Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1996 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0001131/25.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „Стройкомплект Г” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж.к. ”Добруджа” Индустриална зона, представлявано от Г. М. Г., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Освен това претендират да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, за него се явява редовно упълномощен процесуален представител, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока. В представените писмени бележки излага подробно съображенията си за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Санкционираното юридическо лице – „Стройкомплект Г”, с ЕИК ********, е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж.к. ”Добруджа”, Индустриална зона и се представлява от Г. М. Г., ЕГН **********.

При извършена проверка на 24.06.2020 г. в офиса на „Стройкомплект Г“ ЕООД и на 25.06.2020г. – по документи в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен от страна на „Стройкомплект Г“ ЕООД, било констатирано, че дружеството в качеството на работодател е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство, като не е платило на лицето М.Х.М.ЕГН ********** дължимото при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл. 221 от Кодекса на труда в нарушение на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 2017782 от 02.07.2020 г., с който на дружеството били дадени конкретни предписания. В т. 5 от същите било указано в срок до 10.08.2020 г. работодателят да заплати на М.Х.М.дължимото при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл. 221 от Кодекса на труда съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/. Цитирания протокол за извършената на 24.06.2020 г. и на 25.06.2020 г. проверка бил връчен на 02.07.2020 г. на управителя на дружеството.

На 11.08.2020г. 14.08., 24.08. и 26.08.2020г. в дружеството била извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, при която било констатирано, че дружеството - жалбоподател „Стройкомплект Г” не е изпълнило даденото му задължително предписание, обективирано в т. 5 на Протокол за извършена проверка № 2017782 от 02.07.2020 г., като работодателят - дружество „Ствройкомплект Г” не е изплатило на М.Х.М.дължимото при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл. 221 от Кодекса на труда съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, със срок за изпълнение 10.08.2020 г. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена последваща проверка № 2022717 от 26.08.2020 г. Въз основа на установените факти, на 26.08.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0001131, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на управителя на дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. В последствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирало писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0001131/25.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „Стройкомплект Г” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж.к. ”Добруджа” Индустриална зона, представлявано от Г. М. Г., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетелката С.Р.К. - свидетел на установяването на нарушението и на съставянето на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е присъствала по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от нея факти и обстоятелства касателно неизплатеното трудовото възнаграждение за посочения месец. Освен това показанията ѝ са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото посочената свидетелка не се е намирала в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извлича ползи от твърденията си, същата не може да се счита за заинтересувана или предубедена, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. В съдебно заседание, посредством разпита на посочения от дружеството - жалбоподател свидетел Е.М.Г.а, се установи затруднено финансово състояние на дружеството по време на извършване на проверката от длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.

Със съпроводителното писмо на административно-наказващия орган е направено искане за разпит като свидетел на М.М. - актосъставител. Искането обаче не е поддържано в открито съдебно заседание от процесуалния представител на административно-наказаващия орган, поради което съдът като съобрази разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от НПК, приложима съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, съобразно която съдът разглежда и решава делата в разумни срокове, счете, че са налице предпоставките за заличаване като свидетел на свидетеля М.М.М.. От друга страна, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, поради което разпитът на свидетеля М.М. не е необходим за изясняване на фактическата обстановка, тъй като събраните доказателства са в достатъчен обем и разпитът на последния с нищо не би допринесъл с нещо повече за правилното решаване на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0001131/25.09.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен състав не намери в административно-наказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на 24.06.2020 г. в офиса на дружеството-жалбоподател „Стройкомплект Г” ЕООД и на 25.06.2020 г. – по документи в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен било установено, че търговско дружество „Стройкомплект Г” ЕООД в качеството му на работодател не е платило на лицето М.Х.М.в установените срокове дължимото при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл. 221 от КТ в нарушение на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/. В тази връзка с Протокол № 2017782 от 02.07.2020 г. за извършена проверка на кооперацията било дадено задължително предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, на работодателя - „Стройкомплект Г” ЕООД, в срок до 10.08.2020 г. да изплати на М.Х.М.дължимото при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл. 221 от КТ, съгласно разпоредбата на чл. 228 ал.3 от КТ. Цитирания протокол за извършената на 24.06.2020 г. и на 25.06.2020 г. проверка бил връчен на 02.07.2020 г. на управителя на дружеството.

По време на втората проверка на 11.08.2020 г. в офиса на дружеството-жалбоподател „Стройкомплект Г” ЕООД и на 14.08.2020 г., 24.08.2020 г. и 26.08.2020 г. – по документи в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, както става ясно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.К. тези предписания не са били изпълнени по отношение на лицето М.Х.М.Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е изпълнило даденото му с Протокол № 2017782 от 02.07.2020 г., задължително предписание чрез бездействието си е осъществило от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 10 000 лв. за работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно „Стройкомплект Г” ЕООД е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус дружество - жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на минималния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, като съдът намира, че по този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда /КТ/. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две комулативно предвидени предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. дело № 7/2010 г., разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията. Законовата норма изисква обективна възможност да бъде отстранено нарушението до издаване на наказателното постановление и дава възможност на наказващия орган и съда да преценят съответстващото на констатираното нарушение наказание, при своевременно отстраняване на нарушението, без настъпване на вредни последици за работниците и служителите. Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия казус деянието на дружеството - жалбоподател не е малозначително, понеже същото не е с ниска степен на обществена опасност, поради което не са осъществени предпоставките на привилегирования състав за изменение на санкцията. Действително, налице е отстраняване на нарушението след съставяне на наказателното постановление, но от него са произлезли вреди за работниците, както правилно е прието от наказващия орган. Нарушението по същество е свързано със засягане на едно от най-важните права на гражданите – правото на своевременно получаване на следващите се от трудовите им правоотношения възнаграждения, нарушаването на което пряко рефлектира в правната им сфера. Касае се за плащането на дължимо при прекратяване на трудово правотношение обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 228 ал.3 от КТ, което е изплатено с няколкомесечно закъснение /едва на 13.10.2020 г., като трудовия договор е бил прекратен на 15.05.2020г./, което обосновава извода, че в резултат на деянието безусловно са настъпили неблагоприятни вредни последици за Мустафа, след като обезщетението е било изплатено едва на 13.10.2020 г. и то в резултат на дадените на дружеството предписания. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено веднага. В т. см. Решение № 75 от 5.03.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 22/2020 г., Решение № 68 от 5.03.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 23/2020 г. и др.

Това обстоятелство категорично изключва възможността за квалифициране на санкционираното неизпълнение на задължение като „маловажно“ такова в контекста на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид, тъй като е свързан със сериозни последици за засегнатото лице, а именно – неизплащане на дължимото трудово възнаграждение през определен период от време. В тази връзка следва да бъде отчетен и факта, че по време на извършване на проверките е констатирано неизпълнение на парично задължение по отношение на множество лица и то за продължителен период от време.

Освен това, съдът намира за неоснователни и доводите на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател, че към момента на проверката дружеството е било в затруднено финансово състояние. Изложените доводи са относими към законосъобразността и целесъобразността на даденото предписание, но не могат да обосноват неизпълнение на същото. Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, тъй като самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК. Въпрос на свободен избор на жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни предписания в качеството им на индивидуални административни актове или не. Предмет на проверката в административно-наказателното производство, каквото по своя характер представлява оспорването на наказателното постановление, е единствено тяхното неизпълнение. Още повече предписанията, дадени в първата проверка и обективирани в Протокол за извършена проверка № 2017782 от 02.07.2020 г. не са били оспорени по надлежния предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК ред пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“, съответно по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК – пред Административен съд – Шумен.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в представените и приети в открито съдебно заседание писмени бележки не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподател, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-0001131/25.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „Стройкомплект Г” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж. к. „Добруджа“, Индустриална зона, представлявано от Г. М. Г., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Стройкомплект Г” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж. к. „Добруджа“, Индустриална зона, да заплати по сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред ШАС от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260195
Дата:	23 декември 2020 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Кръстев

Дело:	20203630201996
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 ноември 2020 г.

Решение по дело №1996/2020 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта Свали акта

Председател: Кр. Кръстев