Определение по дело №515/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1051
Дата: 20 март 2024 г. (в сила от 20 март 2024 г.)
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20243100500515
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1051
гр. Варна, 20.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500515 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 7781/30.01.2024г., подадена от И.
В. С., ЕГН ********** срещу Решение № 36/04.01.2024г., постановено по
гр.д. № 459/2022г. на ВРС, 19 състав, с което е отхвърлен предявения от И. В.
С., ЕГН ********** срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
********* за заплащане на сумата от 6700 лева, представляваща
обезщетението за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил
вследствие на ползване от ответника в периода от 01.08.2018г. до 01.08.2020г.
на собствен на ищеца трафопост с идентификатор № 63427.150.264.1 и с
площ от 4кв.м., находящ се на административен адрес гр.Русе, м-ст „Касева
Чешма“ в ПИ с идентификатор № 63427.150.264, от който трафопост се
захранват с електроенергия и други потребители, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
04.08.2022г. до окончателното заплащане на тази сума на основание чл. 59
ЗЗД.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното решение. Въззивникът счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е собственик на цялото
съоръжение освен сградата. Сочи, че в прието по делото писмо, изходящо от
1
„Е.ОН България Мрежи“ АД от 13.01.2012г., изрично е посочено, че същото
дружество не е собственик на трафопоста и постройката, което съставлява
извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт. Оспорва изводите на
първоинстанционния съд, че ищецът е длъжен да търпи наличието на
трафопоста в имота си поради възникнал по силата на закона сервитут,
поради което не са налице предпоставките за неоснователно обогатяване.
Сочи, че към придобиване на трафопоста е действал Закон за енергетиката от
2003г., който не предвижда забрана лица, извън съответния лицензиант, да
придобиват собственост върху енергийни обекти и съоръжения. Излага че,
доколкото между страните не е сключен договор, спорът за заплащане на
ползването на съоръжението следва да се разглежда по правилата за
неоснователно обогатяване. Сочи още, че при прехвърляне на земята,
купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, ако същите не са
изключени изрично, както и че сервитутът не предвижда безплатно ползване
на помещение или съоръжение на собственика на служещия имот. Моли да
бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски за двете инстанции. С жалбата
въззивникът представя и моли да бъдат приети писмени доказателства –
договори за присъединяване от 02.05.2019г. и от 08.04.2021г., становища от
18.03.2013г. и от 12.02.2021г. и декларация-съгласие от 03.07.2020г. Излага,
че тези писмени доказателства с изключение на декларацията-съгласие, не са
свеждани до знанието му, поради което не е могъл да ги представи в
първоинстанционното производство, но същите са от съществено значение за
правилно решаване на спора и установяване на обективната истина.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че
първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено при
спазване на материалния закон и процесуалните правила. Излага се, че
ищецът не е твърдял, че е собственик на енергийните съоръжения – мачтов
трафопост и кабелни линии, а на трафопост с площ от 4 кв.м., представляващ
сграда, както и че от представения от него нотариален акт е видно, че е
закупил сграда за енергопроизводство. Същевременно по делото е
установено, че мачтовият трафопост представлява енергиен обект, който се
2
намира на стълб извън имота на ищеца. Излага се още, че енергийните обекти
са изключени от оборота и не могат да бъдат свободно прехвърляни.
Въззиваемият счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че в
негова полза е възникнал по силата на закона сервитут и не са налице
предпоставките на неоснователно обогатяване, а възражението на въззивника,
че сервитут не предвижда безплатно ползване на помещение или съоръжение
– за неоснователно. По отношение на представените от въззивника писмени
доказателства сочи, че възможността за ангажирането им е преклудирана,
доколкото не са посочени и доказани причини, поради които страната не е
могла да ги представи в първоинстанционното производство. Моли жалбата
да бъде отхвърЛ. и да му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Искането за въззивника за приемане на нови писмени доказателства
съставът на въззивния съд намира за преклудирано. Сочените доказателства
не са нововъзникнали и са могли да бъдат представени в
първоинстанционното производство. Декларацията-съгласие е документ,
изходящ от въззивника, а останалите документи дори и да не са били сведени
изрично до знанието на ищеца /въззивник в настоящото производство/, са от
такъв характер, че същият е могъл да се снабди своевременно с тях с помощта
на съдебно удостоверение или молба по чл.190 от ГПК. Във въззивната жалба
липсват адекватни твърдения за невъзможност конкретните писмени
доказателства да бъдат своевременно представени, както и доказателства във
връзка с невъзможността за представянето им. С оглед на изложеното,
искането следва да бъде оставено без уважение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 7781/30.01.2024г.,
подадена от И. В. С., ЕГН ********** срещу Решение № 36/04.01.2024г.,
постановено по гр.д. № 459/2022г. на ВРС, 19 състав.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.04.2024г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника
И. В. С. за приемане и прилагане по делото на следните писмени
доказателства: договор за присъединяване с изх. № ПУП-РОК-2145-ДПРОК-
1193/02.05.2019г., становище с изх. № РС13-СТ-23/18.03.2013г., договор за
присъединяване с изх. № ПУП-РОК-0687-ДПРОК-1147/08.04.2021г.,
декларация Съгласие с рег. № 5123/03.07.2020г., заверена от нотариус
Адриана Филчева и становище ПУП-РОК-0687/12.02.2021г.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд – Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на
Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за
Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и
др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд –
Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4