№ 785
гр. Сливен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230101482 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 240
ал.1 и ал.2, чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че А.К.П. е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа
на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на П.
И. Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, за А.К.П. възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията
на дружеството срещу нея.
Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан
Договор за стоков кредит № **** между Б.Д.С. като Кредитор и П. И. Д., сключен при
спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
На 17.06.2020 г. е сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ на
основание чл. 99 от ЗЗД между Б.Д.С. и А.К.П. ООД и подписано допълнително
споразумение от 19.02.2021 г. С приложение № 1.1/19.02.2021 г. по силата на което
вземането е прехвърлено в полза на А.К.П. ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Б.Д.С. е упълномощило А.К.П. ООД в качеството си на цесионер по
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
Съгласно Договор за стоков кредит № **** Кредиторът отпуска на
Кредитополучателя стоков кредит в размер на 1020 лева, за закупуване на стоки и/или
услуги продавани от С.. Сумата се отпуска еднократно, като кредитът е следвало да бъде
върнат на 18 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 17 от които в размер
на 70,44 лева, а остатъкът в размер на 49,10 лева се дължи с последната вноска, съгласно
1
уговорения между страните погасителен план.
Сочи се, че към настоящи момент дължимата главница е в размер на 911,90 лева.
Задължението е следвало да се изплати на 28.10.2021 г. – последната падежна дата, като от
тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата молба, сроковете на всички падежи на тези остатъчни вноски са
отдавна изтекли.
Съгласно чл.6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително,
от страна на А.К.П. ООД не са били начислявани лихви за забава, съответно размерът на
претендираното обезщетение за забава е съобразен изцяло с разпоредбите на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение.
Предвид изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че А. ООД има следните вземания срещу П. И. Д. по Договор за стоков кредит
№ ****, а именно: останала и непогасена главница в размер на 911,90 лева; 180,24 лева –
договорна лихва за периода от 28.05.2020 г. до 19.02.2021 г.; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница в размер на 97,41 лева за периода от 01.08.2020 г. –
датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението – 21.12.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК, до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се направените разноски в настоящото и заповедното производство.
Ако съдът счете, че исковите претенции не са доказани по размер или ответникът
възрази досежно размера им, се моли да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза,
като се поставят въпроси, на които вещото лице да отговори.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който счита, че исковата молба е основателна по размер на
исковата претенция, но недопустима и незаконосъобразна и в противоречие с материалния
закон, тъй като ответникът не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземане. Счита,
че така предявена исковата молба е недопустима и предявена от страна без процесуална
правоспособност по чл.27 от ГПК, тъй като ответницата не е уведомена от Б.Д.С. за
извършеното прехвърляне на вземането си.
Моли съдът да постанови справедливо и законосъобразно решение.
Ищцовото дружество - А. ООД, редовно призовано не се представлява в с.з. С молба
от 28.09.2022 г. моли съдът да разгледа делото в тяхно отсъствие, като поддържа исковите
претенции.
Ответникът – П. И. Д. не се явява и не се представлява в с.з. Постъпило е писмено
становище от адв. С. М.- особен представител на ответницата , в което не се оспорва
вземането и основанието, но счита, че са нарушени основни правиле на материалното
право, а именно, че ответникът не е бил уведомен за извършената цесия. Моли съдът да
отхвърли иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
2
следното от фактическа страна:
На 28.04.2020 г. между Б. и ответницата П. И. Д. е подписан договор за стоков
кредит № 536834 , по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 1020 лева за закупуване на мебели М. от С..
Сумата се отпуска еднократно, като кредитът е следвало да бъде върнат на 18
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 17 от които в размер на 70,44
лева, а остатъкът в размер на 49,10 лева се дължи с последната вноска, съгласно приложения
погасителен план.
На 17.06.2020 г. е сключен Договор за покупко-продажба на вземания на основание
чл. 99 от ЗЗД между Б.Д.С. и А.К.П. ООД и подписано допълнително споразумение от
19.02.2021 г. С приложение № 1.1/19.02.2021 г. по силата на което вземането е прехвърлено
в полза на А.К.П. ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Б.Д.С.
е упълномощило А.К.П. ООД в качеството си на цесионер по Договор за прехвърляне на
вземания от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
По делото няма данни уведомлението, приложено към делото да е достигнало
до знанието на ответницата. Прехвърленото вземане е в размер на 911.90 лева главница,
180. 24 лева договорна лихва и мораторна лихва в размер на 12.19 лева .
На 11.01.2022 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П. И. Д. въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 50/12.01.2022 г. по ч.гр.д. 100/2022 г. на СлРС.
Същата е връчена на П. И. Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва
да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да
докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Установи се, че на 28.04.2020 г. между Б. и ответницата П. И. Д. е подписан договор
за стоков кредит № 536834 , по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 1020 лева за закупуване на мебели М. от С..
На 17.06.2020 г. е сключен Договор за покупко-продажба на вземания между Б.Д.С. и
А.К.П. ООД и подписано допълнително споразумение от 19.02.2021 г. С приложение №
3
1.1/19.02.2021 г. по силата на което вземането е прехвърлено в полза на А.К.П. ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Б.Д.С. е упълномощило А.К.П. ООД в
качеството си на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Прехвърлянето на вземане /цесия/ е договор, с който кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите
освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването
на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от
ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед
на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е
кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между
длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез
пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай.
Ответницата е уведомена за извършената цесия с връчване на исковата молба на
особения представител / в този смисъл реш. № 198/18.01.2019 г. по т.д. 193/2018 г. на ВКС/.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника,
има за цел длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно
и съответно - да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение ако след прехвърляне
на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради незнание, на предишния си
кредитор, а в случая той не е извършвал други плащания, които да не са съобразени от
ищеца по делото. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за извършена цесия
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор преди момента
на уведомлението. Поради това и съдът приема, че обстоятелството кога е връчено
уведомлението до длъжника е без значение за основателността на иска, при положение, че
безспорно е установено непогасеното му задължение към ищеца.
Разгледани по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл. 422,
ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от
911.90 лева, представляваща парично вземане по договор за стоков кредит, ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение , 180.24 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.05.2020 г. до
19.02.2021 г. и сумата 97.41 лева е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан.
4
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
изтекъл срокът на договора за стоков кредит- на 28.10.2021 г.
Съгласно чл. 12 от ОУ по договори за стокови кредити и чл. 86 от ЗЗД, обезщетението
за забава в размер на мораторната лихва върху непогасената главница се начислява за всеки
ден забава, считано от датата, следваща деня на забава на вноските до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В хода на производството не се ангажираха доказателства от ответницата, които да
установяват, че е изпълнила задължението си за заплащане на всички дължимите суми по
договора за стоков кредит за главница и лихви.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в производството в размер на 125 лева д.т., 300 лева възнаграждение
за особен представител и юриск. възнаграждение в размер на 360 лева, както и разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 75 лева
юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. Д., ЕГН ********** от *****
чрез назначения й особен представител адв. С. М. от АК - Сливен, че ДЪЛЖИ на А.К.П. с
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Я.Б.Я. както
следва:
-сумата 911.90 лева, представляваща парично вземане по договор за стоков кредит №
****, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение 11.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата
- сумата 180.24 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.05.2020 г. до
19.02.2021 г.
- сумата 97.41 лева лихва за забава върху непогасената главница за периода от
01.08.2020 г. до 21.12.2021 г.
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 50 от
12.01.2022 г. по ч.гр.д. № 100/2022 г. на СлРС.
ОСЪЖДА П. И. Д., ЕГН ********** от ***** да заплати на А.К.П. с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: **** разноски в производството в общ размер на сумата
785 лева и разноски по ч.гр.д. № 100/2022 г. в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
5
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6