Решение по дело №36277/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 834
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20211110136277
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110136277 по описа за 2021 година
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, обективно
съединен с установителен иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.412,ал.3 КЗ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, сключен за л. а. „БМВ“ с ... заплатил в полза на застрахованото лице
сумата от 12128,82 лева за ремонт на л.а. по фактура, която сума представлява обезщетение
за вредите, причинени му от настъпило на 3.03.2019г. ПТП , настъпило по вина на водач
л.а. с .....,застрахован със застраховка „гражданска отговорност” при ответника . Изпратил
до ответника извънсъдебна покана за плащане на сумата, ведно с 25 лева ликвидационни
разноски, като била платена сумата 8842,06 лева. поради което и предявява установителен
иск за сумата от 3311,76 лева - разликата до пълния размер на обезщетението и сумата 57,96
лева обезщетение за забава за период от 19.1.2021г до 22.3.2021, за които суми е издадена
заповед з а изпълнение по чл-410 ГПК, срещу която е подадено възражение.
Ответникът, в срока за отговор , оспорва иска, с довод, че изплатената от него сума е
в завишен размер, не отговаря на действителната възстановителна стойност. Сочи, че
ищецът е изплатил обезщетение при липса на основание затова, защото л.а. БМВ е бил над 4
години към ПТП, а по ОУ на ищеца, няма право на ремонт в официален сервиз. Оспорва се
дължимостта на адвокатско възнаграждение, с довод, че липса на доказателства за плащане
и завишеност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
1
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 5.10.2020г. е
настъпило ПТП между л. а. „БМВ“ с ..., с валидна застраховка автокаско при ищеца по вина
на водач на л.а. с ....., застрахован по ГО при ответника, че ищецът е заплатил в полза на
застрахованото лице сумата от 12128,82 лева за ремонт на л.а. по фактура, че при ответника
е постъпила регресна претенция за плащане на сумата, заедно с 25лева ликвидационни
разноски на 17.12.2020г.че на 18.1.2021г ответникът уведомил ищеца, че чрез прихващане
на насрещни вземания заплаща сумата от 8842,06 лева по тази щета.

Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Съгласно заключението на вещото лице А.М., стойността на ремонта на л.а. БМВ
възлиза на сумата 10639,80 лева по средни пазарни цени и 12128,82 лева по фактура.
Разликата, видно от описа, произтича от стойността на труда – 22 лева по средни пазарни
цени, и 25 лева по фактура, както и от стойността на нови части - 7494,04 лева по средни
пазарни цени, и 8614,59 лева по фактура. В отговора на стр.67 от делото, вещото лице е
посочило, че сервизът е направил отстъпка от стойността на труда и от стойността на новите
части – 10 %. Вещото лице пояснява, че при извършения от сервиза ремонт, е подменена
цялата броня на лекия автомобил, което е съобразено обстоятелството, че ако се подменят
само конкретно увредените детайли, има вероятност монтираните в бронята датчици да не
работят, фарът, който е поставен, е необходимият, тъй като фаровете, които се продават на
свободния пазар, работят на различна честота. Стойностите, които вещото лице е посочило в
средни пазарни цени, на броня, фар, датчици, са въз основа свободния пазар – защото
частите се продават самостоятелно. При средни пазарни цени, вещото лице е посочило най-
ниските стойности на свободния пазар, включително и от алтернативни източници,
например -производител Турция. Вещото лице сочи в о.с.з., че произведените в
2
алтернативни източници части не съотвестват като качество на оригиналните, като това не
важи само за качеството на боята. По – високата стойност на труда в официалния сервиз
произтича от специализирания софтуер и механизация, което води до по- бърз ремонт.
Когато се сменя фар и блок, компютърът на л.а. реагира, поради което е необходимо със
специален софтуер, какъвто има само в официалния сервиз, да се въведе промяната. Ако
автомобилът беше ремонтиран в различен сервиз, то щеше да се наложи посещение в
официалния сервиз, за корекция със софтуера.
СРС е допуснал изслушването на повторна експертиза, относно стойността на
ремонта по средни пазарни цени, при поне два сервиза от свободен пазар. Стойностите,
дадени от вещото лице Й., на труда, са : 20 лева на час за боядисване и възстановяване на
детайлите, монтаж и демонтаж – 873,60 лева с ДДС, както и сумата 10148,73 лева за нови
части. Общата сума, по средна пазарна цена, възлиза на 11022,34 лева с ДДС.
При определяне на средна пазарна цена, която по същество съставлява средна
стойност на ремонта, винаги може да бъде определена както по – висока, така и по- ниска
стойност, затова и се приема, че обективен критерий за действително причинените вреди е
именно средната пазарна стойност. Съдът намира, с оглед заключението по първоначалната
експертиза, за неоправдано ремонтирането на л.а. в сервиз, различен от официалния, по две
причини, които не са свързани с недоказаното от ищеца твърдение, че автомобилът е бил
гаранционен. На първо място, вещото лице М. посочи, че оправдана от техническа гледна
точка е замяната на цялата броня, заедно с фара, тъй като закупуването на отделните
увредени елементи от свободния пазар, и монтирането им, води до вероятност монтираните
в бронята датчици да не работят. Следователно, за да се възстанови автомобилът в
състоянието отпреди ПТП, оправдано е ремонтът да бъде извършен чрез ремонтиране на
цялата броня, а не закупуване на детайли от свободния пазар, тъй като последното не дава
гаранция, че детайлите ще работят по начин, както преди. Едновременно с това, в о.с.з.,
вещото лице М. посочи, че фарът, подменен в официалния сервиз, е правилният, а фаровете
на свободния пазар, работят на различна честота, поради което и евентуалното закупуване
на детайла от свободния пазар не би довело до възстановяване на вредата.
Втората причина, е наличието на специализирания софтуер, необходим за въвеждане
на ремонта в компютъра на л.а., който софтуер е наличен само в официалния сервиз.
Съгласно изложеното от вещото лице М. в о.с.з., дори л.а да беше ремонтиран в различен от
официалния сервиз, следваше застрахованото лице да посети официалния сервиз за тази
услуга /срещу заплащане/.
Двете констатации водят до извода, че макар ремонтът да е на по – висока стойност
от средната пазарна цена, заплащането му е оправдано, с оглед постигнатия резултат – пълно
възстановяване на вредите, по начин, отпреди ПТП. Извършването на ремонт с нови части
от свободния пазар, крие неоправдан риск за водача, с оглед възможността монтираните в
бронята датчици да не работят, и необходимостта да се посети и след ремонта официалния
сервиз, за настройка на компютъра, срещу допълнително заплащане за услугата,
следователно средната пазарна цена на свободния пазар не съвпада с възстановителната
3
стойност.
С оглед изложеното, се налага изводът, че платената сума по фактура е
възстановителната стойност.
По аргумент на ал.3 на чл.400 КЗ, когато е налице имуществено застраховане, целта на
заплащане на застрахователно обезщетение, е възстановяване на имуществото във вида, в
който е било към датата на ПТП, все едно ПТП не е станало. Легалната дефиниция посочва,
че при частична увреда, възстановителната стойност е действителната стойност,
следователно и целта на обезщетяването е възстановяването на имуществото с ново, от
същия вид и качество, към датата на ПТП, като границата е застрахователната стойност, в
рамките на която е било заплащането.
При съобразяване на платената извънсъдебно сума от ответника от 8842,06 лева, от
заплатеното от ищеца обезщетение в размер 12128,82 лева, към което следва да се прибави и
сумата 25 лева ликвидационни разноски – общо сумата 12153,82 лева / съдът не приспада
ликвидационните разноски от прихваната сума, тъй като в изявлението за извънсъдебно
прихващане не се съдържа изявление на ответника, че се включват и претендираните
ликвидационни разноски/, то и остатъкът, подлежащ на възстановяване от ответното
дружество, възлиза на 3311,78 лева, за която искът е основателен.
Поради изложеното, искът е основателен до пълния му предявен размер.
Върху главницата, на основание чл.86 ЗЗД се дължи и лихва за забава, която на
основание чл.412, ал.3 КЗ се следва от изтичане на 30-дневния срок за произнасяне по
регресната претенцията. Претенцията на ищеца произтича от деня, следващ деня на
получаване на известието за прихващане – 19.1.2021г., като до 22.3.2021г., обезщетението за
забава върху главницата 3311,78 лева възлиза на сумата от 57,96 лева, и искът е основателен
до пълния му предявен размер.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който по списък и
доказателства за сторени разноски, доказва разноски: за заповедното производство – сумата
66,24 лева държавна такса и 346 лева адвокатско възнаграждение; за исковото производство
– сумата от 157,47 лева държавна такса, 200 лева за депозит за първоначална и 100 лева
депозит за повторна АТЕ, сумата 450 лева платено адвокатско възнаграждение и 10 лева за
СУ. С молба от 26.1.2022г, ответното дружество оспорва дължимостта на адвокатското
възнаграждение, с довод, че недоказано е плащането, и с възражение за прекомерност. В
заповедното производство се съдържа фактура № 133/10.3.2021г., и извлечение от
осчетоводен превод в полза на процесуалния представител на цялата сума по фактура. По
фактурата, ищецът е заплатил сумата 346 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне и
депозиране на заявление по тази щета. За исковото производство, освен пълномощно за
процесуално представителство, не е представена нито фактура, нито платежно за
претендираната сума 450 лева. С оглед изложеното, възражението за недоказаност на
плащането за исковото производство е основателно.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението за
4
заповедното производство, доколкото съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ,
минималният размер на възнаграждението, съобразно интереса, възлиза на 465,88 лева. С
оглед изложеното, съдът присъжда сумата 412,40 лева за заповедното и сумата 467,47 лева
за исковото производство.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че .... ЕИК ....... дължи на ... ЕИК ********* сумата от
3311,76 лева, представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” за л.а. БМВ с ......, за имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 5.10.2020г. в град Бургас, по вина на водач на л.а. с .....,
застрахован по гражданска отговорност при длъжника, ведно със законна лихва от
22.3.2021г. до плащането, мораторна лихва в размер 57,96 лева за период 19.1.2021г.-
22.3.2021г., за които по гр.д.№ 16122/2021г. е издадена заповед по чл.410 ГПК от СРС, 125-
ти състав.
ОСЪЖДА .... ЕИК ....... да заплати на ... ЕИК ********* сторените разноски :
сумата 412,40 лева за заповедното производство и сумата 467,47 лева за исковото
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5