Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.05.2009г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти април през две хиляди и деветата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Н.
при секретаря А.И. като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №1329 по описа за 2005 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл. 26, ал.1 и ал.2, чл. 27 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
Образувано е по иск на Г.Р.Г. срещу «ДЕ ЖЕ»
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. «Фр. Шопен» №10, представлявано от Владимир Михайлович Юрочкин. Ищецът
излага, че през 2003г. решил да продаде собствения си имот, а именно ½
ид. част от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, р-н «Приморски», КК «Св.
Константин и Елена», представляващ имот пл. №1174 по КП
на вилна зона “Св. Константин”съгласно Заповед №Р-371/12.11.2001г. на
Кмета на Община Варна целия с площ 7300 кв.м. При търсенето на купувач се
запознал с Владимир
Юрочкин, който проявил голям интерес.
Договорили се за сумата от 71 500 евро, както и лек автомобил “Мерцедес” 250,
който ответникът щял да му прехвърли. На 28.12.2003г. сключили предварителен
договор за покупко-продажбата на имота като владението на автомобила му било
предадено на същата дата, а за изплащане на сумата бил определен срок до
16.01.2004г. На 29.03.2003г., Юрочкин започнал да го убеждава, че е по-добре да
я оформят като дарение и то преди Нова година, защото нотариалните такси и
данъци били по-ниски. И така, въвеждайки го в заблуждение, на 30.12.2003г.
подписали договор за дарение, вместо договор за продажба. В този договор не
било записано нищо от уговореното в предварителния договор, тъй като Юрочкин и
г-жа Друмева го убедили, че той важи щом е с нотариална заверка на подписите.
При изповядване на сделката получил сумата от 9 708 евро или 19 416 лв. Ищецът
излага, че до този момент не е получил
остатъка от договорената цена. Ето защо предявява настоящия иск за прогласяване
нищожността на договора за дарение, обективан в нот. акт №176, т.4, рег. №8921, дело №556/30.12.2003г. поради заобикаляне на закона и
накърняването на добрите нрави, в условията на евентуалност- да бъде прогласен
за унищожаем като сключен при измама
поради умишленото му въвеждане в
заблуждение, както и да бъде осъден ответникът да му предаде владението на
недвижимия имот, предмет на нищожния, респективно унищожаемия договор, а именно ½ ид. част от
поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район “Приморски”, КК “Св. Константн и
Елена”, представляващ имот пл. №1174 по КП на вилна зона
“Св. Константин” съгласно заповед на Кмета №Р-371/12.11.2001г.,
а по нот. акт и удостоверение за данъчна оценка в кв. 70 по стария план, с площ
на целия имот 7300 кв.м., а по КП –с площ 6316 кв.м.
С
определение от с.з., проведено на 23 ноември 2007г. съдът е допуснал корекция в
адресната част на исковата молба досежно адреса на управление и
представителството на ответника, а именно: гр.София, район “Средец”,
ул.”Г.С.Раковски” №172, ет.5, ап.10,
представлявано от К.Т.Й..
След извършване на редица уточнения от страна на ищеца, в с.з., проведено на 26.06.2008г., съдът е приел, че е сезиран със следните
искове: 1. за приемане за установено в отношенията между страните, че дарението,
обективирано в н. акт №
176/2003г., е нищожно поради противоречие със закона, т.к. е дарен възбранен
имот, при наличието на възбрана вписана на 09.03.2000г. дв. вх.рег.№ 1892, т.І,
№ 147, дело № 14079/2000г., вх.№ 66 за деня в СВ, от съдия изпълнител в СИС при
ВРС, в полза на Николай Добрев Колев, която към момента е висяща, с правно
основание чл.26 ЗЗД; 2 За
установяване в отношенията между страните, че дарението, обективирано в н.а. №
176/2003г., е унищожаемо, като сключено при измама, като измамливите действия и
състоянието на заблуждение се състоят в следното- представляващият ответното дружество Юрочкин заедно с посредника по
сделката г-жа Друмева убедили ищеца, че е по- добре да сключат договор за
дарение вместо покупко- продажба, т.к. нотариалните данъци и такси при
дарението са по- ниски и така купувачът ще спести пари, а и след Нова година
таксите и данъците по прехвърляне на недвижимия имот ще се
повишат, с правно основание чл.27 ЗЗД; 3.Иск за
предаване владението на недвижимия имот с твърдението, че ищецът е негов
собственик по силата на дарение обективирано в нот. акт № 169, вписан
в СВ на 02.09.1994г., т.ХХХV, дв. вх.рег. №8858,
описна книга №13169, а ответникът понастоящем владее имота, с правно основание
чл.108 ЗС.
Ответникът оспорва така
предявените искове. По отношение на първия установителен иск за прогласяване на
нищожност твърди, че сделката за дарение е относително недействителна единствено и само спрямо този,
по чието искане е наложена възбраната. Твърди, че оспорената сделка е
действителна и поражда целените от страните правни последици, а именно
прехвърляне на правото на собственост. По иска за унищожаване поради порок във волята излага, че съдът следва да преценява дали конкретното лице може да бъде въведено в
заблуждение, като има
предвид, че измама може да има спрямо неопитни лица. В това отношение съдът трябва да
прецени личностните качества, опитността и знанията на лицето, което твърди, че
е било измамено. Според ответника
от събраните по делото доказателства може да се направи единствено и само
извода, че ищецът има опит в търговското управление
и в сключването на търговски сделки, каквато по смисъла на ТЗ е и процесната
сделка. Следователно не е правно неграмотен, както твърди. Не без значение е и
факта, че ищецът е във възраст, която не предполага възможност да бъде въведен
в заблуждение, още повече, че същият е включен в списъка на кредитните
милионери, което обстоятелство е публично достъпен факт. Предвид изложеното моли и този
иск да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на третия иск с правно
основание чл. 108 ЗС, счита че доколкото ищецът не е провел успешно доказване на
първите два иска, то същият не следва да бъде разглеждан. В случай, обаче, че
съдът не споделя този довод, то моли той да бъде отхвърлен като недоказан. Не са налице
предпоставките за уважаване на иска, а именно: ищецът да установи, че е
собственик на описания имот, че същият се владее от ответника и то без правно
основание
Съдът,
след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено
следното:
Видно от представения по делото предварителен договор за
покупко-продажба, на 28.12.2003г., между Г.Р.Г. в качеството му на продавач от
една страна, и Владимир Михайлович Юрочкин в качеството му на управител на “Де
Же” ЕООД от друга, е сключен договор, по силата на който Г.Р.Г. се задължава да прехвърли на купувача
правото на собственост на следния свой имот: ½ ид. част от място, цялото
с площ 7300 кв.м., представляващ имот пл. №1174, кв.70 по КП на вилна зона “Св. Константин и Елена”
за сумата от 71 500 евро, плюс лек автомобил Мерцедес 250 Д. Владението на
автомобила ще бъде предадено при подписването на договора, а сумата от 71 500
евро – до 16.01.2004г.
От
представения по делото нот. акт №176, том 4, рег. №8921, дело №556/2003г., се установява, че на 30.12.2003г., Г.Р.Г. ***,
чрез управителя Владимир Михайлович Юрочкин собствените си ½ ид. части
от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, р-н «Приморски», КК
«Св. Констанин и Елена», представляващ поземлен имот №1174, по КП на вилната зона “Свети Константин”, гр.
Варна, съгласно Заповед №Р-371/12.11.2001г. на
Кмета на Община Варна, с площ за целия имот 7300 кв.м.
В
с.з., проведено на 20.03.2009г. са разпитани трима свидетели. Свидетелят Минко
Димитров Г., без родство със страните излага,
познава ищеца, тъй като са работили заедно в Корабостроителния завод.
Знае, че през 2003г. Г.Г. е искал да продава имота, който се намирал до
Евксиноград, до площадката на Българо-съветската дружба. Мястото било около 7
дка, от които ищецът притежавал половината. Володя проявил интерес към мястото
и се споразумели да го купи за 75 или 74 хиляди евро. В края на 2003г. сключили
договор за покупко-продажба, като Володя дал на Г. сумата от 5 хиляди лв. пред
нортариус. Имали уговорка до края на
2004г. да бъдат платени и останалите пари. При подписване на договора Володя
дал на ищеца една кола “Мерцедес 250” Д да я кара. Според свидетеля, ищецът и
Владимир Юрочкин се срещали много пъти, но той платил само около 30 000 лв. от
общо дължимите 75 000 евро, като в тези пари влиза и цената на колата.
Автомобилът Володя го прехвърлил с пълномощно на свидетеля, като той и до сега
се води на негово име.
Свидетелят
Петър Александров Николов, също без родство със страните, излага, че знае за
имота, който бил продаден на един руснак. Знае от Г., че при сключване на
сделката са му дали един Мерцедес и парична сума около 5 хил лв. Знае още, че
руснакът трябвало да доплати, но нещо се объркало и той не е изплатил
парите.
Свидетелката
Снежана Енева Друмева излага, че познава Владимир Юрочкин защото е бил клиент
на канторта и за недвижими имоти. Развеждала го е на оглед за имоти, но той
нищо съществено не е купувал с посредничеството на нейната фирма. Заявява, че
не познава ищеца, както и че никога не е била посредник на сделка, сключена
между Г.Р. и Владимир Юрочкин.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, и направените в последствие уточнения,
настоящият състав намира, че е сезиран със следните искове: 1. установителен
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че дарението,
обективирано в н. акт №
176/2003г., е нищожно на две основания: на
осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД поради
противоречие със закона, т.к. е дарен възбранен имот, при наличието на възбрана
вписана на 09.03.2000г. дв. вх.рег.№ 1892, т.І, № 147, дело № 14079/2000г., в
полза на Николай Добрев Колев; в условията на
евентуалност: на осн. чл.26, ал.2, пр.
5, а именно поради симулативност, прикриваща договор за дарение; 2. В условията
на евентуалност: конститувен иск за установяване в отношенията между
страните, че дарението, обективирано в н.а. № 176/2003г., е унищожаемо, като
сключено при измама, на осн. чл. 29 вр. чл.
27 ЗЗД; 3. кумулативно съединен с горните два иска ревандикационен иск за
предаване на владението от ответното дружество на процесния недвижим имот, на
осн. чл. 108 ЗС.
По
отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, а именно за
прогласяване на договора за дарение за нищожен поради противоречието му със
закона, съдът установи следното:
В
доказателствата по делото съдът не установи наличието на удостоверение,
издадено от Службата по вписванията, от което да е видно, че върху процесния
имот е вписана възбрана. Видно от единственото удостоверение с изх. № 2217/2.12.1997г., находящо се на стр. 6 от дело №2338/08г. по описа на ВРС, приобщено към настоящото,
върху имота няма наложени тежести. Но дори да се бе установило наличието на
вписана възбрана, но тя не води до нищожност на дарението. Не е налице противоречие
със закона, тъй като не съществува повелителна норма, която да забранява
разпореждането с възбранен имот. Последица от налагането на възбрана е
обезпечаване правото на кредитора /в чиято полза е наложена/, да бъде
предпочтително удовлетворен от сумата, получена от продажбата на имота, но
разпореждането с възбранен имот не е забранено. Негативните последици са за
евентуалния купувач, които придобива имот с тежести. По изложените съображения,
искът за прогласяване нищожност на
дарението поради противоречието му със закона следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на иска за проглавяне на нищожност на дарението поради привидност,
като прикриващ договор за покупко-продажба на имота, съдът установи следното:
Ищецът
е посoчил на някoлко места /в исковата молба и уточняващите такива/, че
искът му е по чл. 26, ал.2 вр. чл. 17, ал.1 ЗЗД, като в молба вх. №20052/25.04.2008г. е посочил, че не са налице основания
за прилагане на разпоредбитe за прикритата сделка на осн. чл. 17, ал.1 ЗЗД, тъй като
не са налице условия за обявяване за окончателна на сделката за
покупко-продажба. С оглед на което, съдът счита, че предявеният иск е за
прогласяване на абсолютна недействителност поради изначална липса на воля у
страните да прехвърлят имота. Това обаче се опровергава от наличието на
предварителен договор, видно от който страните са демонстрирали желание и воля
да прехвърлят имота.
От
друга страна, съобразно разпоредбата на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, свидетелски
показания се допускат само когато
страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и
то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението й, че съгласието е привидно
Действително
по делото е представен предварителен договор за покупко-продажба, но същият
съдът не възприема като годно “начало на писмено доказателства”. Същият не е
писмено доказателство, изхождащо от ответната страна /обратно писмо/, а е
документ, подписан и от двете страни, два дни преди дарението. На следващо
място никъде в него не е отбелязано, че страните възнамеряват да оформят окончателният
договор като такъв за дарение, т.е. липсват индикации, с оглед на които да се
приеме за вероятно, че изразеното в договора за дарение съгласие е привидно.
Предвид
изложеното, и на осн. чл. 134 ГПК, съдът намира, че не следва да коментира
събраните в тази връзка свидетелски показания.
Но дори и
да съобрази същите - те са в насока, че действителното намерение на страните е
било да сключат договор за покупко-продажба, а не за дарение. Ищецът обаче не
иска от съда да приложи разпоредбите за прикритата сделка, напротив, той счита,
че липсват условия договорът за покупо-продажба да бъде обявен за окончателен.
С оглед
изложеното съдът намира, че не са на лице основания за обявяване нито на
относителна, нито на пълна симулация, поради което искът с правно основание чл.
26, ал.2, пр.5 ЗЗД следва да бъде отвхърлен.
По
отношение на иска за обявяване на дарението за унищожаемо предвид това, че
договорът е сключен поради измама, съдът установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗЗД, измамата е основание за унищожаване на
договора само когато едната страна е била подведена от другата да го сключи
чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
На първо
място, в исковата молба се твърди, че ищецът е бил въведен в заблуждение от
Владимир Юрочкин с помощта на г-жа Друмева от кантора за недвижими имоти
“Друмева и сие”. Това твърдение на ищеца остава недоказано, тъй като разпитана
като свидетел в с.з., Снежана Енева Друмева излага, че не познава Г.Р.Г., и
никога не е участвала като посредник при сключване на сделка между него и
Владимир Юрочкин.
На следващо
място, при преценката на наличие на евентуална измама, съдът следва да има
предвид личността на измамения. Видно от приложените по делото разпечатки от
Търговския регистър, Г.Р.Г. е /или е бил/ съдружник, собственик или управител в
няколко Търговски дружества- ЗК “Лумина -77”, “Граф Монте Кристо-Комерс” ЕООД,
“Капитория” ООД, ФК “Черно море”, ЕТ “Г.Р.-Монте Кристо Комерс”.
С оглед
участието му в толкова търговски дружества, съдът намира, че ищецът е с богат
опит в търговския оборот, и сключването на търговски сделки, поради което
счита, че не е възможно да е бил въведен в заблуждение за да сключи процесния
договор.
Освен това
не е ясно в какво точно се състои измамата-било му е обяснено защо за ответното
дружество е по-изгодно да се изповяда сделка за дарение, а не покупко-продажба,
и той се е съгласил. Не са наведени твърдения, че той е подписал договора за
дарение, като си е мислел / в резултат на измамата/, че всъщност подписва договор за продажба.
Съдът като
съобрази възрастта, грамотността, опита на лицето /житейски и търговски/, както
и неговите личностни качества, намира, че не са налице основания за
унишщожаване на договора като сключен поради измама, на осн. чл. 27 ЗЗД.
По иска с
правно основание чл. 108 ЗС, подлежащите на установяване обстоятелства са:
ищецът да е собственик на имота, ответникът да владее същия, владението да се
осъществява при липсата на правно основание за това.
Наличието
на никоя от трите предпоставки не се установи в настоящото производство.
Предвид отхвърлянето на евентуално съединените исковете с правно основание чл.
26 и 27 ЗЗД, ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот.
Не се установява и имотът да се владее от ответното дружество, тъй като се
представиха писмени доказателства - нот. акт №9, том 2,
рег. №1520, дело №144/2003г., че имотът се владее от трето лице- “Варна
Мениджмънт и консултинг” АД.
Предвид
неоснователността на исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от последния разноски. Ответникът обаче не е направил
разходи по делото, а доказателства за заплатения адвокатски хонорар не са
представени, поради което и съдът не му присъжда разноски на осн. чл. 64, ал.2 ГПК /отм./.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Г.Р.Г., ЕГН: **********,***«Цанко
Недев» №11 срещу «ДЕ ЖЕ» ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район “Средец”, ул.”Г.С.Раковски” №172, ет.5, ап.10, представлявано от К.Т.Й. за прогласяване нищожността на договор
за дарение на недвижим имот, представляващ ½
ид. част от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, р-н «Приморски», КК «Св.
Константин и Елена», представляващ имот пл. №1174 по КП
на вилна зона “Св. Константин”съгласно Заповед №Р-371/12.11.2001г. на
Кмета на Община Варна целия с площ 7300 кв.м., обективирано в нот. акт № 176/2003г. т.4, рег. №8921, дело №556/30.12.2003г., на осн.
чл. 26, ал.1 ЗЗД поради
противоречие със закона, и на осн. чл.26, ал.2,
пр. 5 ЗЗД, а именно поради симулативност.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Г.Р.Г., ЕГН: **********,***«Цанко
Недев» №11 срещу «ДЕ ЖЕ» ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район “Средец”, ул.”Г.С.Раковски” №172, ет.5, ап.10, представлявано от К.Т.Й. за обявяване
на договор за дарение на недвижим имот, представляващ ½ ид. част от поземлен имот, находящ се в гр.
Варна, р-н «Приморски», КК «Св. Констанин и Елена», представляващ имот пл. №1174 по КП на вилна зона “Св. Константин”съгласно Заповед
№Р-371/12.11.2001г. на
Кмета на Община Варна целия с площ 7300 кв.м., обективирано в н. акт № 176/2003г. т.4, рег. №8921, дело №556/30.12.2003г., за
унищожаем на осн. чл. 29, вр. чл. 27 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Г.Р.Г., ЕГН: **********,***«Цанко
Недев» №11 срещу «ДЕ ЖЕ» ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район “Средец”, ул.”Г.С.Раковски” №172, ет.5, ап.10, представлявано от К.Т.Й. за предаване
владението на недвижим имот представляващ ½ ид. част от поземлен имот, находящ
се в гр. Варна, р-н «Приморски», КК «Св. Констанин и Елена», представляващ имот
пл. №1174 по КП на вилна зона “Св.
Константин”съгласно Заповед №Р-371/12.11.2001г. на
Кмета на Община Варна, целия с площ 7300 кв.м., на осн. чл. 108 ЗС.
Не присъжда
разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред
Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: