№ 868
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110201883 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от П. АТ. М. –ЕГН **********
срещу НП № 20-0819-004798 от 08.12.2020 г., издадено от Началник група
към ОД на МВР Варна, с-р Пътна Полиция, с което на жалбоподателката на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, приема се, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения, не е отразена правилно и не е
изяснена фактическата обстановка и наличието на виновно поведение, не са
били отразени правилно обясненията на жалбоподателката, нарушена е била
нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, ограничено е било правото на защита на
нарушителя и не са събрани всички възможни доказателства, и в заключение
се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Неговият процесуален представител депозира писмено становище с молба за
1
отмяна на НП с аргументи, аналогични с изложени в жалбата, в това число и
за липса на доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено нарушение,
неправилно отразяване на обстоятелствата, касаещи нарушението, визира се
наличие на регистрация на процесното МПС, както и на СРМПС, съдържащо
всички изискуеми данни, оспорва се изземването на рег. табели на
автомобила и на СРМПС, приема се, че още при извършване на временната
регистрация и при издаването на временните рег. табели са въведени данните
за идентификация на превозното средство и неговият собственик в
Националната система за регистрация на МПС и рег. табели, коментира се
постановлението на ВРП за отказ да се образува ДП и мотивите на прокурора,
че не се касае за престъпление, а за административно нарушение, като се
визира нормата на чл.145 ал.2 от ЗДвП, приема се, че НП не отговаря на
изискванията на чл.57 ал.1т.3 и т.5 от ЗАНН, че не са разпитвани свидетели
очевидци, приема се, че след като управляваното МПС е било с поставени
табели и че за МПС е имало СРМПС, то деянието е несъставомерно, приема
се, че неправилно е приложена санкционната норма и че АНО не може да
визира като нарушени други норми в НП, поради което се иска отмяна на НП
и алтернативно се иска редуциране размера на наложеното административно
наказание и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно, като моли за
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.Прави се и възражение за прекомерност на разноските от
страна на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна,
поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
През 2019г. П.М. закупила лек автомобил марка „Мазда" с номер на
рама № JMZBLB4Y611538085. Автомобилът бил закупен от Република
Чехия, като бил регистриран и поставени чешки per. табели с номера 052М6Е
2
и било издадено свидетелство за регистрация с № 727174 валидно до
10.01.2020г.
След като бил внесен автомобила в Република България, М. го
управлявала и не го регистрирала в срок от един месец от закупуването му.
На 24.10.2020 г. около 17.40 часа в град Варна полицейски служители
при Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР – Варна, сред които и св.С., спрели
за рутинна проверка лек автомобил марка „Мазда" с per. номер 052М6Е.
Автомобилът бил управляван от П. АТ. М. по ул. Девня в посока изхода на
града и бил спрян до кръстовището с бул. „Република". Била извършена
проверка от Полицейските служители и било установено, че автомобила не
бил представен за регистрация в едномесечния срок, след като бил внесен от
Република Чехия.
Срещу въз. М. бил съставен АУАН с №310563 за това, че на 24.10.2020
г. в града Варна, по ул. „Девня" в посока изхода на града до кръстовището с
бул. „Република" управлявала лек автомобил марка „Мазда" с per. номер
052М6Е, като автомобила не е регистриран по надлежния ред, МПС е с
невалидно СРМПС и per. табели, поради изтичане на срок на валидност на
10.01.2020г., с което нарушила чл. 140, ал1 от ЗДвП.
Във връзка с горното била образувана преписка в сектор ПП-ОД на
МВР-Варна, като след приключване на проверката материалите били
изпратени във ВРП по компетентност.
С постановление от 30.11.2020г. прокурор от ВРП отказал да образува
ДП спрямо жалбоподателката като приел, че в преписката не се съдържат
данни за осъществен състав на престъпление от общ характери че въз.М. е
извършила нарушение на Закона за движение по пътищата, наказуемо по
административен ред, поради което постановил копие от прокурорския акт
да се изпрати на Началника на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - Варна,
с оглед преценка за извършено административно нарушение и налагане на
административно наказание.
Въз основа на постановлението за отказ да се образува ДП на
08.12.2020г. било издадено атакуваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява основно от писмените доказателства – АУАН, Постановление за
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, копие на
3
свидетелство за регистрация на автомобил в превод на български език,
справка за нарушител –водач, материалите по преписка 15650/2020г. на ВРП
и др., както и от показанията на св.С., дадени в с.з.
Тъй като в атакуваното наказателно постановление е посочено, че е
издадено на основание Постановление за отказ да се образува ДП, то съдът
приема, че административнонаказващия орган е възприел за установена
изложената в него фактическа обстановка, която се потвърждава от
писмените доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, като
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като напълно кредитира и
показанията на св.С. които са последоивателни и непротиворечиви.
Не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват
установената фактическа обстановка.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, като АУАН също е изготвен от компетентно лице съгласно
приобщената по делото заповед.Спазени са и визираните в ЗАНН
преклузивни срокове.
В императивната норма на чл. 42, т. 2 от ЗАНН са поставени
минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима
гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от
строго формалното административно наказателно производство са
необходими за законосъобразното му протичане.
В конкретния случай НП е издадено не въз основа единствено на
съставения АУАН, а въз основа на Постановление за отказ да се образува ДП.
Наказателното и административнонаказателното производство не са се
развивали едновременно, а административнонаказателният орган се е
възползвал от възможността, дадена му от закона, след като се е оказало
невъзможно реализирането на наказателната отговорност на субекта, то да се
реализира административнонаказателната такава, след като се установи, че
извършеното съставлява административно нарушение.
Съдът не споделя становището, че по делото не са ангажирани
доказателства, касаещи извършването на нарушението от обективна и
субективна страна, тъй като видно от материалите приложени към НП, така и
4
от материалите в преписката на ВРП, доказателства, че към процесната дата
жалбоподателката е управлявала МПС със свидетелство за регистрация и рег.
табели с изтекъл срок на валидност, както и че след изтичане на този срок не е
регистрирала придобитото от нея МПС в страната ни.В този смисъл за АНО
не са съществували спорни обстоятелства, не е било необходимо събиране на
допълнителни доказателства и не е било допуснато нарушение на нормата на
чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Според легалното определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП,
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер. Надлежният ред за
регистрация на МПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов
нормативен акт - Наредба № I-45/24.03.2000 г. Съгласно чл. 27, ал. 5 от
същата наредба, след изтичане на срока на транзитните табели с
регистрационен номер, когато не е подадена молба за продължаване
валидността им, същите не могат да се използват.По делото не са приобщени
доказателства такава молба да е подадена.. В посочената за нарушена норма
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че "По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места". Съдът намира, че правилно е
съотнесено нарушеното правило за поведение визирано в нормата с посочено
правилно цифрово изражение, към извършеното нарушение. Не е налице
грешна или неточна норма, още повече че съвсем ясно е описано
нарушението като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, тъй като е с невалидно СРМПС и с регистрационни табели, чийто срок на
валидност е изтекъл. След като срокът, за който са били издадени
регистрационните табели е изтекъл, то съдът намира че действително е
нарушена диспозицията на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП доколкото МПС-то няма
валидна регистрация.
В този смисъл не се споделя аргументът на процесуалния представител
на жалбоподателя, че имало противоречие между нормите и не ставало ясно
какво нарушение било извършено. Съдът намира и че правилно е определена
и посочена санкционната норма, а именно чл. 175, ал. 3 пр. 1во от ЗДвП.
5
Посочената норма на чл. 175 ЗДвП е санкционна и се намира в корелативна
връзка с нарушената такава по чл. 140 ЗДвП, като последната създава
дължимото правило за поведение. В тази връзка съдът не намира, че е
неправилно приложен материалния закон или че е било ограничено правото
на защита на нарушителя.Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и
ясно от фактическа страна, посочени са ясно и недвусмислено време, място и
начин на извършване, визирано е и постановлението на ВРП, поради което
съдът не счита, че е била нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН.Вярно е,
че в НП не е визиран и съставения АУАН, но както е посочено по-горе НП е
издадено въз основа на постановление за отказ да се образува ДП, а съгласно
чл.36 ал.2 от ЗАНН, в тази хипотеза дори не се изисква наличие на АУАН.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
се установява авторството на деянието, а именно управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред и виновното му извършване. На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От обективна и
субективна страна жалбоподателката е осъществила всички съставомерни
признаци на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Не се опровергават
фактическите констатации на актосъставителя от АУАН в тази част. Не се
посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод
за невъзможност да се даде вяра на АУАН в тази част. Следователно
жалбоподателката не е съобразила правилата на ЗДвП, като при управление
на лек автомобил не е изпълнила задължението си да регистрира същия по
надлежния ред.В конкретния случай не е било необходимо прекратяване на
регистрацията, тъй като автомобилът е бил с временна регистрация, чийто
срок е изтекъл, поради което съдът не споделя и тези възражения.Няма
никакво несъответствие между визираните като нарушени норми в АУАН и
НП, не са въведени никакви нови факти в НП и в тази връзка съдът не
констатира наличие на процесуално нарушение.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението
му да управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред може да
6
доведе до настъпване на общественоопасни последици за ефективността на
контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса
на изискуемата регистрация. Затова съдът намира, че деянието му е
извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпването им.
Неоснователно е становището, че жалбоподателката в конкретния казус
е нарушила друга правна норма- тази на чл.145 ал.2 от ЗДвП и не следва да се
санкционира за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като безспорно М. е
управлявала собственото си МПС, което към датата на проверката не е било
регистрирано по надлежния ред.Неоснователни са и възраженията, че
управляваното МПС е било регистрирано, тъй като е имало издадено СРМПС
и рег. табели , тъй като видно от превода на представения при проверката
документ, срокът им на валидност е бил до 10.01.2020г.
Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за
налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин
и не се нарушават правата на жалбоподателя. По отношение на наложените
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за шест
месеца и глоба от 200лв. съдът намира, че доколкото АНО е наложил
минимално предвидените в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наказания същите са
справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.
е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение, доколкото
това не е първо нарушение на жалбоподателя, срокът на регистрационните
табели е изтекъл преди значителен период от време и случаят не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност и степента на засягане на обществените
отношения, съдът намира, че настоящото нарушение не може да се приеме
като такова с незначителни вредни последици, поради което правилно е
преценено, че същото не е маловажен случай.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че наказателното
постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От процесуален
7
представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от
негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4
от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в
размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в
минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна
сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било
процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на писмено становище, че ЕФ е правилен и
законосъобразен. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-004798 от 08.12.2020 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Варна, с-р Пътна Полиция, с което на П. АТ.
М. –ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА П. АТ. М. –ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от80/ осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Варна.
След влизане в сила на решението преписка №15650/20г. да се върне на
ВРП.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9