Р Е Ш Е Н И Е
№............/.........2020, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на девети юли 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор
Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 668/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна срещу решение № 134/27.01.2020 г. на Варненския районен съд (ВРС),
постановено по НАХД № 5135/2019 г., с което е отменено наказателно
постановление № 03-010377/10.10.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал.
1 от Кодекса на труда (КТ), на „Рафелла“ ООД е наложена имуществена санкция в
размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1
от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено в нарушение,
поради неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа
обстановка по делото. Оспорва изводите на районния съд относно тълкуването на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като счита, че именно
документирането доказва провеждането на съответния инструктаж. Навежда доводи,
че датата на извършване на нарушението е датата на проверката, а не датата,
посочена от работника в попълнената от него декларация, тъй като за това
нарушение е необходимо да бъде установено лицето на работното място, за да
възникне задължението за работодателя да документира провеждането на начален
инструктаж за допускане до работа. На изложените основания се иска отмяна на
съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответникът –
„Рафелла“ ООД, не е изразил становище по касацинното оспорване.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на въззивната инстанция за правилно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление „Рафелла“ ООД е санкционирано за
това, че в качеството си на работодател не е документирало провеждането на
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за
начален инструктаж (Приложение 1) на лицето Дебора Иванова Колеманова, на
длъжност „продавач консултант“ в обект: магазин за парфюми, находящ се в гр. Варна,
бул. „Трети март“ № 77, стопанисван от дружеството, в деня на постъпването на
работа.
Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-конкретно
представената декларация от Дебора Иванова Колеманова, Варненският районен съд
е приел, че същата е постъпила на работа при санкционираното дружество на
11.06.2018 г., поради което датата на извършване на нарушението е 12.06.2018 г.
– денят следващ деня на постъпване на работа, а не посочената в наказателното
постановление дата – 07.08.2018 г., която е датата на извършване на проверката
от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Районният съд е
обосновал това свое становище с аргумента, че нарушението е довършено с
приключването на деня, в който работникът е постъпил на работа.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно като краен резултат,
но по различни от изложените в него съображения.
Неправилно
административно-наказващият орган приема, че описаното в акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление деяние е
извършено на датата на проверката – 07.08.2018 година. Това е така, тъй като по
делото не е доказано, че на тази дата между „Рафелла“ ООД, като работодател, и
Дебора Колеманова, е налице трудово правоотношение. Напротив, от събраните в
хода на административно-наказателното производство доказателства се установява,
че дружеството е сключило трудов договор с Колеманова на 10.08.2018 година. Това
обстоятелство се установява от приложеното към административно-наказателната
преписка писмо изх. № 18084270/22.08.2018 г., изготвено от началник отдел БТКД
при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в което са описани резултатите от
извършената на 07.08.2018 г. проверка. В подкрепа на този извод е и
представената от търговеца книга за инструктаж, от която е видно, че такъв е
проведен на Дебора Иванова Колеманова на 10.08.2018 г., на която дата е сключен
трудовият договор с това лице, което е удостоверено със саморъчно положен от Колеманова
подпис. Гореизложеното обуславя извод, че описаното в АУАН и наказателното
постановление административно нарушение не е извършено на посочената в тях дата
– 07.08.2018 година.
На следващо място,
съдът счита, че „Рафелла“ ООД не е субект на нарушението по чл. 11, ал. 5 във
връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2
от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата
на чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2
от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд гласи: „Начален инструктаж се
провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1 т. 1 – 5 с оглед запознаването им със: 1.)
основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в
предприятието; 2.) вида и характера на извършваната работа; 3.) специфичните
опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; 4.) изискванията към
тяхното поведение.“.
От своя
страна, чл. 3 от цитираната наредба забранява на работодателя да допуска до
работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения
и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Съгласно чл.
11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, инструктажите, проведени по реда на наредбата, се
документират в книги за инструктажи, съгласно приложение № 1. В ал. 1 на същата
правна норма е регламентирано, че работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от
срока на договора и продължителността на работното време.
От
разпоредбата на чл. 2 от Наредбата, става ясно, че работодателят има
задължението да осигури на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по
безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на
професията/извършваната дейност и на работното място.
В чл. 11,
ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16
декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд е посочено, че инструктажите по чл.
10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при
условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на
изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият
професионален риск.
От анализа
на цитираната, относима към конкретния казус, правна регламентация се
установява, че работодателят няма задължение да проведе инструктаж, нито да го
документира. Той има задължението да осигури провеждането на инструктаж като
определи длъжностно лице, което да го извършва и документира по правилата на Наредба
№ РД-07-2 от 16 декември 2009 г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
В случая, административно-наказващият
орган не е установил по безспорен и категоричен начин дали „Рафелла“ ООД е
определило длъжностно лице за провеждане на начален инструктаж на лицето Дебора
Иванова Колеманова и дали е осигурило документирането му, в т.ч. подсигурило ли
е книги за инструктажи съгласно приложение № 1 към чл. 11 ал. 5 от Наредба №
РД-07-2 от 16 декември 2009 г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Едва след като се установи, че работодателят не е
определил такова длъжностно лице, тогава самият работодател носи отговорност по
чл. 2, чл. 3 и чл. 11 ал. 1 от визираната наредба, за това, че не е осигурил провеждането
на инструктаж по безопасност и здраве при работа или за това, че е допуснал до
работа работник и служител, който не е инструктиран по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
Субект на
задължението по чл. 11 ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (за документиране на
инструктажа в книгата за инструктажи) и на задължението по чл. 12 ал. 1 и ал. 2
от същата наредба (за провеждане на самия инструктаж) е длъжностното лице,
определено от работодателя по реда на чл. 11, ал. 2 от Наредбата. Самият
работодател е отговорен единствено за изпълнение на вменените му задължения по
чл. 2 и чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (да осигури
провеждането на инструктаж) и по чл. 3 от същия подзаконов нормативен акт (да
не допуска до работа работник, който не е инструктиран). С оспореното пред
районния съд наказателно постановление обаче дружеството – ответник по касация,
е санкционирано за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12,
ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември
2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, чиито субект той не е. Ангажирането
на административно-наказателната отговорност на лице, което не е субект на
нарушението, води до извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Като е
достигнал до идентичен правен извод, макар и по различни от изложените в
настоящото решение мотиви, и е отменил оспореното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да
се остави в сила, поради липса на касационни основания за отмяната му по чл.
348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
134/27.01.2020 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 5135/2019
година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.