Решение по дело №451/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ш. С. А. от град Пловдив срещу решение №1996 от 19.12.2023 г., постановено по АНД № 5561 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1030-003133 от 16.06.2023 г. на началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция Пловдив“, с което на Ш. С. А., [ЕГН], от град Пловдив, [улица], на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което моли да се отмени решението и наказателното постановление.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди обжалваното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства, включително съставените актове, които на основание чл.189, ал.2 ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, по безспорен начин се доказва фактическата обстановка и административното нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, защото всеки от двата отказа на жалбоподателя и липсата на осъществено впоследствие доброволно медицинско изследване по същество осъществява различна хипотеза на нарушение от предвидените в чл.174, ал.3 ЗДвП, а с оглед чл.18 ЗАНН правилно за всяко от посочените нарушения е наложено наказание. Според районния съд право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи за проверка да избере, но той задължително следва да проведе поне едно от изследванията за установяване употребата на наркотици и техните аналози, защото в противен случай следва да бъде санкциониран по чл.174, ал.3 ЗДвП. Отказът на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство и да се подложи на медицинско изследване е потвърден по безспорен начин от всички писмени и гласни доказателства, като според съда от органите на МВР е бил спазен редът по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Според районния съд от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. При служебната проверка съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на нарушителя, спазени са чл.42 и чл.57 ЗАНН, актът и постановлението са издадени от компетентни органи. Според съда случаят не е маловажен с оглед нормата на чл.189з ЗДвП, както и защото казусът разкрива по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, тъкмо напротив, защото в хода на проверката са установени и други нарушения от същата дата, включително пострадал от предизвикано от жалбоподателя ПТП, както и защото приложената по преписката справка за нарушител/водач сочи, че процесното нарушение не е изолирана проява на жалбоподателя и той многократно е бил наказван с влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове за нарушения по ЗДвП. Изхождайки и от характера на накърнените обществени отношения, районният съд счита, че единствено с поемане на отговорността за вмененото нарушение от страна на жалбоподателя би могла да се постигне личната и генерална превенция на наказанието. Като неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя за липса на нарушение, защото взетата на следващия ден кръвна проба е по друг ред – чл.146, ал.4, вр. Ал.3 НПК, след издадено разрешение от районния съд и във връзка с досъдебно производство № 42/2023 г., както и защото прекратяването на това досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.1 и ал.3 НК не влияе по никакъв начин върху съставомерността на деянието по чл.174, ал.3 ЗДвП, за което е издадено наказателното постановление.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Неправилно и напълно необосновано е възражението на касатора за наличие на хипотезата на чл.33, ал.2 ЗАНН. Административното нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП не покрива състава на престъплението по чл.343б, ал.3 НК. Деянието по чл.174, ал.3 ЗДвП, както правилно е посочил това и районният съд, се състои в отказ на водача да бъде тестван за употреба на наркотици или техните аналози и за съставомерността на нарушението е без правно значение, дали действително той управлява МПС след употреба на такива вещества или изобщо не е употребявал, щом е налице отказ да бъде извършена проверка. Затова и в настоящото производство пред наказващия орган и пред районния съд изобщо не е стоял въпросът има ли изобщо наличие на наркотици или техни аналози, съответно каква е тяхната концентрация, в кръвта на нарушителя, за да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност. За правилното наказване в случая е достатъчно само и единствено доказването на отказа.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХII касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1996 от 19.12.2023 г., постановено по АНД № 5561 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

Решението е окончателно.