№ 124674
гр. София, 16.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110152642 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 203069 от 29.09.2022г., подадена от К. И. Б.
срещу Г. П., П. П., Д. В. С. и В. В. С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 108 ЗС за предаване на владението на реална част от собствен на ищеца поземлен имот,
както и иск по чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца ежемесечно обезщетение за ползването на процесния имот в размер на по 120 лева
считано от датата на исковата молба до предаване на владението върху имота.
С разпореждане от 28.11.2022г. съдът е указал на ищеца да уточни началната и
крайната дата на периода, за който претендира плащане на обезщетение за ползване, както и
общия размер на обезщетението, което претендира.
С молба-уточнение от 15.12.2022г. ищецът е посочил, че претендира ответниците да
бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 1440 лева, представляваща
обезщетение за ползването на процесния имот за периода от 29.09.2022г. /датата на исковата
молба/ до 29.09.2023г. Ищецът отново се позовава на нормата на чл. 124, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца твърдения, намира, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за период, следващ предявяването на иска, е процесуално
недопустим. Както е уточнено в съдебната практика /в този смисъл Определение № 525 от
3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4275/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 516 от 11.02.2011 г.
на ВКС, II-ро г. о. по гр. д. № 1385/2009 г., Решение 355 от 12.12.2014 на ВКС, IV-то г. о. по
гр. д. № 2730/2014 г., Решение 218 от 18.03.2016 г. на В., I-во т. о. по т. д. 3200/2014 г./ искът
за неоснователно обогатяване, изразяващо се в ползване на чужд имот без правно
основание, не покрива характеристиките на иск за изпълнение на повтарящи се задължения,
чиято изискуемост не е настъпила, съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ГПК. Това е така,
защото изпълнението на повтарящи задължения предполага наличието на сигурност, че тези
задължения ще възникнат в ясно определен размер и тяхната изискуемост зависи
единствено от изтичането на определен период от време. За разлика от това, задължението
за заплащане на обезщетение за ползване на чужд имот /независимо дали се касае за
хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД или по чл. 31, ал. 2 ЗС/ се основава на
два правопораждащи факта, които нямат неизменен характер. От една страна това е
ползването на имота, което може да бъде прекратено във всеки един момент, а от друга
страна – размера на средната пазарна наемна цена, който варира в зависимост от пазарните
условия.
Ето защо претенцията за заплащане на обезщетение за бъдещо ползване на чужд имот
след датата на исковата молба, е процесуално недопустима, независимо дали се касае за
неограничен във времето период или за период с крайна дата, която следва предявяването на
1
иска.
Предвид гореизложеното, исковата молба в тази част следва да бъде върната на
основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 203069 от 29.09.2022г., подадена от К. И. Б. срещу Г.
П., П. П., Д. В. С. и В. В. С. В ЧАСТТА, с която се иска солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1440 лева, представляваща обезщетение за
ползване на процесната реална част от собствен на ищеца недвижим имот за периода от
29.09.2022г. /датата на исковата молба/ до 29.09.2023г.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2