РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 03.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16955/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 161731/30.12.2015 г., предявена от С.Д.Д., с ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и
законен представител Д.Ж.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. "Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
твърди, че на 16.07.2015 г., около 19.40 ч., в с. Бузовград, по ул. "М.
Палаузов", пред дом № 41, Т.Д.Д., при управление на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата,
като при извършване на маневра „заобикаляне на паркирано МПС“, навлязъл в
лентата за насрещно движение и блъснал движещия се по нея велосипедист С.Д.Д..
По
случая било образувано ДП № 970/2015 г. по описа на РУП – гр. Казанлък, пр. пр.№
2296/2015 г. по описа на РП - Казанлък. С
влязло в сила решение № 75 от 22.02.2016 г. по НАХД № 124/2016 г. по
описа на Районен съд - Казанлък, Т.Д.Д. бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 НК.
След
ПТП, ищецът С.Д.Д. бил приет за лечение
УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“, където му били направени прегледи и изследвания
и било установена фрактура на дясното бедро. Била извършена оперативна
интервенция, при която било направено открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация-фемур. Престоят в лечебното заведение продължил 6 дни, след
което на ищеца било препоръчано да не натоварва оперирания крайник, да не
стъпва на него два месеца, след което да използва патерици.
Ищецът
твърди, че вследствие
на получените от ПТП травми – счупване на дясното бедро над коляното,
разкъсно-контузна рана на дясно бедро и охлузни рани и кръвонасядания по
тялото, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
силен стрес и неудобства. След оперативната интервенция, ищецът следвало да
спазва постелен режим, да не стъпва на крайника два месеца, а след този период,
да използва патерици. През целия период на възстановяване, ищецът имал нужда от
чужда помощ за задоволяване на елементарните си ежедневни жизнени потребности и
разчитал на близките си. Ищецът не се
чувствал добре физически и емоционално, не можел да се върне към обичайния си
начин на живот и да извършва обичайните си занимания. И към предявяване на
исковата молба, ищецът все още не можел да забрави настъпилия инцидент, имал
неспокоен сън, стряскал се, страхувал се да кара колело, продължавал да изпитва
болки, особено при застудяване на времето. В исковата молба се сочи, че след
окончателното заЗ.равяване на счупената бедрена кост следва да бъде извършена
нова оперативна интервенция за изваждане на поставените метални тела, което
щяло да доведе до допълнителни болки и страдания и нов възстановителен период.
Ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за закупуване на медицИ.ки иЗ.елия -
остеосинтеза, и заплащане на такса за придружител.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, включително и на
водача Т.Д.Д.,
по силата на застрахователна полица № 02115000109317/29.12.2014
г., със срок на валидност от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г.
Предвид
изложеното, ищецът моли да се постанови решение, с което ответникът ЗД "Б.И."
АД да бъде осъден да му заплати: сумата от 60
000 лева - частичен иск от 70 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането - 16.07.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1434 лева, представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди и съставляваща сбора от сумата от 54 лева –
такса в лечебно заведение и от сумата от 1380 лева – цена на медицИ.ки изделия
за остеосинтеза (комплект със заключващи винтове), ведно със законната лихва, съответно
от 22.07.2015 г. и от 24.07.2015 г.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Твърди,
че не е налице деликт от страна на водача на лекия автомобил. Евентуално, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
тъй като последният е управлявал велосипеда в нарушение на правилата за
движение по пътищата, като не се е движел възможно най-вдясно на своята пътна
лента, с което се е поставил в превишен спрямо нормалния риск. Ответникът оспорва исковете и по размер, като
счита, че са предявени за прекомерно високи суми, несъответстваща на действително
претърпените вреди. Претендира разноски.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковете. Заявява, че възраженията
на ответника за липсата на деликт и за съпричиняване са неоснователни. Счита,
че претенцията е съобразена с принципа на справедливостта и съдебната практика.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 16.07.2015 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 29.12.2014 г. във формата на застрахователна полица № BG/02/115000109317, валидна от 01.01.2015 г. до
01.01.2016 г., ЗД „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата,
правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******,
включително и на водача Т.Д.Д.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ
се в отношенията между страните по делото (с определението от 11.04.2017 г.), а
и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд (л. 9).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
16.07.2015 г., в с. Бузовград, на ул. "М. Палаузов", в посока
запад-изток, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* - Т.Д.Д.,
чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, виновно е причинил ПТП, при което е пострадал ищецът, който е управлявал велосипед.
Тези факти се установяват от решение № 75 от 22.02.2016 г. по НАХД №
124/2016 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с
което Т.Д.Д. е признат за виновен в това, че на 16.07.2015 г.,
в с. Бузовград, на ул. "М. Палаузов", в посока запад-изток, при
управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като с деянието си по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.Д.Д., изразяваща се в
трайно затруднение на движението на долния крайник, като след деянието е направил
всичко завикещо от него за оказване на помощ на пострадалия, с което е извършил
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 НК. Със същото решение, на основание чл. 78а, ал. 1 НК, вр. чл. 378, ал.
4, т. 1 НПК, Т.Д.Д.
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание. Видно от извършеното отбелязване, решението на Районен
съд – Казанлък е влязло в сила на 08.03.2016 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното
от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на
чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за
актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от РС - Казанлък решение).
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановеното
от РС - Казанлък решение по НАХД № 124/2016 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че Т.Д.Д. е извършил деянието, че то е
противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаното в
решението увреждане – открито счупване
на дясното бедро, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ
признак „трайно затруднение на движенията на долен десен крайник“ за срок
по-дълъг от тридесет дни. Доколкото това
увреждане е елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна
повреда, то силата на присъдено нещо на постановеното решение обхваща и установяването на техния вид и
характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013
г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на
ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач, на 16.07.2015г., на ищеца е причинено описаното в
травматично увреждане.
В
исковата молба са описани още две увреждания, а именно – разкъсно-контузна рана на
дясно бедро и охлузни рани и кръвонасядания по тялото. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
съдът приема, че в резултат на процесното ПТП на ищеца са били причинени и тези
увреждания (видно от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица (стр. 2), Епикриза иЗ.. от УМБАЛ „Проф. д-р
Ст.Киркович“, Отделение по ортопедия и травматология, СМЕ и разпита на свидетелката Д.К.Г.).
По
делото е прието и заключение по извършената автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
От заключението на вещото лице се установява, че скоростта на движение на
процесния лек автомобил е била 41 км/ч. Тъй като ударът е настъпил преди
спирачните следи, то и ударът е бил нанесен със скорост 38.53 км/ч. Към момента
на удара, лекият автомобил се е движел изцяло в лентата за насрещно движение, а
велосипедистът се е движил на 1.6 м. южно от северния край на платното (си) за
движение. Вещото лице е посочило, че ако велосипедистът се е движил най-вдясно,
при същата траектория на лекия автомобил, ударът щеше да настъпи със самия ляв
край на автомобила в лявата част на кормилото и тялото на велосипедиста и
ударът щеше да е приплъзващ.
Приетото
по делото заключение по съдебно-медицИ.ката експертиза, което не е оспорено от
страните и което съдът кредитира изцяло, констатира установените по делото
факти, а именно: че в резултат на процесното ПТП, С.Д.Д. е
получил следните увреждания: фрактура аперта фемурис дакстра (открито
счупване на дясното бедро), охлузни рани и кръвонасядания по тялото. В
заключението по СМЕ е посочено, че на ищеца е било проведено оперативно лечение
за поставяне на метална плака с винтове, както и втора операция за изваждането
на металната плака с винтовете. Оздравителният период е траел около една година
и два месеца. Към момента на изготвяне на заключението (което е представено в
СГС на 20.06.2017 г.), състоянието на ищеца е стабилизирано, но при по-голямо
натоварване, ищецът ще изпитва болки за още 2-3 години. Белегът с дължина 20
см.по външната част на дясното му бедро е загрозяващ и ще остане за цял живот.
От заключението на вещото лице се установява, че направените разходи имат
връзка с проведеното лечение и са били необходими.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т.Д.Д.
и Д.К.Г..
Съдът
не кредитира свидетелските показания на св. Т.Д.Д., в частта, в която
свидетелят сочи, че „детето се е спускало“ в лентата за движение на свидетеля,
че детето се е движело по средата на
лентата за движение на свидетеля, както и че свидетелят е спрял (лекия
автомобил) и след това детето се е ударило в него. В тази им част, показанията
на св. Д. противоречат на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства – решението на РС – Казанлък и кредитираното заключение по АТЕ, които
установяват механизма на процесното ПТП.
Съдът
прецени със засилена критичност показанията на свидетелката Д.К.Г., тъй като
същата е първа братовчедка на бащата на ищеца. След като взе предвид, обаче, че показанията
на св. Ганева са последователни и почиват на непосредствени впечатления, съдът
им даде вяра и ги кредитира. Свидетелката заявява, че е видяла улицата, на
която е станало произшествието, а пострадалото дете С.Д.Д. е лежало в
безсъзнание. На десния крак, детето имало голяма рана, около една педя, виждал
се направо кокала. Имал и синини, бил ударен и в брадата. Започнал да ходи с
патерици в началото на септември. Година след това, му махнали пластината.
Наложило да ходи и на рехабилитация, за което бил ангажиран частен
рехабилитатор. Свидетелката сочи, че след ПТП,
детето се притеснява и отказва да
кара колело. Преди тренирал футбол, а вече не може да тренира, защото го
наболявал крака. Посочва също, че са останали белези около една педя на десния
крак, както и белег на брадата.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ЗД „Б.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява С.Д.Д. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи (решение №
127/16.05.2017 г. по гр. д. № 60387/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение №
106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение № 78/13.11.2017 г. по
гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, определение № 682 от 5.12.2017 г. по т.
д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО) и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период
(оздравителният период е траел около една година и два месеца), ограниченията
които е търпял пострадалия, възрастта на С.Д.Д. към датата на ПТП – 11 г., вкл.
и че се касае за обездвижване на млад човек; извършените две оперативни
интервенции, необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни
битови потребности на ищца; наличието на загрозяващ белег на крака, който ще
остане за цял живот, както и че при
по-голямо натоварване, ищецът ще продължи да изпитва болки за още 2-3
години, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на
ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на С.Д.Д., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 32 000 лева, за която
сума искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер, следва да се отхвърли.
Искът
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателен. По
делото е представена фактура № 7777/24.07.2015 г., издадена от „Е.М.Б.“ ЕООД,
като доставчик на описаната стока „комплект със заключващи винтове“, за сумата
от 1380 лв. (с ДДС). Видно от платежно
нареждане, сумата по фактурата е била заплатена. Представената фактура №
174677/22.07.2015 г. и фискален бон от същата дата установяват разход в размер
на 54 лева – такса придружител за дете. От заключението по СМЕ се установява,
че извършените разходи са били необходим
за лечебния и възстановителен процес на ищеца. Поради това, искът за заплащане
на сумата от 1434 лева – обезщетение
за имуществени вреди, следва да бъде уважен изцяло.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗ. е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на З.вП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2
ЗЗ.. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗ. срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или
невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от
неспособността на тези субекти да действат разумно. В Тълкувателно решение № 88
от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на
вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие
или бездействие и вредоносния резултат. В
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за И.титута на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай съдът приема, че ответникът не доказа възражението си за
съпричиняване. Ответникът твърди, че пострадалото дете е управлявало велосипеда
в нарушение на правилата за движение по пътищата, като не се е движел възможно
най-вдясно на своята пътна лента и по този начин е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
От
приетото по делото заключение по извършената автотехническа експертиза се
установи, че процесното ПТП се дължи единствено на допуснатите от водача на
лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата, който при
извършване на маневра заобикаляне на паркирано МПС, е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е блъснал движещия се по нея велосипедист С.Д.Д.. Видно от
АТЕ, дори и ако велосипедистът се е движил най-дясно, при същата траектория на
лекия автомобил, ударът е щял да настъпи със самия ляв край на автомобила в
лявата част на кормилото, лявата част на тялото на велосипедиста. С оглед на
изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалото дете С.Д.Д. не е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат, поради което определените
по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е
и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на
ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 16.07.2015 г., а за имуществени вреди – от
настъпването им, съответно от 22.07.2015 г. и от 24.07.2015 г.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 69 лева – платена ДТ (150 лв. х 0.46).
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. П. С.К., с адрес: ***0, сумата от 1537.72 лева (с ДДС), съразмерно на
уважените части от
исковете (2373.02 х 0.54, плюс ДДС). Възражението на ответника, че ДДС върху сумата не се дължи е неоснователно.
Съгласно Определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. следва да включва ДДС.
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в
размер на 2500 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 25.04.2016 г.,
приложен на лист 27 от делото. В съдебно заседание на 13.11.2017 г. пълномощникът на ищеца е направил възражение за прекомерност на възнаграждението
и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението
трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът,
след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити
съдебни заседания, вида и обема на събраните доказателства, както и след
като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/09.07.2004г., предвиждаща при процесния
интерес минимално възнаграждение от 2373.02 лева, приема, че възнаграждението не следва да бъде намалявано.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 1315.60
лева
от общо направените разноски в размер на 2860
лева (2860 лв. х 0.46), в
т.ч.: платено адвокатско възнаграждение (2500 лева), депозит за
свидетел (60 лева) и депозит з АТЕ (300 лева)
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 1383.36 лева, които включват:
1268.36 лева – държавна такса (33434 лв. х 4 % = 1337.36 лв. - 69 лв.) и 115 лева
(250 лв. х 0.46) – депозит за вещо лице,
от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Д.Д., с ЕГН: **********,
действащ
чрез своя баща и законен представител Д.Ж.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***:
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 32 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от С.Д.Д. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 16.07.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2015
г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 1434
лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди и
съставляваща сбора от сумата от 54 лева – такса в лечебно заведение и от сумата
от 1380 лева – цена на медицински изделия за остеосинтеза (комплект със
заключващи винтове), ведно със законната лихва върху сумата от 54 лева, считано
от 22.07.2015 г. и ведно със законната лихва върху сумата от 1380 лева, считано
от 24.07.2015 г. до окончателното им
плащане, както и
-
на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 69
лева – платена ДТ, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 267, ал.1, вр. чл.
226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 32 000 лева до пълния
предявен от 60 000 лева – частичен
иск от 70 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Д.Д., с ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен представител Д.Ж.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на ЗД "Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1315.60 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на адвокат П. С.К., с адрес:
***0, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1537.72
лева – адвокатско възнаграждение (с
включен ДДС).
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1383.36
лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и
депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: