Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260763
гр. Пловдив, 29.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 16.12.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7487/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба
на ГЕОМАХ ЕООД против Наказателно
постановление № 318 от 09.11.2020 г., издадено от Директор на РДГ Пловдив, с което на ГЕОМАХ
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна
взема писмено становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна
с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице
основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа
обстановка: "Геомах" ЕООД не вписва в електронния дневник на обект,
регистриран по чл. 206 от Закона за горите на фирма "Геомах" ЕООД,
ЕИК *********, в момента на постъпване на дървесината, един брой превозен билет
№ **********/07.08.2020 г. Същият е вписан с
четири дни закъснение на дата 11.08.2020 г.
Нарушението е
извършено на 07.08.2020 г в обект, регистриран по чл. 206 от Закона за горите
на "Геомах" ЕООД, ЕИК *********, адрес гр. Брезово, ул. "Васил
Коларов" № 34, територия на ТП "ДЛС Тракия" и е открито
на 21.10.2020 г. в 16:00 ч. при извършена проверка.
Съдът намира, че
изложеното в АУАН и НП кореспондира на осъществилото се в действителността,
доколкото се установява по един несъмнен начин от приложените по преписката
писмени доказателства- констативен протокол № 002849 от 21.10.2020 г., превозен
билет № 2 114 732 506/07.08.2020г., извадки от електронен
дневник.
Следва да се отбележи
и че по същество нарушителят не
оспорва фактическите констатации на контролния орган, а само моли за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
При вярно установена фактическа обстановка,
правилно е приложен и материалния
закон, доколкото изложените факти коректно са субсумирани под нормите
на чл. 270 от Закона за горите, във връзка с чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г за контрола и опазването на горските територии.
При съставянето на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН,
изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН.
Въпреки изложеното обаче НП подлежи на отмяна, доколкото неправилно е
приложен чл. 28 ЗАНН.
Това
е така, доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че
изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран, задължително
следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност да
деянието ангажиране на държавна репресия
спрямо дееца.
В тази връзка
настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание
чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Според съда в конкретния случай са налице редица
обстоятелства, които биха могли да обусловят извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца от типичния случай.
На първо място следва
да се отчете, че нарушението е
отстранено доброволно, като това е станало едва 4 дни след допускането му и по мнение на настоящия
състав този период следва да се счете за незначителен.
В този смисъл е и
трайната практика на Административен съд Пловдив, която е приемала, че може да се говори за маловажен случай на
нарушение в случаи на забава в
декларирането на правно значими обстоятелства пред контролния орган, дори ако периода на забавата е достигал до два
месеца.
Така Решение № 1097
от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2052 от 22.10.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 1690 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2493
от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2638 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
Особено съществено
значение в конкретния случай за преценката, че може да се касае за маловажен
случай е обстоятелството, че нарушението
е отстранено още преди да бъде констатирано от наказващия орган. Това е
така, доколкото в АУАН и НП изрично е отбелязано, че нарушението е отстранено
на дата 11.08.2020 г., а е открито от контролните органи едва на 21.10.2020 г., тоест два месеца по-късно.
На следващо място
следва да се отбележи, че отстраняването на нарушението е станало по собствена
инициатива на наказаното лица.
В този смисъл е и
трайната практика на административен съд Пловдив, която приема, че важен
признак за преценката дали се касае за маловажен случай е обстоятелството дали
то е отстранено по собствена
инициатива, още преди получаване на поканата за явяване за съставяне на АУАН.
Така Решение № 1633
от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2517 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1470
от 02.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019
г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай,
както вече се спомена нарушението е
отстранено на 11.08.2020 г. не само доброволно и по собствена инициатива, но и
преди още да бъде установено от контролните органи.
Като смекчаващо
обстоятелство с изключително значение следва да се оцени, че жалбоподателят реално е разполагал с
превозен билет за получената дървесина, който е отразявал коректните транспортирани количества, като
след отразяване на билета в електронния дневник с четири дни закъснение отново
са отчетени верните количества. Налага се извод, че:
-
у нарушителя не е съществувал
какъвто и да било стремеж за укриване
на полученото количество дървесина;
-
реално по никакъв начин не са
били затруднени контролните правомощия на РДГ.
Изводът, че реално не са накърнени обществените отношения,
гарантиращи извършването на ефективен
контрол от страна на РДГ върху движението на дървесината в страната се потвърждава
и от:
-обстоятелството, че
проверка в обекта на ГЕОМАХ е била осъществена едва на 21.10.2020г., след
доброволно отстраняване на нарушението още на 11.08.2020г., тоест проверката по никакъв начин нито е била възпрепятствана,
нито е била затруднена от четирите дни забавяне;
- обстоятелството, че
видно от приложената като доказателство по делото разпечатка на електронния
регистър на РДГ-Пловдив, превозния
билет е бил надлежно регистриран от съконтрахента на жалбоподателя на 07.08.2011г. Тоест още на
тази дата контролния орган е
разполагал с пълните данни за превозваното количество дървесина и превозния
билет и без повторното му регистриране от жалбоподателя в неговия
собствен електронен дневник.
Налице са и смекчаващи
обстоятелства относими към личността на нарушителя:
-признава вината си и не оспорва приетата фактическа обстановка,
като само моли за приложение на чл. 28 ЗАНН, като по този начин съдейства на
съда за своевременно приключване на делото и въздаване на бързо и ефективно
правосъдие;
- липсват данни за друго извършено нарушение
по чл. 14 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г за контрола и опазването на
горските територии във връзка с режима за регистрация на превозните билети.
Не може да обуслови извод за неприлагане
на чл. 28 ЗАНН изтъкваното в писменото становище от въззиваемата страна
обстоятелство, че на ГЕОМАХ ЕООД имало и друго издавано наказателно
постановление.
На първо място това обстоятелство не е надлежно
очертано нито в АУАН, нито в НП и съобразяването му би противоречало на
изискването на Тълкувателно решение №
2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС в акта, с който се
повдига и предявява обвинението ( в случая това е АУАН, който се явява аналога
на обвинителния акт от общия наказателен процес) да са надлежно описани всички обстоятелства, които имат отношение
към отговорността на дееца (доколкото наказващия орган се домогва в
писменото становище да обоснове приложението на квалифицирания състав на чл.
272 ЗГ.)
На следващо място от текста на
приложеното по преписката НП № 274/16.12.2019г. е видно, че същото касае съвсем
различно нарушение от процесното и няма
абсолютно нищо общо с режима на регистрация на превозни билети.
От всичко гореизложено е видно,
че регистрирайки превозния билет с четири
дни закъснение в електронния дневник, жалбоподателят формално е
допуснал нарушение на закона. Степента на реалната обществена опасност
на извършеното обаче е толкова ниска, че не
оправдава използването на административно-наказателна репресия спрямо него.
По
изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН,
като за постигане целите на ЗАНН е достатъчно на нарушителя да се
укаже, че това е последен компромис,
който му се прави, като при следващо провинение ще бъде реално
санкциониран.
ПО РАЗНОКИТЕ.
При
този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би
имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се
присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно
искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането
на делото пред съответната инстанция.
На
следващо място липсват и
доказателства разноски
по делото реално да са сторени за
заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат
съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за
адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното
открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната
практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени
разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано
най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на
уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени
на страната направените разноски. Присъждането
им не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната
решение и по дължимостта им съдът
не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по
к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито пълномощно в полза на адвокат;
-нито договор за правна защита и съдействие, в
който да е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да
е заплатен,
-нито доказателства за използвана адвокатска
защита и съдействие, поради което и разноски не следва да се
присъждат.
По изложените по-горе
съображения във връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат разноски
и да се представят доказателства за реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на делото за
решаване, не може да се санира,
с по-късното предприемане на тези действия по
реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК.
Така изрично т.8 и 11
от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 /
2014 год. на ВКС., Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020
г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 318 от 09.11.2020 г.,
издадено от Директор на РДГ Пловдив, с
което на ГЕОМАХ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.