Решение по дело №877/2016 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№58

гр. Несебър, 21.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Р.М., като разгледа гр. д. № 877 по описа на НРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Е.П.Е.” ЕООД – в несъстоятелност, претендира присъждане на сумата от 9500 лв. за периода 25.07.2015г. - 24.08.2016г., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения му недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ************ по КККР на гр.Несебър, обл.Бургас, с адрес на имота: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, „************ 0, обект М3, предназначение: за търговска дейност, брой нива: 1, площ 46.00 кв.м., прилежащи части: 6.54 кв.м. ид.части, идентичен по документ за собственост с Магазин № 3 на партерен етаж. Сочи, че с Решение № 200/23.04.2015г., постановено по т.д.№ 34/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас е открито производство по несъстоятелност на дружеството ищец и с Определение № 612/21.05.2015г. е назначен постоянен синдик на дружеството. Твърди, че до 24.08.2016г. част от масата на несъстоятелността на ищцовото дружество е бил процесният недвижим имот, когато по реда на чл. 718 от ТЗ е бил продаден на трето лице. Навежда, че от 25.07.2015г. имотът функционира като рецепция на ваканционно селище „П.К.“ и се ползва без основание от ответното дружество „И П.Е.” ООД, на което е възложено управлението и поддръжката на комплекса за периода от 25.07.2015г. до 31.10.2017г. Навежда, че ответното дружество самоволно и без правно основание се е самонастанило в имота. Твърди, че имотът е ползван целогодишно от ответното дружество, като ключът никога не е бил предаван на представител на ищеца, дори в рамките на процедура по осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник. Сочи, че поради тази причина дружеството ищец е било възпрепятствано да реализира доход от имота в размер на наемната цена на този функционален тип имоти. С уточнителна молба, депозирана по делото, се конкретизира предявената претенция за обезщетение в размер на 9500 лв., дължимо за процесния период, както следва: за периода 25.07.2015г. - 31.07.2015г.  в размер на 226лв., за месеците август и септември 2015г. по 1000 лв., за месеците от октомври 2015г. до април 2016г. включително по 500 лв.,  за месеците от май 2016г. до юли 2016г. включително по 1000 лв., за периода от 01.08.2016г. до 24.08.2016г. - 774 лв. , ведно със законната лихва. Развиват се подробни съображения в насока, че възлагането и стопанисването на цялото вилно селище „П.К.” е непротивопоставимо на ищеца. С тези доводи до съда се отправя искане да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

Ответното дружество „И.П.Е.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове. Сочи, че не е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗЗД, както и че ищецът не е представил доказателства за обогатяването на ответника и размера му. Навежда се, че комплексът е стопанисван добросъвестно от ответното дружество съгласно решение на общото събрание на етажната собственост в комплекса, което не е било оспорено по реда на ЗУЕС. Сочи се, че всички извършени действия са били в интерес на етажната собственост, а не с цел обогатяване. Твърди се също, че имотът на длъжника е бил поддържан в добро състояние. Навежда се, че помещението е използвано за рецепция на комплекса, а не за лично ползване. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение, както и твърдението, че имотът е ползван от ответника, като се твърди, че реалното му предназначение е за рецепция. Навежда се, че синдикът не е прекратил договора по реда на чл. 644 от ТЗ. С тези доводи до съда се отправя искане да отхвърли иска. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а видно и от Решение № 200 от 23.04.2015г. по гр.д. № 34/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас (на л. 6 – л. 8) по отношение на дружеството ищец е открито производство по несъстоятелност. С Определение № 612 от 21.05.2015г. (на л. 4 – л. 5) на дружеството е назначен постоянен синдик, а с Решение № 356/09.10.2015г. (на л. 9 – л. 10) е постановено прекратяване дейността на предприятието, постановена е обща възбрана върху имуществото на длъжника, прекратени са правомощията на органите на длъжника и той е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Собственост на ищеца по силата на нотариален акт за покупко–продажба на недвижим имот срещу задължението за строителство № 85, том 5, рег.№ 2688, дело № 841 от 2004г. на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 на НК на л. 95 – 100 от делото и Удостоверение № 334/28.12.2005г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна група – секция „Г“ и осем броя магазини за промишлени стоки“, находящ се в урегулиран поземлен имот  VI-71 в кв.7503 по плана на к.к. Слънчев бряг-запад, община Несебър – на л. 101 от делото, ведно с обяснителна записка към него, бил самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ************ по КККР на гр.Несебър, обл. Бургас, с адрес на имота: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, „П.К.“, бл.Г, ет.0, обект М3, предназначение: за търговска дейност, брой нива:1, площ 46.00 кв.м., прилежащи части: 6.54 кв.м. ид.части, идентичен по документ за собственост с Магазин № 3 на партерен етаж. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60, том IX, рег. № 11214, дело № 1553 от 2016г. на нотариус Стоян Ангелов, рег.№ 208 на НК (на л. 18 – л. 19 от делото) обектът бил продаден на „Б.М.” ООД. 

По делото като писмени доказателства са приети заверени копия от материалите по преписка вх. № 1285/2016г. по описа на РП Несебър (на л. 44 – л. 91), сред които и Договор за поддръжка и управление от 25.07.2015г., сключен между управителния съвет на собствениците на обекти на в.с. „П.К.”, представляван от Т.П.Б. и „И.П.Е.” ЕООД, протокол от общото събрание от 25.07.2015г., както и списък с данни на някой от собствениците на апартаменти от вилното селище. От протокола от проведеното общо събрание на собствениците в комплекса се установява, че за поддържащо комплекса дружество било избрано „И П.Е.” ООД. Дружеството било избрано с управител Е.М. и заместник-управител М.М., за срок на управление от 25.07.2015г. до 31.10.2017г. Въз основа на решението бил сключен и договорът за поддръжка и управление, съгласно който „И П.Е.” ООД се задължило да поддържа и извършва организационно, техническо и административно управление на жилищна сграда „П.К.” в к. к. „Слънчев бряг”. Съдът приема посочените по-горе факти за доказани въз основа на приложените към преписката писмени доказателства. В тази връзка ответното дружество е било задължено на основание чл.190 от ГПК да представи по делото протокол от 25.07.2015г. от проведеното общо събрание на собствениците от етажната собственост на комплекс „П.К.“ в неговата пълнота, ведно със списъците на присъствалите и гласували на събранието етажни собственици. Въпреки указанията на съда тези доказателства не са представени по делото, поради което съдът намира (на основание чл. 161 ГПК), че относимите към спора факти (посочени по-горе) се установяват от останалите събрани по делото доказателства. Впрочем и самият ответник не оспорва обстоятелството, че дружеството е сключило договор за поддръжка и управление на комплекса въз основа на решение на общото събрание на собствениците.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа и оценителна експертиза, от която се установява, че средната пазарна наемна цена на процесния имот е в размер на общо 8850 лв., както следва: за периода 25.07.2015г. - 31.07.2015г.  в размер на 215 лв., за месеците август и септември 2015г. по 950 лв., за месеците от октомври 2015г. до април 2016г. включително по 450 лв., за месеците от май 2016г. до юли 2016г. включително по 950 лв., за периода от 04.08.2016г. до 24.08.2016г. - 735 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно и безпристрастно. В тази връзка не се споделят възраженията на ответника за невярност на заключението. Вещото лице е взело предвид всички относими обстоятелства – в това число местоположението на обекта, неговото ползване като рецепция при обслужването на жилищни сгради и е изчислило средния месечен наем както за активния, така и за неактивния туристически период. Съобразена е и площта на имота, като е извършена преценка на наемната цена на търговски обекти с различни площи и с подобни характеристики като процесния. Не могат да се приемат доводите, че предлагането на обекти за отдаване под наем не е равнозначно на сключване на договор за наем. Напълно логично е вещото лице да работи с различни оферти за предлагани под наем обекти, тъй като конкретните договори за наем, сключвани между лицата, представляват техни лични документи и вещото лице обективно няма как да има достъп до тях. Ето защо всички възражения на ответника са неоснователни и съдът напълно кредитира заключението на приетата по делото експертиза.

За установяване на релевантни за спора факти пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите М.М. и Галин Г.. От показанията на св. М. се установява, че е закупил офиси и магазини във вилно селище „П.К.“, включително и магазин № 3, в чието владение е влязъл около 1-2 октомври 2016г. Преди тази дата свидетелят нямал наблюдение върху ползването на обекта и когато го закупувал не бил наясно, че някой друг го използва и дружеството ищец не може да му го предаде. Когато влязъл във владение обектът бил изпразнен и изчистен. Свидетелят бил наемател на други обекти в комплекса. В тази връзка възприел надписи в обекта, обозначаващи „П.К. рецепция“, които според него датирали от преди 8-9 г., но не знаел кой обитава обекта. Получил ключ от магазина от синдика на ищцовото дружество.

От показанията на св. Г. се установява, че работи като юрисконсулт в кантората на синдика на дружеството ищец и по този повод през лятото на 2015г. е посещавал вилно селище „П.К.“ с цел установяване обектите на недвижимите имоти, собствени на „Е.П.Е.“ ЕООД. Установява се, че на синдика не бил предоставен достъп до част от имотите, а за рецепцията не е имал ключ през цялото време. Установява се, че помещението било обозначено и обособено като рецепция, тъй като  в него имало диван и място за поставяне на ключове. На място помещението се обитавало от лицето Г., който се занимавал с поддръжката. Установява се, че свидетелят присъствал на разговори между синдика и лицата, представляващи дружеството, осъществяващо поддръжката на комплекса, които били свързани със заплащане на наем за ползване на помещението, като същите не отричали, че използват помещението. Такива разговори били водени с лицата М.М., Е.М. и Тодор Вутов. Свидетелят и синдикът посещавали обекта през зимата на 2015г., пролетта и лятото на 2016г. и установили, че същите лица ползвали имота и не предоставяли ключ на синдика, както и отказвали да освободят помещението. От показанията на св. Г. става ясно, че познава св. М., който заедно с брат си посещавал кантората на синдика и участвал в публични търгове за купуване на недвижими имоти в комплекс „П.К.”. Сочи, че синдикът ги предупреждавал, че ще има проблеми с предаване на владението, защото той нямал реално ползване върху процесния магазин. След като имотът бил продаден М. заявил, че ще се свърже с лицето Тодор Вутов за предаване на владението и получаване на ключ.

Съдът кредитира показанията на св. Г. и в тази връзка намира за доказано по делото, че в процесния период спорният магазин се ползвал от ответното дружество. Показанията на този свидетел следва да се преценяват внимателно и през призмата на чл. 172 ГПК, тъй като същият осъществява трудовата си дейност като служител в кантората на синдика на дружеството ищец. Въпреки това съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите напълно съответстват на всички други данни по делото. На първо място тези показанията съответстват на показанията на св. М., който също е възприел, че върху процесния магазин са поставени табели за рецепция. Впрочем свидетелят М. не е възприел други относими факти, свързани с ползването на обекта. Наред с това показанията на св. Г. кореспондират и със събраните писмени доказателства по делото – протокол от проведено общо събрание, договор за поддръжка и управление, които потвърждават факта, че управлението на комплекса било възложено на дружество, с управители лицата М.М. и Е.М.. Лицата М.М. и Е.М. са давали писмени сведения във връзка с преписката, образувана в Районна прокуратура Несебър по жалба на синдика на ищцовото дружество срещу настаняването на ответното дружество в процесния обект. Видно от дадените от тях писмени сведения, тези лица не отричат, че са ползвали обекта, като твърденията им са, че имат правно основание за това – договор за поддръжка и управление на комплекса. Т.е. показанията на Г. съответстват и на тези писмени доказателства. Впрочем показанията на св. Г. напълно съответстват и на твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че помещението е използвано за рецепция на комплекса, респ. за обслужване на живущите в комплекса.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. В конкретния случай в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че за периода 25.07.2015г. – 24.08.2016г. е бил собственик на недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор № ************. по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота в к. к. „Слънчев бряг” – „П.К.”, бл. Г, ет. 0, обект М3, предназначение – за търговска дейност, брой нива: 1, площ: 46 кв. м., прилежащи части – 6,54 кв. м. идеални части, идентичен по документ за собственост с „Магазин № 3”, че за процесния период имотът е бил във владение на ответника, поради което ищецът е бил лишен от възможността да го ползва, както и размера на претенцията си.

От фактическа страна по делото се установява, че съгласно  нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължението за строителство № 85, том 5, рег.№ 2688, дело № 841 от 2004г. на нотариус Мария Бакърджиева, рег.№ 110 на НК, ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място на площ от 3442 кв.м., образуващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ VI-71 в кв.7503 по плана на к.к.Слънчев бряг-запад, при граници на имота: от двете страни – улици, УПИ II-71, УПИ III-82, УПИ XI-58, 59, 62, 63 и др., ведно с построените в това дворно място две сгради, изградени в груб строеж, всяка от които състояща се от шест етажа срещу задължението да построи описаните в нотариалния акт сгради. Изградена е секция „Г“ на жилищен комплекс „П.К.“, в която се намира и процесният имот. Впоследствие обектът бил продаден на друго юридическо лице с нотариален акт от 24.08.2016г. Следователно от посочените доказателства се доказва, че за периода 25.07.2015г. – 24.08.2016г. ищецът е бил собственик на процесния имот.

Наред с това, както се посочи и от фактическа страна, съдът намира за доказано по делото, че в периода имотът бил във владение на ответника. След проведено на 25.07.2015г. общо събрание на собствениците на етажната собственост на комплекса на ответното дружество било възложено да осъществява поддръжка и управление на комплекса, като процесното помещение се е ползвало за рецепция от това дружество. Съдът намира, че обектът се е ползвал без правно основание от дружеството ответник. В тази връзка не могат да се приемат доводите, че дружеството е ползвало обекта на годно правно основание, тъй като му е било възложено да управлява и поддържа целия комплекс. Договорът за поддръжка и управление е сключен между собствениците на обекти в комплекса и „И П.Е.” ООД. От клаузите на договора може да се направи извод, че собствениците на самостоятелни обекти се задължили да заплащат такса на дружеството, а то от своя страна се задължило да поддържа комплекса. Не е имало пречка на изпълнителя по договора да се предостави помещение, което да бъде използвано за рецепция, но това би могло да стане единствено със съгласието и при сключване на съответен договор със собственика на обекта. По делото се доказа, че собственик на процесния магазин за процесния период е било дружеството ищец, като липсват доказателства между това дружество и ответника да е постигнато съгласие за предоставяне ползването на процесния магазин. При това положение се налага извод, че ответникът е ползвал магазина без да има правно основание за това.

От изложеното може да се направи извод, че за процесния период ответникът е ползвал имота, с което е лишил ищеца от възможността да използва същия. Поради тази причина ответникът се е обогатил, ползвайки имота на ищеца без основание. Въпреки възраженията на ответника в случая е налице обогатяване, изразяващо се в ползването на имота без правно основание за това. Върховната инстанция също има постоянна практика в тази насока – напр. Решение № 213 от 06.02.2017г. по гр.д. № 2127/2016г. на I гр. о.

Установените по делото факти водят до извод, че е налице връзка между обогатяването на ответника (изразяващо се в незаплащане на наем за ползването на чужд имот) и обедняването на ищеца, което произтича от един и същ факт - ползването от „И П.Е.” ООД без правно основание на имота, собственост на ищеца. Ето защо всички предпоставки за уважаване на предявения иск са налице. Що се отнася до размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че следва да се кредитира заключението на съдебно техническата и оценителска експертиза. В случая с оглед характера на обогатяването на ответника, обезщетението следва да се присъди в размер на средния пазарен наем за обекта за процесния период. Според вещото лице този наем е в общ размер от 8850 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълния предявен размер от 9500 лв.

          При този изход на спора на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни от него да са направени такива. По делото не са представени доказателства на процесуалния представител на ответника да е заплатено възнаграждение за процесуално представителство.

          Що се отнася до ищеца, съдът намира, че от него са направени разноски в размер на 300 лв. – депозит за изготвена по делото експертиза. Посочената в списъка с разноски сума от 20 лв. – депозит за призоваване на свидетел действително е внесена от ищеца по сметка на съда, но свидетелят не е поискал заплащането на възнаграждение за явяване в съдебното заседание, поради което сумата (представляващ предварителен депозит) подлежи на връщане на ищеца. От така направените разноски в размер на 300 лв. в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 279,47 лв. – съразмерно на уважената част от иска.

          С оглед обстоятелството, че ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса в настоящото производство (арг. от чл. 620, ал. 5 от ТЗ) и при изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса върху уважената част от иска – на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В случая дължимата държавна такса върху сумата от 8850 лв. е в размер на 354 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД „И П.Е.” ООД, ЕИК *******, със седалище  адрес на управление:***, к. к. „Слънчев бряг-запад”, в. с. „П.К.”, офис партер, да заплати на „Е.П.Е.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, к. к. „Слънчев бряг-запад”, в. с. „П.К.“, ап. партер, представлявано от синдика С.М.М., сумата от 8850 лв., представляваща обезщетение за периода от 25.07.2015г. до 24.08.2016г. за лишаване от ползването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ************ по КККР на гр.Несебър, обл. Бургас, с адрес на имота: гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг, „П.К.”, бл.Г, ет. 0, обект М3, предназначение: за търговска дейност, брой нива: 1, площ 46.00 кв.м., прилежащи части: 6.54 кв.м. ид.части, от които 215 лв. за периода 25.07.2015г. - 31.07.2015г., по 950 лв. месечно за месеците август и септември 2015г., по 450 лв. месечно за месеците от октомври 2015г. до април 2016г. включително, по 950 лв. месечно за месеците от май 2016г. до юли 2016г. включително и 735 лв. за периода от 04.08.2016г. до 24.08.2016г. - 735 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 9500 лв.

ОСЪЖДА „И П.Е.” ООД, ЕИК *******, със седалище  адрес на управление:***, к. к. „Слънчев бряг-запад”, в. с. „П.К.”, офис партер, да заплати на „Е.П.Е.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, к. к. „Слънчев бряг-запад”, в. с. „П.К.“, ап. партер, представлявано от синдика С.М.М., сумата от 279,47 лв. представляваща направените по делото разноски – заплатено възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от иска.

          ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „И П.Е.” ООД, ЕИК *******, със седалище  адрес на управление:***, к. к. „Слънчев бряг-запад”, в. с. „П.К.”, офис партер, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на 354 лв., съобразно размера, до който е уважен искът.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: