72, ал.2 ЗС, при участието на третото
лице помагач “БГ Маркет” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Б.П.Н..
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.В.В., ЕГН **********, В.В.П., ЕГН **********, Б.Л.Д.,
ЕГН **********, К.П.К., ЕГН **********, Ц.К.В., ЕГН **********, Е.Й.И., ЕГН **********,
А.Г.С., ЕГН ********** ***, представлявана от кмета К. Й. за заплащане на разликата над 76
372.85 лв. до сумата от 351 110.60лв.,
претендирани на основание чл. 59 ЗЗД за периода 31.01.2008г. до 29.12.2008г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.В.В., ЕГН **********, В.В.П.,
ЕГН **********, Б.Л.Д., ЕГН **********, К.П.К., ЕГН **********, Ц.К.В., ЕГН **********,
Е.Й.И., ЕГН **********, А.Г.С., ЕГН ********** ***, представлявана от кмета К. Й. за заплащане на разликата над 4924.73 лв. до сумата от 22640,88 лв., претендирана
на осн. чл. 86 ЗЗД,
считано от първо число на следващия месец до 29.12.2008 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.В.В., ЕГН **********, В.В.П., ЕГН **********, Б.Л.Д., ЕГН **********,
К.П.К., ЕГН **********, Ц.К.В., ЕГН **********, Е.Й.И., ЕГН **********, А.Г.С.,
ЕГН ********** *** представлявана от кмета К. Й. за заплащане на сумата от 19360 лв., ведно с лихва за забава
в размер на 1248,45 лв., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********, В.В.П., ЕГН **********, Б.Л.Д., ЕГН **********,
К.П.К., ЕГН **********, Ц.К.В., ЕГН **********, Е.Й.И., ЕГН **********, А.Г.С.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно на Община Варна сумата от 62 864.00 /шестдесет и две хиляди осемстотин шестдесет и
четири/ лв. на осн. чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК, както и сумата от 1817.47/хиляда осемстотин и седемнадесет лв. и 47 ст./ лв.
представляваща съразмерна част, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК/ по насрещния иск/.
ОСЪЖДА Община Варна,
представлявана от кмета К. Й. да
заплати солидарно на Д.В.В., ЕГН **********, В.В.П., ЕГН **********, Б.Л.Д.,
ЕГН **********, К.П.К., ЕГН **********, Ц.К.В., ЕГН **********, Е.Й.И., ЕГН **********,
А.Г.С., ЕГН ********** сумата от 10
033.54 /десет хиляди и тридесет и три/ лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2-седмичен срок връчването му на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: