№ 104
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20215300602548 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 26/13.09.2021 г. на Районен съд- Асеновград, постановена по
НЧХД № 3/ 2021г. по описа на същия съд, подсъдимият Л. ИВ. З. е бил
признат за виновен в това, че на 23.08.2020г. в с. Бачково, обл. Пловдивска,
е причинил лека телесна повреда на ИВ. Р. К.- болка и страдание без
разстройство на здравето, поради което на основание чл. 130, ал. 2 от НК, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, ал. 1 от НК му е наложено наказание „глоба” в
размер на 100 (сто) лева. Подсъдимият Л.З. е бил признат за виновен и в
това, че по същото време и място публично е казал нещо унизително за честа
и достойнството на ИВ. Р. К. в негово присъствие, поради което и на
основание чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от НК му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500) лева и
„обществено порицание“, което да се изтърпи чрез поставяне на обявление в
сградата на Община Асеновград. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК на
подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание измежду така
наложените, а именно наказание „глоба” в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева и обществено порицание. Подсъдимият З. е бил осъден да
заплати на частния тъжител и граждански ищец ИВ. Р. К. сумата от 500 лева,
1
представляващи обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени
вреди в резултат на извършеното спрямо него престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на същата, като до пълния му
предявен размер от 1000 лв. гр. иск е бил отхвърлен като недоказан.
Подсъдимият е бил осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец
ИВ. Р. К. и сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на същата. До пълния предявен размер от 2 000 лв.
гражданският иск е бил отхвърлен като недоказан. В тежест на подсъдимия
Л.З. са били възложени направените по делото разноски. Той е осъден да
заплати на частния тъжител и граждански ищец ИВ. Р. К. сумата от 1 242
лева, представляваща разноски, направени от него по водене на делото; в
полза на държавния бюджет, по сметка на Районен съд – Асеновград сумата
от 100 /сто/ лева , представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове; сумата от 214,50 лева /двеста и четиринадесет лева и
петдесет стотинки/, представляваща разноски по водене на делото.
Срещу присъдата в законоустановения срок, чрез защитника адв. Н., е
депозирана жалба от подсъдимия З.. В жалбата се излагат общо заявени
оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Иска се
оправдаване на подсъдимия.
Частният тъжител Иван К. и повереникът му- адв. Т. изразяват
становище, че жалбата е неоснователна. Считат, че присъдата на
Асеновградския районен съд е обоснована и законосъобразна, а направените
изводи- базирани на задълбочен и обстоен анализ на всички доказателства по
делото. Искат обжалваната присъда като правилна, обоснована и
законосъобразна да бъде потвърдена. Претендират направените пред
въззивната инстанция деловодни разноски.
Подсъдимият Л.З. не се явява пред въззивния съд, редовно призован.
Защитникът му- адв. Н. поддържа въззивната жалба. Присъдата намира за
необоснована. Излага съображения за липса на убедителни доказателства
относно инкриминираната по делото деятелност на подсъдимия. Акцентира
2
на възникнала преди инцидента опасна пътна ситуация, която е в причинна
връзка с инкриминираните деяния. Присъдата счита за несправедлива и иска
да бъде отменена, като подсъдимият З. бъде оправдан.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и
извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, при спазване изискванията на чл. 313 и чл.
314 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, притежаващо правото да
обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
Правилно първостепенният съд е възприел като несъмнено установена от
доказателствата по делото фактическата обстановка на извършеното, както
следва:
Частният тъжител ИВ. Р. К. живее на съпружески начала със св. А Н.а. Тя
е собственик на ЕТ „ *“ и развива търговска дейност- продажби на сергии,
ситуирани в с.Бачково, обл.Пловдивска, на *. Като продавач-консултанти там
работят тъжителят К. и свидетелката С Н.а.
Подс. З., чрез ЕТ „ *“ също стопанисва сергии на *, на които работят
свидетелките ЕК и ХД.
Във връзка с работата си тъжителят К. и подс. З. се познавали отдавна и до
23.08.2020г. отношенията им били добри.
На 23.08.2020г. -неделя, в началото на деня, тъжителят и св. А Н.а имали
намерение да отидат на работа на пазара в с.Бачково. Сутринта около 8.30
часа се качили в лекия автомобил на тъжителя- „Субару“ с ДК№ *, с цвят сив
металик и потеглили от дома си в гр. Асеновград, на ул. *. По пътя си
следвало да минат през дома на св. С Н.а, която щяла да пътува с тях. След
като и св. С Н.а се качила в автомобила, тъжителят продължил да то
управлява по ул. „Кирил и Методий“. В края на тази улица автомобилът
следвало да се включи по ул. „6-ти Януари“ и да продължи на юг към
с.Бачково. /схема на лист 117 от съд.дело/. Св. А Н.а се намирала на предна
дясна седалка, а св. С Н.а се намирала на задната седалка в дясно.
Подс. З. също се намирал в гр. Асеновград и също имал намерение да
отиде на работа на пазара в района на манастира с.Бачково. С лек автомобил
3
„Нисан Кашкай“ с ДК№ *, черен на цвят, минал последователно през
адресите на свидетелките ЕК и ХД. След като и двете се качили в автомобила
на подс. З., той продължил да се движи по ул. „6-ти Януари“, като следвало да
продължи направо в посока с.Бачково. Подсъдимият управлявал автомобила,
св. * се намирала на предна дясна седалка, а св. * - на задната седалка.
Движейки се в посока към с.Бачково по ул. „6-ти Януари“ и наближавайки
„Т-образното“ кръстовище на същата улица с ул. „Кирил и Методий“, подс. З.
решил да спре в дясно до търговски обект, където продавали автомобилни
гуми. Търговският обект бил обособен в района на пътно уширение, което
било непосредствено срещу изхода от „Кирил и Методий“. /схема лист 117 от
съд.дело/. След като спрял и направил необходимата му справка, подс. З. се
качил отново в автомобила си. Привел го в движение и зачакал преди
намиращия се на мястото знак „Стоп“ /Б2/, за да се включи и продължи
движенето си по ул. „6-ти Януари“.
В същото време от ул. „Кирил и Методий“ на ул. „6-ти Януари“ излязъл с
автомобила си и тъжителят К.. Той, в нарушение на правилата за движение-
въпреки намиращия се на мястото пътен знак /Г2/ задължаващ водача да
продължи единствено в дясна посока след знака, завил наляво. Появата на
управлявания от тъжителя автомобил и навлизането в „Т-образното“
кръстовище чрез нарушение на правилата за движение били забелязани от
подс. З. и намиращите се в автомобилът му спътници. Действията на
тъжителя изненадали подс. З., който знаел за наличието на пътен знак „Г2“ и
очаквал тъжителят да извърши правилната маневра „завой на дясно“, поради
което в същото време потеглил от знака „Стоп“ и се включил надясно по ул.
„6-ти Януари“. Предприетите действия от страна на подс. З. и неправилната
маневра на тъжителя К. създали предпоставки за възникване на ПТП. В един
момент двата автомобила се оказали на съвсем близко разстояние.
Навременната реакция на подс. З. - екстремно задействане на спирачната
система, предотвратила контакта между двата автомобила. Създалата
ситуация се отразила изключително неблагоприятно върху емоционалното
състояние на подс. З., който в миналото бил участник в ПТП със сериозни за
здравето му последици. Тези предпоставки за пътно произшествие били
приети адекватно възприети и от тъжителя. Той се зарадвал от факта, че е
успял да отнеме предимството на подсъдимия З. и да го изпревари при
включването по ул. „6-ти Януари“. Не предприел никакви опити да се извини.
4
След кратко суетене тъжителят довършил предприетата маневра и
продължил движението си по ул. „6-ти януари“. Поведението на тъжителя
предизвикало възмущението на подс. З., който продължил по ул. „6-ти
януари“, движейки се след автомобила на тъжителя К. в посока към
с.Бачково. Излизайки от гр. Асеновград двата автомобила се движели един
зад друг. На подс. З. направило впечатление, че докато тъжителят управлявал,
намиращите се в автомобила му хора ръкомахат с ръце. Видяното било
изтълкувано от страна на подс. З. като обсъждане на ситуацията, случила се
на „Т-образното“ кръстовище и съответно като израз на подигравки спрямо
него самия. Това още повече ядосало подс. З.. Решил да потърси сметка на
тъжителя за поведението му. Той изпреварил автомобила на К.. Движейки се
пред него, в огледалото за задно виждане отново констатирал, че К. и
неговата компания явно оживено говорят за нещо. Това още повече
затвърдило убеждението на подсъдимия, че следва да поиска обяснение от
тъжителя. Достигайки първи в района на пазара преди Бачковския манастир,
подс. З. спрял непосредствено преди сергиите на които работели тъжителят и
св.А Н.а. Позиционирал автомобила си напречно на пътя. Докато изчаквал
идването на автомобила на тъжителя, возещите се при него свидетелки ЕК и
ХД излезли и се насочили към техните сергии. Тъжителят К. също навлязъл с
автомобила си по алеята, където се намирали сергиите. Отдалече видял, че
пътят е затворен от лекия автомобил на подс.З., който също се намирал
наблизо. Наближавайки мястото, подс. З. направил знак на тъжителя да спре.
След спирането на К. подс. З. се приближил към отворения прозорец на
шофьорската врата. През отвора на прозореца нанесъл с дясната си ръка
юмручен удар на тъжителя. Ударът попаднал в лявата част на лицето - в
лявата мандибуларна става на пострадалия. Освен удара, подс. З. казал на
тъжителят да излезе, за да го види какъв мъж е. Нарекъл го палячо и го
напсувал многократно с израза „ Майка ти ще еба“. Този конфликт бил
възприет от намиращите се наоколо хора и бил прекратен след намесата на
друг от продавачите на сергиите. Подс. З. се качил в автомобила си,
преместил го и освободил алеята.
Тъжителят И.К. подал сигнал на телефон 112 и поискал помощ.
Обаждането било осъществено на 23.08.2020г. в 09:21:28 часа от мобилен
телефон № * /справка лист 106 от съд.дело/. Разговорът с оператор от РЦ
Кърджали продължил едва 00.10 минути, като в хода му не били предадени
5
конкретни сведения. Непосредствено след това, в 09:21:43 часа, от същия
мобилен телефон № * последвало ново повикване до Спешен номер 112.
Тъжителят К. се представил и дал кратка информация за случилото се в
с.Бачково. Той се почувствал емоционално и физически засегнат от
нанесения му юмручен удар и отправените псувни. Решил да потърси правата
си по съдебен ред. На 24.08.2020г. тъжителят посетил Отделение по Съдебно
медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив. След извършен там
преглед му било издадено СМУ №833/2020г. /лист 4 от съд.дело/. Във връзка
с нанесеният от страна на подс. З. юмручен удар и причинената му лека
телесна повреда, на 24.08.2020г. в РУ на МВР Асеновград било депозирано
заявление от тъжителя К..
След извършване на възложената проверка, с докладна записка от
12.10.2020г. материалите по преписка № 239000-13068/2020г. били изпратени
по компетентност на РП Асеновград. С постановление от 10.11.2020г. на
прокурор в РП Асеновград било отказано образуването на досъдебно
производство. Прокурорът приел, че липсват данни за извършено по
отношение на тъжителят К. престъпление от общ характер. Постановлението
било обжалвано от тъжителят К. с жалба от 26.11.2020г. С постановление от
02.12.2020г. на прокурор в ОП Пловдив жалбата била оставена без уважение,
а обжалваното постановление на РП Асеновград - потвърдено.
От заключението на изготвената по отношение на тъжителят ИВ. Р. К.
СМЕ /на листи от 78 до 85 от делото/, както и от разпита на вещото лице, се
установява, че при инцидента станал на 23.08.2020г. на тъжителя е била
причинена: контузия на лявата мандибуларна /долночелюстна/ става. Според
вещото лице, вследствие на тази травма на пострадалия са били причинени
болка и страдание без разстройство на здравето, т.е. лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Това травматично увреждане е причинено по
механизма от удар с/или върху твърд тъп предмет, като е напълно възможно
травмата да е била причинена по начин и време, така както е посочено в
тъжбата на К.- при нанасяне на удар с юмрук в лявата половина на лицето.
Претърпяната болка е била сравнително кратка, със затихващ характер и
продължителност на оздравителния процес в рамките на 5 до 7 дни.
От изготвената по отношение на подс. Л.З. СПЕ /на л. 86 - 96 от делото /,
както и от разпита на вещото лице, се установява, че подс. З. не се води на
6
диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив и не е получавал психиатрична
помощ в заведението. Той е психично здрав, като към момента на
обстоятелствата на посоченото в частната тъжба деяние и тези посочени от
подс. З. в неговия разпит същия е могъл да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи, могъл е да разбира и поведението на
околните спрямо него. Според изложеното от вещото лице, подс. З. е бил с
качествено съхранени психични функции, не е бил в състояние на психично
разстройство с качествени нарушения в психичните сфери. Налице е било
нормално емоционално психологично въздействие на последиците и
преживения от него пътен инцидент, случил се на 11.03.2018г. с негово
участие. Според заключението подсъдимият З. може да дава достоверни
обяснения относно фактите, имащи значение за делото. Във времето на
обсъжданото от деяние подсъдимият е имал неудоволствени изживявания,
предизвикани от обстановката и възприетото отношение. По същото това
време, той не е бил в състояние покриващо критериите на категориите
физиологичен или патологичен афект.
Възражението за неправилна фактическа установеност на
инкриминираните по делото деяния е неоснователно. Така възприетите
фактически положения са изведени при липса на съществени процесуални
нарушения, като при оценката на доказателствените материали не са
допуснати логически грешки. Съдът е взел предвид комплексно събраните по
делото доказателствени материали, анализирал ги е коректно, обективно и
аргументирано, стриктно според действителния им смисъл и съдържание, без
да допуска превратна интерпретация, да игнорира обвинителните
доказателства или да пресилва значението на оправдателните. Алитичната
дейност на съда е осъществена съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК.
По делото се очертават две групи свидетели, които описват по взаимно
изключващ се начин поведението на пострадалия частен тъжител и на
подсъдимия по време на инкриминирания конфликт и най- вече механизма на
получените от частния тъжител увреждания. Показанията на всеки от
свидетелите, както и обясненията на подсъдимия, са били обсъдени с
дължимата задълбоченост, при отчитане на възможна заинтересованост от
изхода на делото. Ясно са констатирани и обсъдени противоречията между
свидетелските показания, между тях и обясненията на подсъдимия, а
7
кредитирането, респ. дискредитирането им е в резултат на съпоставяне с
изводимото от останалите доказателствени източници, вкл. и обективно
установени по делото. Упрекът към РС-Асеновград в тази му дейност е
неоснователен.
Предшестващият инцидент- на 23.08.2020г. около 9.00 часа, в гр.
Асеновград, на „Т-образното“ кръстовище сключено между на ул. „6-ти
Януари“ и ул. „Кирил и Методий“, е приет за несъмнено установен от
изводимото от гласните доказателствени източници. Той е и справедливо
ценен от контролирания съд като основната причина за поведението на подс.
З., което впоследствие, след пристигането на двата автомобила в с.Бачково, е
прераснало в агресия спрямо тъжителя. Упрекът, че на това събитие не е
дадена дължимата оценка и не е обсъдена връзката му с последващите
събития, инкриминирани по делото, е напълно неоснователен.
На задълбочен анализ са подложени и доказателствата относно самите
инкриминирани събития. Изложени са ясни и убедителни, поради това
споделяеми съображения за оценката на изводимото от гласните
доказателствени източници.
Били са възприети в по-голямата част показанията на св. А Н.а, като е
обсъдена и възможната заинтересованост на свидетелката- тя живее на
съпружески начала с тъжителя К.. След съпоставяне на нейните показания с
всички останали събрани по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, са възприети относно маршрута на движение на автомобила
управляван от тъжителят на датата на инцидента, поведението на водачите
около „Т-образното“ кръстовище с ул. „6-януари“, стремежът на тъжителя К.
да изпревари подс. З., който довел до възникване на конфликта между тях.
По отношение на заявеното дали автомобилът на подс. З. се е движел преди
техния по ул. „ Кирил и Методий“ или въобще не е минавал по тази улица на
въпросния ден, показанията на св. А Н.а и на св. С Н.а е прието, че се явяват
без особено значение спрямо крайния резултат, настъпил в с.Бачково. За
извършеното изпреварване по пътя между гр. Асеновград и с.Бачково,
реализирано от страна на подс. З. по отношение на автомобила на тъжителя,
показанията на св. А Н.а са приети за достоверни, подкрепени от останалите
събрани по делото гласни доказателства. Кредитирани са показанията й и за
случилото се след тяхното идване в района на пазара, намиращ се алеята към
8
Бачковския манастир- че при пристигането на автомобила, управляван от
тъжителя, подс. З. който е бил пред тях, е позиционирал своя автомобил па
начин да не могат да преминат. Впоследствие подс. З., който явно ги е чакал
на място, приближавайки към шофьорската врата, която е била със свалено
стъкло, е ударил един юмрук в лявата част на лицето на тъжителя К.; след
удара подсъдимият започнал да псува тъжителя многократно на майка. За
обстоятелството подс. З. да се е приближил към шофьорската врата на
тъжителя К. и тя да е била със свалено стъкло показанията на св. А Н.а изцяло
се подкрепят от останалите събрани по делото гласни доказателства.
Противоречието между заявеното от тази свидетелка и свидетелките ЕК и ХД
съдът е отстранил чрез внимателно съпоставяне на изводимото от всички
доказателствени източници, вкл. от приложените по делото писмени и
веществени доказателства.
С дължимата задълбоченост контролираният съд е обсъдил и показанията
на св. С * Н.а, като е отчел евентуалната й заинтересованост като лице,
работещо наред с тъжителя в притежаваното от съжителствата с него св. А
Н.а търговско предприятие. След внимателен сравнителен анализ с всички
останали събрани по делото доказателства е възприел с доверие в по-голямата
им част показанията на св. С Н.а. Ясно са изведени и установените от този
доказателствен източник факти, включени в предмета на доказване по делото.
По същия задълбочен и убедителен начин са обсъдени и възприети
показанията на св.ЕК и св. ХД, анализирани както с оглед трудовата им
зависимост от подсъдимия, така и с оглед съответствието им с изводимото от
останалите доказателствени източници.
Отчасти са били ценени и обясненията на подс. Л.З.. Обясненията на
подсъдимия са обсъдени, при отчитане на двоякото им процесуално
предназначение, като са съпоставени с подкрепящи ги, респ. оборващи други
доказателства по делото. Като израз на избраната от подсъдимия защитна
позиция са приети твърденията му, че не е ударил с юмрук тъжителя и не е
отправил обидни изрази, съдържащи се изречените от него псувни спрямо
К.. В тази им част правилно е прието, че обясненията се опровергават от
показанията на свидетелите, които съдът е кредитирал, от заключението на
назначената по отношение на тъжителя К. СМЕ и останалите писмени и
веществени доказателства. Отчетено е, че за инкриминираните по делото
9
действия подс. З. е имал личен мотив, произтичащ пряко от случилото се
около 15-20 минути по-рано на същия ден в гр. Асеновград, на „Т-образното“
кръстовище между ул. „ Кирил и Методий“ и ул. „6-ти Януари“. Самият подс.
З. в обясненията си не отрича, че е бил подразнен от действията на тъжителя
К., който е извършил нарушение на пътните правила, от липсата на
извинения, от безответно продължаване в посока към с.Бачково. Всички тези
обстоятелства са мотивирали подс. З. да му поиска обяснения. Подсъдимият
отрича начина, по който е обясненията на инкриминираното в частната тъжба
място. В останалата им, като съответни на изводимото от останалите
доказателствени източници и необорени от тях, обясненията на подс. З. са
кредитирани.
Пловдивският окръжен съд намира за правилно кредитирането на
заключенията на изготвените СМЕ на К. и СПЕ на подс. З.. Всяко от тях е
компетентно изготвено, от лице с необходимите специални знания.
Обективна информация за събитията, инкриминирани по делото, се
съдържа и в приложеното, като веществено доказателство по смисъла на
чл.109 от НПК: електронен носител- 1 бр. CD-R носител марка „EMTEC”
700MB , изпратен за нуждите на производството с писмо вх.№
267509/15.07.2021г. от Районен център 112 гр.Кърджали /л. 106-109 от
съд.дело/ , както съдържащите се върху този носител 4 бр. файлове със запис.
Дискът има качеството на предмет, върху който има следи във връзка с
престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват за нуждите
на наказателното производство, включително и с оглед разпоредбата на
чл.102 от НПК. От съдържанието му се установява, че съдържа записани
два звукови и два графични файла. От записа се установят конкретни
обстоятелства във връзка с инцидента възникнал в с.Бачково на 23.08.2020г.
Съдържанието на записите в пълна степен съответстват на дадените от страна
на разпитаните свидетели показания по фактите на частната тъжба. Ценени в
цялост са и събраните по делото писмени доказателства.
При правилно възприетата фактическа установеност на извършеното е
приложен и съответстващият й материален закон, като е прието, че:
1. Подсъдимият Л. ИВ. З. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.130, ал.2 от НК- на
23.08.2020г. в с.Бачково, обл.Пловдивска, е причинил лека телесна повреда на
10
ИВ. Р. К., изразяваща се в причинена контузия на лявата мандибуларна
(долночелюстна) става, с което му е било причинено болка и страдание без
разстройство на здравето.
Той е годен субект на това престъпление, за което не се изисква специална
правосубектност
По делото е безспорно се установено, че на 23.08.2020г. в с. Бачково,
подс. З., чрез нанесен удар с юмрук в лявата част на лицето на тъжителя К.,
му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата
мандибуларна (долночелюстна) става, с което му е било причинено болка и
страдание без разстройство на здравето. Телесното увреждане, обуславящо
правната квалификация по чл.130, ал.1 от НК, е в пряка причинно-следствена
връзка с действия на подсъдимия, описани в частната тъжба и несъмнено
установени от кредитираните доказателства по вид и механизъм на
получаване.
От субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл.
Подс.З. е съзнавал, че с нанасянето на удар спрямо К. ще му причини телесни
увреждания, като е целял пряко причиняването на такива с оглед възникналия
конфликт.
2. Подсъдимият Л. ИВ. З. е осъществил съставомерните признаци и на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, като по същото
време и място /на 23.08.2020г. в с.Бачково, обл.Пловдивска/, публично е казал
нещо унизително за честа и достойнството на ИВ. Р. К. в негово присъствие –
напсувал го с израза „Майка ти ще еба“.
Отправената псувня частният тъжител е възприел лично като обида, която
е нанесена публично. Присъствието и на други лица, освен тъжителя, е
безспорно установено – там са били множество свидетели, част от които и
разпитани по делото. Характерът на съдържащите се в псувнята думи- като
обидни, също е безспорен. Чрез използваните изрази, в случая псувнята,
подс. З. е изразил своето лично отношение спрямо личността на И.К..
Частният тъжител от своя страна е възприел казаното от подс. З. като
негативна личността оценка, отнасяща се до самия него, с което били
засегнати сериозно честта и достойнството му. Изпълнени са признаците,
очертани в състава на чл.148, ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.
Неправомерното поведение на тъжителя К.- случилото се „Т-образното“
11
кръстовище между ул. „ Кирил и Методий“ и ул. „6-ти Януари“ в гр.
Асеновград, е съотнесено в проверявания съдебен акт към последващите
действия, реализирани от подсъдимия в с. Бачково. Правилно е прието, че то
не обуславя като допустимо приложението на чл.132, ал.1, т.3 от НК. От
момента на възникналата в гр. Асеновград ситуация, до момента на нанасяне
на юмручния удар и отправяне на обидни изрази в с.Бачково е изминал един
значителен период от време. По делото няма никакви данни подс.З. да е бил в
състояние на афект.
Не е налице и общо заявеното оплакване за несправедливост на
наложените наказания.
Първостепенният съд е приел невисока обществена опасност на
конкретните деяния и дееца. Отчел е като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства добрите характеристични данни, семейната и
трудова ангажираност, повлияността в известна степен и от поведението на
самия тъжител при неправомерните действия в гр. Асеновград, на „Т-
образното“ кръстовище, сключено между на ул. „6-ти Януари“ и ул. „Кирил и
Методий“. Неправилно като отегчаващи такива са ценени предишни
наложени на подс. З. по реда на чл.78а от НК административни наказания за
извършени две престъпления по чл.343б, ал.1 от НК, както и предходно
осъждане за нанасяне на лека телесна повреда и отправяне на обидни изрази.
Наказването му по реда на чл. 78а от НК е реализирано в периода 28.11.2003-
11.11.2005 г. и в справката за съдимост е отразено служебното им
заличаване. Т.е. налице е настъпила давност по смисъла на ЗАНН.
Осъждането му е за деяние, реализирано на 11.02.2012 г. Присъдата е
влязла в сила на 30.01.2013 г., а наложеното наказание е глоба в размер на
1500 лв. и обществено порицание. Наказанието е изтърпяно на 05.02.2013 г.
И тъй като това се явява единствено за подсъдимия осъждане, то съобр. чл. 86
ал. 1 т. 3 от НК за него е настъпила реабилитация по право още на 06.02.2014
г. Т.е. приетите от РС-Асеновград отегчаващи отговорността на дееца
обстоятелства не са налице. Неотчетено като такова, но подлежащо на
констатиране, е реализирането на повече от едно- две престъпления срещу
личността.
Първостепенният съд е приел, че за всяко едно от двете престъпления, за
които подс. З. е признат за виновен, наказанията следва да се определят при
12
условията на чл.55 от НК. За престъплението по чл.130, ал.2 от НК се
предвиждат алтернативно наказанията лишаване от свобода до шест месеца,
пробация или глоба от сто до триста лева. На подсъдимият е наложено най-
лекото по вид наказание- глоба, в най- ниския възможен размер от 100лв. В
съответствие с нормата на на чл.47, ал.1 от НК, указваща, че глобата не може
да бъде по-малка от 100 лева, е определил този именно размер с изрични
мотиви защо не може да е по- ниско. Съображенията са правилни.
За престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК се предвижда
кумулативно наказание „глоба” в размер от 3000 до 10 000лв. и „обществено
порицание”. При условията на чл.55 от НК РС-Асеновград е отмерил
наказанието глоба под минимума, предвиден в закона- 1500лв. В
съответствие със закона е отчетено, че не може да намери приложение и чл.
55 ал. 3 от НК за предвиденото наред с глобата по- леко наказание
„обществено порицание“, тъй като чл.55, ал.3 от НК дава възможност за
преценка на съда само относно по-леки наказания, които се налагат наред с
наказание „лишаване от свобода“. Постановил е наказанието „Обществено
порицание“ да се изтърпи чрез поставяне на съответно обявление в сградата
на Община Асеновград
Различното отчитане от настоящия съд на индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия обстоятелства не сочи на несправедливост на
отредените му от контролирания съд наказания. В по- нисък размер те не
биха постигнали целите, визирани в чл. 36 от НК.
При наличието на основанията на чл.23, ал.1 от НК е наложено едно общо
най-тежко наказание- „Глоба” в размер на 1500лв. и „Обществено
порицание“. Разпоредбата на чл.78а от НК е неприложима, тъй като се касае
за две отделни престъпления, представляващи множество престъпления по
смисъла на ал.6 на чл.78а от НК.
Проверяваната присъда е законосъобразна и в частта относно уважените
граждански искове. Те са с правно основание чл. 45 и следващите от ЗЗД. В
чл. 45 ЗЗД е прокарано основно положение, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Това означава, че причинителят
на вредите отговаря за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото
виновно поведение.
Прието е, че с всяко едно от деянията, за които е ангажирана
13
наказателната отговорност на подсъдимия, са били причинени като пряка
последица неимуществени вреди на частния тъжител- болки и страдания. При
спазване на принципа за справедливост на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, в съответствие с установеното за конкретно
претърпените болки и страдания, за времето, през което пострадалият се е
възстановявал, обезвредите за деликта в резултат на престъплението по
чл.130, ал.2 от НК е постановено да бъдат в размер на 500 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-
23.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата. До пълния предявен
размер от 1000 лева гражданският иск е отхвърлен,като недоказан.
Гражданският иск за неимуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК е уважен за сумата от
800 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането-от 23.08.2020г.
до окончателното й изплащане. До пълния предявен размер от 2000 лева
гражданският иск, като недоказан,е отхвърлен. В присъдения размер гр. иск
отговаря на изискванията за справедливост при определяне на обезщетения за
неимуществени вреди, с оглед претърпените от тъжителя такива –
употребената псувня е била повторена многократно, като тя засяга тъжителя
и наред с употребените от подсъдимия други изрази, за които няма
повдигнато обвинение и които са станали достояние на граждани,с които
тъжителят е в постоянен контакт. При определяне на конкретния размер
правилно са отчетени естеството на изречената обида и степента, в която тя е
засегнала самооценката на пострадалия за собствената му личност.
Според настоящия съд в присъдения размер гражданските искове
отговарят на изискването, установено в чл. 52 от ЗЗД за справедливост.
Преценката за справедливост като принцип, залегнал в нормата на чл. 52 от
ЗЗД, не е произволна, а се основава на редица обстоятелства, които имат
отношение към степента на душевните преживявания, болките и страданията,
тяхното времетраене, интензитет. По своето естество "справедливостта" по
чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на
обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за
последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този
критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи
обстоятелства, които са взети предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. В настоящия случай той е приложен правилно за всеки един
14
от двата предявени спрямо подсъдимия граждански искове за неимуществени
вреди.
С оглед осъждането на подсъдимия и при съблюдаване на императива на
чл.189 ал.3 от НПК, правилно в негова тежест са били възложени
направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважените
размери на гражданските искове. Макар и общо посочена- 100 лв., сумата
съответства на дължимата за всеки от исковете държавна такса – в случая по
50 лв. съобр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Съобр. чл. 18 ал. 1 от
същата тарифа за производството пред настоящата инстанция подс. З. следва
да заплати ДТ в размер на 50% от дължимата за производството пред
първостепенния съд- в случая по 25 лв. за всеки един от гражданските искове.
Частният тъжител претендира да му бъдат възстановени и разноските за
адвокатско представителство в производството пред въззивния съд- 500 лв.
Представени са доказателства за изплащането на договореното
възнаграждение. Искането е основателно.
В обобщение следва да се констатира, че проверяваната присъда е
постановена при отсъствие на съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство и производството пред РС- Асеновград. Тя е
обоснована и правилна, а наложените наказания и присъдените обезщетения
за претърпени от частния тъжител неимуществени вреди - справедливи,
поради което следва да се потвърди . Жалбата, като неоснователна, следва да
се остави без уважение.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т. 6 вр с чл. 338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26/13.09.2021 г. на Районен съд-
Асеновград, постановена по НЧХД № 3/ 2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Л. ИВ. З. да заплати на частния тъжител ИВ. Р.
К. и сумата от 500 ( петстотин) лева- разноски за адвокатско
15
представителство в производството пред въззивния съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Л. ИВ. З. да заплати в полза на бюджета на ВСС,
по сметка на ОС-Пловдив и ДТ в общ размер на 50 (петдесет) лева за
производството относно гражданските искове пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16