Решение по дело №725/2015 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли,  10.10.2016 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искови с правно основание чл.128, т.2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение,  по чл.262 КТ за представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд  и за работа през официалните празници и  по чл.86 ЗЗД против  „Викинг-Н.” ЕООД.

 Депозирана е искова молба от  Г.И.Я. *** против „В***ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление област С*** (***а), община Ст*** град С*** ул.„Н*** Х***" № ***, ет. *** ап. ***, представлявано от управителя Т.Н.Т.. В исковата молба се твърди, че ищецът е работил в дружеството на ответника на длъжността "охранител" по трудово правоотношение, като мястото му на работа било МБ-Троян, Община Симеоновград, Област Хасково. Със Заповед № 6878 от 21.08.2015г. на работодателя трудовото ми правоотношение беше прекратено на основание "чл.325 т.1 КТ по "взаимно съгласие". За периода от 26.10.2012 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не били  изплатено изцяло дължимото трудово възнаграждение, което възлизало на 500 лв. За забава на това плащане работодателят дължал мораторна лихва за периода 20.10.2012 г. до завеждане на делото в размер на 150 лв.

Трудовия договор в частта, на уговореното възнаграждение и обезщетения бил недействителен, тъй като бил под императивно установения от разпоредбите на КТ минимум  по чл.244 КТ. В тази част клаузите на трудовия договор се замествали по право от императивните разпоредби на закона, а именно: на разпоредбата на чл.244 КТ и издадените във връзка с приложението му подзаконови нормативни актове. За периода от 26.10.2012 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, през който ищецът изпълнявал задълженията си по трудовия договор, поради нарушение от страна на работодателя му на трудовото законодателство, ответникът не установил разпределение на работното ми време / начален и краен час на работният ми ден или смяна/, нито определил начина на отчитане на работното  време на ищеца,по дни или сумарно. Ответникът в качеството на работодател бил нарушил трудовото законодателство, в частта уреждащо установяване, отчитане, нормална продължителност на работното време, извънредния труд, почивките и празничните дни/ глава VII от КТ. На ищеца било определено, че ще полага труд по 40 часа месечно по график, без обаче смените и без да са уточнени като часове и трудовия договор. Ищецът престарал работната си сила по около 10/десет/ дни месечно с продължителност на работния ден от 12 /дванадесет/ часа, като е работил по сто и двадесет часа месечно, включително в почивни и празнични дни, за което били налице  писмени доказателства,съставяни и водени от регионалния командир на ответника месечни графици и присъствена книга /тетрадка/ на охранителите, както и свидетелски показания на други охранители на обекта и от други обекти, охранявани от служители на  дружеството на ответника.  На основание чл.150 вр. чл.262 КТ работодателят бил длъжен да заплати на ищеца трудово възнаграждение за положен извънреден труд, който бил  в размер на 500 лв. За периода от 26.10.2012 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение се дължала и мораторна лихва за забава в размер на 150 лв.Моли съда да постанови решение с което да осъди  ответното дружество да заплати на ищеца, сумата в размер на  500 лв.-главница, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 26.10.2012 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение и 150 лв. мораторна лихва за периода 26.10.2012 г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата; сумата от 500лв. - главница, представляваща дължимо трудово възнаграждение за извънреден труд за почивните дни, официални и национални празници за периода от 26.10.2012 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение и 150 лв. мораторна лихва за периода 26.10.2012 г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата,както и всички направени по делото разноски.

С определение от 31.05.2016г. в открито съдебно заседание проведено на същата дата съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на исковата претенция на ищеца Г.И.Я. ЕГН ********** адрес *** против „В***.”***,, като искът за размера на дължимите трудови възнаграждения  е увеличен за сумата от 8662.14 лв главница за период от 26.10.2012 г до 4.09.2015 г., искът  за мораторна лихва е увеличен за сумата от 1062,48 лв за периода от 26.10.2012 до завеждане на делото - 26.10.2015; размерът на дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд е в размер на 398,97 лв за период от 26.10.2012 г до 04.09.2015 г., вместо в размер на 500 лв. ; мораторната лихва върху главницата  в размер на 61,21 лв за периода 26.10.2012 до завеждане на делото -26.10.2015г,  вместо първоначално определения в размер на 150 лв. За разликата  на дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд над 398,97 лв за период от 26.10.2012 г до 04.09.2015 г., до пълния предявен размер от  500 лв.  и за мораторната лихва върху главницата  за разликата над 61,21 лв за периода 26.10.2012 до завеждане на делото -26.10.2015г,  до пълния предявен размер поради отказ от предявените искове, съдът е постановил определение по реда на чл.233 ГПК и е прекратил производството.

Съдът е десезиран с молба на ищеца с правно основание чл.233 от ГПК и производството по делото е прекратено по предявените обективно съединени искове от ищеца Г.И.Я. ЕГН ********** *** против „В*** Н.”***,  за неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за сумата над 7260.82лв. до 8662.14лв., представляваща главница за периода от 26.10.2012г. до 04.09.2015г.; за мораторна лихва върху главницата за сумата над 944.35лв. до 1062.48лв. за периода от 26.10.2012г. до 26.10.2015г.; за дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд за сумата над 329 лв. до 398.97лв. за периода от 26.10.2012г. до 04.09.2015г. и за мораторната лихва, върху главницата за трудовото възнаграждение за извънреден труд за сумата над 44.11лв. до 61.20 лв. за периода от 26.10.2012г. до завеждане на делото  26.10.2015г.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е  постъпил писмен отговор от ответника по делото „В***ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление област С*** (***а), община Ст*** град С*** ул.„Н*** Х***" № ***, ет. *** ап. ***.,

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор № 2379 от 22.08.2008г. Ищецът работил в ответното дружество до 04.09.2015г., на която дата трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ – по взаимно съгласие. От приложените по делото графици за дежурства на различните обекти и извлечения от книгите за сдаване и приемане на дежурствата се установява на кои дати ищецът е полагал извънреден труд на официалните и национални празници.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, от чието заключение се установява, че дължимото  брутно възнаграждение /к.10 = к.6 - к.9 от Таблицата/ е в размер на 7260,82 лева, както следва: за м. октомври 2012 г.- 20,52 лева, ноември и декември 2012 г.  по 118,00 лева, за м. януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август 2013 – по 130,00 лева, за м.септември, октомври, ноември, декември  2013 г. по 150,00 лева, за м. януари 2014 г.-180,00 лева,за м.февруари  и март 2014 г. по - 160,00, за м.април и май  2014 г. - 180,00 лева,за м. юни, юли, август 2014 г.- по 190,00 лева за м.септември, октомври, ноември, декември  2014 г. по 340,00 лева за м. януари 2015 г.- 360,00 лева, за м.февруари и март 2015 г. по 160,00 лева, април, май, юни 2015 г. по 360,00 лева, за м. юли и август 2015 г.- 380,00 лева,  за м.септември  2015 г.- 54,30  лева;

Мораторната лихва за исковия период върху дължимите  брутни суми за работна заплата на ищеца, по месечно от датата, на която сумите стават изискуеми, съгласно чл.4 от трудовия договор на ищеца до завеждане на исковата молба - 26.10.2015 г., съгласно експертното заключение е  в общ размер на 944,35 лева. Съгласно чл.264 от КТ заплащането при работа на официални празници, ако не е уговорено друго/ в трудовия договор на ищеца №2379/22.02.2008 г. не е уговорено друго възнаграждение/ е „не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение”. За 2012 г., ищецът  не е  работил по време на официални празници; за 2013 г. ищецът е отработил  3 дни на официални празници –1 януари, 3 март и 25 декември, за 2014 г. ищецът е отработил  5 официални празници – 2 дни по време на Великденски празници м. април - 18 и 21 април, на 1 май, на 22 септември и  на 24 декември и за 2015 г. ищецът е отработил  2 официални празници – 3 март,11 април, като общата сума на главницата е 329,00 лева, а сумата от мораторните лихви  изчислена върху всяка една от главниците за периода от 26.10.2012г. до завеждане на делото  26.10.2015г.  е  в общ размер на   44,11 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по основателността на предявените искове:

Предявените при условията на кумулативност обективно съединени искове са с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 262 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са от и срещу надлежна страна, в предвидения от закона срок, пред компетентния за това съд.

По съществото на спора съображенията на съда са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ  работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение от 22.02.2008г. до 04.09.2015г.Крайната дата на трудовото правоотношение се определя съгласно чл.  335, ал.2, т.3 КТ,   тъй като трудовият договор се прекратява писмено и при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора - 04.09.2015г.Не се твърди неизпълнение от негова страна да престира работната си сила по сключения с ответника договор и при това положение в тежест на работодателя е възникнало задължение за заплаща на работника договореното възнаграждение в установените срокове. Съгласно императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка, а по негово писмено искане - на близките му или се превежда на влог в посочена от него банка. На следващо място, няма спор и че ответникът не е изплатил дължимото трудовото възнаграждение на ищеца. Следователно, установяват се при условията на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които се основава претенцията му за плащане на сумата от 7260,82 лева  /определена от кредитираното заключение по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза/, представляващо неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от  26.10.2012г. до 04.09.2015г. Искът по чл. 128, т. 2 КТ следва да се уважи изцяло. Тук следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав присъжда брутното трудово възнаграждение, а не само остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимите данък и осигуровки, стига в самото решение това да е ясно отразено. И при двете хипотези работникът или служителят не може да получи последните, тъй като се касае за публични държавни вземания, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл. 458 ГПК. Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения.

Претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца изчислена съгласно чл.4 от трудовия договор на ищеца до завеждане на исковата молба - 26.10.2015 г. е основателна.

Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато задължението е с определен срок, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана от кредитора за изпълнение. Няма спор, че ответното дружество е следвало да изплаща дължимото трудово възнаграждение от 25-то до 30 – то число за предходния, през който е била престирана работна сила. Ето защо действително от първо число, след изтичане на един месец, от месеца за който е престирана работната сила той дължи обезщетение за забава в размер на основния лихвен процент за съответния период – чл. 245, ал. 2 КТ. В настоящия случай този размер се установява от неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на вещото лице С.Д., като за посочения по-горе релевантен период възлиза общо на  944,35 лева. Предвид изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи в пълния предявен размер от 944,35 лева.

Възнаграждението по чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ  при установеното от вещото лице и неоспорено от страните полагане на труд в официални празници от  Г.И.Я. ***, във всички случаи е положен извънреден труд  в официални празници и работодателят дължи най-малко двукратното на уговореното по трудовия договор възнаграждение. От основното заключение и доклада на вещото лице в откритото съдебно заседание от 31.05.2016г. по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на дължимото възнаграждение за положения труд от Г.И.Я. ***  по време на официални празници е както следва: за 2012 г., ищецът  не е  работил по време на официални празници; за 2013 г. ищецът е отработил  3 дни на официални празници –1 януари, 3 март и 25 декември, за 2014 г. ищецът е отработил  5 официални празници – 2 дни по време на Великденски празници м. април - 18 и 21 април, на 1 май, на 22 септември и  на 24 декември и за 2015 г. ищецът е отработил  2 официални празници – 3 март,11 април, като същото е в  общ размер на 329,00 лева, която сума не е платена. Лихва върху дължимата помесечно сума за извънреден труд се дължи от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение. От заключението на вещото лице, кредитирано от съда и неоспорено от страните, се установява, че натрупаната лихва, считано от падежа върху всяка една от дължимите помесечно главници до датата на подаване на исковата молба – 26.10.2015 г. е в общо в размер на 44,11 лева.

Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900,00,  лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Харманли дължимата ДТ върху уважените размери на исковете общо в размер на  440,43 лева., сумата от 250,00 лв., представляваща платено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 ОСЪЖДА „В***ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление област С*** (***а), община Ст*** град С*** ул.„Н*** Х***" № ***, ет. *** ап. *** представлявано от управителя Т.Н.Т. на основание чл. 128, т. 2 КТ ДА ЗАПЛАТИ на  Г.И.Я., с ЕГН ********** *** ,  сумите, както следва: 7260,82 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 26.10.2012г. до прекратяване на трудовото правоотношение; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2015 год. до окончателното й изплащане;сумата 944,35 лева-представляваща мораторна лихва върху главницата от 7260,82 лева за периода от  26.10.2012 год. до 26.10.2015 год.; сумата 329,00 лева, представляваща неизплатено брутно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2015 год. до окончателното й изплащане; 44,11 лева представляваща мораторна лихва върху сумата от 329,00 лв. за периода от 26.10.2012г. до 26.10.2015г.,

ОСЪЖДА „В***ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление област С*** (***а), община Ст*** град С*** ул.„Н*** Х***" № ***, ет. *** ап. ***, представлявано от управителя Т.Н.Т. на основание чл. 78, ал.6 КТ ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на Районен съд-Харманли държавна такса в размер на 440,43 лева., сумата от 250,00 лв., представляваща платено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „„В***ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление област С*** (***а), община Ст*** град С*** ул.„Н*** Х***" № ***, ет. *** ап. ***, представлявано от управителя Т.Н.Т. на основание чл. 78, ал.1 КТ ДА ЗАПЛАТИ на  Г.И.Я., с ЕГН ********** ***, сумата в размер  на 900,00 лева за адвокатско възнаграждение.

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                 СЪДИЯ :