Р
Е Ш Е
Н И Е
№2925
гр.
Пловдив,
20.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански
състав, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 3954 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът намира, че е сезиран с иск предявен от Ф.П., гр. на Ф.Р.Г., роден на ***
г. срещу С.Г.А..
Ищецът
твърди, че на ******* закупил от
ответника з.м. *****. За получаване на монетата заплатил по банковата сметка на
ответника сумата от 826 евро или 1615.52 лв. з.м. не му била предадена.
Изпратени били писма и бил предоставен срок ответникът да върне монетата до
31.07.2012 г. Въпреки това ответникът не изпълнил договорните си задължения.
Счита, че с оглед предоставени възможности за заплащане на цената, договорното
правоотноошение се прекратило и ответникът дължал плащане. Ответникът следвало
да възстанови платената сума. Счита, че ответникът изпаднал в забава на *******
, поради което претендира и обезщетение за забава от 926.47 лв. за периода *******
– 09.10.2017 г. Поради незаплащането на дължимите суми срещу ответника било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно
производство по частно гр. дело № 15980/2017 г. на ПРС, I бр. с-в,
била издадена заповед за платената сума и обезщетението за забава. В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, д.ът подал възражение за недължимост на вземането. Иска се да
бъде установено съществуването на задълженията. Претендира законна лихва върху
главницата от 10.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и направени
разноски в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника. С отговора претенцията се оспорва като недоказана и
неоснователна. Възразява се срещу твърденията, че между страните е сключен
договор за п.-п. на з.м., за което била заплатена сумата с равностойност
1615.52 лв. Договор между страните не бил сключван и липсвало валидно
правоотношение. Излага, че сумата не била преведена на ответника. Сочи, че
между страните е налице влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 74/2014 г. на
XIV гр. с-в на ПОС, като посоченото решение било
постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Моли
исковата молба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно претендирания от другата страна
адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч. гр. д. № 15980/2017
г. по описа на ПРС, I бр. с-в, от което се установява, че по заявление на Ф.П., депозирано на
10.10.2017 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу д.а С.Г.А. за вземанията, предмет на настоящия иск. Срещу
заповедта е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, в резултат на които е
изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен
в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес
от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Налице е и идентичност между основанието на заповедното и на исковото
производство, претендира се връщане на сума на отпаднало основание по сключен,
но неизпълнен договор за закупуване на з.м.
*****. Неоснователни са възраженията на ответника за наличие на предпоставки за
приложение на чл. 299, ал. 2 ГПК, доколкото решение по гр. д. № 74/2014 г. на
ПРС е обезсилено с влязло в сила решение
по в. гр. д. № 2534/2015 г. на ПОС, с което е производството по искове
предявени по гр. д. № 74/2014 г. на ПРС е прекратено.
Относно претенцията за
главницата:
Относно
представената електронна кореспонденция между страните, съдът не кредитира
същата, тъй като в съответния срок е оспорено авторството на представените на хартиен носител
електронни документи. В доказателствена тежест на ищеца е било да установи
авторството на представената електронна кореспонденция, като липсват доказателства
в тази насока, и представените електронни документи, съдържащи обикновен
електронен подпис, не се ползват с доказателствената сила по чл. 180 ГПК.
Според чл. 12 ГПК обаче съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните
по вътрешно убеждение. Ето защо и обсъждайки поотделно и в съвкупност, по
вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, съдът намира, че по делото се
установява плащане от ищеца на сумата от 826 евро (с левова равностойност
1615.52 лв.) по банкова сметка ***н с него договор за п.-п. на з.м. „*********”, както и отпадане на основанието за задържане на
посочената сума от ответника предвид разваляне на договора за п.-п. с обратна
сила, поради неизпълнение на задължението на ответника да
предаде вещта на ищеца.
За да стигне до
този извод, съдът взе предвид представеното в оригинал на
немски език на л. 26 /с превод на л. 22 гръб/ от ч. гр. д. №15980/2017 г. на ПРС, I брачен състав,
електронно извлечение на платежно нареждане, от което се установява, че на
24.02.2012 г. ищецът е превел на ответника по негова банкова сметка *** „ПроКредит
Банк България“ АД сумата от 826 евро като цена за з.м. „*********”. Документът на чужд език е съпроводен със заверен
превод на български език, съгласно чл. 185 ГПК, който превод не е оспорен. Посоченият
документ не е оспорен като съдържание от ответника, поради което съдът няма
основание да не му даде вяра. Действително с отговора на исковата молба се
възразява срещу представеното от ищеца извлечение от банкова сметка ***
(България) ЕАД. На първо място обаче така направеното оспорване не е
конкретизирано, не става ясно оспорено ли е съдържанието на документа и в кой
части – дата, съдържаща се в него информация или др. Освен това не е ясно за
съда кое е това извлечение от банкова сметка *** (България) ЕАД, срещу което се
възразява, доколкото представеният документ не отразява състоянието на дадена
банкова сметка ***, а единствено банковата операция по трансфер на парични
средства между две банкови сметки. Следователно липсват конкретни възражения
срещу представеното преводно нареждане. Частните свидетелстващи документи, вкл.
неподписаните, са годни доказателствени средства. Доказателственото значение на
документа се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички
обстоятелства по делото.
От значение за
настоящото дело са и представените официални документи – наказателно
постановление от Районен съд Пирна, протокол за разпит на свидетел от
03.06.2013 г. на С.А., справка от разследващ п. Р. А. от 11.06.2013 г., който
съдържат извънсъдебни признания на неизгодни за С.А. обстоятелства. От тези
документи се установяват по безспорен начин всички релевантни за делото
обстоятелства: че между страните е сключен договор за п.-п. на з.м., че
ответникът е получил продажната цена на монетата по банковата си сметка в „ПроКредит Банк България“ АД, както и че не е предал фактическата
власт на вещта на к.а.
Писмените
доказателства по приложени към делото други дела и преписки, се считат
представени и събрани от съда с прилагането на делото /виж решение № 265 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
Ако самото дело
бъде допуснато като доказателство и събрано чрез прилагането му от гражданския
съд, могат да се ползват намиращите се по него писмени доказателства,
като срокът за оспорването им по чл. 193 ГПК е най-късно в края на заседанието,
в което е прието делото (преписката) /виж решение
№ 73 от 30.03.2017 г. по т. д. № 53570/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.
Съдът преценява
в съвкупност посочените писмени доказателства, приложени към гр. д. № 74/2014
г. по описа на ПРС, в. гр. д. № 2534/2015
г. по описа на ПОС, ч. гр. д. № 15980/2017 г. по описа на ПРС, които се считат
представени и събрани пред настоящия съд с прилагането на делата. По този начин
съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е
правила пред други органи. С оглед
установяването на обективната истина съдът не счита, че следва да игнорира, така
направеното извънсъдебно признание от ответника на неблагоприятни факти, доколкото същото се съдържа по кориците на приложеното
в. гр. д. № 2534/2015 г. по описа на ПОС.
Ето защо при съвкупната преценка на доказателствения материал
по делото, настоящият съд намира, че страните по спора са били в облигационно
отношение договор за п.-п. на з.м., по който ищецът е бил изправна страна.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато д.ът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на д.а подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма. В случая следва да се приеме, че процесният договор е развален най-късно
с връчването на препис от исковата молба на ответника на 03.05.2018 г., с която искова молба ищецът претендира
последиците от развалянето на договор и съдържа в себе си имплицитно
волеизявление за разваляне на договора /в този смисъл решение № 43 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 4792/2014 г. на ВКС, решение №37/22.3.2011 г. по гр.д.№920/2009
г. на ВКС, IV г.о., решение №178/12.11.2010 г. по т.д.№60/2010 г. на ВКС,
II т.о. и др./. Съгласно т. 9 на ТР №4/18.06. 2014 г. по тълк. д.№
4/1013г. на ОСГТК на ВКС съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение
в образувания изпълнителен процес.
Съдът съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК настъпилото в хода на
процеса разваляне на договора. С развалянето на договора се прекратява
действието му. Правото да се развали двустранният договор е потестативно и възниква
при неизпълнение по причина, за която д.ът отговаря. В случая се установи, че
процесният договор е развален поради виновното неизпълнение от страна на
ответника, който не е предал фактическата власт върху вещта на ищеца. С
разваляне на договора е настъпила изискуемост на задължение за връщането на
даденото на отпаднало основание, а именно – сумата от 826 евро (с левова
равностойност 1615.52 лв.) като продажна цена Предвид изложеното предявеният с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да се
уважи изцяло за сумата от
826 евро (с левова равностойност 1615.52 лв.). Доколкото сумата е платена в
евро, то съдът
присъждайки вземането във валута не
нарушава диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не променя предметът
на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от
ищеца /виж ТР № 4 от 29.04.2015 г. по т.
д. № 4/2014 г. на ОСГТК/. Като законна последица върху главницата ще се
присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.10.2017 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
За да е налице забава в изпълнението на реституционно
парично задължение по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, договорната връзка трябва да е
прекратена и кредиторът да е отправил покана за изпълнение към д.а /в този
смисъл решение №270/06.07.2015 по дело
№5923/2014 на ВКС, IV г.о./.
По делото не са
представени доказателства, преди датата на подаване на исковата молба на
09.03.2018 г., ищецът да е отправил такава покана към ответника, поради което
той не е в забава за връщането на сумата от 826 евро (с левова равностойност
1615.52 лв.) до завеждането на настоящото дело. По делото са представени
няколко покани, отправени до ответника, чрез адв. Х. З.за възстановяване на
процесната сума, но няма данни дали тези покани са достигнали до адресата и
кога, за да се приеме, че е настъпила забава.
Предявената на
03.01.2014 г. искова молба по гр. д. № 74/2014 г. не може да играе ролята на
покана, тъй като, за да е такава, тя трябва да съдържа в себе си волеизявление
за разваляне на договора, а в случая с нея Ф.П. е претендирал парична сума като
обезщетение за вреди от неизпълнението на договорно задължение за предаване на з.м.
„*********”. Изрично е посочено в решение № 210 от 12.02.2016
г. по в. гр. д. № 2534/2015 г. на ПОС, че претенцията по гр. д. № 74/2014 г. по
описа на ПРС е за вреди от неизпълнение на договорно задължение /л
54гръб от в. гр. д. № 2534/2015 г. на ПОС/. Доколкото исковата молба по гр. д. № 74/2014 г. по
описа на ПРС не съдържа претенция свързана с последици от разваляне на договор,
а претенция по чл. 82 ЗЗД за вреди от неизпълнено договорно задължение, то в
нея не се съдържа имплицитно волеизявление за разваляне на договора. Няма
основание за присъждането на лихва - обезщетение за забава за периода преди
развалянето на договора /виж решение
№ 47 от 31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 706/2010 г., II т. о./.
Изискуемостта на
вземането възниква от отпадане на основанието, но д.ът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД от деня на поканата за изпълнение /арг. от чл.
84, ал. ЗЗД/. Оттук и предвид непроведеното
доказване от ищеца за отправена покана до ответника, съдържаща претенция за
последици от разваляне на договор, която да е достигнала и да е надлежно
връчена на ответника, то предявеният иск за обезщетение за забава следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните разяснения,
дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, като претендира сума в общ
размер от 996.36 лв. – 58.12 лв.
държавна такса в заповедното производство, 58.12 лв. държавна такса в исковото
производство и 880. 12 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По повод
частичната основателност на исковете разноски на ищеца се дължат по
съразмерност.
Относно заплатения адвокатски хонорар. Претендира се единствено
възнаграждение за воденото ч. гр. д. Със заповедта за изпълнение е присъдена по
ч. гр. д. сумата от 880.12 лв. Представени са и доказателства за плащане – л. 6
от ч. гр. д. С отговора на исковата молба е постъпило възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК. Възражението не е преклудирано. Ответникът
по иска има възможност да направи възражение за прекомерност на разноските, както
с възражението срещу заповедта за изпълнение, така и до приключване на
исковото производство в първоинстанционното производство /изрично в този
смисъл определение № 333 от 30.06.2016 г.
по ч. т. д. № 618/2016 г. на II т. о. на ВКС/. Съдът намира възражението за прекомерност на присъдения в заповедното
производство адвокатски хонорар за основателно. Правната и фактическа сложност
на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз
основа на тях правни твърдения /виж определение
№ 670/19.10.2015 г. по гр. д. № 3982/2015 година, IV г. о. на ВКС/. В
случая нито въведените в спора факти, нито подлежащите на разрешаване правни
въпроси разкриват правна и фактическа сложност на производството. Процесуалните
действия по ч. гр. д. се изчерпват с депозирането единствено на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по образец. Минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение в случая съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е – 300
лв. Следователно възражението е основателно и дължимият
адвокатски хонорар като прекомерен ще се намали до минималния размер – 300 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят съразмерно с уважената част от исковете направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 15980/2017 г. по описа на ПРС, I
брачен състав, които възлизат общо на 227.60
лв.
По съразмерност на ищеца се дължи и сумата 36.94 лв. – разноски за исковото
производство за държавна такса.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение, но по делото не са
представени доказателства за направени разноски, поради което разноски не
следва да му се присъждат.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от Ф.П., гр. на Ф.Р.Г., роден на *** г., с паспорт № *******, издаден на *****************,
срещу С.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, положителен установителен иск, че С.Г.А.
дължи на Ф.П. сумата от 826 евро (с левова равностойност 1615.52
лв.), представляваща платена на отпаднало основание сума от Ф.П. на стойност
826 евро (с левова равностойност 1615.52 лв.) по договор за п.-п. на з.м. „*********”, закупена на ******* от Ф.П. от п.а С.Г.А., чрез
електронна аукционна къща /www.muenzenauktion.com/, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 10.10.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.11.2017 г.по ч.гр.д. № 15980/2017 г. по
описа на ПРС, I брачен състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.П., гр. на Ф.Р.Г.,
роден на *** г., с паспорт № *******, издаден на *****************, положителен
установителен иск, срещу С.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, за признаването
на установено, че С.Г.А. дължи на Ф.П. сумата от 926.47 лв. - представляваща обезщетение
за забава за периода от ******* – 09.10.2017 г. върху главницата от 826 евро (с
левова равностойност 1615.52 лв.), за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.11.2017 г.по ч.гр.д. № 15980/2017 г. по описа
на ПРС, I брачен състав.
ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Ф.П., гр. на Ф.Р.Г., роден на *** г., с паспорт № *******,
издаден на *******., с адрес*******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 227.60 лв., представляваща
разноски по съразмерност по ч. гр. д. № 15980/2017 г. по описа на ПРС, I брачен състав, както и сумата от 36.94 лв., представляваща
разноски по съразмерност в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
КИРИЛ ПЕТРОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.