Р
Е Ш Е Н И Е № 1112 / 11.8.2020г.
гр.
П., 11.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8405
по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от „Топлофикация-П.“ АД срещу В.А.С. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1208,76 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот – ***, находящ се в гр. П., ул. „***
с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 170,33
лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 06.06.2018 г., за които суми по ч.гр.д. № 04426/2018 г. по
описа на Районен съд – П., V състав е издадена Заповед № 3314/27.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и
ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът, като потребител, не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период в размер на сумата от 1208,76 лв. и на падежа, нито към момента на
депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този
на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от
приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 170,33 лв. за
периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г. С тези съображения отправя искане за
уважаване на исковите претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. А.Ц., оспорва
предявените искове с твърдението, че С. не притежава качеството потребител на
топлинна енергия, предвид липсата на доказателства същият да е собственик на
или в негова полза да е учредено вещно право на ползване върху процесния имот.
Оспорва редовността на воденото от ищцовото дружество счетоводство. С тези
доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключен с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано
от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия
в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от
29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат взаимоотношенията
между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между
ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В конкретния случай,
отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон –
ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените
от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен
към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е
спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот, е присъединена
към топлопреносната мрежа.
От представения по делото нотариален
акт, съставен по реда на чл. 289, ал. 2 ППЗТСУ, вр. чл. 134, ал. 5 ЗТСУ от ***г.,
се установява, че ответникът е признат за собственик на топлоснабдения имот. Видно
от Декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 32427/24.04.1998 г. за облагане с данък
върху недвижим имот ответникът В.А.С. е декларирал за целите на данъчното
облагане правото си на собственост върху процесния недвижим имот, като в
декларацията е отразено, че имотът е съсобствен с трето лице – съпругата му Ю.П.С.,
при режим на съпружеска имуществена общност,
с посочено основание нотариалния акт от ***г. Тази декларация има характера
на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл.
180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното
обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е
лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство има
значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно,
че ответникът е собственик на апартамента, придобит в режим на бездялова СИО,
което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса и се
подкрепя от останалите доказателства. Съгласно издаденото уведомление, изх. № ***г.
от Община П. В.А.С. се намира в брачно правоотношение с Ю.П.С.по силата на
сключен на ***г. граждански брак.
По делото не се твърдят, а и не се
установяват актове, свързани с последващо прехвърляне на правото на собственост
или на ползване върху имота. Ето защо, при съвкупната преценка на обсъдените
писмени доказателства съдът приема за установено, че през релевантния период от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. процесният имот е бил в режим на съсобственост
между ответника и трето за процеса лице – съпругата му Ю.С.. За прецизност следва
да се отбележи, че съгласно чл. 32, ал. 2 СК, вр. § 4 СК съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквито
са задълженията за заплащане цената на топлинната енергия, доставена до
съсобствения имот, което е основание за извод, че е допустимо искът за
заплащането ѝ да бъде насочен срещу единия съпруг, в случая ответника.
Като собственик на топлоснабден имот
през процесния период е придобил качеството потребител на топлинна енергия, а с
това – и на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното
дружество по повод доставката на топлинна енергия до имота, което обуславя
възникването в тежест на потребителя на основното му задължение към насрещната
страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество, а именно да
заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. чл. 15, ал. 1, т.
1 от приложимите Общи условия.
Фактът на реално извършена доставка
следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението по приетата по
делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено и отговарящо на всички поставени
задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на
приложените по делото документи, изискани такива от ищцовото дружество и от
фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице,
конкретно „Директ“ ЕООД, като подизпълнител на „Техем Сървисис“ ЕООД. Съгласно
експертното заключение в сградата в режим на етажна собственост е била въведена
система за дялово разпределение след взето решение на Общо събрание на ЕС от
19.11.2000 г. Вещото лице е констатирало, че за процесния период технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от отчетената ежемесечно по общия
топломер брутна топлоенергия, като на фирмата за дялово разпределение (ФДР) е
подавана за разпределение само нетната топлоенергия, която е идентична общо за
процесния отчетен период с отразената в изравнителната сметка, като
технологичните разходи са за сметка на топлофикационното дружество. ФДР е
начислявала на ответника ежемесечно прогнозна топлоенергия, отдадена от Сградна
инсталация, от отоплителните тела в помещенията му, както и за БГВ. По
действителния отчет на средствата за измерване след процесния отчетен период
прогнозната топлоенергия е изравнена с разпределената. Изяснява се, че за
процесния период топлоенергията, отдавана от сградната инсталация, е определяна
и разпределяна пропорционално на отопляемия обем на процесния имот, отразен в
изравнителните сметки – 202 м3.
Вещото лице посочва, че в имота на
ответника за процесния период има монтирани и свързани към сградната инсталация
общо четири отоплителни тела с монтирани върху тях индивидуални разпределители
(ИР). Изяснява, че ежемесечното прогнозно разпределение на топлинна енергия е
въз основа дела на топлинната енергия за отопления от предходен период, но съобразно
визуално отчетените показания от индивидуалните разпределители и разпределената
топлоенергия е извършено изравняване с начислената прогнозна топлоенергия, като
при отчитането на средствата за измерване в имота на ответника на 01.05.2017 г.
е бил осигурен достъп за отчет и оглед на топлоснабдителната инсталация.
Установено е, че в банята има работещо
отоплително тяло, тип „щранг – лира“, свързано със сградната инсталация и
проектирано да отдава топлоенергия. Същото няма ИР поради техническа
невъзможност за монтиране на такъв, като отдава непрекъснато топлоенергия по
време на отоплителните периоди. В настоящия случай начисляваната прогнозна
топлоенергия, отдавана от щранг-лирата, е включвана в общата прогнозна
топлоенергия и е на база разпределен разход от предходен отоплителен период,
като след отчетния период определянето на отдадената топлинна енергия от
щранг-лирата е извършено по изчислителен път в съответствие с изчислената
топлинна мощност на лирата и екстраполация по максимален специфичен разход
съгласно нормативната уредба.
От СТЕ се установява, че имотът на
ответника е свързан към СИ за топла вода и има монтиран 1 бр. водомер за топла
вода. За процесния период ФДР е разпределяла на ответника ежемесечно прогнозна
топлоенергия за БГВ, като след отчетния период прогнозната топлоенергия е
изравнена с разпределената топлоенергия за БГВ по отчет на водомера за топла
вода. Отчет на водомера е бил извършен също на 01.05.2017 г., като същият е бил
потвърден с подпис на представител на имота, като в последствие на ответника
бил разпределен коригиран (намален) разход за отчетния период 42,79 куб.м.
На ответника не е била разпределяна
топлоенергия за общите части на ЕС, тъй като няма данни за работещи отоплителни
тела, свързани към сградната инсталация. Срещу изравнителните сметки не са
постъпвали възражения от страна на ответника. Вещото лице изяснява, че
монтираният в АС на Етажната собственост общ топломер е преминавал задължителен
метрологичен контрол на всеки две години, за което са били издавани и съответни
свидетелства за метрологична проверка – всяко от които с валидност 2 години и
констатиращо, че общият топломер отговаря на одобрения тип. Вещото лице
изяснява, че всички ежемесечно начислявани суми за разпределена топлоенергия са
в съответствие с действащите по време за процесния период цени на
топлоенергията в гр. П.. На ответника са начислени суми за отопление – за
сградна инсталация и за топлинна енергия, отдадена от щранг – лирата, както и
вноските за услугата „дялово разпределение“ в общ размер на сумата от 1208,76
лв.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника към ищеца за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот за период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. възлиза на 1208,76 главница,
както и лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г. в размер
на 170,33 лева, като падежът на всяко месечно задължение е изчислен съобразно
падежа в действащите Общи условия. Вещото лице е изяснило, че размерът на
претендираната главница е формиран от дължимата топлинна енергия по компоненти
и вноската за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия. Уточнено е,
че в счетоводството на ищеца сумите от изравнителните сметки, подадени от
фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД – „Директ“ ЕООД за
процесния период са въведени в системата за реално консумирана енергия. Вещото
лице посочва, че при проверка в системата на ищеца не е констатирало извършвани
плащания от страна на ответника. Съдът кредитира изготвеното експертно
заключение като обективно и компетентно изготвено от лице със специални знания,
поради което се присъединява към експертните изводи.
Чрез заключенията по СТЕ и СИЕ
безпротиворечиво се установява, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот, собственост на ответника, топлинна
енергия на претендираната цена. При тези обективни данни, по делото безспорно
се установи наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по
силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза
на ищеца на посоченото в исковата молба основание.
От представените по делото доказателства
се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са
в размер на предявените искове. В случая не се твърди осъществено плащане от
страна на ответника, нито се представят доказателства в този смисъл. Предвид
изложеното, предявеният иск за главницата се явява основателен и следва да бъде
уважен до предявения размер от 1208,76
лева. При този извод, основателна е и акцесорната претенция, тъй като задължението
за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при
неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
Изложеното дава основание на настоящия
съд да приеме, че предявените искове са основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца размер.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски в размер на 537,58 лева в рамките на исковото производство,
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат присъдени. Съдът
определи размера на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв., на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.
1 от НЗПП, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното
производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в
заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 77,58 лева, които също
следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу В.А.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата в
размер на 1208,76 лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот – ***, находящ
се в гр. П., ул. „*** с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.06.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 170,33 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г., за които суми по ч.гр.д. №
04426/2018 г. по описа на Районен съд – П., V състав е издадена Заповед №
3314/27.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 В.А.С., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК ********* сумата от 537,58 лева
– разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.А.С.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 77,58
лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________