№ 14906
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110140762 по описа за 2022 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени отрицателни
установителни искове по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Ищецът И. Н. М. моли съда да признае за установено по отношение на
ответника НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, че е придобил
трудов стаж през периода 1.4.1982 – 31.12.1999 г. при ДФ Пирин и
Индустриалимпорт АД.
Ответникът признава основателността на претенцията за периода
1.4.1982 – 31.12.1990 г. и сочи, че с издадено от него удостоверение е признал
трудовия стаж на ищеца в Индустриалимпорт АД за периода 1.3.1990 –
31.3.1994 г., което изключва правния интерес на ищеца да води установителен
иск за тази част от претенцията му. За останалата част от претенцията оспорва
ищецът да е придобил трудов стаж и моли за отхвърляне на иска.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното от
фактическа страна:
От приетите по делото удостоверения от НОИ с изх. №5506-091386#2 от
09.05.2022 г. и №5506-091381#2 от 10.05.2022 г. и 5506-09-4465#3 от 8.11.2023
1
г., издадени на осн. чл.5, ал.2 от ЗУОТССР, с които се отказва да се издаде
удостоверение за трудовия стаж на ищеца през исковия период, се установява
правният интерес на ищеца да предяви настоящия установителен иск.
Не се спори по делото и се установява от приетите по делото писмени
доказателства издадени от работодателите на ищеца - ДФ ПТО ПИРИН и
Индустриалимпорт АД: Заповед ЛС I 84/29.6.1982; Заповед ЛС I
095/10.5.1983; Заповед ЛС I 343/24.8.1983 г. Заповед ЛС I 125 /26.03.1985 г.,
Заповед ЛС I 14/20.01.1986 г. Заповед ЛС I 395/26.08.1986 и от трудов договор
№91/1.7.1987 и заповед № ЛС I 129/8.7.1987 г. и споразумение №
3005/7.10.1987 г. и заповед №376/7.10.1987 г., както и от разпитаните по
делото свидетели М.П. и К.Г., за които от трудовите им книжки личи, че са
работили при същия работодател, се установява, че през периода 1.4.1982 –
31.12.1999 г. ищецът е работил по трудови правоотношения с посочените
предприятия.
От удостоверение на НОИ5509-09-4465#1 от 8.11.2023 г. се установява,
че ответникът е признал придобития от ищца трудов стаж през периода
1.3.1990 – 31.3.1994 г. в Индустриалимпорт АД.
При така установените факти съдът стигна до следните правни изводи:
Относно иска по чл.3, вр. чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР.
Съгласно чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР по реда на този закон може да се
установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби.
Допустимостта на иска по чл.1, ал.1 он ЗУТОССР обусловена от
издаването и прилагането към исковата молба на удостоверение по чл.5 от
закона.
Стаж по чл.1, ал.1 може да се установява, ако пред съда се представи
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са
загубени или унищожени, когато осигурителят е прекратил дейността си, без
да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжката му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена
2
на основание чл.5, ал.13 от КСО, се представя удостоверение от съответното
териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени
данни за претендирания стаж / чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР/.
Съгласно чл.4, ал.2, т.2 от ЗУТОССР към исковата молба се представят
писмените доказателства по чл.6, според който не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия осигурителен стаж и които да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа, като в зависимост от характера на упражняваната трудова
дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителен стаж, могат да бъдат: трудов договор, уведомление по
чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, от което да е видно, че през посочения в
исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен
трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на
допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит
трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки,
решения на компетентните органи за изплащане на дължимото
възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол и други
подобни документи.
Трудов стаж може да се установява със свидетелски показания при
положение, че са събрани писмени доказателства за вероятната основателност
за придобит трудов стаж за спорния период, като е ограничен и кръгът на
лицата, които могат да бъдат допуснати като свидетели - единствено лица, за
които по делото се докаже с писмени доказателства, че са работили при същия
работодател през периода, през който е положен спорният трудов стаж.
Както се приема в практиката на ВКС /така например решение №404 от
22.2.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК/ Тълкувателно
решение №59/01.06.1962 г. по гр.д. №54/1962 г. на ОСГК на ВС, не е загубило
сила и при действието на Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред и е писмени доказателства по смисъла на ЗУСОССР са
такива, които изхождат от учреждението, предприятието или организацията,
където е работил ищецът, и са съставени въз основа на книжа, ведомости и
др., водени в същото учреждение, предприятие или организация по време на
полагане трудовия стаж; да изхождат от други държавни учреждения,
3
предприятия или организации и най-после такива, които са издадени от
частни работодатели по време на полагане на трудовия стаж и да са съставени
въз основа на книжа, ведомости и др., водени в същото учреждение,
предприятие или организация по време на полагане на трудовия стаж. Приема,
че такива писмени доказателства могат за бъдат от най-различно естество:
документи за членуване в съответните профсъюзи, пропуските, които са били
въведени в известни учреждения, предприятия или организации и др. Същите
могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е
необходимо те да обхващат целия период от време, което се претендира като
трудов стаж. Прието е още, че преценката, която следва да се прави на
представените писмени доказателства следва да бъде конкретна за всеки
отделен случай като се изхожда единствено от това дали същите установяват
вероятността на претендирания стаж или не.
В настоящия случай представените от ищеца писмени доказателства
съответстват на посочените критерии в тълкувателното решение. По делото са
приети и не са оспорени от ответника заповеди на работодателя, трудов
договор и споразумение. Те сочат вероятната основателност на положения от
ищеца трудов и осигурителен стаж през исковия период 1.4.1982 – 31.12.1990
г., с което се изпълнява предпоставката за допустимост на гласните
доказателствени средства за установяване на спорния трудов и осигурителен
стаж.
От приетите по делото трудови книжки на разпитаните по делото
свидетели се установява и другата предпоставка – че са работили през исковия
период при същите работодатели на ищеца.
Ето защо, съдът приема, че е налице хипотезата по чл.6 от ЗУТОССР и
свидетелските показания са допустими.
Разпитани по делото свидетелите категорично, еднопосочно и
непротиворечиво заявяват, че през исковия период ищецът е бил техен колега
в Индустриалилпорт АД, където е полагал труд по трудово правоотношение
на пълен – 8 часов работен ден.
За предходната част от периода това се установява от приетите по делото
писмени доказателства – заповеди на работодателя и трудови договори.
Ето защо искът следва да се уважи и да се признае за установено, че
ищецът е придобил трудов стаж за периода 1.4.1982 – 1.2.1999 г.
4
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСНТАНОВЕНО на осн. чл.1, т.3 от ЗУТОССР по
отношение на НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, гр. София,
бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, че ищецът И. Н. М. с
ЕГН:********** и адрес в ************************* и съдебен адрес в
гр.София, бул. „В.Левски“ №28-Б, чрез адв. Д. Г. - от САК с тел. ********** и
e-mail ***********@*****.*** през периода 1.4.1982 – 1.2.1999 г. е работил по
трудови правоотношения с ДФ /ПТО/ ПИРИН /в периода 1.4.1982 – 22.12.1987
г./ и с ИНДУСТРИАЛИМПОРТ АД /в периода 23.12.1987 – 1.2.1999 г./ на
пълно работно време – петдневна работна седмица с работно време от 40 часа,
което време се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5