№ 12640
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110106106 по описа за 2025 година
Ответникът в производството е подал в законоустановения срок отговор на исковата молба,
с който прави искания за прекратяване на настоящото производство като недопустимо на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК (наличие на друго по-рано образувано идентично дело - гр. д.
№ 71430/2024г. по описа на СРС) и липса на правен интерес от иска. Евентуално моли за
спиране на настоящото производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. д. №
71430/2024г., а евентуално за съединяване на делата. В срока за отговор на исковата молба е
подал и насрещна искова молба, с която е предявен насрещен иск, който моли да бъде приет
за съвместно разглеждане.
Съдът намира следното:
Предявеният от ищеца иск в настоящото производство е за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за потребителски кредит от 30.10.2023г., а в условията
на евентуалност - на клаузи от него. Предмет на производството по гр. д. № 71430/2024г. е
предявен по реда на чл. 422 ГПК иск за присъждане на главница и договорна лихва по същия
договор в полза на кредитодателя, като действително с отговора на исковата молба
ответникът по иска (кредитополучателят) е навел възражение за недействителност на целия
договор за потребителски кредит. Това обстоятелство обаче не прави двете производства
идентични. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ или в различни съдилища има
висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно
заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на определени хипотези. В
настоящия случай, тази норма не намира приложение, тъй като предметите на двете дела не
са еднакви. Макар съдът в производството по чл. 422 ГПК да е длъжен да разгледа
възражението за недействителност на договора за кредит като преюдициален въпрос от
пораждането и евентуално присъждане на вземания по него, това обсъждане в мотивите
няма да се ползва със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните. За да се
породи сила на пресъдено нещо относно действителността на договора за кредит, то следва
да бъде разгледан иск, имащ за предмет именно това обстоятелство, какъвто е настоящият.
Ето защо, не е налице идентичност между двете дела.
1
Неоснователно е твърдението на ответника за липса на правен интерес от предявения иск.
Винаги, когато съществува облигационно правоотношение между две страни, едната от
които претендира изпълнение по него, за другата е налице правен интерес да установи, че
същото е недействително. Дали след пораждане на правоотношението има премахване на
клаузи от договора не се отразява на действителността му, която се преценява към момента
на сключването му.
Искането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователно, тъй като настоящото производство се
явява преюдициално спрямо производството по гр. д. № 71430/2024г. по описа на СРС, а не
обратното.
Искането по чл. 213 ГПК е неоснователно, тъй като следва по първото образувано дело да се
присъедини последващото, а не обратното. Следва да се има предвид, че е недопустимо
настоящият съдебен състав да присъедини намиращото се на негов доклад дело към дело,
намиращо на доклад на друг съдия. Поради това, искането следва да бъде отправено по гр.
д. № 71430/2024г. по описа на СРС и по него да се иска присъединяване на производството
по настоящото дело.
Предпоставките на чл. 211 ГПК са спазени, поради което предявеният насрещен иск следва
да бъде приет за съвместно разглеждане.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника искания за прекратяване на
производството като недопустимо, за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и
за присъединяване на настоящото дело към друго дело на основание чл. 213 ГПК.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения насрещен иск с
насрещна искова молба от 06.03.2025г.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на ответника по насрещния иск препис от насрещната исковата молба с
приложенията към нея за отговор.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че може в едномесечен срок от получаване на
преписите от исковата молба и приложенията към нея, да депозира пред съда писмен
отговор, който трябва да съдържа: посочване на съда и номера на делото; името и адреса на
ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
становище по допустимостта и основателността на иска; становище по обстоятелствата, на
които се основава искът; възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават; подпис на лицето, което подава отговора.
УКАЗВА на ответника, че в писмения отговор е длъжен да посочи доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени
доказателства, с които разполага.
2
УКАЗВА на ответника, че към писмения отговор следва да представи пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник и преписи от отговора и приложенията към него
според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1 от ГПК,
губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него
съгласно чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 40 ГПК, ако живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 41 ГПК, ако отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да
уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на задължението, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
След постъпване на отговор на исковата молба или изтичане на срока за това, делото да се
докладва за процедура по чл. 140 от ГПК.
Препис от определението да се връчи на ответника по насрещния иск (първоначалния
ищец)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3