РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Силистра, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17, ал.5 от ЗАКОНА за защита от домашното
насилие.
Предявена е въззивна жалба от Й. С. К. с ЕГН: **********, чрез адв. Б. от СсАК,
против решение № 210/18.10.2022 г. , постановено по гражданско дело № 20223430100386
по описа на Районен съд – Тутракан, с което съдът е НАЛОЖИЛ МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА, на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, със следното съдържание:
1. ЗАДЪЛЖАВА Й. С. К. с ЕГН ********** да се въздържа от извършването на
домашно насилие по отношение на С. Е. Д. с ЕГН ********** и Й. Й. К. с ЕГН **********.
2. ЗАБРАНЯВА на Й. С. К. с ЕГН ********** за срок от четири месеца да
приближава на по-малко от 100 метра С. Е. Д. с ЕГН **********, както и жилището и в гр.
Тутракан на ул. „Георги Сава Раковски“ № 4, местоработата на С. Д. в гр. Тутракан в двора
на бившия ЗГУ „Терма“ по ул. „Ана Вентура“ и местата и за социални контакти.
ОСЪЖДА Й. С. К. с ЕГН ********** да плати по сметка на Районен съд
Тутракан глоба в размер на 400 лева (четиристотин лева) за извършеното от него домашно
насилие на 21.08.2022 г. спрямо С. Е. Д. с ЕГН ********** и Й. Й. К. с ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ПРЕДУПРЕДИЛ Е Й. С. К. с ЕГН **********, че при неизпълнение на
заповедта, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно, изтъква доводи за необоснованост, моли да бъде отхвърлена предявената
против него молба за защита от осъществено домашно психическо насилие от негова страна
върху С. Е. Д. с ЕГН ********** и върху Й. Й. К. с ЕГН ********** - малолетен, действащ
1
чрез майката С. Д.. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с процесуален представител
и поддържа същото становище.
По делото не е е постъпило възражение по жалбата, съгласно чл. 17, ал.4 от
ЗЗДН, от страна на ответниците по нея С. Е. Д. с ЕГН ********** и от Й. Й. К. с ЕГН
********** - малолетен, действащ чрез майката С. Д., въпреки предоставената от РС
възможност. В с.з. не се явяват лично, представляват се от адв. К. от АК, гр. Русен, който
оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното решение
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазени разпоредби на чл. 17, ал.1 ЗЗДН, поради което е допустима.
Делото е образувано пред районния съд по молба на С. Е. Д. с ЕГН ********** и
от Й. Й. К. с ЕГН ********** - малолетен, действащ чрез майката С. Д., с която се иска
налагане на мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо тях от Й. С. К. с ЕГН
**********. Според изложените твърдения, на 21.08.2022 в гр. Тутракан пред дома на
молителите същите са станали жертва на психическо насилие от страна на въззивника.
Страните не спорят, че са живели на семейни начала и имат общо дете - Й. Й. К.. Разделили
са се през 2015 г. и оттогава молителката и детето живеят в гр. Тутракан. Не са водили дело
и нямат решение по чл. 127, ал. 2 от СК, тъй като досега са се разбирали за личните
контакти между детето и баща му.По предварителна уговорка между родителите, на
21.08.2022 година ответникът е трябвало да дойде в гр. Тутракан, за да вземе сина си за
няколко дни при себе си. Детето го очаквало пред портата на къщата с багажа си, но
въззивникът К. поискал да разговаря с майка му и след като тя се е появила, по нейни данни,
започнал да я псува. Майката се прибрала вкъщи, но се намесил братът на молителката, като
стигнало се е до размяна на удари между него и ответника. Детето, което вече било пред
къщата, станало свидетел на ситуацията Според въззивника, тъй като уговорката била
няколко пъти променяна и доуточнявана относно вземането на детето, същият останал с
впечатление, че не са се разбрали с майката дали има нужда детето от нещо и искал да
уточни това, поради което помолил детето да я извика. Тя се появила и започнала да вика
още с появата си, да го обвинява, че все гледа да не изпълни ангажимента си да взема
детето. От своя страна, въззиваемата е заявила пред РС, че още с появата и въззивникът
държал груб тон, което тя отдава на склонността му да употребява наркотици, защото тогава
се изнервял. Тя се опитала да успокои ситуацията, но той започнал да я обижда и да я нарича
„Циганка“. Тя се прибрала вкъщи, но излязъл брат и, при което конфликтът се задълбочил и
излязъл от контрол. Имало удари между тях, като нито един от участниците в конфликта и
свидетелите не може да посочи кой е започнал пръв категорично. В резултат детето станало
очевидец на цялата сцена, изпитало сериозен стрес и уплаха, като в с.з. пред РС е дало
обяснения за възприетата от него ситуация.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен
акт на физическо, психическо или сексуално принудително въздействие и принудителното
ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица, които се намират или са
(били) в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. За да има защитим
правен интерес от производство по ЗЗДН е необходимо в сезиралата съда молба да бъдат
наведени твърдения за такива конкретни действия на ответника, които недвусмислено
съставляват форма на целенасочена физическа, вербална или сексуална агресия или принуда
върху сочените пострадали лица. Безспорно, приложената декларация по чл.9 от ЗЗДН
съдържа такива твърдения. Става ясно, че конфликтът се провокира от разговор между
въззивника и молителката, при който той поискал с груб тон да разговаря лично с нея, а тя
считала, че не е необходимо. Жалбоподателят сам признава, че я е нарекъл циганка. Доколко
думата е обидна или означава „жена“ на цигански език, както твърди той, няма смисъл да се
2
обсъжда. Ясно е, че се използва като обида , дори когато етническия произход на жената е
цигански. Това е единствената дума, която молителката е възприела като обидна спрямо нея
и която тя посочва като такава. Следва да се отбележи и че твърденията на въззиваемата, че
въззивникът употребява наркотици и че в този ден е бил под такова въздействие изобщо не
са доказани. Необяснимо е и как една майка би допуснала детето да остане насаме с баща
си, ако той е приел упойващи вещества.
От възпроизведената от детето ситуация, както и от обясненията на останалите
участвали в нея лица, става ясно, че ескалацията настъпила когато се намесил брата на
молителката и двамата влезли не само във вербален , но и физически контакт, като си
нанесли удари. Няма достоверни доказателства кой е нанесъл удар пръв, няма и
доказателства, че въззивникът е бил придружаван от св. Иванов, който го изчаквал в
автомобил недалеч от дома на молителката. Ето защо, съдът счита, че не се касае за
домашно насилие епизодът със сбиването между брата на молителката и въззивника, защото
първият е провокирал ескалацията на конфликта с намесата си и е извън кръга на лицата в
семейна или родствена връзка или фактическо съжителство спрямо въззивника. За
съжаление, детето е свидетел на сцената, но то би могло да бъде свидетел на аналогична
разпра между негов родител и трето лице във всяка една подобна ситуация, което не е акт на
домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.
Друг довод за липса на домашно насилие от страна на въззивника извън
ситуацията на спречкване между него и молителката, е фактът, че на всички прослушани
телефонни разговори между въззивника и нея, както и нейния баща, същият не е
употребявал груби думи и не е провокирал напрежение. В тази връзка, актът на домашно
насилие се свежда до разменените реплики между въззивника и молителката, като най-
обидна измежду тях се явява думата „циганка“, с която била наречена последната.
Твърденията на детето, че баща му е отправил псувни, обиди и заплахи са неконкретизирани
и като се вземе предвид, че в настоящото дело същото е молител, а не свидетел, било е под
силен стрес от инцидента, последвал между баща му и брата на майка му, не следва да се
приемат неговите показания като достоверни, още повече, че самата молителка не сочи като
обидна дума или псувня друго освен посочената по – горе такава – „циганка“ . Ето защо,
става ясно, че възприятията на детето са изцяло под влияние на конфликта между баща му и
брата на майка му или допълнителни внушения, които са се опитали да му създадат лицата,
от домакинството, в което живее. Става ясно от обясненията и в с.з. пред РС , че разговорът
е бил изключително кратък и с връщането на молителката в къщата същият бил прекратен.
И двамата родители са се упреквали взаимно и не са търсили път за разумен диалог в името
на детето си. Не всеки скандал е домашно насилие, като в случая няма нито заплахи, нито
цинични и нецензурни изрази, не се доказа и че въззивникът е бил под въздействие на
наркотици. В случая , най – неприемлива е намесата на трето лице, което е провокирало и
хвърлянето на вещите на детето от страна на бащата, и физическата саморазправа между
тях, както и отправените нецензурни думи от негова страна когато си е тръгвал към
автомобила след скандала, които отново са само по твърдения на молителката. Този
конфликт обаче е извън приложението на ЗЗДН. Въпреки това, бащата е осъзнал, че детето е
силно засегнато от сцената на която е било свидетел и се е опитал да се извини и
реабилитира пред него по време на с.з. пред РС, но безуспешно, въпреки, че детето само е
посочило, че не е видяло кой от двамата мъже е посегнал пръв да удари и въпреки, че
поведението на брата на молителката е било не по – малко плашещо от това на бащата.
Предвид гореизложеното ОС счита, че жалбата е основателна. Не е налице
домашно насилие, което следва да бъде санкционирано то ЗЗДН. Обжалваното решение
следва да бъде отменено изцяло, както и издадената въз основа на него Заповед за ЗЗДН, а
молбата за защита от домашно насилие, предявена от С. Е. Д. с ЕГН ********** и от Й. Й.
К. с ЕГН ********** - малолетен, действащ чрез майката С. Д., следва да бъде отхвърлена .
Страните не претендират разноски.
3
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 210/18.10.2022 г. , постановено по гражданско дело №
20223430100386 по описа на Районен съд – Тутракан, както и издадената въз основа на него
Заповед за защита от домашно насилие от същата дата.
ОТХВЪРЛЯ предявената от С. Е. Д. с ЕГН ********** и от Й. Й. К. с ЕГН
********** - малолетен, действащ чрез майката С. Д., молба, с която се иска налагане на
мерки за защита от психическо домашно насилие, извършено спрямо тях от Й. С. К. с ЕГН
********** на 21.08.2022 в гр. Тутракан пред дома на молителите в гр. Тутракан.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4