Р Е
Ш Е Н
И Е N
325
гр.
Сливен, 18.11.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в откритото заседание на осемнадесети
ноември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при участието на прокурора ……...………….и
при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 680 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, бързо и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК вр.
чл. 310 от ГПК, вр. чл.146 ал. 2 от СК.
Обжалвано е ЧАСТИЧНО В УВАЖИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ първоинстанционно
решение № 260088/21.09.2020г. по гр.д. № 2033/20г. на СлРС,
с което Н.П.П. е осъден да заплаща на навършилото си
пълнолетие дете В.Н.П., р. ***г., месечна
издръжка в размер на 300 лв., считано от подаването на исковата молба на 15.07.2020г.
до завършване н асредното
й образование, но не по-късно от навършване на 20 годишна възраст, заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска
до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен над тази сума до пълния предявен размер от
350 лв., заедно с обезщетението за забава и ответникът е осъден да заплати
съответната д.т. и пропорционални разноски на ищцата в размер на 257, 14 лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ОТВЕТНИКА в първоинстанционното
производство.
С нея той атакува
цитираното решение в уважителната му
осъдителна част, само над размера от 100 лв. до присъдения такъв от 300 лв. като счита, че в нея то е неправилно,
материално незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че съдът неправилно е ценил
представените писмени доказателствени средства, като
част от тях са неотносими, тъй като излизат извън процесния период, за който се търси издръжка, част от
изброените квитанции към ПКО не се отнасят за времето след навършване
пълнолетие на ищцата. Неправилно е преценено и съдържанието на удостоверението
от ОТ-Ямбол, която е и оспорена от ответника. Също така твърди, че неправилно
са оценени и доказателствата, касаещи трудовите доходи на съпругата на
ответника, в действителност неговите доходи били 1158, 16 лв. от пенсия и 305
лв. от трудово възнаграждение, а на съпругата му – средно месечни в размер на
383 лв. От общата сума – 1846 лв. от м.02.2020г. плащали месечна вноска по
кредит в размер на 471, 39 лв. и така остатъкът за всеки от двамата бил
по-малък от сумата, определена като месечна издръжка за ищцата, а освен това въззивникът имал здравословни проблеми и се грижел за
възрастната си и болна майка. Заявява, че атакуваното решение е необосновано,
тъй като въз основа на непраилни преценки, съдът е
определил завишена стойност на нуждите на ищцата от една страна и на
възможностите на ответника – от друга. Твърди, че част от приетите за
необходими допълнителни разходи на ищцата не са доказани за направени или че ще
бъдат правени за в бъдеще, както и, че други представляват лукс. Доходите на
майката до момента са били достатъчни да покриват основните нужди на ищцата, а
при конкретните обстоятелства за бащата ще представлява особено затруднение
даването на издръжка над 100 лв.
Поради това моли да се
отмени такуваната осъдителна част на решението за
сумата над 100 лв. до присъдения размер от 300 лв. и вместо това бъде
постановено ново, с което искът бъде отхвърлен за тази разлика като неоснователен
и недоказан. Претендира разноски за двете инстанции съобразно изхода на спора.
Във въззивната
жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на
производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна,
заявява, че атакуваната част на решението е правилна и законосъобразна,
постановена при вярно формирана фактическа обстановка и правилно приложение на относимите материални норми. Развива подробни съображения,
с които оборва релевираните от въззивника
доводи.
С оглед изложеното моли да
не се уважава въззивната жалба, а решението да се
потвърди в засегнатата с нея част. Претендира разноски за тази инстанция.
В отговора не са направени
нови доказателствени или други процесуални искания.
В същия срок не е подадена
насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът,
редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител
по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я
уважи, оспорва отговора на ищцата. Претендира разноски. Представя списък.
В с.з. въззиваемата,
редовно призована, не се явява лично,…. за нея се явява процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната
жалба, като я счита за неоснователна, поддържа отговора си срещу нея и моли тя
да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено в атакуваната част.
Претендира разноски, представя договор и пълномощно.
Въззивният съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е
правилна.
Въззивният съд споделя като краен резултат правните
изводи на решаващия съд по отношение на определения размер на издръжката, което
е и единствената точка на противопоставяне между страните в процеса.
Изложените оплаквания са неоснователни.
Претендира се издръжка от
пълнолетно дете от негов родител.
Законодателят не е въвел
пълна безусловност на това задължение на родителя, а го е поставил в зависимост
от конкретни положителни и отрицателни факти, които трябва да са осъществени в
кумулативна даденост.
За уважаването на иска по
чл. 144 от СК по принцип, следва да се прецени едновременното наличие на
няколко предпоставки. От една страна – навършилото пълнолетие дете да учи в
средно или висше учебно заведение, да е под 20, съответно – под 25 годишна
възраст и да не може да се издържа от доходите или имуществото си. От друга
страна – родителят, от когото се търси издръжката, да може да я дава без
особени затруднения.
В случая непререкаемо са доказани формалните условия за възраст и
статут на ученик, редовно обучение в средно учебно заведение – художествена
гимназия, за ищцата, както и субективното отрицателно условие тя да не може да
се издържа със собствени доходи или имущество. Евентуалният положителен факт на
наличие на такива, е следвало да бъде доказан от ответника, който обаче не е опровергал
успешно това фактическо положение.
Нуждите на ищцата, сведени
само до най-необходимото за да живее и учи редовно, са за храна, облекло, обикновено
домакинство, учебници и разходи за културни
и спортни развлечения. Ноторен факт е и че разходите
при обучение в ХГ са по-големи от тези в
обикновено средно училище и те не могат да се отрекат изцяло. Ищцата има минимално увреждане на зрението, коригирано с
очила. Съдът приема, че общият паричен еквивалент на тези нужди е около 550 лв.
месечно.
Ищцата е насочила иска си срещу
единия си родител - неин баща.
За майката е установен средномесечен доход от трудово възнаграждение в размер на
около 1 000лв., ищцата пребивава при нея, тя й осигурява подслон, храна и
парични суми.
Ответникът има средномесечно трудово възнаграждение от около 305 лв.,
пенсия в размер на 1158, 16 лв. месечно, не заплаща наем, не страда от доказани
заболявания, съпругата му също е трудово ангажирана, не страда от хронични
заболявания, претърпяла е счупване на лява гривнена
става през м. 05.2020г. Ответникът има задължение към кредитна институция в
размер на 471, 39 лв. месечно. Няма данни да има задължения към малолетни деца
или други лица с право на издръжка. Оказва помощ на възрастната си майка, която
живее отделно и няма доказателства за тежко здравословно състояние или регулярно
изплащане на суми за нейната издръжка от ответника.
Както се посочи, правната
норма изисква като противовес на евентуалната невъзможност на пълнолетното дете
да се издържа, родителят, от когото се търси издръжката, да може да я дава без
особени затруднения.
В случая, за да се създаде
баланс между нуждите на търсещата издръжка пълнолетна дъщеря и възможностите на
бащата, съдът следва да вземе предвид чистия месечен доход на последния, /който
съдът приема, че е 1500 лв., без да включва и доходите на настоящата му
съпруга/, като съобрази тези негови разходи, които са необходими, неизбежни и
неизвършването им би представлявало затруднение за нормалното му съществуване –
за прехрана, облекло, домакински и битови разходи, за евентуални здравословни
проблеми и подпомагане на семейството му, в който аспект участва и неговата
съпруга – тоест част от битовите и домакински разходи са и нейно задължение.
Няма легално определение на
използваната от законодателя словоформа “без особени затруднения”, но
съдържанието й следва да се извежда за всеки случай поотделно, на базата на
конкретните обстоятелства, които се преценяват в тяхната съвкупност и отнесени
към общите принципи за справедливост. Така, в случая, въззивният
съд счита, че здравословното и имущественото състояние на ответника, както и необходимите
му обичайни разходи /от които се изключват тези по потребителския кредит – тъй като
е сключил договора по своя воля, а фактически с получаването му имуществото му
се е увеличило/, не се конфронтират в такава степен със задължението му към ищцата,
че да го елиминират напълно. Не са налице такива обстоятелства, които да сочат,
че даването на издръжка на пълнолетното дете ще
представлява особено
затруднение за него по смисъла на
чл.
144 от СК, което да изключва дължимостта й или да снижава рязко размера й. Оказваната помощ на
възрастната му майка представлява изпълнение на естествен морален дълг,
доколкото не се доказва да има присъдена издръжка или пък тя да е в т. здравословно
и финансово положение, което непререкаемо да налага ответникът
да поеме върху себе си всички грижи за нея. Така, от сумата, останала след
приспадането на горните разходи, издръжка в размер от 300 лв. месечно не би
представлявала затруднение за ответника, без неговите лични нужди да бъдат
превъзхождащи, но и без да се неглижират.
От своя страна нуждите на
ищцата също не следва да имат предпочтителна роля. Тя е ученичка в средно
учебно заведение, би могла, като пълнолетна и трудоспособна, да положи усилия
да осигури част от необходимата си издръжка, но настоящата динамика на живота и
сложилата се обстановка в страната сериозно препятстват тази възможност. Несводим е аргументът, изтъкнат в жалбата, че е използвала сумата
от детския си влог за закупуване на по-модерен лаптоп – първо, разходът вече е
направен еднократно и второ – настоящият състав не го счита за лукс, а за
абсолютна необходимост и добре премислена инвестиция.
Макар ищцата да е избрала
да насочи иска си само срещу баща си, нейната майка е задължена към нея при
същите условия като баща й, но в рамките
на този процес съдът не може да обсъжда и постановява каква част от
необходимата на ищцата издръжка следва да се поеме от нея.
Тук следва да се посочи, че
тъй като се касае за издръжка на пълнолетно дете, в случая съдът се фокусира
върху наличието на предпоставките касателно посочения
в исковата молба ответник. Неприложими са механизмите, които ръководят съда при
определяне издръжка за ненавършило пълнолетие дете – когато родителските права
са възложени на другия родител, определено е местоживеене на детето при него и
за него съществува законово задължение да полага личните и непосредствени,
ежедневни грижи за детето, както и да участва в издръжката му. След навършване
на пълнолетие не се касае за „дете“ по смисъла на националния закон, поради
което отношението на всеки един от двамата родители с детето им /в смисъла на
биологичното им родство/, е равнопоставено и независимо от това на другия. Следователно
във всяко отделно производство само срещу единия родител съдът не следва да
извършва par excellence преценка дали другият родител би могъл
да поема останалата част, или дори цялата хипотетично определена обща сума,
нужна за издръжката на навършилото пълнолетие учащо се дете, а само дали,
евентуално, те не са вече задоволени от него. Неприемливо е от всеки родител да
се иска присъждане на цялата необходима за издръжката сума или сборът от
присъдените суми да надвишава общия размер на доказаните нужди на пълнолетното
учащо дете. Това може да стане само при доброволно уреждане на личните
отношения между родителите и детето им, но не и посредством държавна принуда.
В този контекст, в случая
фактът, че ищцата признава, че живее при майка си и тя поема битовите и
ежедневните разходи и за нея, сочи, че част от нужната издръжка, /приблизително
200 лв. месечно/, се осигурява на навършилото пълнолетие дете в натура и пари
от родителя не-ответник, а от последния може да се претендира само останалата
част – 350лв.
С оглед изложеното, въззивният състав приема, че сумата 300 лв. представлява
оптималният размер на издръжката, дължима от ответника на ищцата, за да се
охрани в достатъчна степен интереса на последната и за да не се засегнат в
неоправдана степен правата на първия. Искът се явява неоснователен за горницата
над тази сума до пълния заявен размер от 350 лв.
Издръжката се дължи от
предявяването на иска до настъпването на законови правоизменящи,
правоизключващи или правопогасяващи
факти, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
Като е достигнал до
аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно
в атакуваната си част решение и няма причини за нейната отмяна. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение, а атакуваният съдебен акт – да се потвърди в обжалваната с нея част.
С оглед изхода на процеса
разноските за въззивната инстанция следва да се възложат
на въззивника и той следва да понесе своите както са
направени и заплати тези на въззиваемата в размер на 300
лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно
решение № 260088/21.09.2020г. по гр.д. № 2033/20г. на СлРС
В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Н.П.П. да заплати
на В.Н.П. направените по делото разноски за въззивната
инстанция в размер на 300 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: