№ 7106
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110100599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ответника, с която се иска изменение на решението в
частта за разноските. Навежда се довод, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като
поддържа злоупотреба с процесуални права от ищеца, поради което иска в негова
полза да не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение. При условията
на евентуалност поддържа, че присъденото възнаграждение следва да бъде намалено
като прекомерно.
В срока за отговор е депозиран такъв от ищеца, с който се оспорва молбата като
неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска /без в случая да е
приложимо изискването по делото да е представен списък по чл. 80 ГПК на
претендираните от страната разноски, съобразно изискванията на чл. 80, изр. 2 ГПК и
задължителните разяснения в т. 2 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 ОСГТК на
ВКС, доколкото не се иска изменение на решението в частта за разноските присъдени
в полза на страната, подала молбата/. Видно от материалите по делото, така
предвидените процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
Видно от материалите по делото ищецът е представляван от адвокат Д., който е
подавал молби по делото след постановяване на разпореждането по реда на чл. 129, ал.
2 ГПК. Действително обаче исковата молба не е изготвена от адв. Д., а от юрисконсулт
А.. Поради това с оглед действително извършените от адвоката процесуални действия
възражението за прекомерност се явява основателно, като такова е направено още в
молба от 05.09.2024 г. – преди приключване на устните състезания, поради което не е
просрочено. Ето защо следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв., т.е. общият размер на присъдените разноски, ведно с тези за заплатена
1
държавна такса, възлиза на сумата от 250 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 23098/19.12.2024 г. по описа на
СРС, 56 с-в в частта за разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на „ТЕСДО“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В.Л.“
№ 70, ет. 2, ап. 8 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 250 лева (двеста и петдесет
лева), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответника по чл. 248 ГПК за изменение на
Решение № 23098/19.12.2024 г. по описа на СРС, 56 с-в в частта за разноските, в
останалата част.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2