№ 126
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20222000500186 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 34 от 16.02.2022 г., постановено по гр.д. 254/ 2021 г.,
Окръжен съд Сливен е осъдил „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район С., бул. „С. ш.“ №
67А, представлявано от М. С. М. – Г., П. В. Д., София Н. А., В. В. И. и М. А.
Д. – заедно от двама от петимата изпълнителни директори, с адрес за
връчване: гр. Сливен, ул. „Г.С. Р.“ № 13, ет.3, офис 10 - адв. Т.Р., да заплати
на Г. ИВ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ямбол, ул. „М.“ № 3, с
адрес за връчване: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10 - адв. П.К., сумата от 80 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от претърпяно пътно-транспортно произшествие (ПТП) на
23.07.2019 г., при което е причинена смъртта на С. Д. С., ЕГН **********, на
********* г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като исковата претенция за главницата е
отхвърлена над уважения до претендирания размер от 120 000 лв., като
частичен иск от 220 000 лв., както и иска за присъждане на законната лихва за
периода от 30.07.2019 г. до 12.09.2019 г.
1
Със същото решение е осъдено „ЗК Л. И.“ АД да заплати на Н.С.
Димитрова, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сливен, ул. „К. М.“ №
61, с адрес за връчване: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10 - адв. П.К., сумата от
80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат от ПТП на 23.07.2019 г., при което е причинена смъртта на С. Д. С.,
ЕГН **********, на ********* г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 13.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
исковата претенция за главницата е отхвърлена над уважения до
претендирания размер от 120 000 лв., като частичен иск от 220 000 лв., както
и иска за присъждане на законната лихва за периода от 30.07.2019 г. до
12.09.2019 г.
Присъдени са разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ответника – застраховател – Б. Д. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол, ул.
„Б.“ № 15.
Постъпила е въззивна жалба от „ЗК Л. И.“ АД срещу постановеното
решение, в частта, с която предявените искове са уважени над размера на
39 000 лв. – за главната претенция и акцесорната претенция върху този
размер. Решението, в обжалваната част, се квалифицира като
незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с материалния
закон. Претендира се отмяната му и постановяване на ново такова, с
отхвърляне на исковете за обезщетение за неимуществени вреди и лихвата за
забава върху същото над посочените размери.
В жалбата се застъпва позиция, че присъдените парични суми, над
посочените размери, са неоснователно завишени, както предвид установеното
относно обстоятелствата, при които е възникнало събитието, така и относно
доказателствата, ангажирани по основанието на предявените искове и поради
обективните критерии, определящи прилагането на принципа за
справедливост, въведен от чл.52 ЗЗД. Според въззивника, не е извършена
преценка, в тяхната съвкупност, на обстоятелствата, определени от ВКС като
релевантни за определяне размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди.
Акцентира се на обстоятелството, че водачът на велосипеда е
извършил технически неправилно действие, като е управлявал велосипеда
2
след употреба на значително количество алкохол, което е повлияло на
неговите двигателни функции и устойчиво равновесие, в резултат на което е
последвало падане напред и наляво, като това е довело до навлизане на
велосипедиста в опасната зона за спиране на автомобила. Изтъква се, че
водачът на товарния автомобил е осигурил странично разстояние при
преминаване покрай велосипедиста, но не е имал техническата възможност по
никакъв начин да предотврати събитието, поради навлизане на велосипедиста
в опасната зона на товарния автомобил, според заключението на съдебната
автотехническа експертиза, изпълнена по делото пред първата инстанция.
Позовавайки се на изводите на експерта, въззивникът поддържа, че основната
техническа причина за настъпване на ПТП е неправилното поведение на
водача на велосипеда, при предприетото движение по платното за движение,
с което е застрашил живота и здравето си и в изключително висока степен е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, което не е било взето
предвид от първоинстанционния съд, при определяне на действителния
процент съпричиняване.
Излагат се съображения, че задължителната сила на присъдата по
чл.300 ГПК не освобождава съда от задължението да направи правилна и
прецизна преценка на релевантните факти и обстоятелства по делото и, след
извършен съвкупен анализ, да определи справедлив размер на
застрахователното обезщетение, съобразен с реалния принос на пострадалия.
Релевират се доводи, че от събраните по делото доказателства е безспорно, че
степента на алкохолно отравяне при пострадалия е оказала влияние върху
настъпването на смъртта, което обосновава, по мнение на този въззивник,
извода за наличието на изключително висок процент на причиняване на
вредоносния резултат. Посочва се, че според заключението на съдебно-
медицинската експертиза, пияното състояние на пострадалия е оказало
влияние върху поведението му на пътното платно, с управлявания от него
велосипед, и това е допринесло за възникването на ПТП и настъпването на
по-тежки травми и по-големи кръвоизливи, довели до леталния изход.
Обобщава се, че приносът на пострадалия следва да се оразмери на 70 %.
На следващо място се сочи, че от събраните по делото доказателства
се установява, че дъщерята на пострадалия - Н. СТ. Д., има свое семейство и
повече от една - две години не живее в дома на родителите си, както и е
доказано, че пострадалият и съпругата му Г. ИВ. СТ. имат и друго дете,
3
поради което се оспорва извода на съда от първа инстанция, че след смъртта
на съпруга си ищцата С. е останала сама. Излагат се твърдения, че ищците,
макар и разстроени от загубата, не са променили начина си на живот, не са
ангажирани доказателства, сочещи на търпени продължителни болки и
страдания с висок интензитет, като резултат от загубата на близък човек.
Изразява се несъгласие с определения от първостепенния съд размер
на обезщетенията, като същият се счита за изключително завишен. Сочи се,
че справедливият размер на застрахователното обезщетение следва да бъде не
повече от 130 000 лв. за всяка една от ищците.
В жалбата се изразява становище, че пълно и главно по делото е
било доказано, че в изключително висока степен пострадалият е създал
предпоставки за възникване на ПТП и на вредите, извод съобразно смисъла,
вложен в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 година на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение, според въззивника – ответник, е в противоречие и
със съдебната практика относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди, формирана по дела със сходен предмет и във връзка със събития,
настъпили в същия период. Заявява се, че присъденото обезщетение не е
съобразено и с икономическата конюнктура в страната, към момента на
настъпване на събитието.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК отговор на тази въззивна жалба не е
постъпил.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от Г. ИВ. СТ. и Н.С.
Димитрова Ана Иванова Михайлова срещу постановеното решение, в
частта, с която претенциите им за неимуществени вреди са отхвърлени до
пълния претендиран размер от 120 000 лв., като частични искове от 220 000
лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.09.2019 г.
Въвеждат се оплаквания, че неправилно съдът е приел, че е налице
принос от страна на починалия за настъпване на инцидента, като е определил
размера му на 50 %. Според въззивниците – ищци, присъдената сума е
занижена и не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално
естество.
Изразява се несъгласие с мотивите на съда, във връзка с приетото
4
съпричиняване, като се сочи, че те не почиват на съвкупен и системен анализ
на всички доказателства по делото. Навеждат се аргументи, че механизмът и
причините за настъпване на процесното ПТП са установени с окончателен
съдебен акт по наказателното дело, като вината, противоправността и
причинната връзка на деянието с настъпилите увреждания на пострадалия
водач е доказана. Въззивниците заявяват, че по настоящото дело не са се
събрали доказателства за извършени нарушения от страна на пострадалия,
които да са в пряка причинно-следствена връзка и да са довели до настъпване
на вредоносния резултат. Сочи се, че неправилно съдът от първа инстанция е
приел, че велосипедистът е криволичел и се е наклонил наляво към движещия
се товарен автомобил, като, ако велосипедистът би запазил праволинейното
си движение, не би се стигнало до удар между двете движещи се превозни
средства. Излагат се доводи, че изводите на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза, в този смисъл, са неправилни, необосновани и в
противоречие със събрания по делото доказателствен материал, в това число
и влязлата в сила присъда по наказателното дело. Подчертава се, че в
настоящото производство не е доказано, че велосипедистът, движейки се
непосредствено пред товарния автомобил, е криволичел, а при разминаването
си с него се е наклонил в ляво. Въззивниците изтъкват, че именно поради
липсата на оставена дистанция от страна на водача на товарния автомобил е
настъпило ПТП и при това обективно положение същият е понесъл и
наказателната отговорност за неосигуряване на достатъчно разстояние и
причиняване на произшествието. На следващо място поддържат, че в случай
че велосипедистът е бил с нарушена координация и е криволичел, то водачът
на товарния автомобил е имал възможност да види това негово поведение и
да не преминава покрай него на странично разстояние по-малко от един
метър или да намали скоростта си и евентуално да спре.
Развити са оплаквания, че изводите на вещото лице по изпълнената
съдебно-медицинска експертиза, относно поведението на пострадалия,
предвид алкохолното му опияняване, не се базират на обективни данни,
касаещи настоящия случай, а на хипотези и научни разработки. Ето защо,
неправилно, по мнение на въззивниците – ищци, съдът е приел за основателно
твърдението на ответната страна, че велосипедистът е починал вследствие
алкохолното си опиянение, без по делото да е установена пряка причинно-
следствена връзка между алкохола в кръвта на пострадалия и смъртта му.
5
Сочи се, че вещото лице, в конкретния случай, категорично е установило, че
смъртта е от травматично естество. Въззивниците изтъкват, че дори и да се
приеме евентуално някакво съпричиняване, то то е в малък обем и е
неправилно вината на пострадалия да се определя като равна или по-голяма
от тази на водача на товарния автомобил, извършил множество и груби
нарушения на ЗДвП, довели до тежкия инцидент, установени с влязла в сила
присъда по наказателно дело.
В жалбата се инвокират доводи, че несвоевременната, неочаквана и
безвъзвратна загуба на близък е особено трагично обстоятелство, което
завинаги променя живота на семейството, като на тази база се оспорват
оплакванията на застрахователя за завишен размер на присъдените
обезщетения и се отчита, че в случая претенциите са многократно по-ниски
от установените лимити на отговорност на застрахователя. Въвежда се
позоваване на съдебна практика за компенсиране на вреди от претендирания
вид, при по-ниски лимити, спрямо която претенциите, по мнение на
обжалващите, не са завишени.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
дружеството – застраховател, в който се застъпва позиция за нейната
неоснователност.
Преповтарят се доводите, изложени в жалбата на застрахователя за
прекомерност на присъденото от първата инстанция обезщетение, предвид
обстоятелствата, при които е настъпило събитието и обективните критерии по
прилагане на принципа за справедливост.
Като доказано следва да се квалифицира въведеното от ответника
възражение за съпричиняване, което е в изключително висока степен, сочи се
в отговора.
Третото лице помагач изразява в съдебното заседание пред
настоящата инстанция становище, че първоинстанционното решение следва
да бъде отменено изцяло.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
6
същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са претенции за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирани от въззивниците - ищци, като следствие от пътен инцидент,
при който е загубил живота си С. Д. С. – съпруг на Г.С. и баща на Н.Д.,
против застрахователя на прекия причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван
от прекия причинител на увреждането – Б. Д. Г..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
7
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивниците - ищци са
отправили до застрахователното дружество писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие и, поради отказ
на застрахователя за изплащане на обезщетение, са инициирали настоящото
исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете им са допустими за
разглеждане по същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
за чужди противоправни действия, доколкото се поддържа, че справедливо
обезщетение за претърпените увреждания, в конкретния случай, би
представлявала сумата от по 39 000 лв. за всеки от исковете за
неимуществени вреди. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е
спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от
фактическия състав на деликта.
Видно от данните по делото, на 23.07.2019 г., около 20.40 ч., в гр.
Ямбол, на улица „П.“, е настъпило пътно-транспортно произшествие между
товарен автомобил „Ман ТЛГ 12.210 БЛ“, с рег. № **********, управляван от
Б. Д. Г., и наследодателя на страните – С. Д. С., управляващ велосипед, в
резултат на което велосипедистът починал.
С влязъл в сила на 30.06.2021 г. съдебен акт - Присъда № 260001/
2.02.2021 г. по НОХД № 406/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Ямбол,
прекият причинител на увреждането е признат за виновен за извършеното
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1, чл.42, ал.2,
т.1 ЗдвП и чл.88, ал.2 ППЗДвП, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3,
б.“б“, предл.1, вр.ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, вр.чл.54 и чл.58а, ал.1, НК.
Конкретните нарушени норми от приложимия Закон за движението по
пътищата предвиждат, че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
8
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, и на
следващо място, че водач, който изпреварва, е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, по
смисъла на чл.300 ГПК, за гражданския съд, занимаващ се с гражданските
последици от деянието, в аспект на това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Не се оспорва в настоящото производство, че ищцата Г.С. е била
съпруга на починалия С. С., а ищцата Н.Д. е негова дъщеря.
Спорен между страните е размерът на обезвредата, която се следва
на правоимащите лица.
По отношение размера на дължимите обезщетения, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обективни обстоятелства, измежду които характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, като
са добавени - при причиняването на смърт, и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, посочени неизчерпателно.
Подчертава се, че преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен
случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в производството
обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна обезвреда на
настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
9
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение № 95
от 24.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
Към момента на смъртта си, наследодателят на страните е бил на
възраст 48 години. Преживялата го съпруга е била на 41 г., а дъщеря им на 21
г.
В производството пред съда от първа инстанция са депозирани
свидетелски показания, които въвеждат в делото информация относно бита в
семейството на починалия преди инцидента, като свидетелите Т. Т. и З. Г.а
последователно акцентират на топлите, изпълнени с обич, взаимопомощ и
сплотеност фамилни отношения, привързаността на членовете на семейството
един към друг, въпреки отсъствието на съвместно живеене с вече порасналото
дете.
При преценката си за интензитета и продължителността на
претърпените емоционални страдания, в конкретния случай, и прогнозите за
тяхното отзвучаване следва да се съобрази, че съпругата на починалия е
загубила своя партньор и житейски спътник, с когото е била в продължителна
брачна връзка, а по отношение на дъщерята, съдът отчита нейната зряла
възраст и самостоятелност, създаването на собствено семейство с деца от
него.
Разпитаните свидетели убедително проследяват и разкриват пред
съда промяната в състоянието на въззивниците - ищци, след инцидента, като
споделят за тяхното отчаяние и скръб.
Внезапната загуба на брачния партньор следва да се окачестви като
тежка емоционална травма, последиците от която преживялата съпруга, в
настоящия случай, ще търпи до края на живота си, доколкото е малко
вероятно тя да формира връзка с такъв интензитет занапред. Настоящият
състав приема, че адекватната обезвреда на посоченото увреждане, при
приложение на обществения критерий за справедливост, е сумата от 120 000
лв.
По отношение на дъщерята, следва да се отбележи, че лишаването
от родител, независимо от неговата възраст, е увреждане със значим отзвук,
обусловен от дълбочината на връзката, естествено съпътстваща целия
житейски път на детето до загубата. Следва да се съобрази, от друга страна,
че в конкретния случай претендиращата обезщетение вече отдавна е
10
започнала своя самостоятелен живот на възрастен, формирала е отделен бит
от този на семейството на родителите си и ще се възстановява в
подкрепящата среда на собственото си семейство и деца. Ето защо, съдът
намира, че справедлив стойностен адекват на нейната вреда се явява сумата
от 90 000 лв.
Въведено е от въззивника – застраховател възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
изразяващо се в твърдения, че увреждането е било способствано от
състоянието на тежка алкохолна интоксикация на С. към момента на пътния
инцидент.
От заключението по изпълнената в производството пред съда от
първа инстанция съдебномедицинска експертиза става ясно, че при
газхроматографското изследване на кръвната проба на починалия е
установена концентрация на етилов алкохол в нея от 2,88 промила. При
съобразяване момента на вземане на пробата спрямо този на произшествието
и процесите на абсорбция и елиминация на алкохол в организма, вещото лице
е заключило, че към момента на пътнотранспортното произшествие
пострадалият е бил с концентрация на етилов алкохол в кръвта от 3,51
промила. Експертът е посочил, че лицата, с такава концентрация на алкохол,
са тежко повлияни от действието на етиловия алкохол върху централната
нервна система, зрението, слуха, функцията на вътрешните органи и
координацията на движенията на крайниците. При тях се наблюдава също
намаляване на периферното зрение и силно понижена способност да се
концентрират.
Вещото лице по изпълнената съдебна автотехническа експертиза е
дало пълната динамична картина на пътнотранспортното произшествие, при
което е настъпила смъртта на наследодателя на ищците, като е установило, че
пострадалият велосипедист се е движил попътно пред товарния автомобил в
десния край на платното за движение, намирайки се на 0,5 м вляво от десния
бордюр. Посочил е, че дясната странична повърхност на товарния автомобил
е била на около 1,55 м от бордюра, което означава, че страничното разстояние
на автомобила до велосипедиста е било 1,05 м. (1,55 м – 0,5 м.). Експертът е
подчертал, че технически безопасната странична дистанция при преминаване
на товарен автомобил покрай велосипед, описана в техническата литература,
11
е 1,21 м.
От горното става ясно, че в конкретния случай делинквентът не е
спазил това минимално изискуемо отстояние, като се е движил прекалено
близо до велосипедиста. Задължителната сила на постановената от
наказателния съд присъда обхваща и приетото относно обективното
проявление на деликта, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно
странично разстояние при изпреварването на велосипедиста от водача на
товарния автомобил.
В съдебната автотехническа експертиза и при изслушването на
експерта в съдебно заседание се сочи, че ако и двете превозни средства бяха
запазили праволинейното си движение, съприкосновение между тях не би
настъпило. Вещото лице, коментирайки причините за настъпване на удара, е
посочило, че велосипедистът се е отклонил леко напред и силно наляво,
съответстващо на падане, като при това движение е навлязъл в опасната зона
за спиране на автомобила. Към момента на отклоняване наляво,
велосипедистът се е намирал около задната част на кабината на товарния
автомобил. При мотивиране на заключението си, експертът е изразил
становище, че технически неправилното действие на велосипедиста –
отклоняване наляво от направлението му на движение, е било обусловено от
значителното количество алкохол, което той е употребил. В съдебно
заседание експертът, освен това, е пояснил, че, при преминаването на товарни
автомобили покрай друг обект, се наблюдава вихрово движение на
въздушните струи, с най-голям интензитет зад товарния автомобил. Изказал е
становище, че в конкретния случай загубата на устойчиво движение от
велосипедиста не е била предизвикана от вихровото движение, тъй като той
не е бил все още подминат от товарния автомобил.
Настоящият състав отбелязва, че липсват категорични данни
относно поведението на водача на велосипеда преди инцидента, поради което
само може да се спекулира дали той е загубил равновесие при управлението
поради повлияването си от приетия алкохол или поради въздействието на
въздушната струя, предизвикана от преминаването на товарния автомобил
покрай него със скорост от 42 км/ч, при недостатъчна странична дистанция.
Разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД предвижда, при определяне обема
на гражданската отговорност за обезвреда, да се отчита приносът на
12
пострадалия към собственото му увреждане.
Анализирайки предпоставките за настъпване на непозволеното
увреждане в настоящия случай апелативният състав намира, че обективен
принос в инцидента имат и водачът на автомобила и велосипедистът, в
различно съотношение. Съгласно постановките на Постановление № 17 от
18.11.1963 г. на Пленума на ВС, значима при определяне на съпричиняването
е причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, без да се изисква наличието на вина. По разума на
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, относно
съпричиняването, всякога поведението на пострадалия трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В разглеждания случай пострадалият велосипедист е престъпил
забраната на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, като водач на пътно превозно средство, по
смисъла на §6, т.19 от ДР на ЗДвП, да не управлява велосипеда с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. По мнение на настоящия
състав, това противоправно действие е фактор, допринесъл за пътно-
транспортното произшествие, предвид посочения от вещото лице по
съдебномедицинската експертиза ефект на алкохолната интоксикация върху
способностите за преценка и реакция на пътната ситуация, и координацията
на лицето. Вземайки решение да се придвижва по платното за движение на
пътни превозни средства на велосипед, сред употребата на значително
количество алкохол, пострадалият е увеличил риска за собственото си
увреждане.
Решаваща тежест в причинния комплекс по настъпване на
увреждането съдът счита, че следва да се отдаде на неправомерното
поведение на водача на товарния автомобил, за който се установи, че не е
предоставил достатъчно странично разстояние на попътно движещия се
велосипедист, като по този начин е престъпил забраната да се вреди другиму,
като е пренебрегнал правилата за движение по пътищата, описани по-горе,
както и тези, вменяващи в задължение на водачите на пътни превозни
средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в
движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства, и
да се съобразяват с конкретните пътни условия, като избират скоростта си за
13
движение по начин, позволяващ им да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачът на автомобила е имал неосуетената възможност да
наблюдава наличието на велосипедиста върху платното и да възприеме
неговото движение от дистанция достатъчна, за да съобрази реакциите и
действията си с необходимостта да избегне сблъсъка.
Доколкото водачът на товарния автомобил е със средството, което
може да причини по-тежки увреждания и съответно изискванията към него са
по-строги, релевантният каузален принос на увредения, в настоящия случай
следва да се оразмери на 1/ 3. Въззивната жалба на въззивниците - ищци е, в
този смисъл, частично основателна.
Предвид изложеното, претенциите се явяват основателни до размера
на 80 000 лв. за съпругата и до размера на 60 000 лв. за дъщерята на
починалия.
Следва да се присъди и лихвата за забава върху горепосочените
главници, считано от 13.09.2019 г. – датата на предявяване на застрахователна
претенция от увредените лица, на основание чл. 493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2,
т.2, вр. ал.3 КЗ.
Частичното несъвпадането на изводите на настоящата апелативна
инстанция с тези на първоинстанционния съд обосновава частична отмяна на
атакувания съдебен акт, с отмяна на решението за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на Н.Д. над сумата от 60 000 лв. и
отхвърляне на иска в тази му част.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските.
При този изход от делото и отправените искания, на страните се
следват разноски, както следва:
На процесуалния представител на въззивниците – ищци, предвид
поискването и представените доказателства за регистрация на ЗДДС, следва
да се присъди възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т. 4 и §2а от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 6312 лв. с ДДС, за първата инстанция, и 3540 лв. с ДДС, за
въззивната инстанция, предвид необжалване на решението, в частта до 39 000
лв. за всеки от исковете за неимуществените вреди от застрахователя.
На дружеството – въззивник, предвид поискването и доказаност на
14
разходите, пропорционално на отхвърлената част от претенциите, следва да
се присъдят от сторените разноски пред първата инстанция в общ размер на
5380 лв. (4730 лв. – адвокатско възнаграждение и 650 лв. – възнаграждение на
вещи лица) 2241,67 лв., които следва да се понесат от въззивниците – ищци.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се
отхвърли, при съобразяване минималния размер на дължимото по цитираната
Наредба адвокатско възнаграждение за двете предявени претенции от 7860
лв.
За защитата пред настоящата инстанция дружеството следва да
получи от въззивниците – ищци, от сторените разноски в общ размер на 4630
лв. (1640 лв. – заплатена държавна такса и 2990 - адвокатско възнаграждение),
съразмерно сумата от 571,60 лв. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение следва да се отхвърли, при съобразяване
минималния размер на дължимото по цитираната Наредба адвокатско
възнаграждение за двете предявени претенции от 5920 лв., предвид
необжалването до размера на 39 000 лв. за всяка от тях.
Дружеството застраховател следва да се осъди да заплати държавна
такса в размер на 5600 лв. за производството пред първата инстанция и 2800
лв. за производството пред апелативната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 34 от 16.02.2022 г., постановено по гр.д.
