Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 121 12.06.2020 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На осми юни, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 766
по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР – гр.София,
бул. „Александър Малинов“, №1, против Решение №3614/16.12.19г. по
гр.д.№5661/19г. по описа на Районен съд Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на Н.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1592.34 лева, от която 1405.49 лева-главница, представляваща
неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен 210.21 часа извънреден труд, в периода от 16.07.2016 год.
до 16.07.2019 год., на изпълняваната длъжност „старши полицай“ в група „Масови
мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление-Бургас, в структурата на
Главна дирекция „Национална полиция”-МВР и 186.85 лева-обезщетение за забавеното
плащане на главницата/лихва/, за периода от 30.10.2016 г. до 16.07.2019 г.,
заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния
иск-16.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; направените по делото разноски, в размер на 350.00(триста
и петдесет) лева, а в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от 336.22 лева,
от които 230.00 лева-изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза и 106.22
лева-държавна такса за производството.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде
отхвърлен. Твърди
се, че решението на БРС е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, извършва историческо,
логическо и сравнителноправно тълкуване на специалните норми на ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове и общите норми на Кодекса на труда и
подзаконовите нормативни актове.
Твърди, че неправилно е тълкуван и прилаган закона
досежно отчитане и заплащане на положеният от ищеца нощен труд. Подробно
обосновава тезата, че в процесния казус са приложими специалните норми на
Закона за министерство на вътрешните работи. Извършва подробен хронологичен
анализ на нормите ЗМВР относно регламентиране на дължимите основни и
допълнителни възнаграждения на държавните служители, за да обоснове тезата си,
положеният от ищеца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били
отчитани ежемесечно и заплатени съобразно тези нормативни актове.
Подробно развива аргументация за неприложимост на
правилата на общото трудово законодателство - на КТ и Наредбата за структурата
по организацията на работната заплата, и не следва да се извършва приравняване
с коефициент от 1,143. В тази връзка се позовава на становище на проф.В.Мръчков, което е приложено към
жалбата, както и съдебна практика. На анализ и обсъждане се подлага и
извършената съдебно – икономическа експертиза.
Препис от въззивната жалба на ответника е
връчен на ищеца Н.С.С. 10.02.20г., чрез адв.Димова. В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че в процесния период – 16.07.2016г.
– 16.07.2019г., в изпълнение на задълженията си на длъжност „старши полицай“ в
група „Масови мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление-Бургас, в
структурата на Главна дирекция „Национална полиция”-МВР, е полагал труд на 12-часови
смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч.,
при сумирано изчисляване на работното време и при предварително определен
график за всеки месец. Ищецът твърди, че в този период е положил общо 1470 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1680 часа дневен
труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до
полагане на извънреден труд от 210.21 часа, за който не му е заплатено съответното
възнаграждение. Претендира осъждане на ответника да му го заплати, в размера на
исковата сума – 1405.49 лева и 186.85 лева обезщетение за забава.
Според ответника, положеният от ищеца труд е
надлежно начислен и заплатен своевременно в съответствие с Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Видно от извършената съдебно - икономическа
експертиза, основата на данните платежни бележки/фишове за заплати, протоколи
за положен труд от държавни служители, работещи на смени между 22,00 часа и
06,00 часа, за периода 01.07.2016 г. – 03.09.19г. ищецът е отработил общо 1470 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1680.21 часа
дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на
извънреден труд от 210.21 часа, за което се дължи възнаграждение, в размер на 1405.49
и лихва за забава, в размер на 186.85 лева.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че
първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно. Решаващите
мотиви на първоинстанционния съд, досежно субсидиарното приложение на нормите
на трудовото законодателство по отношение на служебните правоотношения на служителите
в МВР, въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: Нормите на чл.176 и
чл.178 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) определят
елементите на месечно възнаграждение на държавните служители на МВР - основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден
труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на
държавните служители в МВР подневно и на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано
за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В рамките преди и през време и след процесния
исков период от 16.07.2016г. – 16.07.2019.
са действали както следва: Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. - отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби; Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Наредба №8121з-908/02.08.2018г. Наредба №8121з-1059/26.09.2019 г. Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби
липсва такова изрично правило.
Съгласно разпоредбата на 67, ал.3 от Закона за
държавния служител, минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с норедба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство.
Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ
дефинират понятието извънреден труд и правото на работодателят да установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9б (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.)
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се регламентира
определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2
от КТ. Съгласно чл. 9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика
на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при
сумирано работно време – с превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа.
Въз основа на тези разпоредби, при логическо и
сравнителноправно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя
е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както
за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж,
така и за отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата
редакция на чл. 9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите
актове, посочени по-горе, е налице празнота, която следва да се преодолее
съобр. чл.67, ал.3 ЗДС, чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според
която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време - 1,143 получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и подзаконовите нормативни актове.
При субсидиарното приложение на трудовото
законодателство, следва да се съобрази следното: На 01.01.2018 г. е влязла в
сила нормата на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.)НРВПО, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които
в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни;
с § 3 от Постановление на
Министерския съвет №131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в
сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите
„без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. От това
законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно приложимостта на
трудовото законодателство по отношение на положения от ищеца труд, в часовете между
22.00 – 06.00 часа, с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г., следва да се извърши преизчисляване
с коефициент 1.143. Надвишаването на нормалната продължителност следва да бъде
заплатено като извънреден труд. За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. извънредният труд следва да се
отчете, без превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл. 9г от
НРВПО. ( ДВ, бр. 41 от 2017 г.).
В настоящия случай, видно от извършената съдебно –
икономическа експертиза, за периода януари – юни 2018г. са положени общо 171
часа нощен труд, които при преобразуване стават 195.45 часа, т.е. налице е
разликата от 24.45 часа. Тази разлика следва да се отчете като положен труд, но
не и като извънреден – тоест за тези часове се дължи нетно възнаграждение, но
не и 50 на сто увеличение върху него съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
От заключението се установява, че за процесните
часове нощен труд, положени в периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.,
нетното трудово възнаграждение на час без увеличение възлиза на 4.79 л/ч, а с
увеличението от 50 % – 7.19 л/ч. Разликата (7.19 – 4.79) от 2.40 лева следва да
се умножи по разликата от 24.45 часа и за получената сума от 58.68 лева искът
следва да бъде отхвърлен, както и за 6.23 лева – мораторна лихва върху тази
сума.
Искът е основателен за 1346.81 лева; за горницата
до пълния предявен размер от 1405.49 лева главница, като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
Искът за мораторна лихва е основателен за 180.62
лева; за горницата до предявения размер от 186.85 лева, следва да бъде
отхвърлен.
Разноските, направени от страните следва да бъдат възложени
съразмерно: ищецът е заплатил за две инстанции 650 лева адвокатско възнаграждение.
По съразмерност му се следват 623.50 лева. РС е присъдил 350 лева; с настоящото
решение следва да му се присъдят още 273.50 лева.
В полза на ответника, съразмерно с уважената част
от иска следва да бъде присъдено възнаграждение. На осн. чл.78, ал.8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде
определено възнаграждение, в размер на 200 лева за всяка инстанция и 53.11 лева
държавна такса за въззивно обжалване. Съразмерно му се дължи сумата 18.47 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да заплати по сметка на Районен съд Бургас сумата от 103.87 лева,
представляваща държавна такса и 120.62 лева - поети от бюджета на съда разноски
за експертиза. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част
над сумата 103.87 лева до 106.22 лева - държавна такса и над сумата от 220.62
лева до, 230 лева – разноски за експертиза.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №3614/16.12.19г. по гр.д.№5661/19г. по описа
на Районен съд Бургас, в частта, с която искът е уважен за главница от 58.68 лева (над сумата 1346.81 лева, до предявения размер от 1405.49лева), за лихва от 6.23 лева (над сумата 180.62 лева, до
присъдените от БРС 186.85 лева), в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса над
103.87 лева до 106.22 лева и над сумата от 220.62 лева, до 230 лева – разноски
за експертиза, заплатени от бюджета на съда, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „Национална полиция“ на МВР – гр.София, бул. „Александър Малинов“, №1 искове, за присъждане на сумата 58.68 лева, съставляваща разликата между
присъдените от БРС 1405.49 лева и присъдените от БОС 1346.81 лева,
представляващи нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, за периода от 01.01.2018г. – 30.06.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.07.2019г. до окончателното изплащане;
за присъждане на 6.23 лева –
мораторна лихва – над сумата от 180.62 лева, присъдени от БОС и 186.85 лева,
присъдени от БРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Национална полиция“ на МВР – гр.София, бул.
„Александър Малинов“, №1, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 273.50 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Национална
полиция“ на МВР – гр.София, бул. „Александър Малинов“, №1, сумата 18.47
лева представляваща съдебно – деловодни разноски за две инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1.
2.