№ 750
гр. Плевен, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430105917 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от ЕТ „***“ с
ЕИК ***, представлявано от Б.М.Н., със седалище и адрес на управление в с.
*** срещу В. Г. В. с ЕГН ********** с адрес в с. ***, обл. *** кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.8, ал.1 ЗАЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: сума в
размер на 1773.55 лева, представляващи главница, представляваща
задължение за заплащане на арендна вноска по Договор за аренда на
земеделска земя от 23.05.2014г. за стопанската 2019/2020г, ведно със законна
лихва от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените в заповедното производство разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба сочи, че ищецът е
депозирал заявление по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, срещу
която е постъпило възражение от длъжника и в съответствие с указанията на
заповедния съд е предявил иск за установяване на съществуване на вземането
му.Сочи, че в срока за доброволно плащане е събрана от ЧСИ сумата, но
поради постъпилото възражение от длъжника предявява настоящата искова
молба. Излага, че по силата на Договор за аренда на земеделска земя от
1
23.05.2014г., вписан в Службата по вписванията при Районен съд Плевен с
вх.рег. №*** Л.Д.Р., б.ж. на гр. Плевен, починал на 14.09.2*** г. в качеството
на арендодател е предоставил на ответника- арендатор за временно и
възмездно ползване шест имота, находящи се в землището на с. ***, обл.
Плевенска, подробно описани в договора, с обща площ от 35.471 дка, за срок
от 10 години, считано от 01.10.2014г. Сочи се, че договорената арендна
вноска е в размер на 50 лева на декар, дължима не по- късно от месец
октомври при приключване на стопанската година. Твърди, че през 2014
година е придобил /с договор за дарение и продажба/ общо 2/4 ид. части от
отдадените под аренда имоти, а с договор за продажба, обективирана в НА
№*** по описа на Нотариус С.П. е закупил от К.Л.Р. /син и наследник на
арендатора Л.Д.Р./, останалите 2/4 ид. части от имотите- предмет на арендата.
Излага, че за стопанската 2019/2020г. ответникът не е заплатил дължимата
арендна вноска в размер на по 50 лева на декар за общо 35.471 дка.
земеделски земи. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски. Излага, че по делото е безспорно установено, че ищецът по
делото е правоприемник на арендодателя по процесния договор за аренда.
Сочи, че е установено по несъмнен начин и, че процесната сума не е била
платена.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК процесуалният
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че
исковата молба е недопустима, доколкото не е сключвал договор с ЕТ „***“
за аренда. Сочи, че, за да бъде изискуемо вземането ищецът е следвало да го
уведоми за твърдяното настъпило заместване. Излага, че докато не го
уведоми, съгласно чл. 17, ал 3 от ЗАЗ правоприемникът не може да търси
плащане от него. Твърди и, че искът е неоснователен. Излага, че ищецът е
придобил идеални части от имотите, предмет на договора за аренда, но не от
Л.Д.Р. - арендодател по договора за аренда, а от друг съсобственик на
имотите- К.Л.Р.. Сочи, че до 10.06.2021 г. единствено К.Л.Р., в качеството си
на наследник на арендодателя е бил легитимиран да получава арендно
плащане по договора, поради което и счита, че претенциите за заплащане на
аренда за стопанската 2019/2020г. са неоснователни. Твърди, че за
2
процесните години е изплащал дължимото арендно плащане, като през
последната година, преди завеждане на настоящото дело, сметката, по която
досега са заплащани арендните суми, е била закрита. Излага, че е правил опит
да заплати дължимата аренда на известния за него арендодател, но поради
закриване на банковата сметка не успял. Претендира присъждането на
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
Сочи, че по делото не са представени писмени доказателства, които да
установят, че ответникът е бил уведомен за настъпилото правоприемство.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №4053/2021 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за
следните суми: сума в размер на 1773,55 лева - главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 40,50 лева за
деловодни разноски за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 2424/22.06.2021 г., и изпълнителен лист, като срещу
издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника. Ищецът с
оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по
издадената заповед е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Установява се от приобщената по делото ПДИ, че на 30.07.2021 г.
ответникът е уведомен, че дължи на ищеца процесните суми във връзка с
образуваното ЧГД №4053/2021 г. по описа на ПлРС.
Приобщен като част от исковото производство е и договор Договор за
аренда на земеделска земя от 23.05.2014г., вписан в Службата по вписванията
при Районен съд Плевен с вх.рег. №***, от който се установява, че Л.Д.Р., в
качеството на арендодател е предоставил на ответника- арендатор за
временно и възмездно ползване шест имота, находящи се в землището на с.
3
***, обл. Плевенска с обща площ от 35.471 дка, за срок от 10 години, считано
от 01.10.2014г. Видно е, че страните са се договорили, че арендната вноска,
която е следвало да заплаща ответника е в размер на 50 лева на декар,
платими не по – късно от м. октомври при приключване на стопанската
година.
От представеното по делото Удостоверение за наследници се
установява, че Д.Р.Х., починал на 20.10.1984 г. е починал и е оставил за
наследници арендодателя Л.Д.Р., починал на 14.09.2*** г. и др. наследници
И.Х.Р., Д.Х.Р. и К.Л.Р..
Видно е от представените по делото: НА за покупко- продажба на
недвижими имоти №*** по описа на нот. С.П. с рег. №*** на НК София с
район на действие ПлРС; НА за дарение на недвижими имоти №*** по описа
на нот. С.П. с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС и НА за
покупко- продажба на недвижими имоти №*** по описа на нот. С.П. с рег.
№*** на НК София с район на действие ПлРС, че ищецът по делото е
придобил от наследниците на Д. Х. имотите, предмет на процесния аренден
договор.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че
ответникът е направил опит да плати на К.Л.Р. арендната цена за стопанската
2020 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор, въз
основа на валиден договор за аренда и договори за покупко – продажба и
дарение с предмет- описаните в ИМ недвижими имоти; изискуемост и размер
на претенцията си за главница и лихва, както и, че ответника е уведомен за
настъпилото правоприемство.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
4
сумите.
По делото не се спори, а и се установява от приложеното ч.гр.д.
№4053/2021 г. че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост. Безспорно по
делото е, че преди предявяване на иска процесното вземане е било платено на
ищеца.
Ищецът основава претенцията си въз основа на настъпило
правоприемство въз основа два договора за покупко – продажба и един за
дарение по процесния договор за аренда, въз основа на който на ответника са
отдадени под аренда процесните земеделски земи срещу задължението на
ответника да заплаща арендна вноска в предвидения в договора срок.
Спорно по делото е на първо място дали ищецът е придобил правото на
собственост върху процесните имоти, предмет на договора за аренда. Съдът
като взе предвид представените по делото писмени доказателства счита за
безспорно установено, че наследниците на Д. Р. са се разпоредили в полза на
ищеца с имотите, предмет на договора за аренда, поради което и
възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Спорно на следващо място е ивъпроса за материално-правната
легитимация на ищеца като правоимащ по процесния договор за аренда
доколкото същия е сключен от праводателя му. В тази връзка ответникът
възразява, че правото на ищеца на арендно възнаграждение възниква едва от
датата на уведомяването за настъпилото частно правоприемство по
отношение отдадените под аренда земи.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за арендата в
земеделието, освен ако не е уговорено друго, наследниците, съответно
правоприемниците на арендатора го заместват като страна в договора за
аренда. Приобретателят на арендования обект замества арендодателя в
договора за аренда, ако същият е бил вписан и на основание чл. 17, ал. 3 от
ЗАЗ е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване.
5
Той не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което
той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на
съобщението за заместването.
Горната уредба сочи, че заместването на ареднодателя по договора за
аренда настъпва автоматично с факта на правоприемството/ универсално или
частно/ при условия, че страните по договора за аренда не са уговорили
противното, какъвто не е настоящия случай, тъй като в договора за аренда
няма забрана за заместване. Обстоятелството дали приобретателят е уведомил
арендатора за настъпилото заместване е от значение само по отношение на
хипотезите, в които арендаторът е изпълнил задължението си към предишния
арендодател преди получаване на съобщението за заместването / чл. 17, ал. 3
от ЗАЗ/.
В настоящия случай ответникът не твърди да е изпълнил задължението
си за заплащане на дължимото арендно възнагражение за процесната
стопанската година в полза на праводателите на ищеца. Същият е представил
единствено доказателства за направен опит за плащане, но не и за същинско
такова.
При това положение съдът приема, че ответникът, чиято е
доказателствената тежест не е установил при условията на пълно насрещно
доказване, че е изпълнил задълженията си по процесния договор за аренда
заплащане на арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020 г. както към
праводателите на ищеца, така и към самия ищец, който е уведомил ответника
за заместването по договорите за аренда най късно с получаването на ПДИ.
Следователно, налице са всички предпоставки, обосноваващи
основателността на исковите претенции за установяване дължимостта на
паричните задължения по чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, доколко падежът им както е
договорен в чл. 6, от Договора е настъпил и същите не са погасени.
Поради изложеното съдът намира, че искът като основателен следва да
бъде уважен.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на
исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът дължи на
ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер от 340.50 лв.
за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сторените
6
в исковото производство разноски в размер от 386.00 лв. за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Доколкото дължимите разноски за заповедното производство са
платени на ищеца към датата на депозиране на настоящата искова молба
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден в настоящето
производство да заплати единствено сторените разноски в настоящето
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че В. Г.
В. с ЕГН ********** с адрес в с. ***, обл. *** дължи ЕТ „***“ с ЕИК ***,
представлявано от Б.М.Н., със седалище и адрес на управление в с. *** срещу
В. Г. В. с ЕГН ********** с адрес в с. ***, обл. *** към 21.06.2021 г. /датата
на образуване на ч.г.д. №4053/2021 г. по описа на ПлРС/ сума в размер на
1773.55 лева, представляващи главница, представляваща задължение за
заплащане на арендна вноска по Договор за аренда на земеделска земя от
23.05.2014г. за стопанската 2019/2020г, ведно със законна лихва от
21.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.8, ал.1 ЗАЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Г. В. с ЕГН ********** с адрес в с. ***, обл. *** да
заплати на ЕТ „***“ с ЕИК ***, представлявано от Б.М.Н., със седалище и
адрес на управление в с. *** срещу В. Г. В. с ЕГН ********** с адрес в с. ***,
обл. ***, сумата от 386,00 лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7