254/2021 г. на Окръжен съд Сливен, в частта, с която е осъдено „ЗК Л. И.“
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700,
район С., бул. „С. ш.“ № 67А, представлявано от М. С. М. – Г., П. В. Д.,
София Н. А., В. В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от петимата изпълнителни
директори, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г.С. Р.“ № 13, ет.3, офис 10 -
адв. Т.Р., да заплати на Н.С. Димитрова, ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Сливен, ул. „К. М.“ № 61, с адрес за връчване: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10
- адв. П.К., сума над 60 000 лв. до 80 000 лв., представляваща обезщетение за
15
претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на 23.07.2019 г., при
което е причинена смъртта на С. Д. С., ЕГН **********, на ********* г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 13.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С. Димитрова, ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Сливен, ул. „К. М.“ № 61, с адрес за връчване: гр. К., ул.
„С.“ № 6, офис 10 - адв. П.К., против „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район С., бул. „С. ш.“ №
67А, представлявано от М. С. М. – Г., П. В. Д., София Н. А., В. В. И. и М. А.
Д. – заедно от двама от петимата изпълнителни директори, с адрес за
връчване: гр. Сливен, ул. „Г.С. Р.“ № 13, ет.3, офис 10 - адв. Т.Р., иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от ПТП на 23.07.2019 г., при което е причинена смъртта на С. Д. С., ЕГН
**********, на ********* г., над сумата от 60 000 лв., до размера на 80 000
лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.09.2019 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1700, район С., бул. „С. ш.“ № 67А, представлявано
от М. С. М. – Г., П. В. Д., София Н. А., В. В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от
петимата изпълнителни директори, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г.С.
Р.“ № 13, ет.3, офис 10 - адв. Т.Р., да заплати на адв. П.К., с адрес: гр. К., ул.
„С.“ № 6, офис 10, сумата от 6312 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1700, район С., бул. „С. ш.“ № 67А, представлявано
от М. С. М. – Г., П. В. Д., София Н. А., В. В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от
петимата изпълнителни директори, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г.С.
Р.“ № 13, ет.3, офис 10 - адв. Т.Р., да заплати на адв. П.К., с адрес: гр. К., ул.
„С.“ № 6, офис 10, сумата от 3540 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за втората инстанция.
ОСЪЖДА Г. ИВ. СТ. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Ямбол, ул. „М.“ № 3, с адрес за връчване: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10 - адв.
16
П.К., и Н.С. Димитрова, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сливен, ул.
„К. М.“ № 61, с адрес за връчване: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10 - адв. П.К., да
заплатят на „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1700, район С., бул. „С. ш.“ № 67А, представлявано от
М. С. М. – Г., П. В. Д., София Н. А., В. В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от
петимата изпълнителни директори, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г.С.
Р.“ № 13, ет.3, офис 10 - адв. Т.Р., сумата от 2241,67 лв.- съдебно- деловодни
разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Г. ИВ. СТ. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Ямбол, ул. „М.“ № 3, с адрес за връчване: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10 - адв.
П.К., и Н.С. Димитрова, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сливен, ул.
„К. М.“ № 61, с адрес за връчване: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10 - адв. П.К., да
заплатят на „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1700, район С., бул. „С. ш.“ № 67А, представлявано от
М. С. М. – Г., П. В. Д., София Н. А., В. В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от
петимата изпълнителни директори, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г.С.
Р.“ № 13, ет.3, офис 10 - адв. Т.Р., сумата от 571,60 лв. - съдебно- деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1700, район С., бул. „С. ш.“ № 67А, представлявано
от М. С. М. – Г., П. В. Д., София Н. А., В. В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от
петимата изпълнителни директори, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г.С.
Р.“ № 13, ет.3, офис 10 - адв. Т.Р., да заплати държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 5600 лв., по сметката на
Окръжен съд Сливен.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1700, район С., бул. „С. ш.“ № 67А, представлявано
от М. С. М. – Г., П. В. Д., София Н. А., В. В. И. и М. А. Д. – заедно от двама от
петимата изпълнителни директори, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г.С.
Р.“ № 13, ет.3, офис 10 - адв. Т.Р., да заплати държавна такса за въззивното
производство в размер на 2800 лв., по сметката на Апелативен съд Бургас.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - Б.
Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол, ул. „Б.“ № 15.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
17
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18