РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Силистра, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
Членове:Т.а В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Т.а В. Василева Въззивно гражданско дело №
20223400500218 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Т. Л. Г.,и Н. Т. Т. – Г.,
чрез адв. С. С. от АК, гр.Силистра, както и на допълнението към нея от Т. Л. Г., против
решение № 303 от 25.05.2022г по гр.д. № 1457/ 2021г по описа на Силистренския районен
съд, с което Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.
33, ал. 2 от ЗС, предявения от тях иск за постановяване право на изкупуване на продадените
от съсобствениците им М. Й. С., и П. К. С., на А. Д. К., 17/18 /седемнадесет осемнадесети /
идеални части, от имот с идентификатор 21693.35.17 по КККР на с. Добротица, общ.
Ситово, обл. Силистра, одобрена със заповед № РД-18-36 / 18.08.2005год. на ИД на АГКК,
находящ се в с. Добротица, общ. Ситово, обл. Силистра, местността „Чаерлъка“, с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, четвърта
категория, с площ от 49510 кв.м., като ищците заменят купувача по действително
уговорената между страните цена от 9 500.00 / девет хиляди и петстотин /лева.Присъдил е и
съответни разноски в тяхна тежест. Жалбоподателите считат, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно, изтъкнали са нарушения на закона, допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост при обсъждане и
преценка на доказателствата, поради което молят въззивната инстанция да го отмени и
постанови ново, с което да уважи исковата им претенция. Претендират разноски . В с.з. пред
тази инстанция се представляват от адв. С., която поддържа жалбата.
Ответниците по жалбата и по предявената пред районния съд искова претенция
М. Й. С., П. К. С., и А. Д. К., не са депозирали отговор по реда на чл. 263 ГПК, въпреки
предоставената им от първоинстанционния съд възможност.
В с.з. пред тази инстанция първите двама не се явяват и не се представляват от
адвокат, а А. К. не се явява, представлява се от адв. С., който счита, че жалбата е
1
неоснователна, поддържа отговора, депозиран пред РС по реда на чл. 131 ГПК.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е предявена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазени процесуални изисквания на чл.258 и сл. ГПК , поради което е допустима.
Пред районния съд настоящите въззивници са предявили иск по чл.33 ЗС против
ответниците , като претендират съдът да допусне от тяхна страна, в качеството им на
съсобственици, да изкупят 17/18ид.ч. нива с кад. ид. № 21693.35.17 по КККР на с.
Добротица, общ. Ситово, обл. Силистра, одобрена със заповед № РД-18-36/18.08.2005г на
ИД на АГКК, находящ се в с. Добротица. общ. Ситово, обл. Силистра, местността
„Чаерлъка“. вид територията - земеделска, НТП - нива. категория 4, с площ от 49510кв.м, по
реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС и да встъпят в правата на купувачите при уговорената между
страните цена.
И пред двете инстанции въззиваемият К., чрез адв. С. прави, на първо място
възражение за недопустимост на иска, тъй като счита, че е налице отказ от такъв от страна
на въззивниците в качеството им на ищци. Настоящото дело се предхожда от гр.д. № 1164 /
21 г. по описа СРС, което е заведено от същите ищци против ответниците М. Й. С., П. К.
С., и Р. П. П., Е като по реда на чл. 33 ЗС са предявили аналогична искова претенция,
касаеща покупко -продажба на същия имот, в която ответниците М. Й. С., , П. К. С., са
били купувачи, а Р. П.П. – продавач. След като узнали за сделката, предмет на настоящото
дело, ищците преценили, че е отпаднал правният им интерес от предявяване на иск против
М. Й. С., . П. К. С., Е.като купувачи и Р. П. П. – продавач и поискали от
първоинстанционния съд да прекрати производството по делото в хипотезата на чл. 130
ГПК. Съдът преценил, че не са налице предпоставките на чл. 130 ГПК, но тъй като получил
съгласиe от ответната страна за прекратяване на производството по делото, приел, че е
налице оттегляне на иска и уважил молбата. При тези обстоятелства съдът счита, че
възражението за недопустимост на настоящия иск поради отказ от него в предходното дело
№ 1164/21 г. на СсРС, е неоснователно. Преди всичко, не е налице изрично волеизявление за
отказ от иска, а дори и да имаше такова, настоящото дело не се припокрива с първото нито
по обстоятелствата, нито относно страните, тъй като касае друга сделка и дори ответниците
М. и П. С.и имат различна правна позиция по двете сделки.
Съгласно представените по делото доказателства с решение № 147/03.07.1996 г.
на ПК, с. Ситово, обл. Силистренска е възстановено правото на собственост на
наследниците на А. Т. Ш. върху земеделски имоти, поисани в решението. От приложеното
удостоверение за наследници на А. Ш. е видно, че под номер 6.3 фигурира и Г. Д.а Д., като
по отношение на размера на нейната наследствена квота спор по настоящото дело не е
повдиган. С договор за продажба на наследство от 14. 07. 2020 год, вписан на 16. 07. 2020
год. в СП- Силистра, Г. Д. Д., в качеството си на наследник на А. Т. Ш. е продала на Т. Л. Г.
своята 1 / 18 ид.ч. от общата наследствена маса от наследството на А.Ш., б.ж. на с.
Добротица, обл. Силистра, починала на 12. 12. 1979 год. Дотолкова доколкото
съсобствеността между тях е СИО, в резултат на възмездна сделка по време на брака им, то
заведения от тях иск касае общите им права в съсобствеността като семейство предвид
качеството им на необходими другари в производства, имащи за предмет права в СИО.
Позовавайки се на придобитите от тях съсобственически права въз основа на този договор,
въззивниците се считат активно легитимирни да предявят настоящия иск като твърдят, че не
им е предлагано да закупят дяловете на другите съсобственици.
Правилно районният съд е приел, че в случая се касае за т.нар. „новооткрито
наследство“ по смисъла на чл. 9, чл. 9а и чл. 91а от ЗН. Към деня на смъртта на
наследодателката – 12.121979 г., земеделските земи не са били в патримониума и. Правото
на собственост върху тях на нейните наследници е възстановено с реституционния ЗСПЗЗ
след 1989 г. Доводът на въззиваемия, че правото на собственост е възстановено на
2
наследниците не по силата на наследствено правоприемство, а по силата на
административен акт е несъстоятелен. Вярно е , че възстановяването на правото на
собственост върху земеделски земи е административна процедура в най- общия случай, но
това не отменя факта, че се касае за наследствено правоприемство, въз основа на което
административният орган е постановил възстановяването на правото на собственост и това е
отразено в самия адм. акт.
Въпреки прецизното разграничение, което РС е направил между договор за
продажба на наследство по смисъла на чл. 212 от ЗЗД и отчуждаването на отделни
наследствени права, които не биха представлявали продажба на наследство и следва да
бъдат сключени в предписания от чл. 18 ЗЗД начин и форма , в крайна сметка е достигнал
до погрешния извод, че по делото няма доказателства, че наследството се изчерпва само с
новооткритото такова. Позовавайки се на изразите „недвижими имоти, съдържащи се в
наследството“, съдържащ се в т.2 от изброяването на приложените към договора документи,
както и на посочената в чл.6 от същия договор декларация, съдържаща списък на
недвижимите имоти, за които на продавача му е известно ,че са включени в наследството,
районният съд приема, че не става ясно дали договорът касае продажба на наследство като
съвкупност от права и задължения, придобити в наследство, или всъщност се касае за
продажба на отделни наследствени имоти. Настоящата инстанция счита, че е недопустимо
да се излиза толкова драстично от контекста на целия договор. В чл. първи изрично е
посочено, че се продава „цялото наследство като съвкупност от права и задължения“ , а
посочените по – горе текстове имат за цел да уточнят параметрите на същото като
конкретни имоти. Всички останали клаузи на договора също са категорични, като изразът
„цялото наследство“ се повтаря неколкократно. Що се отнася до другия израз, който
районният съд намира за потвърждение на становището си, че се касае за прикрит договор за
покупко - продажба, - заявеното в исковата молба „освен другото е включен и…“ , то в
случая изобщо няма корелация между обема на активите, включени в продажбата на
наследството и продаденото с договора, сключен между ответниците. Съвсем нормално е,
наследството да включва повече активи отколкото са предмет на продажбата, която се
атакува по реда на чл. 33 ЗС. В тази връзка, въззивната инстанция намира за напълно
погрешен извода, че в случая не е налице продажба на наследство по смисъла на чл. 212 от
ЗН, а с договора от 14. 07. 2020 год. е прикрит договор за покупко - продажба, който обаче е
нищожен поради липса на форма. Продажбата на наследството е законосъобразна, няма
абсолютна симулация на договора, с която е извършена, нито пък прикрива съглашение,
което не сключено в предвидена от закона форма.
Макар и завоалирано, процесуалният представител на ответника А. К. се
позовава и на липса на предпоставки по чл .33 ЗС, доколкото в текста е посочено, че ако
декларацията по чл.33, ал.1 е неистинска или са уговорени привидни условия, които
утежняват възможността на съсобственика да изкупи онази част, която другия негов
съсобственик, предлага на трето лице. Счита, че тези два въпроса не са били предмет на
обсъждане и следователно не съществуват като аргумент за уважаване на иска, което води
до неговото отхвърляне. Вярно е, че тези въпроси не са обсъдени в обжалваното решение,
защото съдът е преценил, че искът е неоснователен преди да стигне до въпроса за
декларацията по чл.33, ал.1. Такава е приложена на стр. 30 от делото на РС и тя е с дата
23.08.2021 г. и изхожда именно от праводателката на ищците – Гергина Д.а Данева, която
им е продала наследството си на 14.07.2020 г. Процесуалният представител се е позовал на
нейната невярност и тя е очебийна, имайки предвид датите на двата юридически акта от
нейна страна. Тъй като невярността на декларацията и условията, уговорени привидно във
вреда на останалите съсобственици са дадени алтернативно в текста на чл.33, ал.2 ЗС, а не
кумулативно, достатъчно е наличието на една от двете предпоставки , за да е основателен
иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС, съсобственикът може да продаде
3
своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса
писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение. При неизпълнение на тези задължения, в алинея втора на цитирания текст е
предвидена възможността за заинтересования съсобственик да изкупи тази част при
действително уговорените условия. Законодателят е предвидил преклузивен двумесечен
срок от продажбата за предявяване на иск за изкупуване. Тоест, дадено е право на
съсобственик да бъде предпочетен при продажба на идеална част от друг съсобственик на
трето лице, чуждо на съсобствеността. Искът е конститутивен и с уважаването му се
реализира потестативно право, тъй като се упражнява с изявление от непоканения
непродаващ съсобственик и има за последица настъпването на правна промяна. В случая е
спазен и двумесечния срок за завеждане на иска.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че жалбата е основателна. Обжалваното
решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което съдът допусне изкупуване на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, от страна на въззивниците на 17/18 /седемнадесет
осемнадесети / идеални части, от имот с идентификатор 21693.35.17 по КККР на с.
Добротица, общ. Ситово, обл. Силистра, одобрена със заповед № РД-18-36 / 18.08.2005год.
на ИД на АГКК, находящ се в с. Добротица, общ. Ситово, обл. Силистра, местността
„Чаерлъка“, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - нива, четвърта категория, с площ от 49510 кв.м., като ищците заменят купувача
по действително уговорената между страните цена от 9 500.00 / девет хиляди и петстотин
/лева, предмет на сделка в НА №70, том IV, рег. № 4428, дело 409 от 2021 г. на Нотариус с
рег № 307 на НК и район на действие СсРС, с която М. Й. С., П. К. С., са продали
гореописания имот на А. Д. К., за сумата от 9500 /дете хиляди и петстотин/ лева, която
сума следва да бъде заплатена от Т. Л. Г., и Н. Т. Т. – Г., на А. Д. К., в едномесечен срок от
влизане в сила на решението.
По делото не са представени доказателства за направените разноски в
нотариалното производство, но от вписването в НА е видно, че са заплатени нотариална
такса 154 лв., обикновена такса 5 лв., такса за вписване – 10 лв. Към тях трябва да се добави
и местен данък към община Силистра в размер на 2,5 % от продажната цена, който в случая
възлиза на 237.50 лв. Общата сума на разноските в нотариалното производство възлиза на
406, 50 лв., която също следва да бъде заплатена от въззивниците на въззиваемия А. К..
Въззивниците претендират и разноски , които за двете инстанции възлизат на
общо 1602 лв./750 лв. за тази инстанция и 852 лв. за първата инстанция/ и следва да бъдат
разпределени в тежест на тримата въззиваеми по 534 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 303 от 25.05.2022г по гр.д. № 1457/ 2021г по описа на
Силистренския районен съд като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, от страна на Т. Л. Г., и
4
Н. Т. Т. – Г., в на 17/18 /седемнадесет осемнадесети / идеални части, от имот с
идентификатор 21693.35.17 по КККР на с. Добротица, общ. Ситово, обл. Силистра, одобрена
със заповед № РД-18-36 / 18.08.2005год. на ИД на АГКК, находящ се в с. Добротица, общ.
Ситово, обл. Силистра, местността „Чаерлъка“, с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, с площ от 49510 кв.м.,
като Т. Л. Г., и Н. Т. Т. – Г., заменят купувача А. Д. К., по действително уговорената
между страните цена от 9 500.00 / девет хиляди и петстотин /лева, предмет на сделка в НА
№70, том IV, рег. № 4428, дело 409 от 2021 г. на Нотариус с рег № 307 на НК и район на
действие СсРС, с която М. Й. С., , П. К. С., са продали гореописания имот на А. Д. К., за
сумата от 9500 /дете хиляди и петстотин/ лева, като Т. Л. Г., и Н. Т. Т. – Г., дължат
плащане на посочената сума от 9 500.00 / девет хиляди и петстотин /лева, както и сумата от
406,50 лв. /четиристотин и шест лева и петдесет стотинки/ - такси в нотариалното
производство, на А. Д. К., в едномесечен срок от влизане в сила на решението.
На осн. чл. 33, ал. 3 от ЗС, ако посочените суми не бъдат заплатени в указания
едномесечен срок, настоящото решение ЩЕ СЕ СЧИТА ЗА ОБЕЗСИЛЕНО ПО ПРАВО.
ОСЪЖДА М. Й. С., да заплати на Т. Л. Г., и Н. Т. Т. – Г., , сумата от 534 /
петстотин тридесет и четири / лева, представляваща припадаща му се част от направените от
тях разноски по делото за двете инстанции в размер на 1602 / хиляда шестстотин и два /
лева.
ОСЪЖДА П. К. С., да заплати на Т. Л. Г., и Н. Т. Т. – Г., сумата от 534 /
петстотин тридесет и четири / лева, представляваща припадаща и се част от направените от
тях разноски по делото за двете инстанции в размер на 1602 / хиляда шестстотин и два /
лева.
ОСЪЖДА А. Д. К., да заплати на Т. Л. Г., и Н. Т. Т. – Г., сумата от 534 /
петстотин тридесет и четири / лева, представляваща припадаща му се част от направените от
тях разноски по делото за двете инстанции в размер на 1602 / хиляда шестстотин и два /
лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаване на същото от страните по делото по реда на чл.280 и сл.
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5