РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Бургас, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120103570 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД против П. Д. П. искова молба, с която се моли да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 278,89 лв., представляваща общата
стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода 04.04.2018 г. - 03.06.2019 г.
във водоснабден обект, находящ се в гр. К*****, ул. *********, съгласно фактури, издадени
през периода 25.05.2018 г. – 25.06.2019 г., сумата от 46,90 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за периода
26.06.2018 г. – 09.12.2020 г., както и законната лихва върху сборната главница, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8035/2020 г. по описа на БРС. Претендира се и осъждане на
ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и в исковото
производство. В исковата молба твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с
абонатен № ***** и потребител на предоставяните от ищеца услуги във водоснабден обект -
апартамент, находящ се в гр. К*****, ул. ***********. Твърди се също така, че ответникът е
бил длъжен да плаща ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил
задълженията си по процесните фактури. На следващо място се твърди, че ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 8035/2020 г.
на БРС, препис от която е бил връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е
наложило предявяване на настоящия установителен иск, съобразно дадените от съда
указания. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който
поддържа иска, ангажирани са доказателства.
1
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който исковете са оспорени по основание и по размер и се
моли същите да бъдат отхвърлени. Оспорено е съществуването на облигационно отношение
между страните и качеството „потребител на ВиК услуги“ на ответника. Твърди се също
така, че липсват доказателства ответникът да е собственик на обекта, нито че е негов
ползвател, т.е. не е доказано, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги.
На следващо място е оспорено твърдението, че през процесния период са били извършвани
доставки на вода в процесния имот. Оспорени са всички представени от ищеца документи с
довода, че същите са едностранно изготвени от ищеца и удостоверяват изгодни за него
факти. Твърди се също така, че е налице неправилно и некоректно водене на отчетите за
процесния обект. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание,
поддържа отговора, не представя доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 8035/2020 г. по описа на РС-Бургас, по същото е
издадена Заповед № 261284/15.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с която е разпоредено длъжникът П. Д. П. да заплати на кредитора
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 278,89 лв., представляваща сбор от
неплатени суми за използвани ВиК услуги за абонатен № ******, водоснабден обект в гр.
К****, ул. ********, дължима по фактури, издадени в периода 25.05.2018 г. – 25.06.2020 г.
за отчетен период 04.04.2018 г. – 03.06.2019 г., както и сумата от 46,90 лв. – лихва за забава,
начислена за периода 26.06.2018 г. – 09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 75 лв. – разноски по делото. С разпореждане от 12.04.2021 г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви установителен иск за вземанията си, тъй като са били налице
условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за това. В резултат на това в законоустановения
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, по повод на който е образувано
настоящото исково производство.
Видно от приложената по делото справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в
Служба по вписванията – гр. Бургас, на 19.05.2010 г. ответникът П. е закупил недвижим
имот в гр. К******, а именно поземлен имот с пл. № *******, п-л *, с площ от 35 кв.м.,
ведно с построената в него жилищна сграда. В справката не е посочен адрес на имота, но
назначеното по делото вещо лице е установило, че водоснабденият имот, находящ се на
адрес гр. К*****, ул. *********, представлява УПИ с пл. № ******** по плана на гр.
К*******, като в него е построена еднофамилна двуетажна жилищна сграда с навес. С оглед
на това съдът намира за установено по делото, че ответникът е собственик на водоснабдения
от ищеца имот, за който са начислени процесните задължения към ищцовото дружество.
Предвид горното, съдът намира за установено, че през процесния период страните са
били в облигационно правоотношение, свързано с доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода и че ответникът е потребител на доставяните от ищцовото дружество услуги.
По делото е представена справка-извлечение от показанията за водомер 179/167,
отчитан с мобилно устройство, с адрес на водомера: гр. К******, ул. ***********, титуляр
на партидата П. Д. П., потребителски № *********, от която е видно, че през периода
04.04.2018 г. – 03.06.2019 г. са били отчетени общо 132 куб.м. потребена вода, като реален
отчет е бил извършен през четири от месеците, а през останалите осем месеца са вписвани
служебни показания. Представени са и копия на осем протокола за неосигурен от
потребителя достъп до водомера в имота на инкасатора Т.О., като същите касаят периодите,
2
през които на ответника са начислени служебни показания за потребените ВиК услуги.
По делото са приложени копия на издадени от ищеца на името на ответника 12
фактури през периода 25.05.2018 г. - 25.06.2019 г., в които са фактурирани отчетените общо
132 куб.м. вода за периода 04.04.2018 г. – 03.06.2019 г.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, имотът, за който са
начислени процесните суми, е водоснабден с едно водопроводно отклонение от уличен
водопровод от ул. **********. Водомерният възел е разположен във водомерна шахта,
находяща се на лесно и достъпно място в двора, непосредствено до уличната регулация и
източната страна на сградата. За отчитане на изразходваното количество вода, на
водопроводното отклонение е монтиран един измервателен уред – водомер за студена вода.
Вещото лице е установило, че имотът е обитаван, но входната врата е била заключена и не
му е бил осигурен достъп до водомерния възел и измервателното устройство. За водене и
остойностяване на потреблението на вода в имота на името на П.П. е открита партида в
системата на „ВиК” ЕАД с абонатен № *******. Водомерът е въведен с виртуален №
*******, вписан в карнет №*****, стр. 167, поставен е баркод № **********. Вещото лице е
посочило, че показанията на водомера са реални, последователни и във възходящ ред, което
показва, че измервателното устройство е работещо и отчита преминалите през него водни
количества. През процесния период няма данни за извършена подмяна на измервателното
устройство, като в програмата на ищцовото дружество няма постъпили молби за искане за
ремонт или проверка на измервателното устройство. Реален отчет на водомера е направен на
04.11.2021 г., когато на служителя на „ВиК” ЕАД е бил осигурен достъп до измервателния
уред. Според вещото лице, отчетеното през процесния период количество вода е 132 куб.м.,
като същото е фактурирано от ищеца по определените от КЕВР цени.
По делото е разпитана свидетелката Т. П. О., която е посочена като служител на
ищцото дружество (инкасатор) в представените протоколи за неосигурен достъп. Същата
заявява, че отчита абоната П.П. на адрес гр. К*****, ул. *********, като е отчитала този
адрес и през 2018 г. – 2019 г. Твърди, че няма достъп до водомера всеки месец, като
последно го е видяла преди няколко месеца и тогава е имало около 125 кубика вода,
натрупани за около 2 години. Твърди също така, че не е установила да има теч по водомера.
При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск
е основателен и доказан по следните съображения:
По делото се установи, че през процесния период ответникът е бил собственик на
водоснабден имот и като такъв е ползвал доставяните от ищцовото дружество ВиК услуги.
Съдът намира за доказано и че отчетените количества вода за имота на ответника
действително са били доставени, като поради неосигурен достъп до водомера през голяма
част от периода са били начислявани служебни показания, но съгласно експертизата тези
показания отговарят на реалните показания на водомера. С оглед на това и тъй като се
установи, че процесните количества вода са били доставени в имота на ответника и
потребени, съдът намира, че същият дължи заплащане на тяхната стойност, която е в размер
на 278,89 лв. Поради това и при липсата на твърдения и доказателства ответникът да е
платил тази сума на ищцовото дружество, съдът намира, че предявеният иск в частта
относно главницата е основателен и доказан.
Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответника
доброволно плащане, съдът намира, че той дължи и лихва за забава върху отделните
вземания, считано от изпадането му в забава до претендираната в заявлението дата –
09.12.2020 г., като по изчисления на съда сборната мораторна лихва възлиза на 46,90 лв.
Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и в частта относно
претендираната от ищеца мораторна лихва.
3
На осн. чл. 86 от ГПК ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК
е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, които са в размер от 645 лв., както и разноските в
заповедното производство, които са в размер на 75 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. П., ЕГН **********, от гр.
К*****, ул. *********, че същият дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление гр. Б******, кв. *********, представлявано
от Г.Й. Т., в качеството му на потребител с абонатен № ******, сумата от 278,89 лв. (двеста
седемдесет и осем лв. и осемдесет и девет ст.), представляваща общата стойност на
доставена, отведена и пречистена вода през периода 04.04.2018 г. - 03.06.2019 г. във
водоснабден обект, находящ се в гр. К*******, ул. *********, съгласно фактури, издадени
през периода 25.05.2018 г. – 25.06.2019 г., сумата от 46,90 лв. (четиридесет и шест лв. и
деветдесет ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците по
отделните фактури, дължимо за периода 26.06.2018 г. – 09.12.2020 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г. до окончателното й изплащане, които
вземания са предмет на Заповед № 261284/15.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8035/2020 г. по описа на РС - Бургас.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН **********, от гр. К********, ул. *********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
гр. Б****, кв. ***********, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 645,00 лв. (шестстотин
четиридесет и пет лв.), представляваща направените от ищеца разноски в настоящото
производство, както и сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лв.), представляваща
направените от него разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
4