Решение по дело №65/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството по делото е по реда на чл.73, във вр. с чл.72, ал.1, т.2 и във вр. с чл.70, ал.1, т.7 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по т.нар. „Искане за отмяна на влязло в сила решение“, подадено от Ж. Е. П., с адрес: [населено място], [улица], [община], [ЕГН], чрез адвокат Н. Е. Т. от ***, с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа - [населено място], [улица], като в същото е посочено, че е против Решение №40 от 10.01.2024 год., постановено по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян и че е с правно основание: чл.239, т.4 от АПК.

В „искането“ се сочи, че в предвидения в закона срок, считано от 10.01.2024 год., когато Решение №40/10.01.2024 год. по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян е влязло в сила се депозира настоящото искане, за отмяна на същото влязло в сила решение, като се излагат съображения за това. Сочи че, че с Решение №40 от 10.01.2024 год. по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян се отменяло Решение №50 от 31.10.2023 год. по АНД №48/2023 год. по описа на Районен съд - Девин, като се потвърждавало наказателно постановление №23-0252-000041 от 23.02.2023 год. на началник група в РУ - Девин при ОДМВР - Смолян, с което, на Ж. Е. П. била наложена „глоба“, в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Твърди се, че постановеното Решение №40 от 10.01.2024 год. по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян било в пълно противоречие на влязлото в сила Решение №106 от 05.05.2023 год. на Административен съд - Смолян по адм. дело №74/2023 год. по описа на същия съд, което решение било постановено по същото административнонаказателно производство, при обжалването на издадената ЗППАМ №23-0252-000017 от 06.02.2023 год. на началника на РУ - Девин към ОДМВР - Смолян, която била отменена с Решение №106 от 05.05.2023 год. на Административен съд - Смолян по адм.дело №74/2023 по описа на същия съд. Твърди се също, че в решението си административният съд се бил произнесъл и по законосъобразността на издадения АУАН, като бил приел, че в АУАН серия GA №578812/04.02.2023 год., съставен от овластено длъжностно лице при ОДМВР - Смолян, РУ - Девин, била допусната грешка, изразяваща се в несъответствие в показанията на техническото средство цифром и словом - „0.93 промила (нула цяло и двадесет и три промила) алкохол в кръвта“, както и приел, че само въз основа на съдържанието на АУАН не можело да се направят безспорни изводи, кое изписване е вярното - с цифри или с думи, при положение, че двете стойности следвало да са идентични. Съдът бил приел също, че се касае за недопустимо разминаване цифром и словом относно съществен елемент от административното нарушение по ЗДвП и че в конкретния казус, описаният резултат от техническото средство за съдържание на алкохол в кръвта в цифрово и словесно изражение представлявали две различни стойности, а не една и съответно, двете стойности попадали в две различни хипотези на закона, като първата - „0.93 промила“, несъмнено водела до ангажиране на административнонаказателна отговорност, но втората обаче - „нула цяло и двадесет и три промила“, била стойност, която попадала извън обхвата на съставомерното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и за тази стойност не се предвиждало административно наказание.

В „искането“ се твърди, че с оглед на изложеното, била налице хипотезата на чл.239, т.4 от АПК, а именно - че между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Отново се сочи, че с Решение №106 от 05.05.2023 год. по адм. дело №74/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян, било налице произнасяне относно законосъобразността на АУАН серия GA №578812/04.02.2023 год., съставен от овластено длъжностно лице от РУ – Ддевин при ОДМВР – Смолян и че решението е влязло в сила и че постановеното Решение №40 от 10.01.2024 год. по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян, било в пълно противоречие с Решение №106 от 05.05.2023 год. по адм. дело №74/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян, относно законосъобразността на АУАН серия GA №578812/04.02.2023 год., съставен от овластено длъжностно лице от РУ - Девин при ОДМВР – Смолян. Счита се, че постановеното Решение №40 от 10.01.2024 год. по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян следва да бъде отменено на основание чл.239, т.4 от АПК, тъй като е в противоречие с друго постановено решение между същите страни, по същото искане и същото основание относно законосъобразността на съставения АУАН. Сочи се, че в случая, въпреки че по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян изрично било посочено, че по същото адмииистративнонаказателно производство има влязло в сила съдебно решение относно законосъобразността на издадения АУАН, съдът въобще не бил разгледал тези съображения и въобще не ги коментирал в мотивите на съдебното решение, което било недопустимо. Твърди се отново, че в случая, постановеното решение е в противоречие на влязлото в сила Решение №106 от 05.05.2023 год. по адм. дело №74/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян, относно законосъобразността на издадения АУАН, като се сочи, че един и същи съд постановява съдебно решение, с което се произнася относно законосъобразността на издадения АУАН, в пълно противоречие на вече влязло в сила съдебно решение на същия съд, с което решение издаденият АУАН бил приет за незаконосъобразен. Иска се, след установяване на изложеното, да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение №40 от 10.01.2024 год. по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян, което било в противоречие на влязлото в сила Решение №106 от 05.05.2023 год., по адм. дело №74/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян. Направено е и искане да бъдат присъдени и направените разноски по делото, включително и заплатения адвокатски хонорар.

Искането е било подадена чрез Районен съд – Девин, до Административен съд – Смолян, в който съд е било образувано АНД №25/2024 год. по описа на същия съд. Поради невъзможност да се сформира тричленен състав, който да се произнесе по така подаденото искане, с Определение №103 от 23.01.2024 год., производството по това дело е било прекратено и същото е било изпратено на ВАС, за определяне на друг, равен по степен съд, който да се произнесе по искането. С Определение №1539 от 09.02.2024 год., постановено по адм.дело №1014/2024 год. по описа на ВАС – Седмо отделение, АНД №25/2024 год. по описа на Административен съд – Смолян е изпратено за разглеждане от Административен съд – Кърджали, като по този повод е образувано и настоящото АНД №65/2024 год. по описа на съда.

В съдебно заседание, редовно призован, молителят/вносител на искането/ Ж. Е. П., с адрес: [населено място], [улица], [община], не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – началник група в РУ – Девин към ОДМВР – Смолян, редовно призоваван за съдебното заседание, не се явява и не представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - Н. Ш. - главен юрисконсулт към ОД на МВР – Смолян, преди съдебното заседание са депозирани писмени бележки, е посочено, в които заявява, че оспорва искането за отмяна изцяло, като недопустимо, алтернативно, счита изложените в същото доводи за неоснователни. Счита, че искането за отмяна на влязлото в сила Решение №40 от 10.01.2024 год. по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян от страна на Ж. Е. П., подадено чрез адв.Н. Т. и в частност съображенията в него, отнесени към хипотезите в нормата на чл.70, ал.2 от ЗАНН, не могат да послужат и да намерят опора в закона, като основание за реализиране на извънредния способ за проверка на решенията, съгласно Глава III, Раздел VIII от ЗАНН. Моли съдът да остави без разглеждане, като недопустимо искането за отмяна и прекратяване на настоящето производство, алтернативно – моли да остави без уважение и да отхвърли, като неоснователно, същото. Моли да бъдат присъдени разноски в полза на ОДМВР - Смолян, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 150 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че депозираното искане за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по КАНД №123/2023 год. по описа на АдмС – Смолян, е неоснователно. Сочи, че същото е основано на разпоредбата на чл.239, т.4 от АПК, която посочва, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска и че за такова друго, влязло в сила решение, в искането за отмяна на влязлото в сила решение по КАНД №123/2023 по описа на АдмС – Смолян, се сочи Решение №106 от 05.05.2023 год., постановено по адм. дело №74/2023 год. по описа на АдмС – Смолян. Сочи, че се установява, че това решение не е постановено по искане на същото основание, макар и да има същите страни, като тези по КАНД №123/2023 год. по описа на АдмС – Смолян и че решението по адм. дело №74/2023 год. е имало за предмет за разглеждане законосъобразността на издадена ЗППАМ срещу страна по КАНД №123/2023 год. по описа на АдмС – Смолян. Счита, че всички изложени съображения в искането за отмяна на влязлото в сила решение по КАНД №123/2023 год., не могат да бъдат възприети като основателни, както и счита, че не може да бъде използван редът, който е посочен като правно основание на искането. Сочи, че в тази посока, в писмените бележки, депозирани от пълномощника на ответника, са изложени съображения, които напълно приема и счита, че те са в същата посока, в която са изложените съображения, както и счита, че същите следва да бъдат възприети и от настоящия съд, като бъде отхвърлено искането за отмяна на влязло в сила решение, основано на разпоредбата на чл.239, т.4 от АПК.

След като се запозна с фактическите и правни твърдения, изложени в т.нар. „Искане за отмяна на влязло в сила решение“, подадено от Ж. Е. П., с адрес: [населено място], [улица], *** и представените по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд – Кърджали установи от фактическа и правна страна следното:

В случая, в така подаденото „Искане за отмяна на влязло в сила решение“ е посочено, че същото е с правно основание чл.239, т.4 от АПК, която норма се намира в глава четиринадесета, наименована „Отмяна на влезли в сила съдебни актове“ – от чл.237 до чл.244 вкл., от АПК. Съгласно чл.237, ал.1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, а съгласно чл.238, ал.1, право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В разпоредбата на чл.239 от АПК, в шест точки, изчерпателно са изброени основанията за отмяна, като според посочената като правно основание т.4 на чл.239, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

В настоящото производство обаче, с така подаденото „искане“ се моли за отмяна на Решение №40 от 10.01.2024 год., постановено по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отменено Решение №50 от 31.10.2023 год., постановено по АНД №48/2023 год. по описа на Районен съд - Девин и вместо това е постановено потвърждаване на наказателно постановление №23-0252-000041 от 23.02.2023 год. на началник група в РУ - Девин при ОДМВР - Смолян, с което, на подалия „искането“ Ж. Е. П. от [населено място], [ЕГН], е наложена „глоба“, в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, като със същото решение, Ж. Е. П., [ЕГН], е осъден да заплати на ОДМВР - Смолян разноски за две съдебни инстанции, в размер на 200 лева. При това положение е пределно ясно, че се иска отмяна на окончателен съдебен акт, с който е приключило едно административнонаказателно производство, а не административно производство, в неговата съдебна фаза. От това следва безспорния извод, че в конкретния случай не е приложим процесуалния ред по глава четиринадесета, наименована „Отмяна на влезли в сила съдебни актове“/от чл.237 до чл.244 вкл./ от АПК и съответно са неприложими основанията за отмяна на влязло в сила решение по чл.239 от АПК. Приложимият процесуален ред е този по глава трета, раздел VІІІ „Възобновяване на административнонаказателните производства“ от ЗАНН/чл.70-чл.73 вкл./, в който именно е регламентирано специално производство по възобновяване на административнонаказателните производства, като в чл.70, ал.1, т.7 от ЗАНН изрично е указано, че на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд, а в ал.2 на същия чл.70 от ЗАНН, в 8/осем/ точки изчерпателно са изброени основанията, при наличието на които, административнонаказателното производство подлежи на възобновяване.

С оглед на така цитираната правна регламентация и предвид формулираното искане, следва да се приеме, че в случая, по отношесие на така направеното „искане“, е приложимо специалното производство по чл.70 и сл. от ЗАНН, както е било прието и от Административен съд – Смолян, а и от ВАС – Седмо отделение, видно от мотивите към Определение №1539 от 09.02.2024 год. по административно дело №1014/2024 год., с което делото е изпратено за разглеждане от АдмС – Кърджали.

Искането за възобновяване на административнонаказателното производство е депозирано на 15.01.2024 год. от лицето, по отношение на което са издадени актовете по чл.70, ал.1, т.1 и т.7 – Ж. Е. П., каквото е изискването на чл.72, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от ЗАНН, доколкото с потвърждаване на наказателното постановление със съдебното решение са нарушени правата и законните интереси на това лице, в 6-месечен срок от влизането в сила на акта по чл.70, ал.1, т.7, предл.II/второ/ от ЗАНН, който в случая е окончателно съдебно решение, постановено от Административен съд – Смолян по КАНД, на датата 10.01.2024 год., поради което е процесуално допустимо.

Изложените в искането фактически основания и сочените съображения не попадат в никоя от предвидените хипотези по чл.70, ал.2, т.1 – т.7 вкл. от ЗАНН, при които може да се възобнови административнонаказателното производство. Основанието, на което може да се приеме, че е подадено искането, е чл.70, ал.1, т.7, във вр. с ал.2, т.8 от ЗАНН, според които норми административнонаказателното производство по влезли в сила решения на районния и на административния съд подлежи на възобновяване, когато с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал.1, т.1 – 4, доколкото, като такъв акт се твърди да е АУАН серия GA №578812/04.02.2023 год., съставен от овластено длъжностно лице/младши автоконтрольор/ при РУ – Девин към ОДМВР – Смолян.

Разгледано по същество, така подаденото „искане“/молба/ за възобновяване е неоснователно.

От приложените към настоящото дело АНД №48/2023 год. по описа на Районен съд – Девин, КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян и административно дело №74/2023 год. Административен съд – Смолян и приобщените по тях писмени доказателства се установява, че за извършено от Ж. Е. П. от [населено място], [улица], [община], [ЕГН], на 04.02.2023 год., нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, констатирано с посочения АУАН серия GA №578812/04.02.2023 год., съставен от *** при РУ – Девин към ОДМВР – Смолян, със Заповед №23-0252-000017 от 06.02.2023 год. началник група в РУ – Девин към ОДМВР – Кърджали му е била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не помвече от 18 месеца. Тази заповед за прилагане на ПАМ е била обжалвана в срок, като с окончателно Решение №106 от 05.05.2023 год., постановено по административно дело №74/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян, обжалваната заповед е била отменена. В мотивите към това решение съдът е приел, че при съставяне на АУАН е допусната грешка, изразяваща се в несъответствие в показанията на техническото средство цифром и словом - „0.93 промила (нула цяло и двадесет и три промила) алкохол в кръвта“ и че само въз основа на съдържанието на АУАН не може да се направят безспорни изводи, кое изписване е вярното – с цифри или с думи, при положение, че двете стойности следва да са идентични. Съдът е приел, че се касае за недопустимо разминаване цифром и словом относно съществен елемент от административното нарушение по ЗДвП, което от своя страна съставлява основанието за налагане на ПАМ, като е посочил, че издателят на обжалваната заповед в обстоятелствената част на същата, при описание на показанията на техническото средство, е допуснал същата грешка. В мотивите е посочено също, че в случая, описаният резултат от техническото средство за съдържание на алкохол в кръвта в цифрово и словесно изражение представлява две различни стойности, а не една, както и че попадат в две различни хипотези на закона, като първата - „0.93 промила“ води до обвързаност на органа и прилагане на ПАМ, а в посочената втора стойност „нула цяло и двадесет и три промила“ е стойност, която попада извън обхвата на съставомерното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и за тази стойност не се предвижда административно наказание и че съответно, няма основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП.

Междувременно, въз основа на посочения АУАН серия GA №578812/04.02.2023 год., съставен от *** при РУ – Девин към ОДМВР – Смолян, е било издадено и наказателно постановление №23-0252-000041 от 23.02.2023 год. на началник група в РУ - Девин при ОДМВР - Смолян, с което, на Ж. Е. П. от [населено място], [улица], [община], [ЕГН], са наложени наказания „глоба“, в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Това наказателно постановление е било обжалвано в срок пред Районен съд – Девин, като с Решение №50 от 31.10.2023 год., постановено по АНД №48/2023 год. по описа на същия съд, обжалваното наказателно постановление е било отменено. В мотивите към това решение са изложени съображения, почти идентични с тези в мотивите на Решение №106 от 05.05.2023 год., постановено по административно дело №74/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян и касаещи несъответствието в изписването в съставения АУАН на показанията на техническото средство: цифром „0.93 промила“ и словом – „нула цяло и двадесет и три промила“, алкохол в кръвта“. Районният съд е отбелязъл, че е вярно, че в НП административнонаказващият орган е посочил: „0.93 промила (нула цяло и деветдесет и три промила) алкохол в кръвта“, но че само въз основа на съдържанието на АУАН не може да се направят безспорни изводи за състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и коя от посочената в АУАН концентрация на алкохол в кръвта е вярна – изписаната цифром или словом, при положение, че двете стойности следва да са идентични.

Това решение на Районен съд – Девин е било обжалвано в срок и така, в крайна сметка, е било постановено окончателното Решение №40 от 10.01.2024 год. по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян, чиято отмяна се иска с така подаденото „Искане за отмяна на влязло в сила решение“. С това окончателно решение, както бе посочено и по-горе, е отменено Решение №50 от 31.10.2023 год., постановено по АНД №48/2023 год. по описа на Районен съд - Девин и е потвърдено наказателно постановление №23-0252-000041 от 23.02.2023 год. на началник група в РУ - Девин при ОДМВР - Смолян, с което, на Ж. Е. П. от [населено място], [улица], [община], [ЕГН], е наложена „глоба“, в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В мотивите към това решение касационната инстанция е приела, че на база наличната по делото доказателствената съвкупност, при липса на потенциал за събиране на нови доказателства, районният съд е направил необосновани изводи и че по делото е безспорно установено, че Ж. П. на 04.02.2023 год., в [населено място], е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0.5 промила, а именно с концентрация 0.93 промила алкохол в кръвта, установена с техническо средство. Съдът е изложил подробни доводи в тази насока, като вкл. е отбелязъл, че концентрацията от 0.93 промила е посочена в талона, чиято материална доказателствена сила не е била оборена по делото. Предвид всичко изложено съдът е извел извод, че на въпроса - дали разликата между цифрово и словесно изписване на концентрацията на алкохол в акта съставлява съществено процесуално нарушение, следва да се отговори отрицателно, като е посочил, че съществено е онова нарушение при съставяне на акта, което сочи на вероятност установените от актосьставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до друга фактическа обстановка или правна квалификация; които съществено накърняват правото на дееца да участва в производството и обективно са довели до ограничаване правото му на защита, като се е обосновал, защо никой от тези критерии, обуславящи нарушението като съществено, не е налице. Съдът е посочил освен това, че при издаване на НП наказващият орган се е позовал на чл.53 от ЗАНН, като е поправил грешката на актосъставителя в санкционния акт и не само цифрово, но и словесно, наказващият орган е изписал вярната концентрация. Съдът е отбелязъл, че според чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като е приел, че в случая става дума за грешка при съставянето на акта, която по-скоро е техническа и не е препятствала по никакъв начин правото на защита на нарушителя, като е добавил, че според показанията на посочения свидетел, грешката при словесното посочване на концентрацията е техническа и е допусната при боравене с таблета за отдалечен достъп.

При така установените факти, съдът намира, че не е налице и основанието по чл.70, ал.2, т.8 от ЗАНН, за което, от съдържанието на така поданеното искане може да направи извод, че се твърди да е налице в настоящия случай. Съгласно тази норма, основание за възобновяване е когато с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал.1, т.1 - 4. В тази връзка следва да бъде посочено, че с жалбата, по повод която е било образувано административно дело №74/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян, съдът не е бил сезиран да се произнесе по същество относно описаното в АУАН Серия GA №578812 от 04.02.2023 год., съставен от *** при РУ – Девин, нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а относно приложената принудителна мярка със Заповед за прилагане на ПАМ №23-0252-000017 от 06.02.2023 год. на началник група в РУ - Девин към ОДМВР – Смолян. Съответно, в своето Решение №106 от 05.05.2023 год., постановено по това административно дело №74/2023 год. съдът не се е произнесъл по същество относно описаното в АУАН Серия GA № 578812 от 04.02.2023 год. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а относно приложената принудителна мярка със Заповед за прилагане на ПАМ №23-0252-000017 от 06.02.2023 год., издадена от началник група в РУ - Девин към ОДМВР - Смолян. В случая, по повод подадени в срок жалби против издаденото, въз основа на посочения АУАН, наказателно постановление, по същество на спора са образувани, проведени и приключили въззивно производство - АНД №48/2023 год. по описа на Районен съд - Девин и касационно производство - КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян, по които са постановени съответно Решение №50 от 31.10.2023 год. на Районен съд – Девин и Решение №40 от 10.01.2024 год. на Административен съд – Смолян. Следва обаче да се отчете разликата между двете производства и доколкото административното производство по обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ се основава на соченото в АУАН нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, без за административния орган приложил мярката, да съществува възможност да преодолее нередовностите в АУАН, то не така стои въпроса в административнонаказателното производство, където, според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, законодателят допуска издаване на наказателно постановление и при наличие на нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Така, именно предвид наличието на приобщените в административнонаказателното производство писмени и гласни доказателства, Административен съд - Смолян в своето Решение №40 от 10.01.2024 год., постановено по КАНД №123/2023 год. по описа на същия съд, е достигнал до извода за законосъобразност на наказателното постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ж. П.. Настоящият съдебен състав намира, че в случая, решението на друг състав от същия съд, относно законосъобразността на приложената принудителна административна мярка, не може и не е обвързващо за състава на съда, който се е произнесъл по същество на спора, във връзка с наложените административни наказания с издаденото наказателно постановление и ангажираната с него административнонаказателна отговорност на нарушителя. В случая, въпросният АУАН серия GA №578812/04.02.2023 год., съставен от *** при РУ – Девин към ОДМВР – Смолян, в който са отразени констатациите относно нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и въз основа на който е издадено наказателно постановление №23-0252-000041 от 23.02.2023 год. на началник група в РУ - Девин при ОДМВР – Смолян, не е отменен по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, най-малкото поради обстоятелството, че същият не подлежи на самостоятелно обжалване, като освен това, не отговаря на истината твърдението, изложено в така направеното „искане за отмяна на влязло в сила решение“, че по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян изрично било посочено, че по същото административнонаказателно производство имало влязло в сила съдебно решение относно законосъобразността на издадения АУАН. Никъде в мотивите на постановеното по това КАНД Решение №40 от 10.01.2024 год. не е посочено нещо такова, а както бе обосновано и по-горе, с решението, постановено по адм.дело №7482024 год., Административен съд - Смолян се е произнесъл относно законосъобразността на заповед за прилагане на ПАМ, а не по законосъобразността на посочения по-горе АУАН серия GA №578812/04.02.2023 год., съставен от *** при РУ – Девин към ОДМВР – Смолян.

Така, по изложените по-горе съображения, настоящият състав на Админидтративен съд – Кърджали намира искането на Ж. Е. П., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [ЕГН], за възобновяване на съдебното производство по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян и за отмяна на Решение №40 от 10.012024 год., постановено по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян - ІІІ касационен състав, за неоснователно, поради което и същото, с решението по нястоящото дело следва да се отхвърли.

При този изход на делото, в полза на ОДМВР – Смолян следва да се присъдят деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно поискани с депозираните преди съдебното заседание писмени бележки от процесуалния представител на административнонаказващия орган. Юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер, регламентиран в разпоредбата на чл.27е от Наредбата за правната помощ, съгласно която, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ е от 80.00 до 150.00 лева. Юрисконсултското възнаграждение в случая следва да се присъди в минималния размер от 80.00 лева, тъй като по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което упълномощеният процесуален представител на административнонаказващия орган не се е явил, но същият е изготвил и своевременно е депозирал писмени бележки по делото, в които е изразил становище относно допустимостта и основателността на така направеното искане. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Областна дирекция на МВР - Смолян, в качеството й на юридическо лице и в структурата на която се намира наказващият орган – издател на наказателното постановление, което е потвърдено с окончателното съдебно решение, чиято отмяна е поискана неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл.73, ал.1, във вр. с чл.70, ал.1, т.7 от ЗАНН и чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. Е. П., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [ЕГН], за възобновяване на съдебното производство по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян и за отмяна на Решение №40 от 10.012024 год., постановено по КАНД №123/2023 год. по описа на Административен съд – Смолян - ІІІ касационен състав, неподлежащо на обжалване, с което е отменено Решение №50 от 31.10.2023 год., постановено по АНД №48/2023 год. по описа на Районен съд - Девин и вместо това е потвърдено наказателно постановление №23-0252-000041 от 23.02.2023 год., издадено от началник група в РУ - Девин при ОДМВР - Смолян, с което, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на Ж. Е. П. от [населено място], [ЕГН], са наложени наказания „глоба“, в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Ж. Е. П., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [ЕГН], заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Смолян, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.

Решението, съгласно чл.73, ал.5 от ЗАНН, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.