№ 16
гр. Габрово , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600047 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. В. З.
чрез неговия защитник адв.Р.Б. от ГАК против Присъда от 27.01.2021г.
постановена по НОХД № 263 по описа за 2020г. на Габровски районен съд,
обявена в съдебно заседание на същата дата.
С горната присъда, РС-Габрово е признал подсъдимия С.З. за виновен в
това, че през нощта на 02/03.10.2019г. в гр.Габрово , в себе си и в дома си,
находящ се на ул.“** без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество-метамфетамин, съответно с нетно тегло 1,03 грама със
съдържание на аактивен наркотичнодействащ компонент метамфетамин
36,2%, както и с нетно тегло 1,45 грама със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент метамфетамин 27,7% и с нетно тегло 0,16
грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
метамфетамин 23,9% или с общо нетно тегло 2,64 грама на обща стойност 66
лева, престъпление по чл.354а, ал.3, предл. второ, т.1 от НК, за което и на
основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК съдът му е наложил наказание от шест
месеца лишаване от свобода, като е отложил изтърпяването на същото за
1
изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
Веществените доказателства предмет на престъплението са отнети в
полза на държавата.
На подсъдимият са възложени направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез неговия
защитник адв.Б., като неправилна, необосновата, постановена в противоречие
с материалния и процесуалния закон, както и поради това, че наложеното
наказание е завишено и неотговаря на степента на обществена опасност на
дееца. Прави се искане присъдата да бъде отменена или изменена , като си
приложи чл.78а от НК.
Преди съдебно заседание е депозирано и допълнение към въззивната
жалба в което се прави анализ на мотивите на РС-Габрово и се сочат
констатираните от подсъдимия противоречия в тях. Прави се искане да бъде
изцяло преразгледано делото от въззивната инстанция, като към
първоначалните искания на подсъдимия се добавят и нови алтернативни
такива, а именно/ да се отмени присъдата и делото да се върне на РС-габрово
за разглеждане от друг съдебен състав или подсъдимият да бъде оправдан при
приложение на чл.9, ал.2 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият
поддържа жалбата и прави искане да бъде оправдан или да му се наложи по-
малко наказание. Същия използва възможността си за последна дума, за да
заяви, че неразбира защо е осъден, тъй като с поведението си застрашава
единствено себе си.
Адв.Б. поддържа депозираната жалба и допълнението към нея по
изложените в тях съображения.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и
моли съда да го потвърди.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
2
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно и
пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на
задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за
събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен
анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена
фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и тези пред настоящата инстанция и намира, че не
се налагат различни изводи по фактите. Правилно и законосъобразно РС-
Габрово е установил следната фактическа обстановка, която и настоящата
инстанция споделя:
Подсъдимият З., на 02.10.2019 г., около 23,55 часа бил спрян за проверка
на ул.“Зелена ливада“ в гр.Габрово от автопатрулен екип при РУ Габрово, в
състава на който бил свидетелят Н.К..При проведения разговор с
полицейските служители, З. заявил, че в себе си и в обитаваното от него
жилище, находящо се на ул. "*** има наркотични вещества. Тогава
подсъдимия бил задържан и отведен в РУ - Габрово, където му бил извършен
обиск. В десния джоб на панталона му била намерена станиолова свивка,
съдържаща полиетиленова свивка с бяло кристалообразно вещество с бруто
тегло 1,5 грама. При извършен полеви наркотест, същото реагирало на
наркотичното вещество метамфетамин. За извършеното процесуално
действие бил съставен протокол за обиск и изземване от 03.10.2019 г. в който
З. вписал, че наркотичното вещество е за лична употреба.
Същата нощ било извършено претърсване и изземване в обитаваното от
подсъдимия жилище на ул. "*** в гр. Габрово. При претърсването
разследващите органи установили на бюро в стая в апартамента станиолова
свивка, съдържаща кафяво кристалообразно вещесво с бруто тегло 2,5 грама,
което било запечатано и иззето /обозначено като обекто №1/. При извършения
полеви наркотест същото реагирало на метамфетамин. На клавиатура на
бюрото била намерена станиолова свивка, съдържаща полиетиленова свивка с
кафяво кристалообразно вещество с бруто тегло 0,3 грама, което при
3
извършения полеви наркотест реагирало на метамфетамин. Същото било
запечатано, иззето и обозначено като обект №2. На бюрото била намерена,
запечатана и иззета електронна везна с клавиатура /обозначена като обект
№3/. За извършеното процеусално действие бил изготвен протокол за
претърсване и изземване от 03.10.2019 г., одобрен от съдия при РС Габрово.
В протокола З. посочил, че намереното наркотично вещество е пико, за лична
употреба, а намерената електронна везна е негова.
На досъдебното производство е назначена физико-химическа
експертиза, от заключението на която се установява, че бялото кристално
вещество, намерено и иззето при обиска на З. е метамфетамин с нетно
тегло1,03 грама и има съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент метамфетамин 36,2% тегл, на стойност 25,75 лв. Намереното и
иззето като обект №1 кафяво кристалообразно вещество от дома на
подсъдимия е метамфетамин с нетно тегло 1,45 грама и активен
наркотичнодействащ компонент метамфетамин 27,7 % тегл, на стойност
36,25 лв. Кафявото кристално вещество - обект №2 е метамфетамин с нетно
тегло 0,16 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
метамфетамин 23,9 % тегл, на стойност 4 лева. Експертизата не е оспорена
от страните и съдът я цени като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият както в съдебно заседание така и на досъдебното
производство не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Адв.Б. в
качеството му на защитник на З. не оспорва така установената фактическа
обстановка. Счита обаче, че обвинението не е доказано по безспорен начин,
както и ,че процедурата по разследване и събиране на доказателства е
опорочена.
Съдът приема, че така установената фактическа обстановка не е предмет
на оспорване от подсъдимия и неговия защитник, както пред
първоинстанционния съд така и пред настоящата инстанция. В нито един
момент подсъдимия и неговия защитник не са възразили срещу това, че
именно подсъдимия е обитавал жилището от което е иззето наркотичното
вещество. Подсъдимият не оспорва ,че процесните наркотични вещества са
него. Възраженията на защитата касаят единствено това, че жилището
обитавано от подсъдимия е отдадено под наем на трети лица, които не са
4
присъствали при претърсването на същото.Тези възражения са наведени още
пред първоинстанционния съд, който мотивирано и прецизно е отговорил на
същите. Няма съмнение, видно от попълнената от подсъдимия декларация за
семейно и имотно състояние, от регистрирания от него в НБД настоящ адрес,
както и от адреса за призоваване, че както към момента на деянието, така и
към настоящият момент, същия живее на ул.“** Налице са убедителни гласни
доказателства , че именно З. е завел полицейските служители в този си дом и
им е предоставил съхраняваното от него наркотично вещество. Съгласно
чл.162, ал.1 от НПК претърсването и изземването се извършва в присъствието
на лицето, което ползва помещението. Безспорно при разследването по
настоящото дело не е допуснато процесуално нарушение, касаещо
процесуално- следствените действия по претърсване и изземване.
Предмет на оспорване е единствено възможността за приложение на
чл.9 ал.2 от НК. Адв.Б. счита, че деянието на подсъдимия се характеризира с
малозначително поради това, че налице по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние в сравнение с други такива случаи, което се
определя от количеството, качеството на наркотика, както и това по какъв
начин е афиширано държането на същия и по какъв начин са увредени
обществените отношение. Алтернативно се прави искане деянието да бъде
преквалифицирано в такова по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 т.1 , пр.1-во от НК,
като се приеме, че е налице маловажен случай.
С обжалваната присъда РС-Габрово е приел, че по делото е доказано по
безспорен и положителен начин, че подсъдимия З., както от обективна, така и
от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на
престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1-во от НК, като на 02/03.10.2019г. в
гр.Габрово, в себе си и в дома си, находящ се на ул.“** без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество-метамфетамин,
съответно с нетно тегло 1,03 грама със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент метамфетамин 36,2%, както и с нетно тегло
1,45 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
метамфетамин 27,7% и с нетно тегло 0,16 грама със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент метамфетамин 23,9% или с общо нетно тегло
2,64 грама на обща стойност 66 лева.
5
Настоящия въззивен състав не споделя правните изводи на РС-
Габрово, тъй като същите са направени при превратно тълкуване на
доказателствата по делото, което е довело до неправилно приложение на
материалния закон.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н.
д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС, "маловажността на случая се определя в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на
други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за
маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от
значение остават и другите смекчаващи обстоятелства." В този смисъл е и
константната съдебна практика. Всичко казано дотук следва да се подведе
под конкретиката на настоящия случай, а именно - да се направят и
формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за
което е повдигнато обвинение на С.З..
На първо място се касае за наркотично вещество от 2,64 грама
метамфетамин на обща стойност 66 лева. Касае се за наркотично вещество,
което съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък I "
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина" на чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, амфетаминът представлява
високорискови наркотични вещества. На следващо място деецът е млад
човек, който видно от представената справка има периодична трудова
ангажираност, като към момента на деянието е безработен, а към момента на
постановяването на присъдата отново е трудово ангажиран, което говори за
известен стремеж З. да се вгради в обществото. Въззивният съд счита ,че
сравнително ниската стойност на предмета на престъплението и стремежа на
подсъдимия могат да се отчетат, като смекчаващи вината обстоятелства. Като
6
такова следва да се отчете и факта ,че З. е неосъждан, както и ,че същият е
съдействал за разкриване на обективната истина на досъдебното
производство. Той доброволно е предал на полицейските служители
намиращия се в джоба му амфетамин, както и този, който е бил в дома му и
още пред тях е обяснил как се е сдобил с тях.
Подсъдимият е неосъждан, но от справката му за съдимост се
установява, че е санкциониран по административен ред/ по чл.78а от НК/ за
извършено през 2014г. престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3,
предл.второ, т.1 от НК. Наказанието е наложено за противоправно държане на
марихуана и амфетамин. Няма доказателства по делото наложеното
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева да е изпълнено
,чрез заплащане. Следователно през изминалия от тогава период от пет
години подсъдимия не е осъзнал противоправността на деянието си, не е
преустановил употребата на наркотични вещества и както заяви при
последната си дума и пред настоящия съд, не е разбрал на кого вреди, освен
на себе си.Това говори ,че наложеното административно наказание не е
постигнало възпиращата и превъзпитаваща роля, която закона му възлага.
Безспорно липсата на критичност към престъпното деянои от страна на дееца
е недопустима да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство.В
конкретния случай обаче подсъдимия не просто не съжалява за стореното, но
същият не съзнава противоправността на деянието си и вредата, която
системната употреба на високорискови наркотични вещества оказва върху
здравето му.Тук не се касае за системна употреба на сравнително леки
наркотични вещества, а на амфитамин. Освен това, за системност при
употребата на наркотични вещества говори и факта, че подсъдимия в нощта в
която е задържан с амфетамин в себе си е закупил същия от посочено от него
лице, въпреки, че в дома му също е било налично такова.
Всички тези обстоятелства не определят конкретното деяние, като
такова с по-ниска степен на обществена опасност от други от съответния
вид, въпреки наличните смекчаващи вината обстоятелства. Въззивния
съд счита, че в настоящия случай не се касае за престъпление по чл.354а,
ал.5 във вр. с ал.3 пр.второ т.1 от НК.
Настоящият съдебен състав обаче приема ,че деянието на подсъдимия
7
на фона на други престъпления от този вид, не се отличава с изключително
ниска степен на укоримост. Не е налице явна незначителност на
обществената опасност на деянието предмет на настоящото дело. Настоящото
деяние не съставлява изолиран, изключителен случай в поведението на З. и
въззивния съд намира, че не са налице законовите предпоставки за
приложение на чл.9 ал.2 от НК.
По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 260006/27.01.2021г. постановена по
НОХД № 263/2020г. по описа на РС-Габрово , на осн. чл.338 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8