Р
Е Ш Е Н И Е
№ 934 17.07.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На осми юли
година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия
Славейкова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 2198 по
описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на К.К.В., ЕГН: **********,
с адрес *** против Наказателно постановление № 20-0769-001472/21.05.2020 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР
Бургас, упълномощен с 8121 з-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 104Б,
т.2 от ЗДвП, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа
необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище. Не
ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до
БРС молят фишът да бъде потвърден. Не сочат доказателства. Правят искане за
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си
по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
15.04.2020 г., около 08:15 часа в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „*******”,
служители на сектор „ПП” КАТ установили, че жалбоподателят, като водач на лек
автомобил – „*” ******, с per № ********, собственост
на А.Ч.Р., ЕГН: ********** управлявал същия, като използвал пътя за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, като при маневра „десен завой” към ул. „Владимир Вазов”,
извършил резки маневри, с които преднамерено извел МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба сцепление на гумите – дрифт. Нарушението било констатирано от двама свидетели.
За
констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно
нарушение от 15.04.2020 г., който нарушителят подписал, като уточнил, че ще
направи възражения.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал
обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно
наказание „глоба”, в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на
актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По
същество, Съдът намира следното:
По
делото по безспорен и категоричен начин е установено и доказано, че
жалбоподателят виновно е извършил вмененото му във вина нарушение. Според разпоредбата
на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят, допускайки процесното нарушение, е действал умишлено, при което е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните му последици и е искал настъпването им. При така приетото за
установено от фактическа страна, законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията
си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и му е наложил
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца. Съгласно разпоредбата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен
водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване,
като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС, следва да бъдат извършвани извън тези
пътища и на обособените за целта места. Посочвайки като нарушена разпоредбата
на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената
частта на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.
Жалбоподателят, при боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ,
завъртане на волана/ е постигнал целения ефект, при който е демонстрирал
отклоняване от траекторията на движение на управляваното от него МПС,
изразяващо се в накланяне на ляво и дясно, приплъзване на гумите по асфалта и
др., известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт
и пр. Целеният ефект не би могъл да настъпи при нормално управление на МПС. Не
е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат
конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално
движение на автомобила на платното за движение, което е предназначено за
определени цели - превоз на хора и товари.
От гореизложеното
се налага извода, че умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством
поднасяне на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се
използват за превоз на хора и товари. Действията на жалбоподателя са извършени
в населено място, при евентуално наличие на други участници в движението. Всяко
неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС,
би могло да има опасни последици. Описаната висока степен на опасност от това
шофиране е мотивирало законодателя да определи висок размер на санкционната
норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП - наказание „глоба” от 3000 лева, както и
кумулативно предвиденото „лишаване от право да се управлява МПС”, за срок от 12
месеца. Наказанието е с фиксиран размер и не може да бъде коригирано от съда. Административнонаказващият орган правилно е приел, че
жалбоподателят не е използвал посочения път, отворен за обществено ползване по
предназначение и му е наложил съответното наказание. Доколкото в закона не се
съдържа примерно изброяване относно забранените действия на пътищата, отворени
за обществено ползване, то следва същите да се преценяват индивидуално във
всеки конкретен случай, с оглед опасността, която създават за околните. Следва
да се вземе предвид обстоятелството, че именно поради зачестилите подобни
случаи, законодателят е въвел и нормата на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Деянието
не може да се квалифицира и като маловажен случай. За да е едно деяние такова,
то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици или неговата
обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен
случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени
отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се
квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящият орган следва да
изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на
дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които
се засягат. В случая, обществената опасност на деянието е висока и същото
поставя в риск не само живота и здравето на нарушителя, но и живота и здравето
на случайно присъстващи граждани. Предвид гореизложеното, по отношение на това
нарушение, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид гореизложеното,
съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да
бъде потвърдено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-001472/21.05.2020 г., издадено от Началник
РУП към ОДМВР Бургас, упълномощен с 8121 з-515/14.05.2018 г. против К.К.В., ЕГН: **********, с адрес ***, с което за нарушение на
чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА К.К.В., ЕГН: ********** да заплати на Сектор Пътна полиция
към ОДМВР гр. Бургас, сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд-гр.Бургас.
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала:З.К.