РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Кърджали, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20225140200172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ******* от 20.12.2021 г., издадено от
Директор на Д. „ИТ” гр.К., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на
„М.**” ЕООД гр.К., ул.„И.Б.“ № **, вх. *, ЕИК *********, в качеството му на работодател,
за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят „М.**” ЕООД гр.К. намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно. Твърди, че съставеният акт за установяване на административно
нарушение не кореспондирал с установената фактическа обстановка. Лицето Н. Т. К.
осъществявала дейност по граждански договор и впоследствие била сключен трудов
договор. Затова дружеството не било нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от
КТ. Излага съображения за приложимост на чл.28 от ЗАНН, уреждащ маловажните случаи
на административни нарушения. Наказателното постановление било издадено в
противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Затова моли съдът да го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакувания акт и да присъди направените от
жалбоподателя разноски по делото. Твърди, че Н. Т. К. не осъществявала дейност, за която
да се съставя трудов договор.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи,
1
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установила материалната и
процесуална законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура.
Безспорно било доказано, че лицето Н.К. е осъществявала трудова дейност в полза на
жалбоподателя. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнарграждение в полза на
наказващия орган, като прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за
законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На ******* г. около 18.50 часа свидетелите К.С. и Х.Ч. – инспектори в Д”ИТ” гр.К.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект:
пицария „Л.В.“, намиращ се в гр.К., ул.„Е.Й." № *, стопанисван от „М.**” ЕООД гр.К.. В
хода на проверката свидетелите установили в обекта да работи лицето Н. Т. К. с ЕГН
**********. Тя осъществявала дейност, характерна за длъжността готвач – приготвяла
стекове и пасти. В декларация, която контролните органи й предоставили, Н.К. декларирала
писмено, че работи като готвач в поцария „Л.В.“ в гр.К., за фирма „М.**”, с работно време
от 15.00 до 23.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв., с почивка в
работния ден от 30 минути и почивен ден- понеделник. В декларацията отразила също, че
няма сключен трудов или граждански договор и не е получила копие от заверено
уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Установените при
инспекцията по работни места обстоятелства били документирани в съставен Констативен
протокол от ******* г. Същият бил подписан без възражения от С.О. – управител на „М.**”
ЕООД гр. К., който присъствал в обекта по време на проверката. Контролните органи
продължили с проверката и по документи в Д”ИТ” гр.К.. На 03.11.2021 г. там бил
представен Трудов договор № **/19.10.2021 г., с който Н.Т. била назначена на длъжност
„работник кухня“ при работодателя „М.**” ЕООД гр. К., считано от ****** г., което
следвало проверката по работни места. Доказателства за сключен трудов договор между
жалбоподателя и Н. Т. К. към датата ******* г. не били представени. По повод така
установеното нарушение на 09.11.2021 г. срещу „М.**” ЕООД гр. К. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. Актът бил
съставен в присъствие на управителя на дружеството-жалбоподател, който го подписал без
възражение. На 12.11.2021 г. в Д”ИТ” гр.К. постъпило писмено възражение от
жалбоподателя срещу съставения акт за нарушение. Същото не било уважено и на
20.12.2021 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „М.**” ЕООД гр. К.
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено
нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните
2
свидетели Х.Ч. и К.С., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по
работни места и установили Н.Т. да извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от
жалбоподателя. Двамата не само са възприели непосредствено лицето да работи за
дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който е декларирал,
че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото
правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни
или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Свидетелката М.Д. не успя да опровергае
описаните в наказателното постановление обстоятелства, а само твърди, че Несрин е имала
сключен граждански договор.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждават напълно и от приложените
по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от
**** г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ******/08.11.2021 г.; Призовка по чл.45,
ал.1 от АПК от ******* г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и
подписана на ******* г. от Н.Т.; Констативен протокол от ******* г.; Декларация от *****
г. на П. З.-счетоводител в „М.**” ЕООД; Трудов договор № **/19.10.2021 г.; Възражение
срещу АУАН от ****** г.; Становище от ***** г.; Справка от ТР относно актуалното
състояние на „М.**” ЕООД; Справка от Информационна система на ИА„ГИТ“ към ********
г.; Справка за актуално състояние на всички трудови договори към ******* г.; Справка от
регистър на уведомления за трудови договори в Информационна система на ИА„ГИТ“. Ето
защо, настоящият състав прие за установено, че отношенията между Н.Т. и санкционираното
дружество са били трудовоправни, респ. е трябвало да бъдат уредени като такива със
сключен в писмена форма трудов договор.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена
форма. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от
КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. Установи се по делото, че към момента на проверката Н.Т. е
предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в
обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение,
за което са приложими разпоредбите на КТ. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът
прие, че нарушението е доказано – работодателят не е сключил трудов договор в писмена
форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на
чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на „М.**” ЕООД гр. К. на
основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в
размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1,
3
чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от
юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна,
деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал
ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да
изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе
имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложеното наказание е
минималното по размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27
от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата
нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и
нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената
по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и
наказателното постановление. Не се споделя доводът в жалбата, че Н.Т. е осъществявала
дейност по граждански договор и впоследствие бил сключен трудов договор, съответно не
било извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. На първо място, по делото
не са ангажирани доказателства за сключен граждански договор между работника и
дружеството, било то към датата на проверката или преди това. Самият работник Н.Т. също
не е декларирала в деня на проверката, че изпълнява задължения по граждански договор.
Извършеното административно нарушение е безспорно установено от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, за което вече бяха изложени съображения.
Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от
ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената
материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на
едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права на гражданите.
Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни
последици не са необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на
обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Предвид това, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
4
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 120 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на И. а. „Г. ИТ“ със седалище град С., именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******* от 20.12.2021 г., издадено
от Директор на Д. „ИТ” гр.К., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на
„М.**” ЕООД гр. К., ул.„И.Б.“ № **, вх. *, ЕИК *********, в качеството му на работодател,
за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „М.**” ЕООД гр. К., ул.„И.Б.“ № **, вх. *, ЕИК *********, да заплати на
И. а. „Г. ИТ“ гр.С., сумата от 120 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5