РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Враца, 15 април 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, четвърти състав, в публично
заседание на 02.04.2019 г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от
съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 575 по описа на АдмС – Враца за 2018 г.,
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.Г. ***
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 06/112/10044/04/01 от
17.09.2018 год. на Директор на ОД на ДФ “Земеделие“, гр. Плевен, с което й е
отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24446.00 лв.,
представляваща второ плащане по договора и е определено за възстановяване
публично държавно вземане в размер на 24446.00 лв.
С жалбата се твърди, че
действително не е успяла да подаде заявка за второ плащане до дата 15.07.2018
г., тъй като е била в неработоспособност, поради общо заболяване с наложен
домашно-амбулаторен режим на лечение, считано от 09.07.2018 г. до 18.07.2018 г.,
удостоверен с болничен лист. Твърди, че на 19.07.2018 г. се е опитала да подаде
заявка за второ плащане, но от ОД на ДФ „Земеделие“, гр. Плевен са й отказали
да входират заявката, с аргумент, че е пропуснала срока. След това е правила
още два опита да подаде заявка – на 20 и 24.07.2018 г., но всеки път й е
отказвано. Позовава се на форсмажорно обстоятелство – продължителна
професионална нетрудоспособност, каквото не се приема от административния
орган. Твърди, че добросъвестно е изпълнила всички инвестиции, основни дейности
и цели, предмет на Договора и в установения срок е уведомила за настъпилата
неработоспособност и при първа възможност е направила опит да подаде заявка за
второ плащане, поради което счита, че неподаването на заявката в срок не може
да й се вмени във вина.
В с.з. оспорващата поддържа
жалбата. В писмена защита моли отмяна на оспорения акт, тъй като е изпълнила
всички условия по договора, изготвила е всички необходими документи за второто
плащане, три пъти е ходила до гр. Плевен, за да подаде заявка, но и трите пъти
й е отказвано. Позовава се на болничен лист и становище от лекуващия лекар,
както и на форсмажорни обстоятелства, в който смисъл е чл. 8, ал. 4 от Наредба
№ 9/2008 г. Счита, че държавните служители следва да бъдат в помощ на
ползвателите като ги насочват, ако нещо не им ясно. Моли да й бъде разрешено
подаване на заявлението в друга РА – Монтана или София.
Ответникът Директор на ОД на ДФ
“Земеделие“ в с.з. се представлява от ст.юрк. Д.П., която оспорва жалбата, като
неоснователна. В писмени бележки твърди, че обжалваният административен акт е
издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалния
и материалния закон и в съответствие с неговата цел. Позовава се на показанията
на разпитаната по делото свидетелка Д. Цонев, която заявява, че на дата
19.07.2018 г. в ОД на ДФ „Земеделие“, гр. Плевен, от оспорващата не са
представяни документи за подаване на Заявка за второ плащане. С оглед на
представената по делото заявка, пояснява, че същата е за друга мярка, за която
оспорващата не е кандидатствала. Претендира разноски по делото.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.11.2013 г. оспорващата е
подала Заявление за подпомагане по мярка 112 - „Създаване на стопанства на
млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.,
регистрирано с идентификационен № 06/112/10044 от 19.11.2013 г. в 17:21 ч /л.
51/. Към заявлението са приложени необходимите за кандидатстването за отпускане
на помощта документи, ведно с изготвен Бизнес план.
Със Заповед № 03-060-РД/16 от 14.05.2014
г. на Директор на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. Враца /л. 163/ оспорващата е
одобрена за финансиране на подаденото заявление и на 15.05.2014 г. между ДФ
„Земеделие“, гр. София и оспорващата е сключен Договор № 06/112/10044 за
отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена
от Европейския Земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/.
Неразделна част от договора са изброените в т. 8.7. приложения.
С писмо за оторизация на плащането РОТ № 06/112/10044 от 26.05.2014 г. /л. 178/ във
връзка със сключения договор и Заповед за одобрение е оторизирана сума в размер
на 24446.00 лева, от която ЕЗФРСР – 80 % в размер на 19556.80 лв. и Национално
съфинансиране – 20% в размер на 4889.20 лева. С уведомително писмо изх. №
01-153-6500/459 от 30.06.2014 г. кандидатът е уведомен за извършеното плащане. /л.
182/
Съгласно Анекс № 1 към
сключения Договор № 06/112/10044 за отпускане на финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския Земеделски фонд за
развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, е изменен текстът на чл. 3.1, Раздел III от Договора, като срокът за извършване на
всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до
годината на проверката и предмет на настоящия договор /Приложение 1/ е променен
от 15.05.2017 г. на 15.05.2018 г.
С писмо изх. № 01-153-6500/150
от 24.07.2018 г. за откриване на производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане на оспорващата е даден 14 дневен срок
да представи възражения и приложи писмени доказателства, в случай че не е
съгласна с направените констатации. Писмото е получено на ръка, лично от оспорващата
на 24.07.2018 г. като на следващия ден е подадено възражение, в което посочва,
че на 20.07.2018 г. е входирала в деловодството на ОД на ДФЗ болничен лист и
Амбулаторен лист, които моли да бъдат взети предвид, тъй като поради
констатираното заболяване не е успяла да подаде заявка за второ плащане.
С оспорения акт е отказано
пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24446.00 лв.,
представляваща второ плащане по договора и е определено възстановяване на
държавно вземане в размер на 24446 лв. Със същия Акт е определено, С.Г.К., да
възстанови публично държавно вземане в размер на 24446.00 лв. Като фактически
обстоятелства за издаване на акта са посочени несвоевременното подаване на
заявка за второ плащане, а изложените във възражението съображения и
представени доказателства, са приети за неоснователни, тъй като няма издаден
болничен лист, налагаща болничен престой. Така постановеният Акт е съобщен на оспорващата
на 27.09.2018 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр. 36/
Съгласно Доклад за нередност от
20.09.2018 г., подписан от служители на ОД на ДФЗ, гр. Плевен, констатираната
нередност, по подаденото от оспорващата заявление за подпомагане, е описана
като неподаване, в нормативно и договорно установения срок, на заявка за второ
плащане.
Разпитаната по делото
свидетелка Д.Д.Ц., началник отдел „Регионална разплащателна агенция“, установява,
че на 19 юли 2018 г. оспорващата е ходила в офиса в гр. Плевен. Лично тя е
говорила с нея на тази дата. Жената е била видимо притеснена, че е изпуснала
срока поради здравословен проблем и не е имала възможност да подаде
документите. Обяснено й е, че извън срока заявка не може да бъде подадена, тъй
като процедурата им е такава и системата от ИСАК не допуска извън нормативния
срок да се приемат документите. На следващия ден е входирала болничен лист и
амбулаторен лист и не е подавала други документи.
Свидетелка Г.В.П., старши
експерт в ОД“Земеделие“ Плевен, установява, че на 19 и 20 юли не е била в
Плевен. Тя е човека, който е разпределен да изготви писмото за откриване на
производството за закъснението по внасяне на документите. На 24
юли, когато е отишла в Плевен, единствено й е връчила писмото, без този ден да са
подавани документи.
По делото са приложени още попълнен
формуляр Заявка за плащане по подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски
стопани по ПРСР 2014-2020 г., попълнена и неприета по надлежния ред от
административния орган, Болничен лист /л. 24/, Амбулаторни листи /25/, медицинско
направление от 29.02.2019 г., формуляр на мярка 212.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва
от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресата на акта и в законния 14 дневен срок - актът е получен на 27.09.2018
г., а жалбата е подадена на 11.10.2018 г. /л. 222, 223/, поради което същата се
явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 168
от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорените ИАА, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
разпоредбите при издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
закона. При преценката си съда се ръководи от правните и фактическите основания
посочени в административния акт.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 9
от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/
- Подпомагат се проекти на млади фермери, които допринасят за постигане на
целите на мярката, а именно: улесняване и подпомагане процеса на
създаването на земеделски стопанства или поемането на вече съществуващи
стопанства; подпомагане процеса на модернизиране на земеделските стопанства и
достигането на съответствие с изискванията за безопасност на труда, опазване
компонентите на околната среда, хигиена и хуманно отношение към животните.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата
- Помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности,
инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и
допустими за подпомагане.
Наредбата е издадена на
основание § 35, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, според който текст Министерският
съвет, съответно министърът на земеделието и горите, издава наредби по
прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на Общата
селскостопанска политика и Общата рибарска политика, с които определя: националните
органи и/или организации, които прилагат правилата на регламентите, тяхната
компетентност и правомощия, както и организационните връзки между тях; процедурите,
чиято уредба регламентите възлагат на държавите членки; начинът за прилагане,
когато регламентите дават възможност за избор на държавите членки.
С разпоредбата на чл. 27, ал.
3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме
необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по
схеми и мерки за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от
държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК
представляват публично държавно вземане.
Съгласно чл. 30 /Намаления и
изключвания от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията - Плащанията се изчисляват
въз основа на установената по време на административните проверки допустимост.
Видно от съдържанието на
издадения акт, със същия едновременно се отказва изплащане на финансова помощ в
размер на 24446.00 лв. и се определя
публично държавно вземане в размер на 24446.00 лв., като е даден 14
дневен срок за доброволно възстановяване на вземането.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган - Директор на ОД на ДФ „Земеделие”, съгласно приложената по
делото Заповед.
Настоящият състав счита, че
административният орган недопустимо и без валидно правно основание е отказал
приемане заявка за второ плащане. В тази връзка безспорно по делото се
установява, че служител при ответника /свидетелката Ц./ е пояснил на оспорващата,
че такава заявка не може да бъде подадена извън срока, а последното на практика
представлява своеобразен отказ от приемане на заявка. Обстоятелството че оспорващата
е пропуснала срока за нейното подаване, не е основание този орган да приеме и разгледа
заявката за второ плащане. Установено е по делото, че оспорващата в първия
работен ден след изтичане на болничния лист е посетила ОД на ДФ „Земеделие“,
гр. Плевен и се е срещнала със свидетелката Ц., но след категоричното пояснение
от нейна страна, че заявка след срока не може да се подаде, за съда остава
неразбираемо какво повече би могло да направи лицето. Настоящият състав намира,
че така установената от този административен орган практика, е в противоречие
със законовите норми, а обстоятелството че оспорващата не е представила в този
ден заявка, не променя горните обстоятелства.
Съгласно чл. 1.1 от Договора – Фондът
предоставя на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 44004.00 лева
за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес
плана по Проект № 06/112/10044 и включени в Приложение 1 и 2.
Съгласно чл. 1.2 от Договора –
Фондът изплаща помощта по т. 1.1. от настоящия договор, при условие, че
Ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели по
одобрения Проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор,
анексите към него и действащите нормативни актове.
Съгласно чл. 3.1. и чл. 3.2. от
Договора – Ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни
дейности и цели, заложени в бизнес плана в периода от сключване на този договор
– за Приложение 1 в срок до три години и за Приложение 2 – в срок до 4 години и
шест месеца.
Съгласно чл. 4.1 от Договора –
Фондът има право да упражнява постоянен контрол за изпълнение условията по
договора, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност за периода
на дейността и не по-късно от три години от подаване на заявка за второ
плащане.
Съгласно чл. 26б от Наредбата –
Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ,
когато: 1. установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на
заявените данни и посочените факти по реда на чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2; 2.
ползвателят на помощта не отстрани непълнотите и пропуските в срока по чл. 26,
ал. 2; 3. се приложи правилото по чл. 30 от Регламент (ЕО) № 65/2011.
Съдът приема, че оспорващата не
е извършила нарушение на договорно или нормативно задължение, в който смисъл е
прието с издадения и оспорен акт. Действително Договорът и Наредбата предвиждат
срок за подаване на заявка за второ плащане, но неизпълнението на този срок не
е скрепен със санкция - отказ от плащане, респ. нейното неподаване не е пречка
административният орган да извърши проверка на изпълнението на поетия
ангажимент и да прецени съответствието на одобрения с реализирания проект, в който
смисъл е чл. 23б от Наредбата и чл. 4.1. на Договора. Само по
себе си неподаването на заявка не е предпоставка за нередност, по смисъла на
европейското право, което е първостепенно по приложение. Санкцията е обвързана
с неизпълнение на инвестициите, основните дейности и цели заложени в бизнес
планът, а не и с формалното неподаване на заявка за второ плащане. Смисълът и
целта на закона по отношение на конкретната мярка е устойчиво използване на
земеделски земи, поради което и законът не отдава по-голямо значение от
обикновеното на формата, респ. последната да превъзхожда съдържанието.
Подзаконовите нормативни актове и сключеният договор уреждат процесуалния ред и
условията, при които се отпуска помощта и същите са задължителни, но същите не
следва да надхвърлят целта и смисълът предвиден в материалните норми.
Настоящият състав, имайки
предвид нормативната уредба приема, че административният орган, без да спази
нормативната процедура по издаване на акт за отказ, в смисъла на чл. 23 и сл. от
Наредбата и в тази връзка без да извърши необходимите административни проверки,
е направил отказ от плащане и определил за възстановяване сумата по първото
плащане, което е в противоречие с процесуалните и материални норми. Неоснователни
в тази връзка са твърденията на процесуалния представител на ответната страна,
че при посещението си в ОД в гр. Плевен на 19 и 20 юли 2018 г., оспорващата не
е имала намерение да подаде заявка за второ плащане. Безспорно е, че същата се
е явила в тази ОД, обяснила е, че е пропуснала срока за подаване на заявка за
второ плащане поради възникнал здравословен проблем, представила е болничен
лист и се е интересувала за възможността за нейното подаване, на което е
получила отговор, че при пропускане на срока системата не допуска приемането на
заявки.
