№ 2017
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330203868 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от Н. ЗДР. П. от с.К., ЕГН
********** против издаден от ОДМВР Пловдив Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К № 4795969 на ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя П. на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в
размер на 50 лева.
С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и
неправилност на Електронния фиш поради допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично. В
съдебно заседание се представлява от процесуалния му представител, който
поддържа жалбата и искането за отмяна на издадения ЕФ. Представят се
доводи по същество на искането за отмяна на ЕФ, а именно за наличието на
кръстовище, което прекратява действието на пътен знак, ограничаващ
1
скоростта до 60 км./ч. Претендира присъждане на разноски на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се
представлява. В депозирано писмено становище се излагат доводи за
неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на
Електронния фиш като правилен и законосъобразен. Прави се възражение за
намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата,
при евентуално уважаване на жалбата. Претендират юристконсултско
възнаграждение.
Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен
интерес и в законно установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4795969 на
ОДМВР Пловдив против жалбоподателя Н. ЗДР. П. от с.К., ЕГН **********
за това, че на 29.04.2021г. в 17:28 на Републикански път II - 64 км. 49+500, в
посока с.Труд е извършено нарушение за скорост с МПС „Ауди А4 Авант“
вид лек автомобил, с рег.№ **** установено и заснето с автоматизирано
техническо средство CORDON-M2 № MD1196, при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км. /ч., при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч., установена скорост 74 км/ч. и
превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. Установеното било
определено като нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което бил
издаден и обжалваният Електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя П. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Към издадения електронен фиш, в административнонаказателната
преписка са приложени 1 брой снимково изображение към Електронен фиш,
серия К № 4795969 от 11.05.2021г. на заснетото нарушение с АТСС, справки
в Централна база КАТ относно собственост на посоченото в ЕФ моторно
превозно средство, списък с намерени фишове, Протокол за използване на
2
АТСС, Заповед за № 8121з-931/30.08.2016 г. и Приложение към нея, писмо на
БИМ относно вписване в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, Протокол № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол "Cordon M2", писмо изх.№ 11-00-
778/21.09.2021 г. на АПИ, ОПУ-Пловдив.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че
от представените по делото доказателства не е надлежно доказано извършено
нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Наред с това процесният фиш е
издаден в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗАНН, без да е налице процесуална
възможност за това, поради което същият следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът
е на становище, че не се установява от обективна страна извършването на
нарушение от страна на жалбоподателя на посочената разпоредба на чл.21,
ал.2 вр.1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определени стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за
ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено е, че лек автомобил
„Ауди А4 Авант“, с рег.№ **** се е движил по Републикански път II-64 в
посока с.Труд. Установява се, че същият е бил заснет на километър 49+500
със скорост от 74 км/ч. Същевременно от представеното по делото писмо с
изх.№ 11-00-778/21.09.2021 г. на АПИ, ОПУ-Пловдив се установява, че
процесното място /49+500 на Републикански път ІІ-64, посока с.Труд/ попада
в отсечка с две платна на движение, в района на Пътен възел „Пловдив
Север“ и крайпътен обект „Рефан България“ ЕООД с нарастване на
километража на пътя в посока Труд-Пловдив. Отново от същото писмо се
установява, че приблизително на км 49+860 е монтирана група знаци – пътен
знак А27, указващ кръстовище с път без предимство отдясно и пътен знак В26
/60 км/ч/, забраняващ движението със скорост, по-висока от означената, като
последният бил разположен преди забавителния шлюз и кръстовището за
„Рефан“ и съседните обекти, и важал за тяхната пътна връзка. Посочено е
още, че зоната на действие на забранителния знак В26 съгласно закона е в
сила до следващото кръстовище, което в случая се явявало на км 49+736 и
представлявало вход/изход на локалните платна, обслужващи „Рефан“ и
3
прилежащите крайпътни обекти и в този смисъл процесното място 49+500 се
пада след кръстовището. От тази информация настоящият състав достига до
извод, че към процесната дата на мястото, на което е била установена
скоростта и е бил заснет автомобилът на жалбоподателя не е действало
ограничение на скоростта на движение с пътен знак В26 от 60 км/ч, тъй като
съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП „Забраните, въведени с пътни знаци В20,
В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак,
който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.“ В
случая забраната на поставения на пътен участък км 49+860 пътен знак В26
действа до следващото кръстовище, което се намира на км 49+736, от което
следва извода, че ограничението на забранителния знак не важи за
процесното място /км 49+500/, явяващо се след кръстовището. Не на
последно място по делото не се установява да е поставен пътен знак, указващ
обхвата на ограничението. Следователно мястото на разглежданото
нарушение не попада в обхвата на действие на пътен знак В26 и в този смисъл
за жалбоподателя от обективна страна няма нормативно установено
задължение да намалява скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с
общото правило да се движи с 90 км/ч. Предвид на това съдът намира, че не
се установява от една страна да е извършено нарушение на правилата за
движение при въведено ограничение на скоростта, тъй като не е имало такова
за процесното място, а от друга се установява и неспазване на правилата за
използване на АТСС, като при контрол на въведено с пътен знак ограничение
на скоростта мястото за разполагане на АТСС не е определено така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта, а контролираният участък е включвал и зона за
движение с прилагане на общото правило за скорост на МПС категория В
извън населени места. Всичко това дава основание да се приеме, че
обжалваният Електронен фиш е незаконосъобразен, както поради неспазване
на посоченото правило за употреба на АТСС, така и поради липсата на
нарушение от обективна страна по въведеното с Електронния фиш обвинение
- поради липсата на такова нормативно задължение и поради различното
място на действие на ограничението на скоростта на движение от вмененото
за извършено. Това влече и неговата отмяна.
Самостоятелно основание за отмяна на обжалвания Електронен фиш е
издаването му в нарушение на въведеното в разпоредбата на чл.39, ал.4 от
4
ЗАНН правило, съгласно което "За случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш". За необжалваемия
минимум чл.39, ал.4 от ЗАНН препраща към ал.2 на същата разпоредба,
съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения,
установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ,
овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в
размер от 10 до 50 лв., като за наложената глоба се издава фиш.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение,
приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е
установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с
електронен фиш. Същевременно, макар посочената разпоредба да се намира в
общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл.182 от ЗДвП, тъй като
разпоредбата на чл.182, ал.1-5 от ЗДвП предвижда единствено видът и
размера на административни наказания при неизпълнение на задължението да
не се превишава предвидената в закона максимална скорост на движение.
Самата разпоредба на чл.182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за
начина, по който ще бъде реализирана отговорността - дали чрез съставяне на
АУАН и въз основа на него издаване на наказателно постановление, чрез
издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП. Такова
правило за поведение е предвидено в чл. 39, ал.4 от ЗАНН, която разпоредба
поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира
отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл.182 от
ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, която не надвишава 50 лева.
Чрез систематичното и граматическото тълкуване на горецитираните
разпоредби се достига до извода, че законодателят предвижда реда за
издаване на електронни фишове да е приложим единствено при налагането на
глоби в размер над 50 лв. В случай, че нарушението предвижда наказването
на дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на
фиш /но не електронен такъв/, а при оспорването на същия съответно
развиване на административнонаказателната процедура чрез издаване на
АУАН и НП.
Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която
5
предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН
няма особени правила за административнонаказатления процес при
нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено
правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което в случая не е било съобразено
от административнонаказващия орган. В разглеждания казус с електронния
фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, което е
хипотеза по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Така процесният фиш е издаден в
нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, без да е налице процесуална възможност
за това, поради което същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съобразено с изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния представител на жалбоподателя. С оглед фактическата и правна
сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска
помощ на основание чл.38, ал. 1, т.3 от Закона за адвокатурата, съдът намира,
че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. Предвид
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, преценката
за дължимостта и размера на възнаграждението, съдът направи към момента
на постановяване на решението и с оглед действащата отново към този
момент редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата
страна за прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда
възнаграждение в минимален размер. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2 вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да
заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4795969 на ОДМВР Пловдив, с
който на Н. ЗДР. П. от с.К., ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП е
6
наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат С.Ж. П., вписан в
АК-Пловдив сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7