РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Перник , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500753 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с рег. № 261806/23.09.2020г., подадена
ОТ: Ф. С. Д., ЧРЕЗ адв. Б. В. от АК П.,
СРЕЩУ: Решение № 873 от 03.07.2020 г. постановено по
гр.дело № 4590 по описа на Районен съд - Перник за 2019 г.,
с което е признато за установено, че въззивникът дължи на „Теленор България“ ЕАД
сумата от 39,04 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни
услуги, произтичащи от Договор за мобилни услуги № *** г., Допълнително споразумение
№ *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***г., Допълнително споразумение №
*** г., Допълнително споразумение № *** г., Допълнително споразумение от *** г.,
Допълнително споразумение от *** г., Допълнително споразумение от *** г., Допълнително
споразумение от ***г. и Договор за фиксирани услуги от *** г. и сумата от 138,39лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г. за мобилно
устройство ”Lenovo А1000 Dual”, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.05.2019
г., до окончателно изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. д. № 03360 по описа за
2019г. на Пернишки районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. В тежест на жалбоподателя са възложени и сторените в производството
разноски.
1
Отправеното до съда искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове като неоснователни.
Жалбоподателят по подробно изложени съображения оспорва извода на районния
съд за наличие на обусловеност между договора за лизинг, сключен между страните с този
за мобилни услуги от *** г. Прекратяването на договора за мобилни услуги не било
обвързано с неплащане на лизингови вноски. Изрично е оспорено получаването на мобилни
услуги и ищецът не бил доказал този правнорелевантен факт. Жалбоподателят счита, че
съдът се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран, тъй като исковата претенция
била за сумата от 177, 43 лв., а съдът отделил сумата от 138, 39 лв. – лизингови вноски, но
не и останалите начислени по фактурите суми. За разликата над тази сума производството е
следвало да се прекрати и на ответника да се присъдят разноски. Жалбоподателят излага
несъгласие и с размера на присъдените разноски, като счита същия за завишен. Претендират
се разноски и се релевира възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна „Теленор България“ ЕАД, чрез адв. З.Ц., е подала писмен
отговор, с който по подробно изложени съображения счита въззивната жалба за
неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощника си, подържа така
депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение
по подробно изложени във въззивната жалба доводи.
Моли за присъждане на направените разноски съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител не изразява
становище по съществото на спора.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото
дружество (оператор) е предоставил на ответника (абонат) телефонни номера, при
съответни месечни такси и срок на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугите - абонаментни такси. В договорите се съдържа
описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с
положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на
предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието му с нормата на чл. 228
от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
От приложените към исковата молба писмени доказателства, се установявало, че
ответникът не бил изпълнил надлежно свои ликвидни и изискуеми парични задължения,
начислени му в 3 броя фактури, а именно: фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г.,
фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г. и фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г. В
приложенията към първите две фактури са индивидуализирани по основание и размер
задълженията на абоната за съответния отчетен период чрез посочване на конкретните
номера ***, ***, начислената месечна абонаментна такса при условията на действащия
2
договор/допълнително споразумение, ползваните по инициатива на клиента услуги и
начислената лизингова вноска на основание чл. 3, ал. 2 от съответния договор за лизинг.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установявал определен
обем на потреблението на мобилни услуги от страна на ответника за всеки един от
предпочитаните два телефонни номера, в съответствие с условията на съответния договор за
мобилни услуги. Изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна
експертиза, от своя страна, установявала размера на задълженията на ответника, възникнали
във връзка с ползването на предоставените му мобилни услуги, като цената за абонаментния
план се дължала независимо от обстоятелството дали ответникът бил ползвал услуги за
мобилни разговори, смс – и, интернет и други, тъй като последните се заплащат
допълнително съобразно тарифите на абонаментния план.
Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3360/2019г. по описа на Пернишкия
районен съд, относно вземането, предмет на исковото производство, като искът бил
предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От приложените по делото писмени доказателства районния съд приел. че
безспорно се установява сключването на договор за оперативен лизинг от *** г. (за
устройство Lenovo А1000 Dual) при условията на глава Двадесет и трета от Търговския
закон и приложими общи условия към договорите за лизинг, които при сключването на
договора са предоставени на ответника и последният е изразил съгласие с неделимостта на
уговореното в тях от индивидуалните договорни клаузи, видно и от чл. 6 от договора за
лизинг. С подписването на процесния договор за лизинг, ответникът бил декларирал
обстоятелството, че съответната вещ му била предадена в необходимия вид и качество, а
именно мобилно устройство с марка и модел „Lenovo А1000 Dual”, с прилежащите му
аксесоари и документи, годно за употреба, изрядно функциониращо и съответстващо
напълно на договорените технически характеристики, съобразно чл. 4 от договора.
Ответникът от своя страна, обаче, не бил изпълнил насрещното си задължение да престира
на лизингодателя месечни лизингови вноски, уговорено подробно в индивидуалния договор
за лизинг, съобразно нормата на чл. 345 от ТЗ, вкл. не бил върнал процесната вещ на
лизингодателя след преустановяване заплащането на лизинговите вноски, а дори и след
изтичането срока на договора за лизинг - на *** г. Във фактура № ***г. с настъпил падеж на
***г. и фактура № ***г. е настъпил падеж на ***г. са начислени две текущи лизингови
вноски за процесното устройство при условията на чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг, всяка
една в размер на 6,59 лв. с вкл. ДДС всяка, които не са заплатени от страна на
лизингополучателя. Приел, че към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (28.05.2019 г.) ответникът бил изпаднал в забава спрямо кредитора си ищец не
само по отношение на процесиите договори за мобилни услуги, но и досежно изпълнението
на задълженията си по Договор за лизинг от *** г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от общите условия
към договора за лизинг в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на
задължение по договора, лизингодателят имал право да получи оставащите месечни вноски
като предсрочно изискуеми, дължими и платими, като ал. 2 на същата клауза в допълнение
предвижда възникване на това право и в случай на предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги между страните, към който е сключен договора за лизинг. В конкретния
случай това е Договор за мобилни услуги № *** г., поел. изм. с Допълнително споразумение
№ *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от *** г. (за номер ***). Видно от
начисленията по последната фактура, към дата на издаването й правоотношението за
предоставяне на мобилни услуги вече било прекратено, предвид начисляването на
неустойка за предсрочното му прекратяване. Причина за прекратяването му била
неизпълнените парични задължения на ответника по предхождащите я процесни фактури за
3
такси, ползвани услуги и лизингови вноски. На основание чл. 12 от Общите условия на
договорите за лизинг във фактура № ***г. с настъпил падеж на ***г. били начислени
двадесет и една предсрочно изискуеми лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 138,39
лв. с вкл. ДДС.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 3360/2019г. по описа на Районен съд Перник. С оглед подаденото от длъжника
възражение на осн. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания на кредитора да предяви
иск за вземането си. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба,
съобщението с указанията за предявяване на иск е връчено на 02.07.2019г. доказателствата
за предявяване на иск са изпортени по пощата, с дата на п.к. 02.08.2019г.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Жалбоподателят по подробно изложени съображения оспорва извода на районния
съд за наличие на обусловеност между договора за лизинг, сключен между страните с този
за мобилни услуги от *** г. Прекратяването на договора за мобилни услуги не било
обвързано с неплащане на лизингови вноски. Изрично било оспорено получаването на
мобилни услуги и ищецът не бил доказал този правнорелевантен факт. Жалбоподателят
счита, че съдът се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран, тъй като исковата
претенция била за сумата от 177, 43 лв., а съдът отделил сумата от 138, 39 лв. – лизингови
вноски, но не и останалите начислени по фактурите суми. За разликата над тази сума
производството е следвало да се прекрати и на ответника да се присъдят разноски.
Жалбоподателят излага несъгласие и с размера на присъдените разноски, като счита същия
за завишен. Претендират се разноски и се релевира възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
От събраните по делото доказателства се установява, че с Договор за мобилни
услуги № ***г., изм. с Допълнително споразумение № *** към договор за
мобилни/фиксирани услуги от *** г. (за номер ***), „Теленор България“ е предоставил на
Ф. С. Д. - мобилни телефонни услуги, чрез предпочетения от насрещната страна - клиент
номер, с приложимият абонаментен план „Нонстоп” и съответстващата му стандартна
месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без вкл. ДДС, като
за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на
15,99 лв. с вкл. ДДС или 13,32 лв. без вкл. ДДС.
4
С Договор за фиксирани услуги № *** г. (за номер ***), „Теленор България“ е
предоставил на Ф. С. Д. - мобилни телефонни услуги, чрез предпочетения от насрещната
страна - клиент номер, с приложимият абонаментен план „Telenor Home” и съответстващата
му стандартна месечна абонаментна такса в размер на 3,99 лв. с вкл. ДДС или 3,32 лв. без
вкл. ДДС, ценовите условия и продължителността на действие на договора.
С Договор за лизинг от ***г. „Теленор България“ е предоставил на Ф. С. Д. за
ползване мобилно устройство „Lenovo А1000 Dual”, за която лизингополучателя се е
задължил да заплаща месечния вноски считано от ***г. до ***г. в размер на от по 6,59 лева
с включен ДДС.
По тези договори са издадени фактури с № *** г. за задължения за отчетен период
25/11/2016- 24/12/2016 г.: за номер ***: месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,98
лв. с вкл. ДДС; за номер ***: месечна абонаментна такса 11,54 лв., както и ползвани услуги
32,76 лв. (кратки текстови съобщения (SMS) 32,76лв.), в общ размер на 44,30 лв. без ДДС,
53,16 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А1000 Dual - 6,59 лв. с
вкл. ДДС; фактура № *** г. . за задължения за отчетен период 25/12/2016- 24/01/2017 г. за
номер ***: месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,99 лв. с вкл. ДДС; за номер ***:
месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 0,04 лв. (разговори към
„Грижа за клиента“ 0,04 лв.), които са в общ размер на 13,36 лв. без ДДС - 16,03 лв. с вкл.
ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А1000 Dual - 6,59 лв. с вкл. ДДС;
фактура № ***г.. С посочени задължения : –неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги номера *** и *** в размер на 533.48 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство „Lenovo А1000 Dual” в общ
размер на 138.39 лв. с вкл. ДДС.
В подадената искова молба ищеца в обстоятелствената част е посочил. че формира
исковата си претенция за отчетен период 25/11/2016г. – 24/12/2016г. както следва:
1) за номер *** месечна абонаментна такса 3.98 лв. с вкл. ДДС;
2) за номер *** месечна абонаментна такса 11.54 лв., както и ползвани услуги 32.76
лв. – кратки текстови съобщения (SMS) или общо 53.16 лв. с вкл. ДДС
3) лизингова вноска за мобилно устройство „Lenovo А1000 Dual” в общ размер на
6.59 лв. с вкл. ДДС.
От така формираната обща сума в размер на 65.79 лв. е приспадната сумата от 53.36
лв. и предмет на претенцията сумата от 12.43 лв.
За формиране на исковата претенция за отчетен период 25/12/2016- 24/01/2017 г.
ищеца е посочил, както следва
1) за номер ***: месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,99 лв. с вкл. ДДС;
2) за номер ***: месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 0,04
лв. (разговори към „Грижа за клиента“ 0,04 лв.), които са в общ размер на 13,36 лв. без ДДС
- 16,03 лв. с вкл. ДДС;
3) лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А1000 Dual - 6,59 лв. с вкл. ДДС
За формиране на исковата претенция за за отчетен период 25/12/2016г. –
24/01/2017г. ищеца е посочил, че формира исковата си претенция, както следва:
1) предсрочно изискуем остатък от лизингова вноска за мобилно устройство
„Lenovo А1000 Dual” в общ размер на 138.39 лв. с вкл. ДДС равняваща се на двадесет и една
5
начислени лизингови вноски по 6.59 лв. всяка.
Претенцията на ищеца – мобилен оператор за заплащане на възнаграждение за
отчетен период 25/11/2016г. – 24/12/2016г. за 1) за номер *** месечна абонаментна такса
3.98 лв. с вкл. ДДС; 2) за номер *** месечна абонаментна такса 11.54 лв., както и ползвани
услуги 32.76 лв. – кратки текстови съобщения (SMS) или общо 53.16 лв. с вкл. ДДС и за
отчетен период 25/12/2016- 24/01/2017 г. ищеца е посочил, както следва 1) за номер ***:
месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,99 лв. с вкл. ДДС; 2) за номер ***: месечна
абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 0,04 лв. (разговори към „Грижа за
клиента“ 0,04 лв.), в общ размер на 13,36 лв. без ДДС - 16,03 лв. с вкл. ДДС намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД с искане за реално изпълнение на
поетото от ответника задължение да заплати уговореното възнаграждение за предоставените
му услуги, чрез включване в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана
от ищеца, по Договор за мобилни услуги № *** г., изм. с Допълнително споразумение №
*** към договор за мобилни/фиксирани услуги от *** г. (за номер ***), Договор за
фиксирани услуги № *** г. (за номер ***), „Теленор България“.
Претенцията на ищеца за плащане на лизингови вноски за мобилно устройство
„Lenovo А1000 Dual” в общ размер на 158.16 лв. с вкл. ДДС равняваща се на една вноска
претендирана с фактура №***г. плюс една вноска претендирана с фактура №***г. плюс
двадесет и една начислени лизингови вноски по 6.59 лв. всяка, считано от 09.03.2017г.-
09.11.2018г., намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 345, ал.1 от ТЗ във вр. с
чл. чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Всеки един от двата процесни договора за мобилни услуги, сключен между страните
в настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента
на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни
задължения. Правното действие на сключения ненаименован договор попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е
възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него
занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки. Всеки един от двата договора е сключен при предварително установени
от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително материално
договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните
услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу изпълнение на насрещната
престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни
абонаментни такси и предоставени услуги. Страните са уговорили в чл. 23 от “Цени и
такси” от Общите условия, че задължението за плащане на уговореното възнаграждение
възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно, операторът трябва да престира пръв, като не може да претендира
възнаграждение, преди потребителят да е получил мобилните услуги. Обстоятелството, че
операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево
отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в
правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Видно от приетите по делото и
неоспорени от страните съдебно счетоводна и съдено – техническа експертиза, мобилния
оператор с оглед разпредената му доказателствена тежест при пълно главно доказване е
установил, че е изпълнил задълженията си точно, поради което му се дължи плащане на
уговореното с Договор за мобилни услуги № ***г., изм. с Допълнително споразумение №
*** към договор за мобилни/фиксирани услуги от *** г. (за номер ***), Договор за
6
фиксирани услуги № *** г. (за номер ***), „Теленор България“, възнаграждение в размера
посочен в съдебно – счетоводната експертиза с оглед предявената исковата претенция за
отчетен период 25/11/2016г. – 24/12/2016г. както следва:
1) за номер *** месечна абонаментна такса 3.98 лв. с вкл. ДДС;
2) за номер *** месечна абонаментна такса 11.54 лв., както и ползвани услуги 32.76
лв. – кратки текстови съобщения (SMS)общо 53.16 лв. с вкл. ДДС.
или общо 57.14 лв.
за отчетен период 25/12/2016- 24/01/2017 г., както следва:
1) за номер ***: месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,99 лв. с вкл. ДДС;
2) за номер ***: месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 0,04
лв. (разговори към „Грижа за клиента“ 0,04 лв.), които са в общ размер на 13,36 лв. без ДДС
- 16,03 лв. с вкл. ДДС
или общо 20.02 лв.
С оглед на изложеното възнаграждението в общ размер се равнява на сумата от
77.16 лв.
Процесният договор за лизинг по своята правна природа е неформален, двустранен,
консенсуален, възмезден и комутативен договор, който се сключва с оглед личността на
страните и има продължително и периодично изпълнение. Съгласно принципа на
свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД,
между страните е възникнало действително материално договорно правоотношение.
Ищецът е предоставил за ползва на ответника Ф. С. Д. за ползване мобилно устройство
„Lenovo А1000 Dual”, за която лизингополучателя се е задължил да заплаща месечния
вноски считано от 08/01/2017г. до 09/11/2018г. в размер на от по 6,59 лева с включен ДДС.
Неплащането на лизинговата сума представлява отрицателен факт, поради което, ако има
извършено плащане – пълно или частично, то следва да се установи от лизингополучателя -
ответник, като по делото такива данни няма. Поради което на ищеца „Теленор България“
АД, в качеството му на лизингодателя по сключения с ответника Ф. С. Д. договор за лизинг
от ***г. лизингова вноска за мобилно устройство „Lenovo А1000 Dual” в общ размер на
158.16 лв. с вкл. ДДС равняваща се на една вноска претендирана с фактура №***г. плюс
една вноска претендирана с фактура №***г. плюс двадесет и една начислени лизингови
вноски по 6.59 лв. всяка, считано от 09.03.2017г.-09.11.2018г. за които към датата на
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК / 28.05.2019г./ е била настъпила изискуемостта.
По така изложените съображения ищецът, в хода на първоинстанционното
производство е установил в процеса на доказване, че е доставил услугата, заплащането на
чиято стойност претендира, както и че му се дължи плащане на уговорените лизингови
вноски,
за отчетен период 25/11/2016г. – 24/12/2016г. както следва: 1) за номер *** месечна
абонаментна такса 3.98 лв. с вкл. ДДС; 2) за номер *** месечна абонаментна такса 11.54 лв.,
както и ползвани услуги 32.76 лв. – кратки текстови съобщения (SMS)общо 53.16 лв. с вкл.
ДДС. или общо 57.14 лв.
за отчетен период 25/12/2016- 24/01/2017 г., както следва: 1) за номер ***: месечна
абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,99 лв. с вкл. ДДС; 2) за номер ***: месечна
7
абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 0,04 лв. (разговори към „Грижа за
клиента“ 0,04 лв.), които са в общ размер на 13,36 лв. без ДДС - 16,03 лв. с вкл. ДДС или
общо 20.02 лв.
по договор за лизинг от ***г. лизингова вноска за мобилно устройство „Lenovo
А1000 Dual” в общ размер на 158.16 лв. с вкл. ДДС равняваща се на една вноска
претендирана с фактура №*********/25.12.2016г. плюс една вноска претендирана с фактура
№**********/25.01.2017г. плюс двадесет и една начислени лизингови вноски по 6.59 лв.
всяка, считано от 09.03.2017г.-09.11.2018г.
С оглед изложеното исковата претенция се явява доказана и по основание и по
размер, поради което въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Достигайки до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на въззивника не се дължат разноски.
Въззиваемата страна не претендира и доказва разноските поради което съдът не
дължи произнасяне по смисъла на чл. 81 от ГПК
На основание чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 873 от 03.07.2020г. по гр.д. № 4590 / 2019г. по
описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8