Неподаването на заявка за второ
плащане в определения в Договора срок не означава непременно неизпълнение на
одобрения Бизнес план, а само неговото неизпълнение би имало за последица отказ
от плащане – чл. 26б от Наредбата. Това е смисълът и на мярка 112, по която е
кандидатствала оспорващата, с оглед предвидените от Европейското
законодателство основания за финансиране. Дали оспорващата е изпълнила поетите
с договора ангажименти е въпрос, който може да се установи след извършване на
съответните проверки. В случая, административният орган като не е дал
възможност на оспорващата да подаде заявка за второ плащане, не е извършил
проверка по изпълнение на условията по одобрения бизнес план и по този начин е
постановил незаконосъобразен административен акт. Несъстоятелно е възражението,
че без подадена заявка, проверка от този орган не може да бъде извършена,
предвид нормативните и договорни клаузи или отговорността на административния
орган за контрол не следва да бъде и не е по-малка от отговорността от
изпълнение на конкретните икономически оператор.
В подкрепа на горните правни
изводи е и § 1, т. 24 от ДР на Наредбата, където е дадена легална дефиниция на
понятието "Нередност" – и това е всяко нарушение на общностното право
в резултат от действие или бездействие на икономически оператор, което е имало
или би имало за резултат ощетяване на общия бюджет на Европейските общности или
на бюджетите, управлявани от тях, чрез намаляване или загуба на приходи в
резултат на собствени ресурси, събирани от името на ЕО, или посредством
извършване на неоправдан разход. Това понятие напълно съответства на понятието
„Нередност“ прието в актовете на Европейския съюз или единствено неподаването
на заявка за второ плащане не води до реалното ощетяване на бюджета на Общността
или на бюджетите, управлявани от тях.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че дори да се приеме, че констатираното нарушение
представлява такова, което е основание да се откаже плащане, то
административният орган, освен необходимостта от проверка на по-горе посочените
обстоятелства следва да извърши и преценка дали това неизпълнение на поетото
задължение не би могло да се приеме за извънредно обстоятелство по смисъла на
Наредбата.
Оспорващата своевременно е
уведомила административният орган за настъпилата временна нетрудоспособност и непосредствено
след нейното изтичане е представила болничен лист, удостоверяващ същата. В тази
връзка законът не дава легална дефиниция на понятието „дългосрочна
професионална нетрудоспособност“ като настоящият състав намира, че такава
нетрудоспособност се обуславя от характера и тежестта на заболяването, която я
е причинила и която за определен период от време създава пречки за изпълнение
на професионално поетите задължения. Периодът от време, който обичайно се
приема за краткосрочно заболяване е в рамките от три до пет календарни дни.
Всяко друго заболяване продължило повече от пет календарни дни не би могло да
се приеме за краткосрочно. В случая безспорно заболяването е протекло общо 10 календарни
дни при домашен-амбулаторен режим на лечение. Обстоятелството, че същата не е
настанена в болнично заведение не променя и не се отразява върху установеното й
състояние и временна нетрудоспособност, а от там и върху невъзможността да подаде
съответната заявка. В тази връзка следва да се има предвид, че нормите на Европейското
право, към което препраща Наредбата са с предимство пред нормите на вътрешното
законодателство, които им противоречат - чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ. Доколко
и какви възможности е имала оспорващата да подаде заявка за второ плащане преди
изтичане на крайния срок, е ирелевантен въпрос, тъй като меродавен момент е
моментът на неизпълнение, а не и времето, в което същата все още не е била
изпаднала в забава.
С оглед на
изложеното съдът приема, че издаденият Акт за установяване на публично държавно
вземане № 06/06/1/0/00539/04/01 от 08.08.2018 год. на Директор на ОД на ДФ
“Земеделие“, гр. Плевен незаконосъобразен, постановен в нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие
с материалноправните разпоредби.
Водим от горното и на основание
чл.172 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане №
06/112/10044/04/01 от 17.09.2018 год. на Директор на ОД на ДФ “Земеделие“, гр.
Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
ВАС- София,чрез АдмС-Враца в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :