Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 261072 29.10.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на пети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря: Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16780 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК
*********, чрез процесуалния му представител ******* З., против Й.А.К., ЕГН **********
за установяване на вземания произтичащи договор за кредит № **** от **** г.,
сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, правата по който са прехвърлени на
ищеца по силата на цесия от 25.01.2016 г., за главница, в размер на 719 (седемстотин и деветнадесет) лева; възнаградителна лихва, в
периода от 10.11.2014 до 10.10.2015 г. - в размер на 308,08 (триста и осем
лева и осем стотинки) лева; наказателна
лихва (мораторна неустойка), в периода от 11.04.2015 г. до 25.01.2016 г. - в размер на 50, 75( петдесет лева и
седемдесет и пет стотинки) лева, както и фиксирана по размер такса за изискуем кредит от 120 (сто
и двадесет) лева, ведно със законната лихва върху всички суми, считано от
23.07.2019 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 6666 от 24.07.2019 г. по ч.гр.д. № 12150/2019 г. на РС-Пловдив.
В исковата молба се твърди, че ****
г. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит за закупуване
на телевизор, правата по който са прехвърлени на ищеца по силата на цесия от
25.01.2016 г., за която е уведем длъжникът. Кредитът е отпуснат и усвоен на
посочената дата, като кредитополучателят се е задължил да върне същия по
погасителен план на дванадесет месечни вноски, последната от които с падеж
10.10.2015 г. Договорени са възнаградителна лихва и неустойка при забава в
изпълнението на отделните вноски, както и такса по извършени услуги на клиенти,
съобразно тарифата на банката в размер на 120 лева.
Ответникът Й.А.К., чрез
назначения му **** **** адв. Е.Г.-Г., в срока за отговор на исковата молба
оспорва легитимацията на ищцовата страна, като възразява, че длъжникът не е
уведомен за осъществената цесия. Възразява, че вземанията по кредита са
погасени по давност, като изтъква, че кредитът е сключен на 10.10.2014г. със
срок на погасяване до 10.10.2015 г. Възразява за нищожност на кредита като
противоречащ на разпоредбите на ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира,
че предявените искове за възнаградителна лихва, неустойка и такса изискуем
кредит, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
като следва да се уважи искът за главница. Съображенията за това са следните:
Възраженията на ответника за
неоснователност, респ. недопустимост на предявените искове, тъй като длъжникът
не е уведомен за цесията, с която е прехвърлено вземането, следва да бъдат
приети за неоснователни. Договорът за цесия е валиден транслативен способ, като
по аргумент от чл. 99, ал. 4 ЗЗД уведомлението на длъжника е от значение при
изпълнение на задължението на стария кредитор от длъжника, извършено преди
уведомлението - хипотезата на изпълнение на ненадлежен кредитор, който се явява
овластен да получи изпълнението, какъвто не е случаят. Следва да се изтъкне, че
самата исковата молба има характер на уведомление. Обстоятелството, че длъжникът
се представлява от **** **** не може да наведе на друг извод. Особеният
представил разполага с представителна власт по упражняване процесуалните права
на ответника. Ето защо след като длъжникът може да бъде уведомен за извършена
цесия чрез фингирано връчване по реда чл. 47 ГПК, чрез нотариална покана и
залепване на уведомление, то аргумент от по-силното основание, следва да се
приеме, че това може да се осъществи и чрез връчване на съдебните книжа на
назначения му от съда особен представител, както е в случая. При това положение
ищецът се легитимира като кредитор на претендираните вземания.
Установява се заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че кредитът е изцяло усвоен от длъжника, като
заемната сума е преведена на посочено от него лице в изпълнение на задължение на
длъжника за плащане на продажна цена по договор за покупко-продажба на телевизор.
Кредитът е отпуснат на 10.11.2014 г., с краен падеж по погасителен план на
10.10.2015 г. Вещото лице сочи, че неплатената главница възлиза на 719 лева,
възнаградителната лихва в периода от 10.11.2014г. до 10.10.2015 г. е в размер на
163,95 лева, а наказателната лихва в периода от 10.12.2014 г. до 09.02.2016 г.,
в размер на 54.83 лева.Съдът приема, че експертизата е изцяло необоснована, що
се касае до изводите на вещото лице относно размера на вземанията за
възнаградителна и наказателна лихва. В експертизата си вещото лице не е отчело
рамките на исковия период, като е дало заключение какъв е размерът на
договорната лихва в периода от 10.11.2014г. до 09.12.2016г., който период е
извън рамките на исковия. Отделно към договорната лихва е добавен и размерът на
наказателна лихва, като е получена сумата от 308,08 лева за период, който
неотносим към исковите периоди. Все пак заключението може да бъде използвано,
тъй като в него по пера са разбити отделните вземания.
Установява
се, че размерът на възнаградилата лихва за исковия период е 163,95 лева, а не
308,08 лева. Последната сума е сбор от всички акцесорни вземания за периода до
цесията. Следва да се изтъкне също, че възнаградителна лихва не тече след края
на срока на договора, поради което и по неясно какви съображения вещото лице е
пресмятало размер на лихвата след датата 10.10.2015г., тъй като подобна задача
не е поставена. Ето защо както краен извод съдът приема, че доказаните по
делото вземания са следните: неплатена
главница в размер на 719 лева, възнаградителна лихва в периода от 10.11.2014г. до 10.10.2015 г. - в размер на 163,95 лева и наказателна лихва в
периода от 10.12.2014 г. до 09.02.2016 г., в размер на 54.83 лева.
Вземанията
за възнаградителна лихва и наказателна лихва се явяват изцяло погасени по
давност. Давността за тези вземания е изтекла към 09.02.2019 г. Заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено на 23.07.2019 г. Вземанията за лихви и неустойки, по
аргумент от чл. 111 ЗЗД, се погасяват с
изтичането на тригодишна давност, която тече считано от деня на изискуемостта
на вземането. В случая е не е необходимо да се съобразява давността за
отделните вземания, тъй като най-късната дата на исковия период е 09.02.2016 г.,
т.е. давността е изтекла преди подаване на заявлението що се касае до тези
вземания.
Отделно от горното следва да се
изтъкне, че след изтичане на крайния срок на договора погасителният план губи
своето значение. Погасените по него по давност анюитетни вноски обаче не се
дължат. Тава е така, тъй като кредиторът може успешно да защити правата си,
като предяви иск за всяка една падежирала вноска. В този смисъл са разясненията
на ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според които е допустимо предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК. В същия смисъл е и съдебната практика, обективирана
в решение № 83 от 26.05.2017 г. на ВКС по
т. д. № 50394/2016 г., IV г. о., ТК
според която, когато дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по
друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от този момент тя става изискуема
и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на
същата вноска.
Настоящият съдебен състав споделя
посочената практиката, като застъпените с нея положения са в синхрон с
разясненията на ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Изискуемостта на вземанията по
договора за банков кредит следва структурата на приетия погасителен план и не
се обусловя от крайния срок на договора. Посочената в него дата има за цел да
конкретизира момента, в който облигационното правоотношение ще бъде погасено
при надлежно изпълнение на вноските по погасителния план, т.е. при нормално
развитие на облигационните отношения.
Вземанията за главница не са
погасени по давност, тъй като първата вноска е с падеж 10.11.2014 г., давността
е петгодишна и изтича на 10.11.2019 г., а заявлението е подадено преди това.
Вземането в размер на 120 лева –
такса изискуем кредит не се дължи, тъй като произтича от неравноправна клауза,
която не поражда облигационни права и
задължения. Според чл. 33 ал. 1 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
според чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът
намира, че с въведената с договора клауза за начисляване разходи при изискуем
кредит, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на
забава на длъжника. Тази клауза е установена и в противоречие на разпоредбата
на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разходите, свързани с изпълнение на поетото договорно
задължение, представляват разходи по управление на договора. Поради това тази
клауза не поражда права и задължения за страните.
Налага се краен извод, за
основателност на предявения иск за главница и неоснователност на другите
съединени искове за акцесорни вземания.
При този изход
на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част за заповедното и исковото. Разноските за държавни такси, юрисконсулт,
експертиза и **** **** - за заповедното и исковото производство възлизат на
общо 738,89 лева, от които ищецът има
право на 418,37 лева. Ответникът не е направил разноски.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Й.А.К., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „Делта
Кредит“ АДСИЦ, ЕИК ********* сумата от 719
(седемстотин и деветнадесет) лева – главница по договор
за кредит № **** от **** г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, правата
по който са прехвърлени на ищеца по силата на цесия от 25.01.2016 г., ведно със
законната лихва считано от считано от 23.07.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 6666 от 24.07.2019 г. по ч.гр.д. № 12150/2019 г. на
РС-Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда на чл. 422 ГПК искове на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК ********* против Й.А.К.,
ЕГН **********, адрес: *** за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца възнаградителна лихва, в периода от 10.11.2014 до 10.10.2015 г. - в размер на 308,08 (триста и осем лева и осем
стотинки) лева; наказателна лихва (мораторна неустойка), в периода от
11.04.2015 г. до 25.01.2016 г. - в
размер на 50, 75( петдесет лева и седемдесет и пет стотинки) лева, както и фиксирана по размер такса за
изискуем кредит от 120 (сто и двадесет) лева, ведно със законната лихва върху
всички суми, считано от 23.07.2019 г. до окончателното им изплащане,
произтичащи от договор за кредит № **** от **** г., сключен между ответника и
„Банка ДСК“ ЕАД, правата по който са прехвърлени на ищеца по силата на цесия от
25.01.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 6666 от 24.07.2019 г. по ч.гр.д. № 12150/2019 г. на
РС-Пловдив.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК Й.А.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК ********* сумата от
418,37 ( четиристотин и осемнадесет лева
и 37 ст.) лева - разноски за заповедното
и исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/п/
ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.