Решение по дело №5168/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2103
Дата: 7 април 2025 г. (в сила от 7 април 2025 г.)
Съдия: Пепа Маринова-Тонева
Дело: 20241100505168
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2103
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска

Анна Кофинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100505168 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1175 от 22.01.2024 г. по гр.д. № 43437/2022 г. Софийски
районен съд, 81 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 411 КЗ сумата 6 606.23 лева, представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско“, във връзка със заведена щета №
470421212154895 за произлезли за автомобил марка „Тойота ЦХР“, рег. № СВ
**** РН вреди вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от
21.10.2021 г. в гр. София, на ул. „Княжевска“ пред № 79, с включени
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба - 11.08.2022 г., до
окончателното плащане. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът е осъден да заплати направените разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
1
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не обсъдил и
анализирал всички събрани по делото доказателства. Не се мотивирал защо
дава вяра на показанията на водачката на застрахованото при ищеца МПС,
като игнорирал показанията на водача на л.а. „Пежо 307“ с рег. № СВ **** НТ,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Показанията
на св. З. били логични, последователни и добросъвестно дадени. Свидетелят
установил, че пътният инцидент е възникнал на завой, движел се със
съобразена с пътните условия скорост и че са се „блъснали съвместно“ с
другия автомобил, т.е. вина за настъпилото ПТП имал и другият участник в
него. Следователно по недвусмислен начин се доказало своевременно
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Поради
това моли съда да отмени атакуваното решение, вкл. в частта за разноските и
вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции,
като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в
случай че същото надвишава предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал 5 ГПК, в случай че възнаграждението
надвишава предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
2
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни
материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд препраща към подробните мотиви на първоинстанционния съд
съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с
разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл.
272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата
при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-
ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;
3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени
вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на
субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната
стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от
увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли
най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на
съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната
3
задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от
увредения. В тежест на ответника, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е
да докаже пълно твърдяното съпричиняване.
В случая между страните не е било спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между
ищеца и собственика на л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. СВ **** РН, плащането на
застрахователно обезщетение от ищеца във връзка с процесното ПТП в размер
на 12 953.66 лв. и направени обичайни разноски за определянето му в размер
на 25 лв.; Наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
относно л.а. „Пежо 307“ с рег. № СВ **** НТ; Плащането извънсъдебно от
ответника на сумата 6 372.43 лв. по процесната щета.
Спорен между страните пред настоящата инстанция е само въпросът
налице ли е съпричиняване на вредите от водача на застрахования при ищеца
автомобил.
Противно на поддържаното в жалбата, районният съд е обсъдил
подробно всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
заключение на САТЕ. Не е игнорирал, а е кредитирал показанията на св. З.,
управлявал при процесното ПТП л.а. „Пежо 307“ с рег. № СВ **** НТ, а също
и показанията на св. Спасова, управлявала л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. СВ ****
РН, тъй като показанията не си противоречат. Показанията на св. З. не
установяват двата автомобила да са се „блъснали съвместно“ с другия
автомобил, свидетелят обяснява само, че ПТП станало за секунди при
разминаване, ударът станал на завой, направил самопризнания, не се колебал;
Не може да каже в коя част на пътното платно настъпил инцидентът.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –
протокол за ПТП, административно-наказателна преписка, свидетелски
показания, както и от неоспореното заключение на САТЕ следва
безпротиворечив извод, че процесното ПТП е настъпило при следния
механизъм: На 21.10.2021 г., около 07.50 ч. л.а. „Пежо 307“ с рег. № СВ ****
НТ се движи по ул. „Княжевска“ с посока на движение от бул. „Никола
Петков“ към ул. „Върба“, като срещу № 79 при лява крива на пътното платно
водачът, поради недостатъчен контрол, навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП с насрещно движещия се л.а. „Тойота ЦХР“ с рег.
4
СВ **** РН. Съгласно заключението на САТЕ, причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Пежо 307“, който
от техническа гледна точка е имал възможност да предотврати настъпването
на процесното ПТП, в случай че е запазил траекторията си на движение в
пътната лента в посока към ул. „Върба“ на ул. „Княжевска“, без да навлиза в
лентата за насрещно движение.
С оглед така установеното, налице е било виновно и противоправно
поведение на водача на л.а. „Пежо 307“ с рег. № СВ **** НТ, изразяващо се в
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – не е осъществил достатъчен контрол върху
ППС, което е управлявал, при което навлиза в лентата за насрещно движение
и реализира ПТП със застрахования при ищеца лек автомобил. Противно на
поддържаното от въззивника, нито от показанията на св. З., нито от което и да
било друго доказателство по делото се установява водачът на „Тойота ЦХР“ с
рег. СВ **** РН да е допринесъл за настъпване на вредите, поради което
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 720 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено по банков
път, видно от представените сметка за получени суми и преводно нареждане.
Възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК
е заявено за в случай че възнаграждението надвишава предвидения минимум в
Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. с ДВ
бр. 14/2025 г.). Съобразно обжалваемия интерес от 6 606.23 лв. и чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/2004 г. (в относимата й редакция към 11.04.2024 г.),
минималното възнаграждение е в размер на 960.62 лв. Заплатеното
възнаграждение от 720 лв. е под минималния размер, поради което
възражението следва да се приеме за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1175 от 22.01.2024 г., постановено по
5
гр.д. № 43437/2022 г. на Софийски районен съд, 81 състав.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5, на основание чл. 78 ГПК сумата 720 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6