Р Е Ш Е Н И Е
№…………/………….2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Стоян Колев
при секретаря СВЕТЛАНА
С. и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от
съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 1105 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството по делото е по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на
И.А.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, с която на основание чл. 1, ЗОДОВ, вр.
чл. 3 ЗИНЗС предявява срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА МП СОФИЯ
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени при
пребиваването му в Затвора-Варна в период 18.01.2018 г. до 21.05.2021 г. за
сума в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва върху търсената главница от
датата на депозиране на исковата молба 26.05.2021 г. до окончателното плащане,
които вреди се претендират във връзка с неблагоприятни,
лоши хигиенно-битови условия и затруднения с интензивност, превишаващи
неизбежното ниво на страдание, съпътстващо и присъщо на този вид наказание
санитарно-битови условия, които са били под минималните стандартни, необходими
за опазване на здравето и чувството за лично достойнство, които уронват
човешкото достойнство, пораждат чувство на страх, малоценност и незащитеност,
поставяйки ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по
смисъла на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл.
3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
В исковата си молба ищецът сочи, че през периода 18.01.2018 г. до 21.05.2021
г. изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора - гр. Варна при „специален
Режим“. Ищецът сочи, че е бил настанен в спално помещение № 127 на І-ви
коридор. За посочения период се твърди, че в спалното помещение е изградена
тоалетна, която е на около 50 см. от леглото му. Тоалетната в спалното
помещение на ищеца е без изградени прегради, и той е под постоянно наблюдение
от служителите на затвора. Твърди, че това му създава натрапчиво усещане, че
живее в тоалетна, изпитва притеснения, смущава го, безпокои го, влияе на
психическото му здраве. От друга страна
твърди, че от страна на администрацията на затвора не са му предоставени четка
и препарати за почистване на тоалетната, поради което ищецът бил принуден да си
купува такива от лавката със собствени средства.
Твърди се, че като не е осигурила условия за нормални хигиенни условия затворническата
администрация умишлено го е поставила в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“, с което му е причинил безпокойство,
стрес, унижение на човешкото достойнство, незащитеност. Излага, че поставянето
му в такива условия е в разрез с разпоредбите на чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧОС. Тези
действия и бездействия на администрацията на Затвора — Варна, възникнали от
неотговарящите на нормативните изисквания условия в Затвора - Варна, пряко са
довели до настъпилите за ищеца вреди за периода от 18.01.2018 г. до 21.05.2021 г.,
във връзка с което ищецът претендира обезщетение в размер на 4 000 лв., ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане.
Ответникът – ГДИН, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С.С.
изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Като доводи за неоснователност
на исковете, ответникът сочи липса на установено неизпълнение на вменено от
закона задължение, което да ангажира отговорността им. Обръща се внимание, че
правното и фактическото положение на лишените от свобода, вкл. и на ищеца е
свързано с ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна
репресия за извършеното престъпление, като на всички лишени от свобода се
осигуряват оптимални условия при изтърпяване на наложеното наказание при пълно
съобразяване с режимни и личностни особености. Изтъква се, че от представените
по делото доказателства се установява, че действията на служителите на
ответника през процесния период са били законосъобразни и съобразени с
характера на институцията. Искането е да се отхвърлят исковете, като се
претендира присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение. В
хода по същество се поддържат изложените в писменото становище доводи.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на
исковете, предвид събраните по делото доказателства и пледира за отхвърлянето
им.
Административният съд, като взе предвид становищата на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приобщеното по делото писмо рег. № 1931/17.08.2021 г. от началника
на Затвора-Варна (л. 105) се установява, че ищецът И.А.Р. търпи наказание „Доживотен
затвор“ при „Специален” режим по присъда по НОХД №127/2004г.
на Плевен ОС и решение от 06.12.2004г. по ВНОХД №235/2004г., на Апелативен съд
гр. Велико Търново и решение от 10.11.2005г.та ВКС на РБ. Начало на изтърпяване
- 01.02.2004г., поставен на СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ - 08.12.2005г.; преведен в затвора
гр. Варна на 18.01.2018г. от затвора в гр. Плевен; настанен в III група, зона
със засилен надзор и охрана, на 24.01.2018г., в момента самостоятелно в 127-мо
спално помещение. Съгласно издадена Заповед Л-2669/29.07.2021г. на главен
директор при ГДИН-София л. св. Р. е преведен на 06.08.2021г. в Затвор-Белене за
продължаване изтърпяване на наказанието му „Доживотен затвор“.
Съгласно съдържащата се в същото писмо справка, в спално помещение №
127 има изграден санитарен възел - моноблок, който е с мивка и капак. Около
санитарния възел няма изградени прегради. Същия е на отстояние на около 0,80м.
от леглото по диагонал на помещението. Това разстояние е измерено от ъгъла на
леглото в областта на долната му част, където сочат краката на спящия, а не от
страната на главата. От шпионката на входната врата не се вижда моноблока. Осигуряването
на лишените от свобода с перилни и миещи препарати в Затвор-Варна, се извършва
съгласно Таблица № 6/2010 г. на Министерство на Правосъдието (приложена на л.
119), която включва полагащите се безвъзмездно перилни и миещи препарати в
териториалните служби за един месец. На лишените от свобода ежемесечно се
полагат безвъзмездно по 2 броя сапуни, за всеки коридор се предоставят и по 2
литра веро, 2 килограма прах за пране и два броя метли, които се получават от
коридорния отговорник. Миещите препарати се предоставят от домакина при
Затвор-Варна на коридорните отговорници. От тях се организира и извършва почистването
на спалните помещения.
С оглед доказване регулярното снабдяване с предвидените в Таблица №
6/2010 г. на Министерство на Правосъдието препарати ответникът представя
протоколи от всяка една от годините през процесния период- 2018г.,2019г.,2020г.
и 2021г. (л. 106 – 118).
За установяване на обстоятелство свързани със съществото на спора, по
делото е разпитан и свидетелят М.Л.Ж.. Същият установява с показанията си, че с
ищеца били заедно в Затвора гр. Варна, в един коридор от м. 01.2018 г. до м. 01.2021
г. в различни спални помещения. Хранили се, на една маса. Влизал е в неговото
спално помещение. Спалните помещения са еднотипни. Тоалетната се намира
непосредствено до вратата на спалното помещение и е на половин метър от
леглото. Няма преграда, както и капак. През шпионката на вратата на спалното
помещение има видимост, когато ищецът е до тоалетна. През шпионката и през
кепенците на вратата може да се види от всеки лишеният от свобода в спалното
помещение. Препарати за дезинфекция и за почистване на тоалетната не са
получавали. Свидетелят правил искания за предоставяне на такива, но не са им давали.
При настъпването на „Ковид 19“ ищецът поискал препарати, свидетелят също поискал,
но до преместването на ищеца не са им давани никакви. Тази година им дали една
бутилка дезинфектант за целия отряд, за 10 човека. Ищецът лично си купувал
препарати за почистване, като преди да го преведат в Затвора гр. Ловеч му
оставил омекотител и масло „Бочко“. Ищецът си купувал тези препарати, за да се
пере и да си дезинфекцира килията. Оплаквал се относно условията в спалното
помещение, затова, че тоалетната няма преграда, че при отваряне на вратата са
го засичали, докато е бил по нужда и че не са му давали препарати. Другите
лишени от свобода също се оплаквали. Свидетелят твърди, че е бил хващан от
надзирателите, докато е по нужда в тоалетната. Сам водил такова дело. Ищецът му
споделил, че също са го заварвали няколко пъти на тоалетната. Преди години
минавал от време на време доктор, но близките три-четири години изобщо доктор
не е стъпвал в тежкия коридор. От м.01.2018 г. до м.01.2021 г. под контрол на
медицински специалист дезинфекциране или почистване на спалните помещения не се
е извършвало. Медицинско лице изобщо не е влизало в коридора.
За изясняване на фактите по делото по искане на ищеца бе разпитан
свидетелят С.Д.С.. От
показанията му се установи, че Бил съм
наряд често пъти в Първи „в“ коридор, Пета група. Запознат е добре с
обстановката в Първи коридор „в“, Пета група. В Първи „в“ коридор има само едно
по-голямо спално помещение, всички други са еднакви по квадрати. Санитарният
възел в спалното помещение на ищеца се намира в дясната страна от вратата. По
принцип няма визуален контакт със санитарния възел в спалното помещение. В
задълженията им е вменено да проверяват лишените от свобода в спалното
помещение чрез шпионката. Поглеждат вътре какво става, тъй като има много
инциденти, които може да предотвратят. Когато надникнат през шпионката нямат
пряка видимост към санитарния възел, който се намира в спалното помещение.
Когато отворят вратата само тогава имат видимост към санитарния възел. През
шпионката се вижда много размазано и централно. По време на негово дежурство в
Първи „в“ коридор, под контрол на медицински специалист, не е виждал да се е
извършва основно почистване и дезинфекция в спалните помещения. Лишените от
свобода сами почистват спалните си помещения. Има определен човек, който
дезинфекцира коридора за „Ковид 19“ с машина на определени часове. Вратата се отваря единствено на проверки,
когато имат някакви мероприятия лишените от свобода или ако имат претърсване по
график. Внезапно влизане в спалното помещение се случва, само ако се нареди.
Ако забележат инцидент, веднага се влиза в спалното помещение. Когато
констатират нещо нередно, веднага се влиза в спалното помещение, за което се
изготвя докладна записка, в която се описва всичко. Случвало се е да заварят
лишения от свобода на тоалетната. В някои спални помещения има прегради на
тоалетната, които лишените от свобода сами са си направили. Те представляват
пердета или чаршафи, които са опънати от лишените от свобода. В другите
коридори на другите етажи всичко е с врати, отделни санитарни помещения, съвсем
друго е разположението. На другите етажи има отделни тоалетни. Няма изградена
преграда на тоалетната в спално помещение № 127. Не знае дали тоалетната на
ищеца има капак, т.к. не е обръщал внимание. Задълженията му, като част от
състава на затвора са да наблюдава лишените от свобода. По принцип кепенците на
вратата се отварят в краен случай, ако има нещо по-особено. Наблюдават лишените
от свобода през шпионката на вратата. За целия му стаж в затвора на свидетеля не
му се е налагало да отваря кепенци на вратата. През шпионката на вратата се
вижда централно в спалното помещение, няма видимост към тоалетната. През
шпионката не може да се види лишения от свобода докато ползва тоалетната.
Въз основа на така изяснената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК и по аргумент от чл. 285, ал.
2 от ЗИНЗС и чл. 132, ал. 5 от АПК предявените искове са подведомствени и
родово подсъдни на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл.
204, ал. 4 от АПК, когато искът се основава на незаконосъобразно действие или
бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
А този иск се предявява съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС пред съда по мястото
на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Изхождайки от цитираните
разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основават предявените
искове, следва, че родово и местно компетентен да се произнесе по тях е
Административен съд – Варна.
По аргумент от чл. 205 от АПК (според която разпоредба искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите),
във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно
легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който
са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто
длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Предвид чл. 12, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС (в сила от 01.06.2009 г.)
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН –
юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а
затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Дейността на администрацията на
затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за
изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява
административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили
административни правомощия. От изложеното следва, че за съответния период на
исковата претенция, съответно ГДИН притежава необходимата пасивна процесуална
легитимация.
Съдът намира, че искът е редовно предявен и допустим, поради което се
дължи разглеждането му по същество.
По основателността на иска:
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за
ищеца, регламентирани в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са: 1. нарушения на чл. 3 от
страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2. вреди,
причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, които вреди са в резултат на нарушенията на чл. 3.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима
презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3,
ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Ищецът, в условията на диспозитивно начало, при определяне предмет на
иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото
му достойнство, причиняващи му психически дискомфорт и страдания. Твърдените
неблагоприятни условия се сочи, че са вследствие противоправното бездействие на
затворническата администрация да осигури преграда между поставената в спалното
помещение на ищеца тоалетна чиния тип „моноблок“, както и от бездействието на
същата да осигури пособия и препарати за почистване на тоалетната чиния.
Незаконосъобразно бездействие на
административен орган или длъжностно лице има във всички случаи на неизпълнение
на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт.
Не се възприемат твърденията на ищеца за наличие на незаконосъобразно
бездействие от страна на ответника по за ползване на тоалетна без прегради, под
постоянно наблюдение от служителите на затвора. Ищецът Р. търпи наказание
„Доживотен затвор” при „Специален” режим и при постъпване в затвора-Варна е бил
настанен в „Зона с повишена сигурност”, І В коридор, ІІІ група, спално
помещение № 127. Няма спор и че лишеният
от свобода има достъп до тоалетна и течаща вода. Възраженията са, че е под
постоянно наблюдение, включително и при ползването на тоалет.
Съгласно чл.
71 ал. 2 ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана. Разпоредбите на чл. 197, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 213 ППЗИНЗС предвиждат, че
наказанието „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“ се изтърпява в
отделни затвори или в обособени зони към другите затвори с повишена
сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен
надзор и охрана. При така установената нормативна обусловеност законодателят е
предвидил различни условия, при които да се изтърпяват тези две наказания в
сравнение с останалите осъдени на лишаване от свобода.
Разпоредбата
на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС предвижда задължение за администрацията на затвора да
осигури на лишените от свобода постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода
се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 21 ал. 1 от същия правилник спалните
помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със
спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела.
По
делото липсва спор, че в 127-мо спално помещение е обособен санитарен възел,
мивка и течаща вода. Такъв е обособен и в общите помещения, ведно с баня и
постоянно течаща вода. Ищецът е настанен самостоятелно, като помещението
е оборудвано с маса, стол, шкафче, легло.
Безсъмнено
санитарния възел не е отделен с преградна стена от останалата част на
помещението, което позволява пряка видимост към лицето, ползващо тоалетната и несъмнено
засяга неговото уединение, но постоянното наблюдение произтича от разпоредбата
на чл. 71 ал. 2 ЗИНЗС и чл. 213 и чл. 214 ППЗИНЗС. Съгласно цитираните
разпоредби, в обособените зони за повишена сигурност се осигурява постоянен
надзор и охрана, в които се настаняват осъдените на доживотен затвор при
специален режим. Нещо повече, чл. 44 ЗИНЗС, чл. 23 и чл. 24 ППЗИНЗС допускат
местата за лишаване от свобода да бъдат оборудвани и с технически средства за
охрана и контрол за предотвратяване на бягства, престъпления и други нарушения,
включително и аудио-визуални системи и средства за контрол на поведението, за
което осъдените се уведомяват в приемно отделение при постъпването в затвора. Използването
на такива средства е в зависимост от категорията на настанените лишени от
свобода. В помещенията за настаняване се вземат допълнителни мерки и те се
оборудват със средства за повишена сигурност за предотвратяване на
самоувреждания и посегателства върху други лишени от свобода или служители. Поставянето
на ищеца под постоянно наблюдение произтича от наказанието, на което е осъден и
режима на изтърпяването му, който не предполага предварително съгласие на
осъденото лице да бъде поставено под постоянен надзор и охрана.
За твърденията, че
многократно е отправял искания до администрацията на затвора за преграждане на
тоалетната не са ангажирани доказателства. Не са ангажирани и доказателства, че
ищецът многократно е отправял искания до администрацията на затвора да му бъдат
осигурени четка и препарати за почистване на тоалетната. Въпреки че в тази
насока са налице свидетелските показания на св. Ж. съдът кредитира същите
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, приложима съгласно препращащата такава
на чл. 144 АПК, а именно – да се преценяват от съда с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на свидетеля.
Доколкото свидетелят също е лишен от свобода и както сам признава, също е водил
дело с подобен характер срещу ответника, съдът не кредитира показанията му в
тази част. Още повече, че от страна на ищеца не са правени твърдения че
многократно е отправял искания да бъде изградена преграда между леглото и
тоалетната чиния, както и такива за предоставяне на четка и препарати за
почистване.
Обстоятелството, че ищецът е бил постоянно наблюдаван съставлява
неизбежна последица от изтърпяване на наказанието и произтича от режима на
изтърпяването му. Дори и да се приеме, че именно липсата на преграда е
причината, която би уронила човешкото достойнство не се доказва неблагоприятно
въздействие върху физическото и/или психическото състояние на ищеца като пряка
последица.
Практиката на ЕСПЧ на която се позовава ищецът е неотносима към случая,
тъй като засяга случай при който въобще не е предоставена възможност за
ползване на тоалетна в спалното помещение, както и случаи, при които спалното
помещение не е самостоятелно и ползването на тоалетна е ставало пред други
лишени от свобода.
Твърдените от ищеца незаконосъобразни действия и/или бездействия съдът
не установява, а липсата на материалните предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1, вр. с чл. 3 ЗИНЗС,
обуславя извод за неоснователност на предявения иск и като такъв същият следва
да се отхвърли.
По изложените съображения предявеният иск за присъждане на обезщетение
в случая се явява изцяло неоснователен, поради което неоснователна и
акцесорната претенция за присъждане на компенсаторната лихва върху обезщетението
по претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Независимо от изхода на делото – отхвърляне изцяло на исковете,
претендираното от ответника присъждане на юрисконсултско възнаграждение не
следва да се уважава. По аргумент от чл. 286, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗИНЗС,
при пълно отхвърляне на иска, ищецът е задължен за направените от ответната
страна разноски по производството, които обаче не включват адвокатски и/или
юрисконсултски възнаграждения. Нормите
на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са
специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл.
144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на
ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Р., ЕГН: **********, с адрес *** срещу ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА МП СОФИЯ иск с правно основание чл. 284, ал. 1, вр. чл.
3 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили във
връзка с неблагоприятни, лоши хигиенно-битови условия и затруднения с
интензивност, превишаващи неизбежното ниво на страдание, съпътстващо и присъщо
на този вид наказание санитарно-битови условия, които са били под минималните
стандартни, необходими за опазване на здравето и чувството за лично
достойнство, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх,
малоценност и незащитеност, поставяйки ищеца в условията на жестоко, нечовешко
и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в
нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, понесени при пребиваването му в Затвора-Варна в период от
18.01.2018 г. до 21.05.2021 г. за сума в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва върху търсената главница от
датата на депозиране на исковата молба 26.05.2021 г. до окончателното плащане.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: