РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20242100100915 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Н. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Марин Стефанов, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 57 против Прокуратура на
Република България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 600
лева., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на незаконно привличане като обвиняем за извършено престъпление,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е военнослужещ във в.ф.54860, редник 3-ти клас и на
17.10.2023 г., срещу него било образувано досъдебно производство пр. № ДБГ
22300028АНМ от в.ф. 54860 – Бургас. Производството било образувано за
това, че вечерта на 16.10.2023 г. е нанесъл побой на Я. С. А. (негова съпруга) и
й причинил средна телесна повреда в условията на домашно насилие,
изразяваща се в пукната кост в областта на китката на дясната ръка. Деянието
е квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 129, ал. 1 от
НК. На 18.10.2023 г., ищецът бил привлечен като обвиняем по образуваното
наказателно производство и с постановление от същата дата бил задържан за
72 часа, считано от 17.30 часа. Във Военен съд – Сливен било подадено искане
за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца,
1
за което било образувано ЧНД № 20236500200103 по описа на съда. С
определение на съда, искането на прокуратурата било отхвърлено и на ищеца
била определена мярка за неотклонение „подписка“.
Твърди се от ищеца, че след привличането му в качеството на обвиняем
спрямо него и неговите близки били извършени множество
незаконосъобразни процесуално – следствени действия, които се отразили
неблагоприятно в професионалната сфера, семейните отношения и
отношенията му с родители, роднини и приятели.
Твърди се, че при вземането на мярка за неотклонение, пред съда били
излагани твърдения, че ищецът е нанесъл побой на съпругата си с удари и я
хвърлил върху масата в дома им, което не отговаряло на истината, и за които
твърдения нямало доказателства. Заявява се, че изначално било известно на
прокуратурата, че не е нанесена средната телесна повреда, предвид факта, че
ръката не е счупена. Навеждат се твърдения за склоняване на жертвата да даде
неверни сведения, както и че не й била дадена възможност да даде
допълнителни свидетелски показания. Твърди се, че на него и на съпругата му
било заявявано, че ще им бъде взето детето – дъщеря им Д. А., която тогава
била на 5 години. Няколкократно били изпращани социални служители за
„беседи“, които и в детската градина беседвали с възпитатели и искали
сведения за ищеца и дъщеря му. Тези действия сериозна накърнили доброто
име на ищеца.
Навеждат се твърдения в исковата молба, че при задържането на ищеца
било извършено претърсване и изземване на вещи, сред които и служебното
оръжие на Т. А., както и личното му ловно оръжие. По тази причина, ищецът
не можел да изпълнява в пълен обем служебните си правомощия, предвид
извършваната охрана на границата. Два пъти на ищеца били вземани пръстови
отпечатъци. Всичко това се отразило изключително силно върху общото
психическо и емоционално състояние на А.. Той се чувствал оскърбен, унизен
и подтиснат от неоснователно повдигнатото му обвинение, с накърнени чест
и достойнство. Преживеният стрес провокирал появата на проблеми от
различен характер. Допълнително въздействие оказал и размерът на
предвиденото наказание „лишаване от свобода“.
Като допълнителни неимуществени вреди ищецът сочи влошаване на
здравословното му състояние, което наложило прием в лечебно заведение.
С писмо ПД № 20/24 от 15.03.2024 г., на ищеца било връчено
постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 51-РП/2023 г. (пр. № 622/2023 г.).
Излагат се доводи за наличието на предпоставките за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, чийто
2
справедлив размер според него е 25 600 лева.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете
изцяло като неоснователни и недоказани.
Заявява, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
му по реда на ЗОДОВ, тъй като твърдените от ищеца вреди не са пряка и
непосредствена последица от действия на ответника. В тази връзка се
позовава на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по ТЗ 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС.
Навеждат се доводи за липса на доказателства за търпени от Т. А. вреди,
като се подчертава обстоятелството, че законен повод за образуване на
наказателно производство против него е бил сигнал на съпругата му, с
твърдения за упражнено спрямо нея домашно насилие и телесни увреждания.
Ответникът заявява, че няма доказателства наказателното производство
да е станало обществено достояние, вследствие на поведение на
представители на прокуратурата.
По отношение на задържането на ищеца се сочи, че то е извършено от
полицейски органи по заповед на ЗВП и не представлява мярка, взета по реда
на НПК, поради което не следва да отговаря за тези действия на органите на
военната полиция. Същите съображения са изложени и във връзка с
отнемането на разрешенията за съхранение и носене на служебното и личното
ловно оръжие. Наред с това се оспорват твърденията на ищеца за това, че е
попречило за изпълнение в пълен обем на служебните му задължения.
Предявената претенция за неимуществени вреди се оспорва от
ответника и по размер, като се заявява, че е изключително завишена и
неотговаряща на икономическия стандарт в страната. Обобщава се, че
производството е приключило още на досъдебната фаза, в разумен срок от 5
месеца, като спрямо ищеца е била определена най – леката мярка за
неотклонение – „подписка“ и други мерки за процесуална принуда не са
прилагани. Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло, евентуално обезщетение
да бъде присъдено в по – нисък от претендирания размер.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от ответника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че срещу ищеца е имало образувано
наказателно производство, по което е бил привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.131 ал.1 т.5а, вр.чл.129 ал.1 от НК. С постановление на
военен прокурор при ВОП Сливен от 14.03.2024 год. наказателното
производство е прекратено на осн.чл.243 ал.1 т.2 от НПК (поради
3
недоказаност на обвинението). Постановлението е било връчено на ищеца по
пощата с обратна разписка на 01.04.2024 год. (л.78 гръб от ДП №51-
РП/18.10.2023 год. по описа на ВОП Сливен) и не е било обжалвано, с което е
придобило стабилитет на 09.04.24 год. – така решение № 191/20.05.2015г. по
гр.дело №6686/2014г.по описа на Върховния касационен съд, ІV гр.о.
В резултат на безспорните факти, изложени по-горе, следва да се
приеме, че се е осъществил фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ - по
отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер и наказателното производство е прекратено, с което е
ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените от Т. А.
неимуществени и имуществени вреди от деликта.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и
характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на
уврежданията. Неимуществените вреди включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време (така решение № 391 от 28.10.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о., ГК ВКС).
От фактическа страна е безспорно, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем с постановление за привличане на обвиняем от 18.10.2023 г. по
ДП№51-РП/18.10.2023 год., преписка вх.№662/18.10.23 год. на ВОП Сливен,
за престъпление по чл.131 ал.1 т.5а, вр.чл.129 ал.1 от НК, за това, че на
16.10.2023 год. в *** причинил на съпругата си Я. А. средна телесна повреда в
условията на домашно насилие. В същия ден ищецът е разпитан в качеството
на обвиняем. От материалите на том втори от ДП се установява, че на
17.10.2023 год. със заповед на Военна полиция Сливен ищецът е бил задържан
за срок от 24 часа и освободен на 18.10.2023 год. в 16.05 ч. На 18.10.2023 год. е
било внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“, което е отхвърлено с определение №24/19.10.2023 год. по ЧНД
№103/23 год. по описа на ВС Сливен и на ищеца е взета мярка „подписка“.
На 14.12.2023 год. ищецът отново е разпитан в качеството на обвиняем.
На 22.01.2024 год. е проведена очна ставка между ищеца и пострадалата
Я. А..
На 31.01.2024 год. ищецът е бил привлечен като обвиняем с
постановление от същата дата за престъпление по чл.131 ал.1 т.5а, вр.чл.130
ал.2 от НК, за това, че на 16.10.2023 год. в *** причинил на съпругата си Я. А.
лека телесна повреда в условията на домашно насилие, изразяваща се в отток
4
и леко ограничени движения в областта на дясна гривнена става. На същата
дата е разпитан в качеството на обвиняем.
С постановление от 14.03.2024 год. наказателното производство е
прекратено поради недоказаност на обвинението, или общата
продължителност на наказателния процес, който се изчерпва само с досъдебна
фаза, е пет месеца.
Няма спор и от представените от ответника доказателства се установява,
че наказателното производство, водено срещу ищеца, е съвпаднало в друг
висящ наказателен процес, в който Т. А. участва в качеството на частен
обвинител, граждански ищец и свидетел, а именно по НОХД №516/24 год. по
описа на БОС за убийството на брата на ищеца.
Свидетелят Г., колега на ищеца, сочи, че след двата инцидента – този с
брата на ищеца и този със съпругата му, Т. А. се променил много – станал
затворен, идвал на работа без желание. Ищецът споделил на свидетеля, че
колегите му се държат лошо с него, подиграват му се, че бие жени. Свидетелят
изнася, че след инцидента ищецът не можел да носи оръжие и съответно на
това не можел да дава наряди и да участва в командировки за охрана на
държавната граница. Твърди, че поради воденото наказателно производство
ищецът не бил повишен. Според свидетелските показания, ищецът споделил
на свидетеля, че в деня на инцидента си бил събрал багажа, а съпругата му не
го пускала и го дърпала, след което двамата се скарали, обиждали се.
Свидетелят твърди, че ищецът се лекувал в болница няколко дни през
миналата година.
Свидетелката К., която живее в ***, изнася, че хората започнали да
говорят и да обсъждат, че ищецът бие жена си и последният спрял да ходи в
детската градина и да присъства на тържествата там. Според нея съседите
спрели да комуникират с ищеца. Тя твърди, че социалните служби посетили
детската градина и дома на семейството. Според свидетелката ищецът станал
апатичен, унил, не говорел, но тя лично няма впечатления за състоянието му е
знае това от съпругата му. Свидетелката знае също от съпругата на ищеца, че
скоро му правили скенер и бил в болница поради забавяне в говора.
Представена е медицинска документация и е изготвена и приета
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че за периода от
03.06.24 год. до 06.06.24 год. ищецът е бил приет в Отделение по нервни
болести при УМБАЛ Бургас с диагноза припадък с неясна етиология. Според
уточненията на в.л.д-р Тодоров в съдебното заседание, това е по-скоро
доказан симптом на заболяване, което не е уточнено. Видно е от експертизата,
че припадъкът може да бъде провокиран от силен стрес – както от загуба на
близък, грижа за тежко болни родители, така и от неприятните емоции от
воденото наказателно производство, като горните събития предхождат
5
постъпването в лечебното заведение. Според заключението, липсват данни
заболяването да е с голяма давност.
Съдът приема за доказано от събраните доказателства, че незаконното
обвинение е причинило на ищеца стрес, страх от изхода на наказателното
производство и от евентуално осъждане. Тези негативни емоции са присъщи
на всеки човек с необременено съдебно минало, особено за военнослужещ с
безупречна репутация. Обвинението е станало достояние на колегите и
съседите на ищеца и е довело до уронване на доброто му име, до засягане на
честта и достойнството му. Освен това наказателното производство е влошило
възможността на ищеца за професионално израстване. Обвинението е
повлияло негативно на психиката на ищеца, който станал затворен, ходел на
работа без желание.
В първото съдебно заседание ищецът е изложил допълнителни
фактически твърдения, относими към заявеното основание на претенцията, а
именно, че незаконното обвинение причинило влошаване на здравословното
му състояние. Тези факти са заявени от ищеца и съответно за тях са
ангажирани доказателства преди настъпване на процесуалната преклузия
(така решение №844/15.02.2011 год. по гр.д.№1802/2009 год. ІV гр.о. ВКС) и
следва да бъдат обсъдени от съда по същество. Не може еднозначно да се
приеме, че влошеното здравословно състояние на ищеца е резултат само и
единствено на незаконното обвинение, но съдът приема, че между тях
съществува причинно-следствена връзка. Доколкото периодите на двата
процеса с участие на ищеца са съвпаднали, а освен това той полага грижи за
тежко болни родители, за което между страните няма спор, съдът счита, че
цялостното нервно напрежение е влошило здравословното състояние на
ищеца до степен, че да се наложи да бъде лекуван в болнично заведение.
От друга страна съдът намира, че част от вредите, които се сочат от
ищеца в исковата молба, не се намират в причинна връзка с повдигнатото от
прокуратурата обвинение. На първо място това се отнася за проверките,
осъществени от Д“Социално подпомагане“ гр.Поморие в дома на семейството
и в детската градина. Видно е от документа на л.77 от ДП, че сигнала до
Д“СП“ във връзка със защита на малолетното дете на ищеца бил изпратен на
23.10.23 год. от Военен разследващ полицай майор Костова, а не от прокурор.
Също от полицията са били извършени задържането на ищеца на 17.10.23 год.
и отнемането на личното и ловното му оръжия.
Не се доказва, че незаконното обвинение довело до влошаване на
съпружеските отношения. Както се установява от материалите в досъдебното
производство и от показанията на св.Г., към датата на инцидента отношенията
на съпрузите са били влошени до степен на битов скандал с нож и намерение
на ищеца да напусне жилището. Предвид горното съдът счита, че вреди под
6
формата на влошени отношения на съпрузите не са причинени от воденото
наказателно производство.
Коментираните по-горе търпени вреди, изразяващи се в стрес, страх от
бъдещо осъждане, уронване на доброто име и репутация, засягане на честта и
достойнството, влошаване на здравословното състояние, влошаване на
възможностите за професионална реализация, се явяват пряка последица от
незаконното обвинение – те не биха били преживени от ищеца без
наказателната репресия срещу него.
По материалноправният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД при
определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ има постановена обилна практика от Върховния касационен съд
по реда на 290 от ГПК - решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009
г., III г. о.; решение № 439/14.12.2012 г. по гр. дело № 1730/2011 г., IV г. о.,
решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на III г. о., решение №
391 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 201/2011 г. на III г. о., решение № 335 от
10.01.2012 г. по гр. д. № 296/2011 г. на III г. о. и др. С решение № 223 от
4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., ГК се приема, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера
на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда,
продължителността на наказателното преследване, данните за личността на
подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето
не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му,
на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на
случая.
В настоящия случай се установява, че на ищеца е било повдигнато
обвинение за тежко по см.на НК престъпление, за което законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“, съответно за срок от 2 до 10 години за
престъплението по чл.131 ал.1 т.5а от НК. Обвинението е поддържано в
период от пет месеца, през които с негово участие са проведени четири
процесуални действия. На ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение – „подписка“, с което не са ограничени правото му на
придвижване и контактите му с близки и приятели и не е влошено качеството
му на живот.
Съобразявайки горните факти, както и обществено-икономическите
условия на живот, съдът приема, че справедливия размер на обезщетението
възлиза на 7 000 лв. за доказаните неимуществени вреди, търпени от Т. А., а за
7
разликата до предявения размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Законна лихва върху обезщетението се дължи от влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство – т.4 на ТР
№3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС. При съобразяване на практиката на ВКС
относно стабилитета на прокурорските актове (напр. решение №
191/20.05.2015г. по гр.дело №6686/2014г.по описа на Върховния касационен
съд, ІV гр.о.), съдът следва да присъди лихва върху обезщетението от
09.04.2024 год., а за времето от 23.03.24 год. до 08.04.2024 год. претенцията за
лихва следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете му.
Представил е списък по чл.80 от ГПК, според който претендира
разноски в размер на 3090 лв., от които 2 690 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение на адвокат, което е неоснователно, тъй като възражението е
под минимума по Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАС за възнаграждения за
адвокатска работа. От разноските по списък 3090 лв., съразмерно на
уважената част от исковете на ищеца се присъждат 845 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Т. Н. А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, чрез адв. Марин Стефанов, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 57, сумата от 7 000 лева., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно
обвинение за извършено престъпление, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 09.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като в
останалата част до предявения размер от 25 600 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на обезщетение на неимуществените вреди, както и ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на законна лихва върху определената главница за
периода от 23.03.24 год. до 08.04.2024 год.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Т. Н. А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, чрез адв. Марин Стефанов, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 57, разноски по делото съобразно уважената
част от исковете в размер на 845 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
8
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9