Р Е Ш Е Н И Е
№ 875/25.11.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, І състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА
ШОТЕВА
при
секретар Димитрина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.
дело № 1020 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118 и
следващите от КСО, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Делото е образувано по жалба на К.А.К. ***
срещу Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 2153-15-273/09.08.2021 г., с
което е отхвърлена като неоснователна жалба на К.А.К. против разпореждане № РВ-3-15-00942603
от 28.06.2021 на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив.
С жалбата се иска да се отмени оспорваното
решение като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от адв. Илиян П., който поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът
по жалбата - Директора на ТП на НОИ - Пловдив чрез представител по пълномощие -
юрк. С. в писмени бележки оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна
с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
На основание чл. 40, ал. 1 от КСО и във връзка
с чл. 54к от КСО на жалбоподателя било изплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност от средствата на държавното обществено осигуряване
въз основа на представено удостоверение, съгласно Приложение № 9 към чл. 8, ал.
1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) по болничен лист № Е20197967726/15.07.2019г. за периода на
временна неработоспособност от 12.07.2019г. - 29.07.2019 г. /вкл./ в размер на 448,84
лв. Паричното обезщетение по болничния лист е изчислено и изплатено на база
подадена от осигурителите „РОЯЛМОТОРС 777“ ЕООД, ЕИК ********* и „ДЕЗА - ЛУКС“
ЕООД, ЕИК ********* информация в Регистъра на осигурените лица.
При извършена проверка от контролните
органи на ТП на НОИ - Пазарджик в осигурителите „РОЯЛМОТОРС 777“ ЕООД и „ДЕЗА -
ЛУКС“ ЕООД, обективирана в констативни протоколи № 5-12-00820923 от 14.02.2020
г. и № 5-12-00858041 от 23.12.2020г. е установено, че за К.А.К. са подавани
данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр №1
„Данни за осигуреното лице“ с код вид осигурен „01“ - за работници или
служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване
при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово
правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове“. По време
на проверката осигурителите „РОЯЛМОТОРС 777“ ЕООД и „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД не са
представили изискани от контролните органи документи – в т.ч. трудови досиета.
На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО
били издадени и влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от
17.03.2020 г. и № ЗД-1-12-00866200 от 18.01.2021г., въз основа на които
подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за жалбоподателя били
заличени.
Във връзка с горните констатации било прието,
че жалбоподателят неоснователно е ползвал осигурителни права. На негово име са
издадени болнични листове от медицински органи, съгласно ЕРБЛРО – л. 50-53.
В резултат на гореизложеното и на основание чл. 114, ал. 1 и ал.
3, поради нарушение на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, от
ръководителя на контрола по разходите на ДОО било издадено разпореждане № РВ-3-15-00942603
от 28.06.2021 г. Със същото е прието, че на К.А.К.
неправомерно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по
болничен лист № Е20197967726 в пълен размер – 448,84 лв., вместо полагащата му
се пропорционална част от обезщетението в размер на 216,70 лв. или на лицето неоснователно
са изплатени 232,14 лв., представляващи парично обезщетение за временна
неработоспособност. Жалбоподателят бил задължен да възстанови неоснователно получените
парични суми.
По жалба на К. било постановено обжалваното
пред Административен съд Пазарджик решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 2153-15-273/09.08.2021
г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което
има правен интерес от оспорването и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното
мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на
процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите
органът е посочил, както фактическите, така и правните основания за издаването
му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на материалноправните
разпоредби по издаването му.
Събраните в хода на административното
производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ гр. Пазарджик до
извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на
задълженията си по сключения трудов договор с работодателя. Тези изводи съдът
намира за неправилни.
Материалното право на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е
регламентирано в чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплащането се извършва въз основа
на акта на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. От същата разпоредба следва, че за
да упражни това свое право, лицето трябва да е осигурено и да има най-малко
шест месеца осигурителен стаж като осигурено за съответния риск. Разпоредбата
на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това
легално определение следва, че осигурено лице е това лице, което извършва
трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл.
10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими
осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая спорът е по
отношение твърдението на ответника, че жалбоподателят не е осигурено лице
поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта на
осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от
страна на осигурителя.
Следва
да се добави, че в настоящото производство не се разглежда въпросът за
действителността на трудовия договор. Той не може да се решава инцидентно по
повод на спор около обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв
договор правоотношение. Този извод се налага при внимателното тълкуване на разпоредбите
на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 от КТ. По аргумент за по-силното от разпоредбата на
чл. 74, ал. 5 от КТ следва да се приеме, че и контролни органи по повод на
административни спорове не могат в хода на административно производство да се
позовават инцидентно на необявена по надлежния ред недействителност на трудово
правоотношение. За неговата действителност е достатъчно наличието на валидно
годно основание за пораждането на правоотношението и готовността на работника,
служителя да престира работната си сила. От съдържанието на определението за
осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Наличието на трудово правоотношение в
повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е
достатъчно за целите на осигуряването. Изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява
трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и
валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова
дейност въз основа на това правоотношение.
В конкретния случай, от събраните по
делото гласни доказателства- показанията на свидетелите П. и Л., които съдът
цени като обективни, последователни и незаинтересовани - жалбоподателят реално
е осъществявала трудова дейност в „РОЯЛМОТОРС 777“ ЕООД и „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД в
периода януари - ноември 2019г. като берач на гъби. За работата си е получавал
трудово възнаграждение в брой, като се е подписвал във ведомости.
По делото са представени длъжностни
характеристики за длъжността „Общ работник“ в „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД и в „РОЯЛМОТОРС
777“ ЕООД. Част от основните длъжностни задължения,
съгласно декларациите, са „да бере и добива диворастящи гъби, трюфели и горски
плодове на територията на ДГС гр. Белово и на територията на други горски
стопанства“, „берач на диворастящи растения“. И от двамата свидетели се
поддържа, че именно такава трудова дейност е извършвал жалбоподателя в
процесния период.
По делото са представени и писмени
доказателства /неоспорени от ответника/, които според съда сочат, че „ДЕЗА -
ЛУКС“ ЕООД е извършвало реална дейност: справки – декларации за ДДС за данъчен
период - 2019г.; позволително за ползване на недървесни горски продукти №
00767, издадено на „РОЯЛМОТОРС 777“ ЕООД за добива през 2019г.; превозен билет
№ 01908/02.05.2019г., издаден на „РОЯЛМОТОРС 777“ ЕООД за транспортиране до
края на календарната година на диворастящи гъби, добити от Държавна горска
територия, собственост на ТП ДГС Пазарджик; удостоверение за вписване в списъка
на обекти за изкупуване на диворастящи гъби № 71/13.06.2019 г.; 2 бр. договори
за наем – от 22.04.2019г. и от 22.04.2019г.; удостоверение от
13.06.2019г., издадено от Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и
плодове в Република България от 13.06.2019г.; уведомления за приемане на
постъпили от „РОЯЛМОТОРС 777“ ЕООД данни от справки-декларации за ДДС, дневника
за покупки и дневника за продажби за данъчен период май - септември 2019г.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че от събраните в хода на административното
производство доказателства се установява, че жалбоподателят е извършвал трудова
дейност, тоест реално е осъществявал трудова дейност в изпълнение на
задълженията си по сключен трудов договор.
В
тази връзка съдът намира, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено, а преписката
върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно
искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде осъден да
му заплати направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лева държавна
такса, 400 (четиристотин) лева адвокатски хонорар или общо 410 (четиристотин и
десет) лева, съгласно представени по делото списък с разноски и договор за
правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение на Директора на ТП на НОИ
Пловдив № 2153-15-273/09.08.2021 г., с което е отхвърлена като неоснователна
жалба на К.А.К., ЕГН ********** *** против
разпореждане № РВ-3-15-00942603 от 28.06.2021 г. на ръководител на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Пловдив да заплати
на К.А.К., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 410
(четиристотин и десет) лева.
Решението
е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО във вр. с чл. 117, ал. 1,
т. 2, буква „д“ от КСО.
СЪДИЯ:
/П/