Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260100 08.06.2021 г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На тринадесети май две хиляди двадесет и първа
година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 473 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от Г.П.Г., ЕГН **********, против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К, № 3916102 издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ),
с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 700 лева.
Жалбоподателят моли
електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна
ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
С обжалвания ЕФ,
жалбоподателят Г.П.Г., ЕГН **********, е санкциониран на основание чл. 189, ал.
4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."),
във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП ("Водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва: за превишаване над 50
km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв."), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), във връзка
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 11.08.2020 г. в 18.17 часа
в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 190, в посока към гр. Бургас, при
ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак В26 ("Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената"), е управлявал лек
автомобил Мерцедес С 560 4матик, с регистрационен номер ***, със скорост 152
км/ч, при отчетен толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване на
разрешената скорост с 62 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна
система (автоматизирано техническо средство) № ТFR1-М 572.
Жалбата е
неоснователна.
Съдържанието на
обжалвания ЕФ, е изцяло съобразено с императивните изисквания на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, като са посочени всички обстоятелства от значение за съставомерността
на деянието и за наличието на административно нарушение - описани са
конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност
от гл. т. на правна квалификация и вид/размер на приложимата санкция, както и
издателят ОДМВР - Стара Загора (компетентен орган, с оглед мястото на
извършване на нарушението).
ЕФ е бил издаден по
образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 г. (л. 19 от АНД № 2737/20 г. на РС – Стара Загора), съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение трето от ЗДвП ("Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи"), и
отговаря на императивните изисквания на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП
("Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане").
Съгласно чл. 165,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените
от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, като според пар. 6,
т. 65 от ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ
(Закон за измерванията), които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, така и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Именно с такава мобилна радарна
система е било установено и заснето конкретното нарушение, като нейното
сертифициране и изправност към момента на извършване на нарушението се
установява от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и протокол за извършена проверка (л. 24 и л. 17 от АНД № 2737/20 г. на РС –
Стара Загора).
Съгласно чл. 165,
ал. 2, т. 7 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи служби имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с
автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане, а
според ал. 3 на цитирания член условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато е Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
В случая спазването на тези изисквания при заснемане на конкретното нарушение
се установява от представените снимков материал и протокол за използване на
процесното автоматизирано техническо средство или система (л. 13, л. 14 и л. 18
от АНД №
2737/20 г. на РС – Стара Загора).
Протокола по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържа информация за
точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на АТСС,
разположението на АТСС, спрямо посоката на движение на контролираните МПС, ограничителните
пътни знаци, начало и край на работата с АТСС и др.
Съгласно чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Затова няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на
МПС, след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира
имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл.
188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в
процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното
означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в
издадения електронен фиш следва по ясен начин да е посочено, че се ангажира
отговорността на представляващото го лице (респективно на посочено от
последното лице, на което е предоставено управлението на МПС), а не на
юридическото лице. Именно физическото лице – законен представител на
собственика на средството на нарушението е санкционирано чрез процесният фиш,
като едновременно с това е спазено изискването на чл. 189, ал. 4 от закона да
се посочи собственика на МПС, който е юридическо лице. В електронния фиш
наказаното лице е индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, последното
посочено отляво, като съобразно изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, органът
е заявил, че това лице се наказва в качеството му на законен представител на
юридическо лице. От извършена от съда служебна справка в търговския регистър се
установява, че именно жалбоподателят е законен представител на юридическото
лице.
ЕФ, видно от
справката АИС АНД (л. 15 от АНД № 2737/20 г. на РС – Стара Загора) и т. 3 от
съпроводителното писмо, с което преписката е постъпила в съда (л. 2 от делото),
имащо характер на официален удостоверителен документ за отразените в него
данни, е бил съставен на 27.08.2020 г., т.е. в едногодишния срок по чл. 34, ал.
1 от ЗАНН.
Валидното въвеждане
на ограничение на скоростта в посочения участък на АМ Тракия е оспорено от
наказаното лице, но от изисканите в хода на съдебно следствие Заповед №
РД-11-251/26.03.2020 г. (л. 53 – 54 от делото) и Констативен протокол за
приемане на временна организация на движението от 30.03.2020 г. във връзка с
цитираната заповед (л. 55 от делото) се установява, че на посочените в ЕФ дата,
час и място - 11.08.2020 г. в 18.17 часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км.
190, в посока към гр. Бургас е било валидно въведено ограничение на скоростта
на скоростта 90 км/ч, с пътен знак В26.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че по делото липсват доказателства, че
процедурата по поставянето на пътните знаци за ограничението на скоростта на
процесния участък е била спазена и проведена по законоустановения ред. В
последната си съдебна практика по идентични казуси Административен съд – Стара
Загора приема, че тъй като твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се
свързва с неспазване на въведено ограничение на скоростния режим с пътен знак
В26, непосочването в ЕФ на данни, които не са въведени от закона като елемент
от задължителното му съдържание (в т.ч. основание за поставяне на пътен знак за
ограничение на скоростта на движение), не могат да обусловят неговата
незаконосъобразност, а при наличието на изрична нормативна регламентация е
недопустимо правоприлагането по аналогия на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН (В този
смисъл Решение № 413 от 15.12.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. №
374/2020 г.).
Касационната
инстанция приема също така, че основанието, на което е поставен пътният знак,
не е сред задължителните реквизити на ЕФ и е ирелевантно за формалната му
законосъобразност, т.е. не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй
като по никакъв начин не ограничава или затруднява правото на защита на
наказаното физическо лице да разбере за какво нарушение е санкционирано. С правно
значение за ангажиране на отговорността е фактът на поставен пътен знак В26,
който е отбелязан в ЕФ и протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г за използване на АТСС (В този смисъл Решение от 15.12.2020 г. на
АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. № 365/2020 г.).
В случая,
въведеното ограничение е било надлежно сигнализирано с пътен знак, а
законосъобразността на заповедта, установяваща движение със скорост по-ниска от
законоустановената такава за автомагистрала не подлежи на контрол в настоящото
производство. Административните актове се обжалват и контролират от съда в
производство по реда на АПК. Ето защо е недопустимо в хода на настоящото
производство, развиващо се по правилата на НПК да бъде упражнен контрол за
законосъобразност на административния акт, с който е било въведено
ограничението на скоростта.
Настоящия съдебен
състав не споделя възражението на жалбоподателя, че не е установено по
безспорен начин мястото на АТСС. От служебно изисканата справка от „ТИНЕЛ
Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ТFR1-М, се установява, че точката с
координати EL: 25.46225 и NL: 42.28599 се намира в началото на паркинга на км. 190
от АМ Тракия за превозните средства движещи се по направление София – Бургас,
на около 10 метра от най-дясната лента на платното София – Бургас и от тази
точка е абсолютно възможно, нормално и безпроблемно измерване на скоростта на
превозните средства, движещи се в която и да е от летните на платното София –
Бургас (л. 40 от делото).
Изложеното
кореспондира и със служебно изисканата справка от МРРБ, от която се установява,
че точката с
координати EL: 25.46225 и NL: 42.28599 се намира на границата на землищата на
с. Малко Тръново и с. Винарово, община Чирпан върху площадка за почивка на АМ
Тракия (л. 81 от делото).
Географската точка
с координати EL: 25.46225 и NL: 42.28599, която обозначава местоположението на
АТСС № TFR1-М, № 572, е посочена в приложения снимков материал от заснетия клип
(л. 13 от АНД № 2737/20 г. на РС – Стара Загора, който представлява веществено
доказателствено средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява
извършването на съставомерно деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 6, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение №
229 от 27.06.2018 г. по КАН дело № 219 по описа
за 2018 г. на Административен съд - Стара Загора).
В случая е било
спазено изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС
да се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото не са ангажирани
опровергаващи доказателства, с оглед на което съдът приема, че на посочените в
ЕФ дата, място и час е било управлявано МПС, с отчетеното превишение на
скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156,
Решение от 12.02.2021 г. по КАН дело № 422 и двете по описа за 2020 г. на
Административен съд – Стара Загора).
Що се отнася до
наложеното с ЕФ наказание – глоба в размер на 700 лева, същото съответства по вид и размер на
предвиденото в закона за разглежданото нарушение.
По изложените
съображения, съдът намира, че отговорността на жалбоподателя законосъобразно е
била ангажирана и определена по вид и размер за описаното в ЕФ нарушение, като
при установяване на нарушението и издаването на ЕФ не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи ЕФ до степен, обуславяща отмяната
му, предвид което последният се явява законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
С оглед изложеното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш, Серия К, № 3916102 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара
Загора.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд - Стара
Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: