Разпореждане по дело №44/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на член 318 и сл. от НПК и е образувано по повод постъпила въззивна жалба от адв.Б., защитник на подсъдимия С. И. К. от [населено място], обл.Б., против присъда №4722/02.07.2014г., постановена от Районен съд Благоевград по нохд №687/2014г. по описа на същия съд. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, чена 21.01.2013 г., в [населено място], в сградата на сектор „ПП“ при ОД на МВР Б., на бул. „Д. С.“ № , пред В. В. – системен оператор в сектор КАТ – ПП при ОД на МВР Б., умишлено е затаил истина в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи се подава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства - че свидетелството му за управление на МПС е отнето от компетентните български власти заради управление на МПС под въздействието на алкохол и е потвърдил неистина – че е изгубил своето СУМПС на 20.01.2013 г. в [населено място], престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.На основаниесъщия текст подсъдимияте бил осъден да изтърпи наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години, както и на основание чл.67, ал.3 от НК на К. е била наложена пробационна мярка “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” през изпитателния срок.

Във въззивната жалба се сочи, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна, тъй като прокуратурата не е представила доказателства, че процесният документ е подписан от подсъдимия. В заключението на експертизата по този въпрос е прието, че подписът най-вероятно е изписан от него, което не е основание да се приеме, че престъплението е доказано. В конкретния казус присъдата почива на предположения, а обвинението следва да е доказано по категоричен начин и след като това не е сторено, присъдата подлежи на отмяна. Не са съобразени и показанията на свидетеля К., които доказват твърдението на подсъдимия, че други лица са подали декларацията пред КАТ. Според защитника не е доказано авторството на деянието, поради което се иска постановяване на оправдателна присъда от въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред настоящия състав жалбата се поддържа по съображенията, изложени в нея.

Представителят на ОП Б. намира жалбата за неоснователна. Пледира за потвърждаване на присъдата, тъй като не са установени факти, които да внасят съмнение относно авторството на деянието.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд, след като разгледа въззивната жалба и обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните в хода на съдебните прения, както и изложените такива в писмената жалба, при спазване на изискванията на член 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

След анализ на доказателствения материал се установяват следните обстоятелства от фактическа страна:

Подсъдимият С. И. К. е правоспособен водач на МПС, за което му било издадено свидетелство за управление на МПС с №[ЕИК] от 22.12.2010г. от МВР Б.. На 20.01.2013г. К. управлявал МПС под въздействие на алкохол, за което на територията на РУП Г.Д. му бил съставен акт за установеното административно нарушение на ЗдВП и свидетелството му за управление на МПС било иззето. Подсъдимият бил уведомен, че по този начин е лишен от право да управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността му за извършеното нарушение. Въпреки това К. решил да се снабди с ново свидетелство за управление на МПС и още на следващия ден - 21.01.2013г. отишъл в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Б., на бул. „Димитър Солунски“ № 83 и подал документи за издаването на ново СУМПС. Документите му били приети от св. В. В. – системен оператор в Сектор КАТ – ПП при ОД на МВР Б., пред която той се легитимирал с лична карта. Заедно със заявлението за издаване на ново свидетелство, К. декларирал с декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление на МС № 13 от 08.02.2010 г., че свидетелството му за управление на МПС е загубено - „изпаднало от якето му на 20.01.2013г. в [населено място]“. По този повод Х. И. - младши автоконтрольор от сектор "ПП" към ОДМВР Б., съставил акт за установяване на административно нарушение бланков № 833099 за това, че е загубил документ за самоличност, лично на нарушителя, след легитимиране с документ за самоличност и проверка в НБД"Население". На 22.01.2013 г. било издадено ново СУМПС с №[ЕИК], което подсъдимият получил на 25.01.2013г. В последствие от органите на сектор "ПП" към ОД МВР Б. е установено, че отнетото свидетелство за управление на МПС №[ЕИК] на К. е изпратено за обработване и съхранение и това станало причина за образуването на наказателното производство срещу С. К. за извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.С експертиза е установено, че ръкописният текст в инкриминираната декларация е изписан от подсъдимия, а подписът в нея най-вероятно е положен също от него, като при полагането му той е опитал да "избяга" от собстневия си подпис.

Обосновани при тази фактическа обстановка са изводите на РС Благоевград за това, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК. По безспорен начин е установено, че подсъдимият на 21.01.2013г. в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която се подава пред орган на власт за удостоверяване на някои обстоятелства, е потвърдил неистина – че е загубил своето СПМПС на 20.01.2013г. в гр.Г.Д., като по този начин е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК. От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите последици, именно такава е била и целта му – след отнемане на свидетелството за правоуправление заради шофиране в пияно състояние да се снабди с друго такова не по установения за това ред след като изтърпи наказанието си. Деецът съзнателно и целенасочено е декларирал неистина, въпреки че свидетелството му не е било изгубено, а отнето от органите на МВР предния ден.

Правната норма на има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет, в която е предвидено да се удостовери истината в писмена декларация. В случая попълнената от подсъдимия бланка на декларация представлява приложение №6 към Правилника за издаване на българските документи за самоличност, който е приет с ПМС.Престъплението по е налице само тогава, когато е потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.Съставът на престъплението не е осъществен, ако законът не допуска или не предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар вписаните обстоятелства да не отговарят на истината. В конкретния казус подсъдимият е декларирал в специално предвидена за това декларация, по съответен образец в случай на изгубване, открадване, повреждане или унищожаване на документ за самоличност, обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление е изпаднало от якето в [населено място] на 20.01.2013г., което не отговаря на истината, защото на същата дата за нарушение на ЗДвП свидетелството му е било отнето при съставяне на АУАН. При това положение действително по делото е безспорно установено обективно действие потвърждаване на неистина при удостоверяване на същите обстоятелстава, пред орган на власт. Не може да се приеме, че от обективна страна е налично другото съставомерно поведение, предвидено в текста на чл.313, ал.1 от НК – затаяване на истина, тъй като бланката, която подсъдимият е попълнил, е за изрично посочените в чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност обстоятелства при изгубване, кражба, унищожаване или повреждане на същите. В тази бланка подсъдимият след като е заявил устно пред органа на власт, компетентен да издаде документа, че е изгубил същия, е бил длъжен да декларира при какви факти и обстоятелства се е случило това. Относно обвинението за затаяване на истина не е предвидено попълване на документ, в който да се изисква изричен отговор на въпроса дали свидетелството за правоуправление е било отнето, за да се отговори отрицателно на този въпрос и по този начин да бъде извършено престъпление по това изпълнително деяния на чл.313, ал.1 от НК. Въпреки че в обвинителния акт е посочено и такова обвинение, фактически обстоятелства как е извършено това изпълнително деяние не се сочат, а и липсва обективна възможност при изискуемите документи във връзка с издаване на документите за самоличност подсъдимият да попълни документ, в който да затаи истина. Въпреки това той неправилно е бил признат за виновен в извършване и на това изпълнително деяние, макар да липсва конкретно обвинение и да липсват доказателства да е затаил истина, защото в никакъв бланков документ във връзка с издаване на ново СУМПС не се изисква такова деклариране, за да му бъде вменено във вина затаяване на обстоятелството, че свидетелството е отнето заради нарушение. Деянието се изразява в невярно удостоверяване от страна на К., че е загубил документа си, така че не може да бъде признат за виновен и в затаяване на истина, след като е доказано, че е извършил само едното от изпълнителните деяния по чл.313, ал.1 от НК, като изложените от първата инстанция съображения по този въпрос се споделят изцяло от настоящия състав, както относно обсъждането на доказателствата, така и относно правните изводи. Правилно е било прието, че деянието е осъществено при условията на пряк умисъл, а подсъдимият е съзнавал обективните му признаци и е целял общественоопасните последици. С оглед на това присъдата относно изводите за авторството и вината на подсъдимия относно удостоверяването на неверни обстоятелства пред орган на власт е правилна и следва да бъде потвърдена, като се измени чрез оправдаване относно признаването му за виновен в това, че е затаил истина, тъй като не е доказано да е осъществил такова изпълнително деяние.

Наведените от защитника доводи в жалбата и в съдебно заседание за това, че деянието не е съставомерно, са неоснователни по изложените по-горе съображения. Безспорно е установено, че подсъдимият лично се е явил, декларирал е устно загубване на документа, за което е бил наказан със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, след което лично е попълнил и подписал инкриминираната декларация. В заключението на съдебно-почерковата експертиза е посочено, че подписът е положен най-вероятно от К., защото той е опитал да имитира собствения си подпис, т.н. елемент на автоподлог. По тези съображения не може да се приеме защитната теза, че друго лице е попълнило и подписало документа, още повече, че свидетелят К. в показанията си е посочил, че през 2012 г. е взел от [населено място] личната карта на подсъдимия и не е взел друг документ, а инкриминираната дата е през 2013г.

При определяне на размера на наказанието първостепенният съд е съобразил разпоредбата на чл.54 от НК, при индивидуализацията на наказанието е прието, че не са установени смекчаващи вината обстоятелства, а отегчаващо вината такова е предходното осъждане. С оглед тези обстоятелства е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, отложено за изпитателен срок от три години, като правилно е прието, че това наказание е съответно за превъзпитаване на дееца и за осъществяване на целите на генералната превенция. Освен това правилно е наложено и изтърпяване на пробационна мярка „Задължителни срещи с пробационен служител“ през времето на изпитателния срок предвид съдебното минало на дееца и най-вече за постигане на целите на личната превенция. Така наказанието е съответно на извършеното и би способствало за поправяне и превъзпитаване на дееца, поради което възраженията на защитата относно наказанието също са неоснователни, а присъдата в тази част е правилна и законосъобразна.

В заключение, доводите на защитата за оправдаване на дееца са неоснователни. Присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, като се измени само относно оправдаването за изпълнителното деяние „затаяване на истина“, за което К. е бил признат за виновен.

Поради горното и на основание член 334, т.3 и 6, чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №4722/02.07.2014г., постановена по нохд №687/2014г. по описа на РС Благоевград, като я отменява в частта, с която подсъдимият С. И. К. от [населено място], общ.С., обл.Б., с ЕГН [ЕГН] е бил признат за виновен в това, че умишлено е затаил истина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС, която се подава пред орган на власт за удостоверяване на някои обстоятелства, че свидетелството му за управление на МПС е отнето от компетентните власти заради управление на МПС под въздействие на алкохол, като го оправдава по това обвинение.

ПОТВЪРЖДАВА присъда №4722/02.07.2014г., постановена по нохд №687/2014г. по описа на РС Благоевград, в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: