№ 1801
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209393 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-020332 от 06.10.2021 година началник
сектор в Отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на С. К. С., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месеца на осн. чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.103
ЗДвП, както и наказание глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1
ЗДвП за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба с бланкетен характер го атакува с искане за отмяна. В
жалбата се сочи, че подаденият сигнал не е бил достатъчно ясен.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява не изпраща
представител. Ход на делото е даден на основание чл.61, ал.4, ЗАНН, доколкото
жалбоподателят не е бил открит на посочения в жалбата адрес.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. К. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес- *** правоспособен
водач на МПС, на отчет в СДВР.
На 04.09.2021г. моторно превозно средство лек автомобил марка “Ауди”, с рег. №
375М645, управлявано от жалбоподателя С. С. се движело в гр.София. На посочената дата,
около 21.30 часа, автомобилът бил спрян за проверка от екип на ОПП-СДВР в състав А. С. и
С. С., във връзка с подаден по рано по ефира сигнал за неизпълнение на полицейско
разпореждане- сигнал със стоп палка. В хода на проверката жалбоподателят не представил
1
контролен талон към СУМПС.
В хода на проверката от страна на младши автоконтрольор С. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АА, бланков номер
7701998/04.09.2021г., с който срещу С. К. С. било повдигнато административнонаказателно
обвинение за това, че на 04.09.2021г., около 21.30 часа, в град София, при движение по бул.
“Цариградско шосе” при управление на МПС - лек автомобил марка “Ауди”, с рег. №
375М645, не спира при подаден сигнал със стоп палка, квалифицирано като нарушение на
чл.103 от ЗДвП, както и за това, че като водач на МПС не представя контролен талон,
квалифицирано като нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 21-4332-020332 от 06.10.2021 година началник сектор в Отдел
„Пътна полиция” към СДВР е наложил на С. К. С., с ЕГН ********** наказание глоба в
размер на 50/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца
на осн. чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.103 ЗДвП, както и наказание
глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Спас С.ов, дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия АА № 770198/04.09.2021
година, наказателно постановление (НП) № 21-4332-020332 от 06.10.2021 година, заповед за
компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, заповеди за
заемани длъжности, Справка –картон на водача С. К. С..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля С.ов, като обаче
отчете ниската им информативна стойност по отношение на обстоятелствата, свързани с
конкретното деяние, поради пълната липса на съхранен спомен относно събитията и
причината за извършване на проверката. Поради това на свидетеля по реда на чл.284 НПК е
предявен АУАН, като същият потвърждава участието си при съставянето на документа.
Съдът възприема в цялост представените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Тук е мястото да се
отбележи, че независимо от постановката на чл.189, ал.2 от ЗДвП, актът за установяване на
административно нарушение няма обвързваща за съда доказателствена сила, тъй като в
производството по чл.59 и сл. от ЗАНН, съдът се ръководи от принципите на наказателния
процес, включително чл.14, ал.2 от НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване дадено в
т.7 на ППВС № 10/1973г. Предвид на това същия няма материална доказателствена сила в
производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се цени
единствено с оглед процесуалната законосъобразност на административно-наказателното
производство.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
частично основателна в искането за отмяна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
АА770198/04.09.2021 година, съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при
СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно
чл.189, ал.1 от ЗДвП и т.1.3 на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. е налице и изрично
2
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. Въз основа на
обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП,
което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно т.2.6 на
посочената по-горе заповед на министъра на вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Същите отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42 и чл.57
ЗАНН, като съдържат посочените там реквизити, спазени са установените в чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН, срокове за издаването им.
С обжалваното наказателно постановление (НП) № 21-4332-020332 от 06.10.2021г. на
началник сектор в отдел „Пътна полиция” към СДВР на жалбоподателя С. К. С., най-напред
е наложено наказание за допуснато нарушение по чл.103 от ЗДвП, изразило се в
неизпълнение на сигнал за спиране, подаден чрез използване на стоп палка. Изложената в
АУАН и НП във връзка с посоченото деяние, фактическа обстановка не бе установена от
настоящия съдебен състав в рамките на проведеното съдебно следствие. Съдът намира, че
отразените в наказателното постановление констатации подлежат на доказване на общо
основание с всички позволени от закона доказателствени средства, като това касае както
обективните признаци на извършеното, така и неговото авторство. В рамките на
състезателното производство по оспорване на наказателното постановление, наказващия
орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на фактическите основания на своя акт.
Разпитаните по инициатива на съда свидетел С.ов, няма съхранен какъвто и до било спомен
за събитието, като обвинението, практически почива на изготвения АУАН, и никъде другаде
не се съдържат данни в подкрепа на отразеното в същия. Независимо от своята
автентичност, проверена по реда на чл.284 НПК, същият не може да замести непосредствено
депозирани гласни доказателства, като липсата на спомен у свидетеля, която ограничава
възможността за проверка на отразеното в АУАН, не може да бъде съответно компенсирана.
Поради това доколкото от събраните доказателства не може да се направи категоричен
извод и по безспорен начин да се установи извършването на описаното в пункт I от НП
нарушение, на посочените в НП, дата и място и с участието на жалбоподателя, то и предвид
недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение, наказателното постановление
следва да бъде отменено в тази му част.
На следващо място с обжалваното наказателно постановление (НП) № 21-4332-020332
от 06.10.2021г. на началник сектор отдел „Пътна полиция” към СДВР на жалбоподателя С.
К. С., е наложено наказание за допуснато нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразило
се в непредставяне на контролен талон към СУМПС по време на извършената проверка.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия
съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно нарушение.
Следва да се отбележи, че за разлика от първото нарушение, то липсата на контролен талон
към СУМПС при проверката се потвърждава от факта, че същият не е бил отнет със
съставения АУАН, а данните на жалбоподателя като водач на МПС са снети въз основа на
лична карта на същия. Предвид на това съдът намери, че са може да се направи обоснован
извод за неизпълнение от страна на жалбоподателя като водач на МПС на задължението да
носи и представи контролен талон по време на проверката. Поради тома отговорността на
жалбоподателя С. е ангажирана правилно. Нарушението е извършено виновно при форма на
вина умисъл, доколкото водачът е съзнавал всички елементи от състава му, както и
обществено опасния характер на своето поведение, свързан с неизпълнение на задължението
си като водач на МПС да носи контролния си талон към СУМПС, като пряко е целял това.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя С. по реда
на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждащ за неизпълнение на задължението за носене на
определени документи, включително контролен талон да се налага наказание глоба в размер
3
на 10 лева. Санкцията е определена в абсолютен размер, предвид, на което не се нуждае от
допълнително обсъждане.
Ето защо с оглед изложените съображения от фактическа и правна страна, процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено по пункт I и потвърдено по пункт II.
От страните не се претендират разноски, а съдът не дължи служебно произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ пункт I на наказателно постановление (НП) № 21-4332-020332 от 06.10.2021
година началник сектор в Отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на С. К. С., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месеца на осн. чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.103 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА пункт II на наказателно постановление (НП) № 21-4332-020332 от
06.10.2021 година началник сектор в Отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на С. К.
С., с ЕГН **********, наказание глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183,
ал.1, т.1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4